ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Сигурност за кого
Анализ на проф. Димитър Йончев

Aвтор:  проф. Димитър Йончев

13 Юли 2016

Един изключително авторитетен документ от 2004 г. се опитва да ни опише света през 2020 г. Какъв е резултатът днес, през 2016 г.?

Димитър Йончев е роден е през 1944 г. Завършил е Военна академия в Москва. Професор в Нов български университет с преподавателски интереси в областта на национална и международна сигурност, политики и стратегии за сигурност, теория на сигурността, геополитика.

Прогнозирането е сложна материя. Да прогнозираш е все едно да се произнесеш с увереност, която се уповава в немалка степен на нерационални основания, тогава, когато нямаш достатъчно информация. Онези, които съставят прогнози се основават на натрупаните знания за процеси и тенденции, които са проследявали до момента, и за които се опитват да представят бъдещото им развитие. Но не винаги тенденциите остават такива, каквито са, за което доста завладяващо пише Насим Талеб. Прогнозирането винаги си остава рисуване на картини на света в условия на неизбежна неопределеност.

През първите години на века се появиха книги и публикации, в които се правеха прогнози за това какви ще бъдат следващите две десетилетия (с хоризонт във времето до 2020, с начало 2003, с хоризонт  2030, когато началото е 2013),  или дори какъв ще бъде този век (хоризонт на предвиждането 2100). Техните автори бяха французи (Jacques Attali), граждани на САЩ (Thomas Friedman) или цели институции, като Централното разузнавателно управление на САЩ (Alexandre Adler).

Вниманието в настоящата статия е привлечено към само една от тези амбициозни прогнози, тази на ЦРУ с хоризонт до 2020 г. Причините за този избор са поне две. Първата причина е, че днес, в 2016 г.  сме относително близко до този хоризонт и можем да преценим достатъчно обективно степента на сбъдване на тази прогноза. Изборът  има и друго основание, а то е да се направи сравнение между прогнозирания образ на света и настоящия в 2016 г. свят. Това са  два образа на света, зад които стоят по същество едни и същи хора – поръчителите на тази прогноза и същите в качеството им на намесващи се в процесите на днешния свят. Първият образ е хипотетичен, има всички черти на прогнозата, като съчетава в себе си и позициите на своите автори. Вторият образ е светът, в който поръчителите са действали и действат, като са имали предвид прогнозата, но далеч не само нея, защото са проправяли път на своите интереси, и така са допринасяли както за нейното самосбъдване, така и за вписването й в конюнктурата на изминалите 15 години. Интересно е да се сравнят тези два образа. Изводите от подобно сравнение могат да отведат анализа твърде далеч в разбирането на съвременния свят.

Като изворов материал тук е използвано френското издание на прогнозата, преди всичко поради интересния предговор на Александър Адлер (1, 7-52). В него се съдържат коментари на прогнозата, както и предложения за нейното обогатяване. Така за целта на настоящите разсъждения разполагаме с прогноза, с коментари на прогнозата и със свидетелството на света десет години по-късно.

Прогнозата

Тя е третата подред за Националния съвет по разузнаване на САЩ и след нея досега се появяват още две. Съставена е от предвиждания за различните региони и горещи точки в света, както и за  основните участници в него, като е снабдена с четири сценария за евентуално развитие на света от момента на написването им до 2020 г. Сценариите са наречени условно Davos World, Pax Americana, Anew Caliphate и Cycle of fear. (5, 3). В превод тези сценарии изглеждат така: Светът на Давос, Пакс Американа, Нов халифат и Цикълът на страха. Към коментарите във френското издание Адлер е прибавил още един сценарии и го е нарекъл  Le triomphe de multipolarisme bien tempéré (1,44), което може да се преведе като Твърде умерен триумф на един многополюсен свят.

Опорните точки на прогнозата, наречени „Световният пейзаж през 2020 г.“ са дадени в самото й начало в две групи – първата група е на относително сигурните твърдения, а втората група е на най-важните въпроси, за които обаче няма сигурен отговор. Позициите и в двете групи са тринадесет. Така онова, в което са уверени авторите е точно толкова, колкото е онова в което не са уверени. Тъй като тези 26 позиции дават рамките на прогнозата е добре да бъдат приведени тук.

 „Относително сигурни“

1. Една в много отношения необратима глобализация, протичаща в един все по-малко повлиян от Запада свят.

2. Една световна икономика върху все  по-широка база.

3. Увеличаващ се брой предприятия със световни възможности, които способстват разпространението на нови технологии.

4. Ръст на Азия и установяване на нови средно могъщи икономически участници.

