ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Калейдоскоп
Подбор и коментар на Георги Вацов


10 Юни 2016

Маалюля* е свободна! Путин изпълни мисията 

След благословението на Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил и напътствените думи на Папа Франциск Първи „Аз се моля за Вас!", президентът на Русия Владимир Путин изпълни по виртуозен начин мисията си да защити християните от най-мракобесните гонения срещу тях в историята, като показа на света, че принуждаването към мир е възможно само тогава, когато помислите са чисти и методите открити.

На 17 март 2016 година в Кремъл, след като отдаде заповедта за постепенно изтегляне на руския военен контингент от Сирия,  Путин заяви: „Главната задача на нашата операция бе удар по тероризма. Борбата с международния тероризъм е справедлива и праведна.... Искам да повторя, основната цел на нашите действия в Сирия е да спрем глобалното страшно зло, да не дадем на тероризма да се прехвърли и в Русия. И нашата страна прояви своето безспорно лидерство, воля и отговорност."

Ден по-рано, в американския вестник Atlantic Council бе публикувано резюме от изказването пред Комисията по въпросите на въоръжените сили на Палатата на предста-вителите на Конгреса на САЩ на Евелин Фаркас – старши научен сътрудник по проекта „Бъдещето на Европа" на Атлантическия съвет, в което той констатира: „САЩ трябва да се противопоставят и съпротивляват на действията на Русия чрез политиката на сдържане, чрез украпване позициите на нашите съюзници и партньори и чрез опитите си да кажем истината на света за действията на Кремъл... Аз, с радост приветствам решението на президента Обама и държавния секретар Картър за четирикратно увеличение на бюджета на американските военни в Европа... Ние трябва да убедим нашите съюзници да влязат с войски в Сирия, а така също да предоставим военно оборудване и друга помощ за опозицията. Министерството на отбраната трябва да скъса всички делови отношения с Русия...

Ако предприемем тези действия, ние ще повишим цената, която Путин ще трябва да заплати за постигане на своите международни цели. Русия трябва да бъде принудена да измени своя подход. Тогава е възможно, объркания и подтискан руски народ най-накрая да устреми погледа си към бъдещето. А ние ще можем да се справим успешно с най-голямата геостратегическа опасност за интересите на националната сигурност на САЩ."

Това изказване е обобщение на мненията на „ястребите“ в американския истеблишмънт, предизвикано от събитията в Абхазия и Южна Осетия през 2008 година, в Крим, Донецка и Луганска области през 2014 година, войната в Сирия през 2015 година и противостоянието в Приднестровието и Нагорни Карабах - все територии, които през последните над 250 години са били част от руската империя, Съветския съюз или СНГ. Събитията в тях са предизвикани от действията на неруските мажоритарни етнически общности да лишат коренното население от употребата на майчиния им език, от етническото им самосъзнание и правото им на самоопределение, единствено на базата на международната норма за нерушимост на границите. Въпросът е, че тези граници са установени през последните 25 години с нелигитимен президентски указ, противоречащ на резултатите от проведения легитимен референдум за запазването на СССР, проведен през 1993 година. В случая, позицията на руската държава трудно може да бъде оспорена, най-малкото поради факта, че РФ е признатия от международното право правоприемник на СССР и в това си качеството има моралното и материално право да бъде страна в подобни междуетнически спорове. Най-малкото, те трябва да бъдат признати от международната общност, в т.ч. и от американската, за територии от  изключителен интерес и значение за националната сигурност на РФ. Още повече, когато става дума за православно, рускоезично население, а в някой случаи и за граждани на РФ или  оказване на военна помощ, поискана от легитимното ръководство  на дадена държава.

Американската политическа система действително е най-демократичната в света и тя дава възможност за изказване  на най-широк кръг от мнения, концептуални теории и идеологически конструкции по злободневни и значими за света и самата Америка въпроси. Във връзка със събитията в Близкия Изток и Източното Средиземноморие световната  общественост бе впечатлена от статията в американското мултимедийно издание „Politico"( www.politico.com) от 25.02.2016 г. на Робърт Кенеди–младши, президент на  Waterkeeper Alliance, озаглавена „Защо арабите не желаят да ни виждат в Сирия?" В нея 62-годишният представител на най-обичаната в Америка и света американска политическа фамилия „Кенеди" прави блестящ, обективен и безпощаден анализ на американската външна политика след края на Втората световна война в региона на Близкия и Среден Изток:

 „Сирийската война е война за контрол над ресурсите и по нищо не се отличава от многочислените тайни и необявени войни, които ние водим в Близкия изток вече 65 години. И само, когато проумеем, че сегашния конфликт е опосредствена война за тръбопроводи, само тогава събитията ще ни станат ясни. Това е единственото обяснение защо Великата стара партия на Капитолийския хълм, както винаги досега се е зациклила върху смяната на режима, а не върху регионалната стабилност, защо администрацията на Обама не може да намери умерени сирийци за воденето на тази  война, защо ИДИЛ взриви руския пътнически самолет, защо саудитците неотдавна убиха шиитския свeщенник, защо в Техеран изгориха тяхното посолство и защо Турция стигна до там, че да сваля руски самолет. Този милион бежанци, който днес е запълнил Европа, това са бежанците на тръбопроводната война и в резултат на „кривите"  сметки на ЦРУ.

