VII Форумaqmn->name

Просветено лидерство
VII-ми Форум БРОД за България
Маргарита Попова

Aвтор:  Маргарита Попова

08 Юни 2018

Нужен ни е просветен елит, способен да дава личен пример с пламенна грижа за обществото. Само така ще намерим БРОД.

Лазар Мурджев:

„Нужен ни е просветен елит, способен да дава личен пример с пламенна грижа за обществото. Само така ще намерим БРОД. Иначе ще нагазим и няма да можем да излезем от дълбоката вода”. Винаги е вдъхновявало това отношение с Очи за България на г-жа М. Попова към мисията на нашия форум.
Колко много нагазихме в дълбокото, г-жо Попова и ако е с Очи за България, нататък как ще Мойсействаме? Заповядайте!

Маргарита Попова:

Скъпи приятели, благодаря от сърце за това, че ме поканихте и в днешния ден да бъдем заедно. С вас извървях доста дълъг път по време на моя вицепрезидентски мандат 2012-2017 г. Повечето от вас, да не кажа всички, бяхте, с които споделях, споделих и успяхме да осъществим частичка от моите каузи в президентската институция, които бяха горещо подкрепени, припознати от вас, прегърнати и за които ще продължим да говорим и днес. Нямам думи да ви благодаря за отношението, подкрепата и за това, че е възможно и днес да бъдем заедно.

Днешният разговор е и ще бъде доста по-труден, отколкото разговорите, които водихме на предишните форуми „БРОД за България”. Те бяха няколко по ред и на всеки от тях добавяхме нещо ново, с грижата за Бъдеще, Род, Отечество и Държава. Ще бъде по-трудно, защото животът става по-сложен, а ние искаме да намерим решенията днес и веднага. Не ни се иска да чакаме повече, не само за да оставим по-добро бъдеще за децата си, защото и ние самите имаме право на него и защото искаме да живеем в един по-красив, по-справедлив днешен ден. Проф. Стефанов каза, че се пишат и продължават да се пишат много стратегии и концепции, които звучат много добре, но какво остава след написването им? Даже това е един последващ въпрос – как те се прокламират, от кого се разбират, от кого се прегръщат и как успяваме да ги претворим в действие. Много е трудно, в рамките на днешната програма, която е ограничена във времето и за 10 минути да кажем нещо, с което, излизайки от тук, да сме удовлетворени и да си помислим, че сме придвижили БРОД за България още мъничко напред.

Но ми се иска да споделя с вас нещо, което в годините и съм казвала, и не съм казвала. Аз говорих през годините за богатата история на Европейския Югоизток, за Западните Балкани – тема, която днес стана основна на нашето председателство и още преди години отправих тежка политическа забележка на европейското лидерство в Брюксел за тяхното отношение към Европейския Югоизток за това, че те не познават и не желаят да познават Балканите, освен по друг начин, освен като една конфликтна територия, която се нуждае от не знам какво и да се стигне до заявката, че скорошно присъединяване на тази територия от Европа не е възможно. Когато отправих забележки до политическото лидерството в Брюксел за този тип изказвания, наши политици потръпваха от страх да не разсърдим някого в Брюксел. Днес тази тема е лице на българското европредседателство. Говорих за единението не само като кауза на президентската институция, а като кауза на народ и на нашата нация, без което БРОД към България не е възможен. Днес това се потвърждава с още по-голяма сила. То не е загубило своята значимост.

И така, от година на година, си казвахме неща, за които днес се говори по-открито и ние си спомняме, прелиствайки моя /както аз го наричам/ луксозен сборник и който, надявам се вече всеки от вас има като подарък от мен, може да прочете и да намери много искрени и споделени редове в годините 2012 – 2017 г. и си казваме толкова ли е било трудно и защо тогава беше чудно това да се говори или непозволено, а днес някои си присвояват и говорят като план за бъдещето и план за утре. Така е, светът е шарен и различен. Нагледали сме се на много неща.