5. Застаряващо население в утвърдените силни икономики.

6. Достатъчно енергийни находища, за да отговорят на световните нужди.

7. Нарастваща мощ на недържавни участници.

8. Политическият ислям остава могъща сила.

9. Нарастващ капацитет на оръжията за масово унищожение на някои държави.

10. Дъга на несигурност, която включва Близкия изток, Азия и Африка.

11. Слаба вероятност един конфликт между  могъщите държави да доведе до тотална война.

12. Все повече на преден план излизат въпросите на околната среда и на етичното поведение.

13. Съединените щати ще останат единственият най-могъщ икономически, технологичен и военен участник.

Ключови въпроси, на които няма сигурен отговор

1. Глобализацията ще изтегли ли изоставащите икономики? До каква степен азиатските икономики ще могат да наложат „нови правила на играта“?

2. Каква ще е пропастта между облагодетелстваните и останалите; до къде ще отстъпят най-слабите демокрации; какво ще бъде овладяването и управлението на финансовите кризи?

3. Колко ще е голямо предизвикателството на взаимозависимостта на правителствата?

4. Китай и Индия дали ще нарастват безконфликтно?

5. Дали Европейският съюз и Япония ще успеят да приспособят своята работна сила със  системите за социална защита и ще успеят ли да интегрират емигрантите?  Европейският съюз ще стане ли суперсила?

6. До колко ще са политически нестабилни страните износителки на природни ресурси, ще има ли провали в доставките?

7. До колко ще е налице желание и способност от страна на държавите и на международните институции да се приспособят към недържавните участници?

8. Какво ще е влиянието на религиозните течения върху общността от държави и върху техния конфликтен потенциал? До колко ще нарасне влиянието на джихадистката идеология?

9. На фона на повече или по-малобройните ядрени държави каква ще е възможността на терористите да се сдобият с биологически, химически, радиоактивни и ядрени оръжия?

10. Ще има ли събития, които да ускоряват и да водят до свалянето на някои политически режими?

11. Какви ще са способностите да се управляват критични ситуации и съперничества по отношение на природните ресурси?

12. До колко новите технологии ще са в състояние да създават или да решават етически проблеми?

13. Кои страни ще се превърнат в открито предизвикателство за Вашингтон? Съединените Щати дали ще загубят своето научно и технологично преимущество?“ (1, 57-59).

Такива са рамките на света през 2020 г., както са ги видели експертите от Националната разузнавателна агенция в САЩ.  В изготвянето им са привлекли всички по-важни информационни масиви, както и текущите данни за състоянието на света в началото на века. В някаква степен са екстраполирали това състояние, като са внесли корекции в зависимост от експертните си мнения относно скоростта на процесите в полето на един или друг участник, както и според очакванията им относно динамиката на натрупването на научен и технологичен потенциал. Центърът на техният интерес естествено са САЩ във всеки един аспект от присъствието им. Централен въпрос е този за хегемонията на САЩ, както и за това дали ще имат възможност да контролират процесите в света в свой интерес.

Отговорът на тези по същество единствено важни за САЩ въпроси в прогнозата се дава вариативно, както се полага на една добра прогноза. Предложени са четири сценария, които виждат развитието на света във вилката между изключително благоприятен и твърде неблагоприятен за САЩ. Между тези две крайности има два междинни варианта. Благоприятният сценарии е известният сценарии наречен Pax Americana. Той като визия не е нов, още повече че след края на Студената война той е в най-висока степен реализиран от САЩ. Като водеща световна сила без конкуренция след падането на Берлинската стена САЩ придадоха на процеса на глобализацията своите икономически, политически и културни черти, което го превърна в своеобразна американизация на съвременния свят. Очевидно е обаче, че конюнктурата на последното десетилетие на ХХ век решително се промени и условията, в които САЩ действаха несмущавани от никого другиго вече не съществуват. Този факт не се коментира в прогнозата, но експертите, които са я правили са му отдали дължимото, като са включили не само алтернативен сценарии, но са добавили още два. По този начин са отчели съществените промени в средата на САЩ, която среда по същество е светът.

Отговор на тези промени са останалите три сценария от които най-неблагоприятен е сценарият на хаоса, наречен Cycle of fear. В него се допуска възможността да се случат всички очаквани негативни процеси едновременно (което го прави малко вероятен). Тези процеси са следните:

1. В краткосрочен план сегашните икономически възможности на САЩ изчезват;

2. Смущенията в глобализацията довеждат на власт в Пекин автаркични[1] сили;

3. Отделянето на Китай от глобализационния процес привлича други участници в него;

4. Засилването на мощта на евразийската ос (Китай, Русия, Иран) води до дълбоко разстройство на Запада (Европа и Латинска Америка);

5. Радикалният ислямизъм запазва всичките си шансове в Близкия изток;

6. Разгарят се въглените разпалени от Ал-Кайда.