Съвременните интервенционалисти от типа на Джордж Буш, Тед Круз и Марко Рубио, самовлюбено повтарят изтърканите си щампи, че близкоизточните националисти ни мразят заради „нашите свободи". В действителност това не е така: те ни ненавиждат за това, че ние предадохме тези свободи в техните страни. Ние предадохме нашите ценности, ние изпращаме  на заколение нашата младеж, ние унищожихме стотици хиляди невинни хора, ние потъпкахме собствените си идеали и профукахме огромни национални богатства, заради безплодни и скъпоструващи  авантюри в чужбина. И с тази си дейност ние подпомогнахме  най-злите си врагове, превръщайки Америка, която някога бе фар за свобода в целия свят, в държава на тоталното следене и маниакалната национална сигурност, а също и в международен  парий.

Време е американците да изведат своята страна далеч от този неоимпериализъм, връщайки се отново на пътя на идеалите и демокрацията. Ние трябва да позволим на арабите да управляват своите арабски земи, а своята собствена енергия да посветим на великото дело на националното строителство в собствения си дом. Този процес трябваше да започнем не с нахлуването в Сирия, а с ликвидирането на нашето пристрастяване към петрола, което развращава политиката на САЩ вече половин век".

Що се отнася до обективната оценка и резултатите от участието на Русия във войната с терористите в Сирия, то след време те ще бъдат наречени исторически. Русия за шест месеца успя да спре разрастването на терористичната „ракова тъкан", да укрепи законната власт в Сирия, да сложи началото на мирния процес и да установи конструктивно взаимодействие със САЩ, да стабилизира военното си присъствие в Източното Средиземноморие, да възстанови потенциала на сирийските ПВО, да не допусне установяването на безпилотна зона над Сирия. Има резултати, за които не се говори, но които оказват влияние на цялостния международен климат в последните месеци: терористите от ИДИЛ и „Джахаб Ал Нусра" са напълно дезорганизирани и техния край е предизвестен; президента на Сирия Башар Асад е легитимиран отново пред света и ще участва в бъдещето развитие на страната си; руската нова външнополитическа  доктрина „Принуждаване към мир" намери своето развитие и в Сирия, като Източното Средиземноморие вече е международна призната и от САЩ сфера на изключителен руски интерес; освободителното движение на кюрдите е легитимирано като част  от антитерористичната коалиция с право на участие в бъдещето развитие на процесите в региона; Израел признава и залага на изключителната роля на РФ в региона на Близкия изток, а големия губещ от развитето на кризата, като изключим Сирия, е Турция на Ердоган.    

Въпросите на борбата с тероризма, проблема с бежанците в Европа, примиряването на воюващите страни в Сирия, решаването на кюрдския въпрос, цените на петрола като функция на сирийската криза, президентските избори в САЩ, сговорчивостта на Иран по икономическите въпроси и най-вече по въпроса за замразяване на добива на петрол, разчистването на Пътя на коприната към Европа, така важно за Китай и Индия – решаването на всички тези въпроси открива пред Русия възможността да играе ролята на катализатор в тях т.е. Русия, въпреки санкциите, въпреки, че я няма в Г8, въпреки приказките, че е с „разкъсана на парчета" икономика и в навечерието на политическа криза, реално се превръща в първостепенна геополитическа сила.

N.B. Във вътрешната политика рискуваме само да претърпим поражение; външната политика може да ни отнесе в гроба“. (Джон Кенеди, след Караибската криза 1962 година)

*Маалюля е главната християнска светиня на Сирия. Градчето, разположено на 55 километра североизточно от Дамаск в планината Каламон,е единственото място на Земята, където хората говорят на арамейски – езика на Иисус Христос.  

x x x

Нужно ли е НАТО на Америка?

Август 1941 година. Германия е окупирала Европа. Германската армия навлиза дълбоко в съветската територия. Най-голямата световна сила от средата XIX и началото на XX век - Великобритания, изпитва сериозни икономически трудности, което я прави уязвима пред могъщия военен противник Германия. Съединените щати, благодарение на териториалната си отдалеченост и високотехнологичната за времето си промишленост се готви за своя имперски скок.