Днес обаче ми се иска да кажа на нас, на съмишлениците на БРОД за България и БРОД към България, че подготвяйки се за днешния и за утрешния ден, няма как да не поставим няколко основополагащи жалона, няма как да ги прескочим и да не говорим за тях. Първият от тях е състоянието на либералната демокрация в глобален план, къде ще се позиционираме ние с нашите планове и концепции за развитие на икономика, образование, култура и т.н. Ние ще трябва да се позиционираме в голямата рамка. Какво е състоянието на глобалната демокрация днес и къде сме ние? Тъй наречените стари и развити демокрации са на едно друго равнище – при тях демокрация, децентрализация, приватизация, са процеси, които са преминали и които са развити по един или друг начин. Ние започнахме и се присъединихме много по-късно, така че нашето общество, нашата нация и нашата държава трябва да преминат през всички тези процеси ускорено или синкретично, както би казал проф. В. Стефанов. Понятия /или на немски бегрифи/, които използваме ние в нашия стар Славянски факултет в СУ. Как да преминем и как да наваксаме това време и възможно ли е да говорим за всички тези процеси и за много по-малко държава, когато  в глобален план говорим за това, че днес сигурността е една от най-важните ценности? Как да съчетаем понятията за по-малко държава с мощна национална и глобална сигурност? Къде са пресечните точки и как да ги претворим? Как да ги изпишем, как да ги предложим на широката общественост от хора, които да станат наши съмишленици и да припознаят БРОД към България като една гражданска платформа с грижа за Бъдеще, Род, Отечество и Държава? Как да заговорим в този план за лидерството, за включването на индивида, на личността в политиката? Защото лидерството на отделната личност какво представлява – то представлява един сложен, капризен процес на политическа социализация. Кои да бъдат лидерите, какви да бъдат? Разбира се – просветени лидери. Имаме нужда от просветено лидерство и в глобален, и в национален план, за да поставят нашата концепция и нашата платформа в днешния ден, за да видим ясно и просветено къде е либералната демокрация, къде сме ние и какво ще вършим днес и утре.

Какво означава с по-простички думи това, за което пледирам в момента пред вас – означава да преосмислим и да направим сериозен анализ не само на политическата система на европейско ниво, към което семейство ние избрахме и принадлежим и винаги сме принадлежали с хилядолетната си история и с мъдрите си лидери в миналото, но да преосмислим и да видим и днес нашата политическа система, родната, националната, която какво представлява – нищо повече от структури, политически, граждански, организации, които работят по различни механизми, стандарти и се ръководят от различни хора, личности. Как всичко това да задейства в един план заедно, за да говорим за стабилна политическа система, която да се впише умело в сегашното състояние на либералната демокрация? Ами ако решим още да разширим глобалния план и да погледнем света в цяло, да го видим в няколко региона – нека не са повече, нека са три – Европа, Близък Изток и Далечен Изток. Тогава какво се случва в нашите концепции и как звучат те днес? Дали не са твърде елементарни? Не може в нашата концепция днес за БРОД за България да ги няма тези разсъждения. Няма как да се впишем в живота днес, който е живот за утре. Нашата неукрепнала демокрация ще преминава в кратки срокове и ще се бори с предизвикателства от всякакъв род. И колкото по-умни и просветени лидери намерим, толкова по-лесно ще преминем през тези минни полета, за да участваме в живота днес. Всичко останало ще бъдат граници, с концепции и стратегии, написани тук от доморасли или платени високо, които я се изпълнят, я не, но сигурно е, че никой не търси отговорност за това какво се е случило, за концепции и стратегии, които много от тях минаха и се написаха, така и не разбрахме до къде са стигнали и къде сме ние днес.

Къде сме ние днес в глобалната демокрация? И какви са претенциите към личността днес? Моите претенции са такива – политическата социализация на просветените личности да бъде на ниво, така че хората, които стоят отсреща, да бъдат мотивирани, да имат желание да участват, макар че ние сме вече доста далече от демокрация на участието. Ние сме влезли в съвсем друг план и в съвсем друго време. Днес се рекламират като силни политически лидери хора, които не чакат гражданското общество и гражданските структури да предлагат, а те самите предлагат. Съвсем съзнателно се докарахме до там /което не във всички случаи е лошо/ да се заговори за т.нар. лидерски демокрации, не да очакваш народа, хората, масата, гражданското общество, а лидерите да предлагат и да правят лидерски демокрации. Къде сме ние? В демокрация на участието, за да участваме като граждански структури с идеи, с мисъл, със знание, с етика, със съответно поведение, с почтеност или сме във фазата на лидерските демокрации, когато пред нас ще се изправят едни хора, ще ни предлагат на пазара, а няма да са ориентирани към търсенето, ще предлагат, ние ще приемаме и така ще продължаваме напред.