Тези страхове също не са нови. За САЩ в геополитически план възпрепятстването на евразийската ос е постоянна грижа. В този аспект стремежът на САЩ през последните сто години е да не допусне сближаване между Русия и Германия, което ако се осъществи и се включи в него и Китай ще се сложи край на хегемонията на САЩ. Тази насоченост на външната политика на САЩ беше пределно ясно посочена от директора на „Стратфор“ Джордж Фридман  в лекцията му  в Чикаго пред Чикагския съвет за глобални отношения (Council on Global Affairs) на 04.02.2015(3).

В прогнозата експертите виждат появата на евразийската ос като резултат от разстройство в процеса на глобализацията, което казано по-ясно означава загуба на контрол върху нея от страна на САЩ. Идеята за евразийската ос е от почти два века, но едва в глобалния свят тя изглежда осъществима при това по мирен път. От гледна точка на геополитиката активните намеси на САЩ на Стария континент се обясняват именно с усилията им да не допуснат появата на тази ос. Само може да се съжалява, че европейската интеграция не е в състояние да произведе достатъчно могъщ участник, който да отстоява евразийските интереси в глобализиращия се свят.

Единият от междинните сценарии е този за новия халифат. Интересно е, че за експертите, създали прогнозата мюсюлманският сценарии не е определен като катастрофичен. Десет години по-късно се оказва, че дори без Осама Бен-Ладен процесите в мюсюлманския свят се изострят вместо да се вписват в глобалната либерална икономика. Днес световните цивилизации в лицето на западната и ислямската са по-далеч от равновесието, отколкото бяха преди десет години. Когато експертите се опитват в прогнозата да разберат поведението на ядосаните мюсюлмани, те го обясняват с това, че ядът им идвал от факта, че средната им класа „губела влияние в света поради нарастването на влиянието на Китай, на Индия, на Израел, на западната френска и англо-саксонска култура и дори на Русия“(1, 34). Трудно е да се допусне, че експертите не са забелязали силовите намеси на САЩ в ислямския свят, следователно това „обяснение“ е изцяло в самосбъдването на прогнозата. Надеждата на авторите е в добрата Турция, която била пример за това, как един режим, който има основата си в ислямизма може да бъде отворен към светската политика (1, 42). Десет години по-късно едва ли може да се твърди същото.

Най-„романтичен“ е сценарият Давос, който предполага акцент върху средносрочни процеси, като ръста на технологичната и финансовата мощ на САЩ, взаимната зависимост между големите икономики в света, глобализацията, като фактор за развитие на изоставащите региони, и дори върху някаква реципрочна зависимост между потенциалните врагове, понякога с леко перверзна форма, като например финансирането на публичния дълг на САЩ от страна на Китай. Това е образ на свят, в който никой не поставя хегемонията на САЩ под въпрос, а глобализацията продължава под формата на американизация.

Прогнозираната Европа

В прогнозата се отговаря и на въпроса ще стане ли Европа суперсила (1, 166-171). Като първостепенно условие за това авторите поставят необходимостта от реформи, които да съгласуват икономиката със социалната защита на населението, особено като се има предвид неговото застаряване. Препоръчва се нордическия модел на гъвкавата сигурност на пазара на труда (flex security), към който впрочем Европейската комисия се отнася с голям интерес, тъй като той се вписва напълно в логиката на неолиберализма, към който комисията съвсем не е безразлична (6).

Ако европейците хармонизират този проблем, ако се справят с миграцията и накрая с тромавия си механизъм за вземане на решения те ще могат да увеличат икономическия си ръст, а именно такъв „скок“, според авторите на документа ще ги направи силни в света.

Предговорът на Адлер

Френският журналист и  геополитик Александър Адлер, който има подчертани симпатии към обществото в САЩ като демократично общество, все пак не намира основания да приеме четирите сценария като достатъчни и предлага свой пети сценарии, в който залага на плахо споделяното лидерство, но не и на хегемонията. За един европеец темата за ролята на САЩ в съвременния свят и особено в света от следващите години е чувствителна тема.

Освен това, без да бъде особено настоятелен той все пак предлага Русия да бъде освободена от натиска на Запада (1, 43), което не само, че не се случи но и се разви в противоположна насока – днес Русия е демонизирана и заема позицията на „врага“.