На борда на американския крайцер „Огъста" се провежда конференцията между делегациите на САЩ, водена от президента Франклин Рузвелт и тази на Великобритания, водена от Уйстън Чърчил. Задачата на английския министър-председател е да направи всичко възможно САЩ да влязат във войната, а целта на Рузвелт е САЩ да овладеят колониите на обезсилените Великобритания, Франция и Холандия в Азия и Тихоокеанския регион. Чърчил е готов на всичко, за да бъде победена Германия, но и иска Великобритания да запази поне част от своите доминиони и колонии, към които е насочила поглед вражеска Япония. В резултат на дълги и остри преговори е съгласувана  и подписана т.н. „Атлантическа харта",  където за пръв път в международните отношения се поставят въпросите за свободната търговия, за отказ от насилствено завладяване на територии, за правото на самоопределение на народите, за честното и равноправно разпределние на природните ресурси, за необходимостта от създаване на международна оргназиция, която да гарантира свободата на държавите, свободата на морското корабоплаване и всеобщото разоръжаване. Към тази Декларация няколко месеца по-късно се присъединява и Съветския съюз.

Но фикс-идеята на Чърчил по време на конференцията е въвличането на САЩ във война с Япония. Английският министър-председател е бил готов да се откаже от двойното увеличаване на така необходимите му американски военни доставки, само и само Съединените щати да влязат във войната. Рузвелт дълго  се е съпротивлявал, главно поради факта, че американската конституция забранява на правителството да води война извън територията на САЩ, като е заявил на Чърчил, че за обявяването на война най-малкото са необходими тримесечни общонационални дебати. Вместо това, казал Рузвелт, по добре е  „да водя война, но да не я обявявам. Всичко трябва да бъде направено така, че да се предизвика инцидент, необходим за обявяването на военните действия". На 7 декември 1941 година Япония напада американската военно-морска база в залива Пърл Харбър в Тихия океан и САЩ влизат във войната. На 12 декември Чърчил с огромно облекчение пише на Клемент Атли: „Сега вече няма да се налага да се борим за симпатиите на Съединените щати. Вече сме в една лодка".

От този момент започва военната експанзия на САЩ по целия свят, за да стигне днес до 780 военни бази, 350 от които в Европа и огромния военен бюджет от 535 млрд. долара при суверенен дълг от над 19 трилиона долара.

След като в няколко интервюта кандидатът за президент от демократическата партия Доналд Тръмп намеква, че може да помисли по въпроса САЩ да излязат от НАТО и Европа сама да поеме отговорността за себе си, аргументирайки се, че САЩ плащат над 70% от разходите за отбрана на НАТО и богата Европа принуждава американците да финасират собствената им безопасност без САЩ да получават нещо в замяна, редица политически и обществени дейци от двете страни на Атлантическия океан започнаха да обсъждат въпроса „Нужно ли е НАТО на Америка?"

Включвайки се в дискусията, списание The National Interest, США" във февруарския си брой публикува статията на старши научния сътрудник от Института Катон и редактор на списанието Тед Гален Карпентър, автор на над десет книги с външно-политическа тематика в т.ч. и няколко по въпросите на Североатлантическия пакт. Ето и някои от акцентите в неговата публикация:

„Създаването през 1949 година на НАТО ознаменува явното оттегляне на Америка от своята традиционна политика за неучастие в чужди алианси и отказ от интервенционалистичен курс. Участието в две световни войни и особено обезкуражаващото в психологически план нападение над Пърл Харбър нанесоха смъртоносен удар на политиката на ненамеса на САЩ в международните отношения.

Пръвържениците на НАТО настояват, че светът след Втората световна война се е изменил и при новите условия американското лидерство е крайно необходимо. Изминалите десетилетия, обаче, показват че те определят тези изменения за важни, но ги определят като еднородни събития, които винаги остават едни и същи.

Абсолютно погрешен извод! Измененията са непрекъснат процес. Днешна Европа коренно се отличава от Европа на 1949 година, но странно защо самата организационна структура НАТО, както и съдържанието на американската политика остават неизменни.

Днес е променена цялата конфигурация на безопасността. Европа е обединена в рамките на Евросъюза, а числеността на нейното население и размера на колективния ѝ БВП е по-голям от този на Америка. Държавата Русия на Владимир Путин е бледа сянка на онази опасност, която представляваше Съветския съюз. Европейският съюз има три пъти по-голямо население, а икономиката му - десет пъти превишава тази на Руската Федерация.