БРОД за България е в усложнено време, живеем в сложен живот, има големи предизвикателства и трябва да мислим и по-бързо, и по-умно, за да можем като гражданска структура да си изпълним задълженията по Конституция – да изграждаме една демократична, правова, социална държава, която да участва успешно в изграждането на ЕС. Така пише в Конституцията. Замисляме ли се днес, и защо точно днес, а не вчера или онзи ден, избуяха желания да бъде променена Конституцията и вместо парламентарна република да заговорим и да започнем да мислим да изграждаме президентска република? Нищо чудно няма в това, просто защото това е развитието и натам върви либералната демокрация – от демокрация на участието, в която ние влязохме преди 25 години, сега отиваме в демокрация на лидерите. Само че заслужават ли тези лидери днешния ден и какво ни предлагат за бъдещето и колко ни чуват. Коя демокрация ще бъде по-успешна – демокрацията на участието или лидерската демокрация? Виждаме какво се случва в ЕС с избирането на президента на Франция, какво се случва с Германия, виждаме какво става в европейския юг, в европейския югоизток също. Няма как нашите днешни цели, задачи, концепции, стратегии да бъдат отделени от тези размишления, защото иначе ще си говорим посредствено и вяло за това, че трябва единение, за това, че трябва стратегия за нова икономическа политика в България – кой го оспорва това? Това, че трябва почтеност в политиката – кой го оспорва това? Това, че трябва нова образователна система – койго оспорва това? Това, че трябва да се свърже по умен начин бизнеса и образованието, за да имаме добре подготвени кадри за бизнеса днес и утре – кой го оспорва това? Това, че не трябва да забравяме корените си, че трябва да знаем кои сме, трябва да говорим смело за национална и наднационална идентичност в рамките на ЕС, но да знаем кой какво да говори! Кой го оспорва това? Без обаче да се поставим в глобалната рамка на глобалната демокрация днес, без да се намерим в рамките на големия свят, без да намерим нашите специфични предизвикателства в нашите национални корени – и не просто, за да сме големи демократи и да повтаряме колко е важно държавата да бъде по-малко, държавата да не участва тук и там, че държавата е негодна и не може... Да не забравяме простичкото правило, че единствено държавата от всички субекти на тази земя и в този свят има уникалното право и монопол да въдворява ред и сигурност в която и да е държава и който и да е народ. Никой друг няма това уникано право.

Когато говорим за Бъдеще, Род, Отечество и Държава трябва много да внимаваме какво съдържание влагаме във всяка една от тези думи на бъдещето.

Бях провокирана от това, че може би не звучи силно и отчетливо на нашите сбирки европейската тематика. Категорично отхвърлям такива изказвания. Аз съм убеден европеец и в началото на 90-те години аз съм работила по европейски проекти и съм работила за почтеността в българската покуратура и оставих такава следа в нея. Така че европейското звучене и европейската тема в БРОД за България е част от нашето мислене, част от нашата идентичност, без значение кой как успява и какви са му възможностите, за да я артикулира по особен начин. И за да бъдем до край европейци и да не дръзва никой да ни обвинява за това, че в БРОД към България отсъства европейската тема, ще добавя още нещо. БРОД за България е в етап на подготовка на седващите европейски парламентарни избори. Те са 23-26 май 2019 г. В нашите цели и задачи и в нашата програма аз много бих искала да видя какво ще свършим до месец май следващата година. Как ще оценим работата до днес, какво очакваме от избора на нова Европейска комисия, какви бъдещи европейски лидери искаме да видим. Всичко това няма и не може да се подмине в БРОД към България или БРОД за България. Ние битуваме и работим в тази среда и работим за това бъдеще и мен ме интересува и на мен ми се иска посланията, които се събират и изпращат от тук да имат силно национално, европейско звучене, модерно, със заряд за осъществяване в близко-, средно- и дългосрочен план.

Лазар Мурджев: Г-жа Попова отново ни поднесе една истинска политическа изповед!