Някои размисли относно прогнозата

Към прогнозата не бива да се отправят упреци, че в едно или друго предвиждане не се е сбъднала. Такива абсолютни прогнози просто не съществуват.

Интересното в случая е как са разставени акцентите в нея, как на експертите, които са съставили документа, им изглежда светът.

Светът е показан като достатъчно тревожен с възможности тази тревожност да се развие до криза. Въздействията, които поддържат тревожността и които могат да я тласнат към криза според експертите са външни на САЩ и се коренят  в онези участници, които за Съединените щати са проблемни или враждебни. Както в обяснението за поведението на мюсюлманите действията на САЩ в Близкия изток са изключени като вреден фактор, така и тяхното участие в европейския континент, насочено срещу евентуалната поява на евразийската ос не се разглежда като част от световното неравновесие.

Икономическият фактор се разглежда достатъчно подробно, като бива анализиран от различни аспекти – финансов, ресурсен и енергиен, а също и като темп на нарастване на икономиките в света. Единодушна е ценностната скала, която дава висок позитивен заряд на ускорения икономически ръст и разглежда като деструктивен фактор спадащия ръст на икономиките. Така светът през тези 15 години за експертите от САЩ би следвало отново да продължи по пътя на икономическото разширение.

Тематиката за бъдещето на човечеството обаче не е разглеждана. Планетата е представена изцяло като пространство на политически съперничества, на геополитика и на борба за ресурси в името на абсолютната неолиберална ценност, каквато е непрестанно разширяващият се свободен пазар. Единственият въпрос, който фигурира сред тревожните въпроси, а именно дали ще сме способни да управляваме критични ситуации и съперничества по отношение на природните ресурси е всъщност и той под знака на борбата за ресурсното осигуряване на разширяващите се икономики.

Дали такъв важен въпрос за човечеството е изпуснат по невнимание? Това питане е по-скоро риторично. Все още сме в ситуация  в която големите в международните отношения и в световните икономически и финансови институции нямат намерение да се отнесат скептично към основната неолиберална ценност – икономическият ръст. Тази ценност е в основата на борбата за ресурси, в борбата за клиенти, в борбата за контрол над инфраструктурите, в стремежа да се изнася демокрация, като политическата формула, която най-много облекчава свободния либерален пазар.

Двеста европейски години на социални борби за защита на труда и на хората сега биват зачеркнати и това е показано както в прогнозата на примера с Европа (към нея е добавена и Япония), така и с политическото ежедневие на Стария континент, който е свидетел на борбите на гърци и французи срещу драстичното орязване на социалните им права, на съпротивата на англичаните срещу новодошлите в социалната им система, на страхът от нахлуването на бежанци, които по същество са икономически  емигранти. Турция, която се възползва от това за своите политически цели и поддържаната висока температура на кризата в Украйна, която минира всякаква идея за евразийско сътрудничество.

Всичко това поставя въпросa за това до каква степен една толкова авторитетна прогноза е обикновен научен продукт и до каква степен е инструмент за политическо влияние? Този въпрос си остава открит, макар че ако приемем втория отговор за по-достоверен, то трябва да се съгласим, че това е една добре сбъдната засега прогноза. В такъв случай сигурен е онзи свят, който се съгласува с успешното влияние на САЩ в него и не съдържа въздействия извън контрола им.                                                                 


1. Alexandre Adler. Le rapport de la CIA: Comment sera le monde en 2020?, préface d’Alexandre Adler, Ed. Robert Lafont, Paris , 2005.

2. Jacques Attali. Jacques Attali,Une brève histoire de l'avenir (Édition remise à jour), Fayard,2009.

3. George Friedman.  http://www//wwwww.aliceswonderland.eu/George_Friedman.html 

4. Thomas Friedman. Thomas Loren Friedman,The World Is Flat: A Brief History of the Twenty-first Century (2005; expanded edition 2006; revised edition 2007)

5. Robert L. Hutchings http://www.dni.gov/files/documents/Global1%20Trends_Mapping%20the%2othe%20Global%20Furure%*202020%20Project.pdf, 7.4.2016.

6. Francoise Marchand. Francoise Marchand, La sécutité flexible des politiques européennes du marché du travail, Thèse de doctorat, NBU ; Sofia, 2015.

7. Насим Талеб. Насим Никалъс Талеб, Черният лебед, Из-во „ИнфоДар“, С., 2011.

[1]Автаркия – от гръцки, състояние на затвореност, в икономиката самостоятелно стопанство, в геополитиката тенденция на периферията в империята към самостоятелност и откъсване от центъра.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България