Основната причина страните от ЕС да не поемат сами отговорността за собствената си сигурност е, че САЩ настояват на своята ръководна роля, като поемат и значителна част от разходите - 4% от своя БВП, докато европейците харчат до 1,6%. Тази съществена разлика е една от причините, поради която е необходимо всестранно и комплексно да се анализира въпроса съответстват  ли задълженията на Америка в НАТО на нейните интереси. Това е важна причина.

В първите десетилетия от съществуването на алианса Вашингтон имаше ангажимент за сигурността на важните страни: Западна Германия, Италия, Франция и Британия. Но след разпадането на Съветския съюз през 1991 година, американските ръководители започнаха да настояват за разширяването на алианса с включването в неговия състав на страните от Централна и даже Източна Европа, които влизаха в НАТО с такава лекота и небрежност, както някои сега добавят в списъка си във Фейсбук нови приятели. Трябва да се отбележи, че нарастването на американските сили на западните граници на Русия в голяма степен е причината за влошаването на двустранните отношения.

Остава впечатлението, че привържениците на НАТО не осъзнават значението на  измененията в международните отношения. За тях висш приоритет е запазването на алианса, а не сигурността и благополучието на Америка. Американската политика в НАТО с всеки пореден път не издържа на най-елементарна проверка за целесъобразност и работоспособност. Отдавна е време да се проведе всестранен анализ на тази политика, като бъде разгледан и най-кардиналния вариант: излизане на САЩ от Североатлантическия алианс".

 N.B. „Петте войни, които водихме след края на Втората световна война винаги започваха с ентусиазъм. Но при приключването на тези  войни „ястребите" вече не се чуваха, те бяха малцинство. Ние не трябва да участвуваме в международни конфликти, ако при вземането на решението за интервениране нямаме план за това как ще излезем от тях и, особено, ако не сме готови да подкрепим участието си с необходимите за реализирането на тази цел усилия".-  (Хенри Кисинджър, юли 2015 година)

 Вие, поне сега проумяхте ли, какви ги свършихте?"- ( Владимир Путин, септември 2015г., Генасамблея на ООН по повод участието на западните страни в „Арабската пролет").

 „Възможно е това да е провал в подготовката на плана на следващия ден след нахлуването в Либия. Към този момент, считах, че това е правилен ход"  - (отговор на Барак Обама на въпрос за най-голямата му грешка по време на неговото президентство, април 2016 г.)

x x x

Родилните петна на българския капитализъм

В годините на строителството на капитализма, следвайки указанията на ЦК на „Вашингтонски консенсус",  българската политическа класа с аплодисменти и ставане на крака приветствува в Парламента неолибералната програма „Ран-Ът", която според тогавашните депутати гарантираше светлото бъдеще и просперитета на България.

Вече над 25 години, българския народ следва своята нова американска мечта, черпи с широки шепи от изключителния челен американски и западноевропейски опит, като е приел за  свое лично кредо изпълнението на девиза, изписан на еднодоларовата банкнота  „Novus Ordo Seclorum", като все още, за съжаление, не може да се ориентира дали тази фраза означава „Начало на нова ера" чрез „Нов ред на вековете" или все пак движението е към  установяване на „Нов световен ред" под ръководството на Америка.

Изхождайки от факта, че  през  вековете, в т.ч. и по времето на социализма, конформизма  и максимата „Преклонена главица сабя не сече я!" са се наложили като основно средство за лично и колективно оцеляване на българската нация, сп. „Сигурност", в съответствие с насоките на НПО-та от системата на Дружеството за разпространение на ненаучни знания „Отворено  общество", безкористно  се включва в програмата за запознаване на аудиторията с американския начин на живот и основните тенденции във възгледите на американския истемблишмент, които, както се оказва, са нито еднозначни, нито императивни!  

В тази връзка, за начало, най-полезна би била анкетата на американското списание „The National Interest (TNI )" *, което в юбилейния си брой, посветен на 30-та си годишнина, потърси отговора на  въпроса : „Как САЩ да използват своята мощ?"

Пол Кенеди, професор по история в Йелския университет:

„Констатираме закономерност - след като от 1945 година до днес САЩ рязко  „напусна"  собствената си  географска територия, то относителният им дял в световния БВП също намаля толкова рязко. Затова пък се появиха други международни правомощия. Но много от световните проблеми се оказаха неразрешими за пропагандираните американски цели. Америка загуби азиатските войни, правителството работи с огромен дефицит, но това както и да е. Важното е, че Америка затъва, а Вашингтон не знае как да  спре този процес. Неговата цел трябва да бъде ясно формулиране на  международните си приоритети. В момента, обаче, той не показва никакви признаци в това отношение. Нещо повече, според един външен наблюдател на зараждането и разцвета на американската империя, Вашингтон вечно е очарован от факта,че живее с  илюзия за всемогъщество".

