ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Ерозията на съвременната национална държава
и „знаците по пътя“ на тероризма

Aвтор:  Проф. д-р Стойко Стойков

03 Февруари 2017

Настъпилите от началото на 90-те години на ХХ век промени в света поставят съвременните държави пред нови сериозни изпитания.

Националната сигурност има приоритет за държавата и определя основните цели и програми на нейното развитие, като формира стратегическите задачи на вътрешната и външната политика на държавата.

Под национален интерес“ се разбират реални или преследвани нужди и желания от страна на една суверенна държава, в отношенията й с други суверенни държави, които образуват обкръжението в което тя функционира.

Очевидно, държавата отдавна не се справя убедително с основните си задължения по обществения договор. Тя вече не може да гарантира сигурността на гражданите от външна опасност – дори изглеждащите всемогъщи САЩ се оказаха, в началото на ХХІ век, уязвими и не съумяха да спестят на своите граждани шока от терористичните атаки в Ню Йорк и Вашингтон, на 11 септември 2001.

Оказва се, че съвременната държава не е в състояние да гарантира и вътрешната сигурност на гражданите. Но във всички свои действия, тя трябва да спазва святата максима, че: „Тези, които биха се отказали от основна своя свобода, за да си купят малко временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност!“ The Christian Science Monitor Bendzhamin-Franklin.

Настъпилите от началото на 90-те години на ХХ век промени в света поставят съвременните държави пред нови сериозни изпитания. Ако по време на студената война рисковете за световния мир произтичат от конфликтите между държавите, то след нея те се оказват, преди всичко, вътре в самите държави.

Тежък удар върху престижа на държавата нанасят  т.нар. провалили се държави, които преживяват пълен разпад на държавността (Хаити, Сомалия, Судан, Афганистан, Ирак). Те стават източници на напрежение, конфликти, организирана престъпност и международен тероризъм.

Според д-р Хенри Кисинджър „Светът днес ни прилича на ужасна бъркотия, много по-разбъркан от когато и да било по-рано – навсякъде войни и катастрофи. Има хаос и той ни плаши – оръжия за масово унищожение, трансграничен тероризъм. Налице е явление, което се нарича неуправлявани територии. В Ирак, Либия и Сирия например видяхме, че от подобна територия може по чудовищен начин да се влияе не само върху региона но и върху безпорядъка в света. Държавата като цяло е под прицел. Не във всяка точка, но на много места. В същото време, и това сякаш е някакъв парадокс, за първи път някой изобщо може да заговори за уредбата на света!“

Обзорът на литературата от последните години, касаеща международните отношения, показва, че „асиметричните“ отношения се очертават, като все по-значим елемент на анализа: „асиметрични заплахи“, „асиметрична война“, „асиметричен конфликт“. Най-често, понятието „асиметрия“ се използва за характеризиране на отношенията между несъпоставими по мощ и статут противници (най-популярната митологична аналогия в тази връзка, е битката между Давид и Голиат). С изключение на някои, сравнително малко на брой, военно-стратегически и нормативно-правни анализи, подчертаването на асиметричността, по правило, е свързано с парадоксалния характер на отношенията, при които по-слабият противник е в състояние да нанесе сериозен ущърб и дори да наложи волята си на по-силния, а пък силният невинаги може да отстои интересите си и да подчини слабия.

Думата „terror“ идва от латински и означава „ужас“, а броят на дефинициите за „тероризъм“, сигурно вече е надхвърлил посочваната доскоро цифра 114.

Счита се, че е била използвана за първи път от Аристотел. С нея той имал предвид силния страх и ужаса, които изпитват хората при неочаквани срещи със смъртта и небитието. Понятието се запазва и в наши дни с него се обозначават „системните насилствени действия от определена група хора над друга“. Те винаги са на макро равнище, най-често политическо или икономическо, и съответно се водят срещу фигури с високо обществено положение.

Автори: Проф. д-р Ст. Стойков, гл. ас. д-р П. Маринов, гл. ас. д-р Р. Маринов

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ В БРОЙ 12/2016 НА СП. „СИГУРНОСТ“

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България