Залмай Халилзад, съветник в Центъра за стратегически и международни изследвания, бивш постоянен представител на САЩ в ООН, бивш посланник на САЩ в Афганистан и Ирак:

„След края на Студената война САЩ са в благоприятна позиция, нямат глобален съперник и риска от война между големите сили е малък. Днес една от основните цели на американската мощ е да консолидира така сложилия се световен ред. Светът в началото на XXI век е по-хаотичен и опасен, а и тенденцията е положението да става все по-лошо. Целта на САЩ трябва да бъде превръщането им в катализатор за сключване на регионални  политически споразумения за поддържане баланса на властта, която да възпрепятства появата на регионални хегемони. Фокусът на тези усилия трябва да бъде Европа, Азиатско- Тихоокеанския регион и Близкия изток".      

Иън Бремър, президент на Евразия Груп, автор на книгата „Суперсилата: три избора за ролята на Америка в света":

Може би е дошло времето американците да обявят своята независимост да не се наместват в проблемите на другите хора. Вместо да харчим милиарди  за   кредитиране и подпомагане на  проблемни страни, парите трябва да се инвестират у дома. Възстановяване на американската инфраструктура, инвестиции в образованието, грижи за ветераните на Америка и повече пари в джобовете на данъкоплатеца за да се съживи икономиката - това е необходимо днес. Това не е изолационизъм. Америка трябва да търгува както с приятелите си, така и с конкурентите си и да бъде гостоприемна към имигрантите, създаващи с работната си сила могъществото на  най-великата страна на света."

Грeъм Алисън, директор на центъра Кенеди в Харвардския колеж за наука и външна политика, бивш помощник по политическите въпроси и планирането на министъра на отбраната на САЩ:

„Основната цел на американската сила трябва да съхрани САЩ като свободна нация със запазване непокътнати основните американски институции и ценности". Това е идея от времето на Студената война, но тя също така ни напомня, че ние твърде често забравяме жизненоважния си национален интерес. В XXI  век изразът „Да си върнем силна Америка" обижда постмодерната ни чувствителност и говори, че за много граждани на САЩ  „американското лидерство" означава превръщането на страната в служба 911, която оказва спешна помощ и на тези, които сами могат да се защитят или на тези, които не искат подобна помощ. А в чужбина всеки намек, че Съединените щати са от първостепенно значение за самите  американци  предизвиква критика и обвинение в късоглед егоизъм, недостоен за една  велика сила".

Том Котън, американски сенатор от Арканзас:

 „Най-напред ние трябда да дадем нова, пълна подкрепа на нашите военни. Фридрих Велики казва: „Дипломация без оръжие е като музика без инструменти". С други думи тя е инертна, недоловима и неефективна. Възстановяването на нашето влияние означава, че ние трябва да възстановим военния бюджет, който е изправен пред опустошителни съкращения след петнадесет години  война. Това ще изисква значително по-високи разходи за отбрана".

Лесли Н. Гелб, почетен президент на Съвета за външви отношения, бивш журналист от Ню Йорк Таймс, бивш старши съветник в Министерството на отбраната на САЩ:       

„Много са малко интелектуално подготвените външно-политически специалисти, които биха се справили с новите функции и предизвикателства.

Уви, моята съвет е прост - скромност и здрав разум. Първо, САЩ е единствената държава, която е в състояние да бъде световен лидер и Вашингтон се стреми постоянно към тази цел. Второ, за да се случи това, нашите президенти трябва да имат реални стратегии, които за да имат смисъл трябва да отчитат интересите на другите страни. Трето, целите трябва да бъдат ограничени на брой и да бъдат реализирани с малка мощност и без международни усложнения. Така например, стремежът Китай и Русия да бъдат сдържани не може да бъде реализиран без пълното  кооперирано обвързване с усилията на дипломатите. По същия начин, днешните терористи не могат просто да бъдат победени на бойното поле за три или пет години. Само  в партньорство с всички останали държави  и без да се  затъва  дълбоко в безсрочни войни, Вашингтон ще може постепенно и стабилно да удуши чудовището".

Робърт Зелик, бивш президент на Световната банка, американският заместник държавен секретар и търговски представител на САЩ:

Първата ми професорка по дипломатическа история ни учеше да изучаваме гърба на банкнотата от един долар. Нейната цел бе не да ни кара да търсим търговската мотивация на американската външна политика, а да намерим главната идея на създаването на Съединените щати, намерила графичен израз върху гърба на банкнотата. Търсейки одобрението за този графичен знак, през юни 1782 година, секретаря на Конгреса на САЩ Чарлс Томпсън обяснява, че на обратната страна на банкнотата е изобразена незавършената тринайсетстепенна пирамида, съответстваща на броя на отделните американски щати, които се намират под контрола  на окото на провидението. Фразата над изображението, "Annuit Coeptis", разкрива, че  „То (провидението - б.а.) дава  благоволението си за  нашето начинание".        

Декларацията за независимост регламентира, че правителствата се назначават, за да бъде  осигурена защитата на определени неотменими права за всички хора - правото на живот, на свобода и стремежа към щастие. Конституцията на САЩ определя правомощията на амери-канското правителство, а Декларацията за правата фиксира лимитите на тези правомощия.

Вярвам, че тези завети на Бащите-основатели предпоставят, че целта на американската сила е да защитава американците, когато се стремят към по-съвършен съюз, да защитава конституционните им права и да им дава възможност да получават плодовете на своята  свобода. Същевременно американската мощ има и по-широка цел, изразяваща се в зачитане свободата на всички  индивиди, на правителствата и  на цялото човечеството".

Гари Харт, автор на книгата Република на  Съвестта"  и бивш американски сенатор от Колорадо:

Аналитичната външна политика е най-добрата предпоставка за правилен избор на народите, които в различна степен притежават трите изконни сили: икономическата, политическата и военната. За да отговорим  на Вашия въпрос, нека приемем, че Съединените щати еднозначно притежават и четвърта власт, макар да не я прилагат равномерно и повсеместно. Тази четвърта власт е властта  на принципа.

Светът ни завижда за нашия стандарт на живот. На нас ни се възхищават за спазването на принципите, на които е основана нашата нация. Те включват не само нашите конституционни права и свободи, но така също и гражданските добродетели за участието на гражданите в процеса на управлението и изискването към републиката да защитава тези права.

Правителствените решения от 1947 г. до днес, които се основават на  целесъобразност по въпросите за повишаване състоянието на нашата национална сигурност, провеждана и от идеалисти, и от реалисти, отрицателно се отрази на уважението на хората от целия свят към нас, но оказа влияние и върху принципите, върху които се е формирала нашата нация. В епохата на мигновените комуникации, прозрачността и Едуард Сноудън, не ни е от полза да се самозаблуждаваме, че днес, както в годините на Студената война, американците трябва да  продължават да защитават националната си сигурност по „тъмните и криволичещи  улички" на света.

Нашата цел следва да бъде спазване принципите на управление в ерата на глобализация, завещани ни от бащите-основатели. Ние трябва да работим за разширяване на нашето информационно-технологическо лидерство, за намаляване на бедността и формиране на нови съюзи за борба с незаконната  неконвенционална война".

N.B.  „Върху  гоблена на историята  силата на принципа  е по-мощна от силата на меча, на долара и  на мегафона!“ (Гари Харт). Същественият  въпрос днес е,  кой кара  „самолета-държава“ и този „първи пилот“ има ли достатъчен професионален опит, познава ли историческите факти,  притежава ли необходимите морални и лидерски  качества за безаварийно преминаване през турболентни зони и градоносни облаци в нашето „разломно“ време?

x x x

Фрагментирани, некоординирани и несъответстващи 

В доклад на Комисията до Европейския парламент и съвета на Европа относно напредъка на България по механизмите за сътрудничество и проверка от 27 януари т.г.се казва, че  институциите, създадени с цел борба срещу корупцията, са определяни като фрагментирани, некоординирани и несъответстващи на сериозността на предизвикателството".

В годишния анализ на Европейската комисия за икономическите и социални предизвикателства в държавите-членки на ЕС за ситуацията в България е казано следното:  През тази година комисията дори очаква реалният растеж да не надхвърли 1.5%. Основните причини за недоброто представяне на българската икономика са свързани с ниската производителност, липсата на качествена работна ръка, голямата задлъжнялост на корпоративния сектор и ниското ниво на частни инвестиции, растящата корупция и регулациите.

Както съобщава лондонския  вестник Independent",  в проведено изследване на „Rand Europe" до Европейския парламент се посочва, че загубите от корупция в Европа годишно са от порядъка на 782 млрд.фунта стерлинга  или 6,3% от БВП на Евросъюза. Освен общата сума на загубите в доклада са посочени и страните с най-висока корупция - Румъния, България и Хърватия. Многото лица на корупция, която авторите на изследването определят като използване на властта за лични цели", се проявява не са само във финансово отношение." Не трябва да се пренебрегват и големите загуби, които тя нанася на политиката и социалната сфера". За България загубите от корупцията са оценени от 4.4 млрд. евро до 19.1 млрд. евро в зависимост от трите описани сценария. Това означава че годишно между 5.08% и 22.01% от брутния вътрешен продукт на страната изтича в даване на подкупи. Нито една друга страна от ЕС няма такъв голям процент от БВП за рушвети.

В интервю за Би Ай Ти Даниел Кадик, директор за Югоизточна Европа на фондация Фридрих Науман"* казва: ... Трябва да има конкретни последици от това, което пише в докладите. Една от тях например трябва да бъде разделянето на Румъния и България, както и прекратяване на самия механизъм за Румъния, която трябва да влезе в Шенген. Отделно европейските фондове за България трябва да бъдат спрени, ако тя не изпълнява необходимите правила. Това, което мисля, че трябва да се направи, е предприетото миналата година от Търговско-промишлената палата на европейските държави в България. Те излязоха и казаха, че има проблем с корупцията и бизнес климата в страната, който трябва да се промени. Бившият германски посланик, френският посланик, излизайки от ролята си, заявиха, че има проблем. И отново не мога да разбера тази шизофрения, в която политиците си мислят, че Европа ги потупва по гърба. Не, Европа им удря плесница по врата. Но за съжаление политиците го разчитат като потупване".

При изслушването си пред Сената на Конгреса на САЩ във връзка с номинацията му за посланник в България, Ерик Рубин заяви: Върховенството на закона засяга всеки елемент от усилията, които споделяме с тази страна, където корупцията все още е масово срещана."

След всичките тези констатации става тревожно ясно, че мненията на Запада и в  САЩ  за състоянието на държавата от началото на годината са много по-стряскащи, отколкото  оценката отпреди десетина години „за липса на управленски капацитет" в ръководството на страната. Проблемът с корупцията е сложен, исторически предопределен от геогрофските ни ширини и  от липсата на демократични и поведенчески традиции. В огромна степен рещаването на този въпрос зависи от подходите и личния пример на лидерите и ръководствата на политическите партии, особено тогава, когато станат управляващи. Ако те реално не си поставят  лична цел, ако при приемането на решенията не изхождат от здравия разум и мисълта за полезност в борбата за средноевропейско качеството на живот на болшинството българи, то този изключително остър проблем няма да може да бъде решен с години.

В тази връзка, полезно би било да се анализира опита на страните, с които сме в една цивилизационна общност и носим белезите на обща социално-икономическа формация от миналото. Русия, например, приема конкретни двугодишни планове с фиксирани срокове  за тотално противодействие на  корупцията и  плана  за 2016 и 2017 г. включва:задължителни указания на Президента към Главната прокуратура да бъдат направени проверки на: централните органи за управление; на организациите, които осъществяват борбата с корупцията;  за спазването на закона от лицата, които се уволняват от държавна служба и постъпват на нова работа (очевидно се търси връзка на конфликт на интереси между заемането на старата и новата месторабота от чиновника-б.а.); проверка на лицата от категорията „ръководители" от всички нива; проверка за спазване на законите при всички  разпоредителни сделки с недвижими имоти - държавна собственост. Компетентните ведомства ще търсят незаконното владеене от държавните служители на активи и сметки в чужди банки".

За да е успешна борбата с корупцията е крайно необходимо изграждане на такова обществено мнение, което да оказва тотален натиск върху политическта класа и чиновниците от всички нива за нулева толерантност срущу корупцията. Това е възможно само, ако хората се убедят, че държавното управление стриктно спазва законите, а политическите кабинети в министерствата и МС прецезират всяко собствено свое  действие и тези на администрацията от позицията на колективните интереси на бошинството от народа.

Така например, когато международните цени на петрола  на 9.02.2013 г. са били 118.90 $ за барел, а на 9.02.2016 г. са се сринали до З0.09 $ за барел, т.е. с близо 380%, то неизвестно защо цената на бензина А 95 от 2,55 лв. в началото на 2013 г., достига едва 1.91 лв. на 9.02.2016 г. т.е. намаляла е само с 25%. Същото е положението с цените на парното, съпоставени с цените на природния газ, които са функция от тези на петрола и отказа от строителството на „Южен поток". Така, че дали е държавен монополист или частник – „картелът" е един и същ!

Когато билетът за градския транспорт нараства с 60%, при положение, че цените на горивата рязко са паднали за последните години, то възниква въпроса - цената на тока ли се е вдигнала за софиянци с 60%? Но веднага възникват и други въпроси, имащи пряко отношение „към злоупотребата с власт": за печалбите на електро-разпределителните дружества, за скъпия ток на ВЕИ и американските „Марици", за частните дружества-милионери, които купуват евтин ток от АЕЦ-Козлодуй и го изнасят по международни цени, за отказа от строителството на АЕЦ Белене.         

Подобна е и историята с българското здравоопазване след 1989 г. На 31.12.1983 г. населението на България е било 8 948 649 души. На 13.04.2016 г. населението на страната е       7 063 784 човека т.е. по-малко с 1 884 865 човека. През 1989 година болниците са били общо 256, леглата - 87 217, лекарите - 28 218, стоматолозите - 6 048, медицинските сестри 53 124. През 2014 година многопрофилните болници са 176, специализираните - 146, други здравни заведания от болничен тип - 145 или общо - 467 с общ брой легла - 54 665. Лекарите са били – 28 643, стоматолозите – 6 706, медицинските сестри - 47 706. С други думи, при намаляло население с 21%, болниците са се увеличили с 90%, леглата са намаляли с 37%, лекарите  и стоматолозите са се увеличили, а медицинските сестри са намаляли. А ето и резултатите от „об-грижването" на населението на България днес: през 1985 г. смъртността е била 11.6 на хиляда, раждаемостта е била 13.3 на хиляда. Броя на инвалидите, съгласно преброяването през 1992 г. е 233 709 души. През 2015 г. данните са: смъртност – 14.44 на хиляда, раждаемост – 8.92 на хиляда; инвалидите, с решения на ТЕЛК, вече са над 993 000 души, което прави увеличение с около 400%, при драматично намаляващо население и отрицателен демографски ръст! Това е истинската оценка за ефективност на модела на здравеопазване у нас, където бюджета на НЗОК ежегодно се увеличава с по 100 - 200 млн.лева, бенефициентите му, главно частни болници, растат, а българите рано губят работоспособността си и умират като мухи. Да се готви пенсионната система!

За да се пребори корупцията е необходима безкомпромисност, но когато един Изпълнителен директор на НАП, след като е направил проверки за недвижимото имущество на един министър и след падането на правителството, става депутат от същата партия, не може да не става дума за отсъствие на интерес за противодействие на корупцията във висшата администрация.

Ако не се намери някой властимащ да инициира проверки на произхода на парите при  придобиването от чиновници и обслужващите ги частни бюра, банки и кантори на имоти и движими вещи у нас и зад граница, то България никога няма да се пребори с това обществено зло.

Предполагам, че и европейските компетентни стуктури са били ошашавени, както  стана и с целокупния български народ, когато са видяли списъците с имената на българските държавни служители, най-вече от правоохранителната система и политиците –  клиенти  със солидни депозити и  „фенове" на високите лихви във фалиралата КТБ.

С други думи казано, България като член на ЕС се превърна в една „диспечерска кантора" за преразпределение на влизащите пари от европейските фондове, от приватизацията и от други източници в бюджета, а оттам към финансиране на обществени поръчки, печелени от „свои" фирми, главно в отрасли с висока норма на печалба и затруднен контрол, а и в „Мека" за големите наши и чужди частни фирми, които източват държавни финансови и материални активи, а впоследствие, заедно с държавата, реализират печалби и данъчни постъпления чрез високи и непрекъсно увеличаващи се крайни цени, банкови такси, акцизи, винетки, платени услуги в хуманитарната област, нови данъци и т.н. безропотно плащани от населението. Олигархичното статукво – политическа класа + обслужващия я бизнес – под мониторинговия, но безрезултатен контрол на ЕК, води страната по спиралата надолу, към пропастта! Спадащите реални доходи, дефлацията, кредитната задлъжнялост и световната икономическа криза ще срутят най-напред социалните системи, което ще доведе до масово всенародно недоволство и безпощаден  гняв!  

N.B. Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази и другия ще обикне, или към единия ще се превърже, а другия ще презре Не можете да слугувате и на Бога, и на Мамона. (Матей 6:24)


*The National Interest (TNI) — e американско списание за външна политика, издавано от  неправителствената политологическа организация   „Центъра за национален интерес", основан от Ричард Никсън на 20 януари 1994 година. Първия брой на списанието излиза през 1985 година под редакцията на Ирвинг Кристол. През 1989 година ТNI публикува статията на Френсис Фукуяма „Краят на историята?" Списанието е едно от първите, което обръща внимание на такива въпроси като геоикономика и анализира такива понятия като „умората на свръхдържавата" и „еволюционен политически реализъм". 

*Фридрих-Науман-фондация за свободата е фондация близка до Свебодната Демократическа партия,със седалище Потсдам, Германия.От началото на 2007 г. тя открива регионално Бюро в София Централна и,Източна и Югоизточна Европа,Южен кавказ и Централна Азия.Партньори в България на фондацията са либералните партии НДСВ и ДПС. Фракцията на либералите в ЕП е третата по големина фракция.                  

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България