brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Устоите на Православието
Интервю с Николай Малинов
Брод за България 08 Март 2019 

Николай Малинов: Геополитически – това е удар срещу нашата цивилизация. В сблъсъка на две цивилизации винаги едната бива погълната по един или по друг начин.


В|  Преминаваме към тема, която следим от есента на 2018 г. Тема с продължение; тема в развитие; тема, която засяга и България.
На 8-и януари председателят на НД „Русофили“ Николай Малинов излезе с обширна и добре структурирана публикация – „Българската православна църква и Цариградската патриаршия – история на една битка за оцеляване“, публикувана в няколко медии. Именно затова ще поговорим в следващите минути. Добро утро, г-н Малинов! Това е тема, по която говорим от октомври месец…

НМ На 16 октомври бях за пръв път при вас по темата…

В|  Разколът в православието вече е факт. Томосът е даден. Вартоломей връчи томоса на украинската църква. В последния си разговор по темата, който водех тук, в студиото, беше с историка Георги Димов. Медиите в България обявиха този факт като независимост, като нещо хубаво, като нещо свято. „Скъсаха се връзките с тираничната Москва.. “ . Какви ли не неща бяха излети в българското медийно пространство! Искам да започнем нашия разговор с това и да потърся коментар относно връчената автокефалия на украинската църква. Това независимост ли е наистина?

НМ Истината винаги е субективна. За един протестант; за човек, който не е православен, може би има някакви други аршини, с които мери това събитие. Томосът, да го наречем „постановление“ , е административен акт. Този акт може да бъде разглеждан от позициите на различни ценностни системи. Аз ще ви предложа да видим неговото геополитическо измерение и съвсем накратко – неговата законност като указ. 

В|  Бих желал да разгледаме законността на този указ. До колко той е законен, ако можем да използваме тези две думички: „законност“ и „законен“?

НМ Ще започна с това, което смятам за главно. Ще обясня, разбира се, и за каноничността, за законността, за която ние с Вас вече два пъти говорихме. Освен законно и незаконно, има и други измерения. Днес имаме начало на една епоха, в която ще се сблъскват цивилизации, ще се сблъскват религии, ще се сблъскват съюзи от силни държави. Нашият съюз, православният, в момента е тежко ударен. Защо е ударен и от кого е ударен? Ударен е от нашите конкуренти; смятам, че има преки и косвени доказателства, че това са англосаксите, за да може в тази надпревара ние, като при спринт на 100 метра, да бъдем с няколко метра по-назад. Тоест, необединени, неединни. Казвайки за чисто геополитическото измерение такова, каквото аз го виждам, минавам и към самата законност и каноничност. Какво значи каноничност? За църковния човек това не е просто съответствие на закон.Каноните са това, което ни е завещано от Исус Христос; което ни е завещано от седемте вселенски събора; което са ни завещали апостолите на Исус Христос.С този томос тези принципи са поругани. И в момента, в който те бъдат поругани (в историята има такива случаи), този, който ги е поругал се откъсва от църквата. Когато католиците чрез папизма поругават принципите на нашата църква, завещани ни от Господ Исус Христос,от неговите апостоли и от съборите, католическата църква отпада от Църквата - майка. Всеки, който нарушава тези принципи, отпада. Когато от името на ромеите византийският патриарх през 1439 година подписва Фераро - Флорентинската уния, с надеждата да се спаси Константинопол от османците, те за 15-20 години отпадат от църквата и когато се отказват от този грешен акт, се връщат отново в Църквата – майка. Покайват се и казват: „Ние сбъркахме с унията, която подписахме с католиците. Сега се връщаме към православните, към завещаните ни от Църквата – майка, от Дева Мария, от апостолите, от Исус Христос, принципи.“
Днес тези принципи са нарушени. Петнайсет православни църкви живеят по тези апостолски, съборни, христови принципа. Тези петнадесет църкви са конфедерация от независими църкви, ако мога така да се изразя на съвременен език. В един момент една от тях казва: „Аз съм по-велика от вас!“. Това веднъж вече сме го гледали с Римския папа. Между другото и Ватикана официално осъди акта с томоса, за който говорим. От Ватикана казаха: „Чакайте, има принципи, има канони!“ , тоест тук не става дума за това какво е направено, а как е направено. Направено е в тотално нарушение на принципите. Защото томосът не може да бъде законен, ако не бъде признат от всички църкви. Ние, например, сме се борили векове за нашето признаване. На няколко пъти вселенският патриарх ни е отнемал правото незаконно, така както след смъртта на Патриарх Евтимий, той ни назначава епископ и казва: „Вие повече няма да имате патриаршия“ . И ние, за да постигнем консенсус с тези петнадесет църкви, векове наред сме се борили, за да получим своя томос, и този томос да бъде признат от всички по каноничния начин.
За томоса, за който днес говорим - вече имаме официална позиция „срещу“ на Сръбската църква, на Антиохийската, имаме изказване на Александрийската, очакваме решение (тя е по-древна от Константинополската църква). Когато настъпва голямата „схизма“ – разделянето на православни и католици (1054 г.), православните църкви се подреждат, но не в смисъл коя командва другите, а коя по престижност е по-важна. Тогава (преди падането на Константинопол под османско владичество - 1453 г. ) църквите решават, че носителят на Катехона; държавата, удържаща престижа и върховенството на традиционните християнски ценности (цезаро-папизма, съборността, симфонията и др.) е Византия в лицето на Константинополската църква. Де факто обаче след 1453 г. Византия и Константинопол престават да съществуват Днес ние можем да наречем Вселенската патриаршия просто „Стамбулска църква“ . Те колко са? По телевизиите казаха, че са 300 милиона. Не е вярно, 3 милиона е паството на Вселенския патриарх. 3 милиона! Срещу 90 милиона на Руската църква.

В|  БТВ излезе с тези 300 милиона, много изненадващо число!

НМ Къде се намират тези 300 милиона? В Малайзия, може би. Или в Сингапур.

В|  Мисля, че е ярък сигнал, че нито един представител на поместните православни църкви не е присъствал на церемонията. Вследствие на което, новата църковна структура не е призната от нито една църква с изключение именно на Константинополската.

НМ Аз пак искам да кажа. Първо, геополитически, това е удар срещу нашата цивилизация. Православието е много важен държавообразуващ елемент - вярата, духовната съставляваща, заедно с културната и материално-прагматичната. Двуглавият орел и сега е символ на Света гора и Атон, и на Византия, и е герб на Русия. Двуглавият орел символизира симфонията между прагматичното и духовното. Между папизма и цезаризма. Символизира начина, по който се вземат решенията – в една хармония, в хармония между всички. Днес тази хармония я няма. Напротив, този акт ще доведе до разкол. И тук – най-важният въпрос за нас, българите - каква ще е позицията на Българската църква? Българската православна църква, Светият синод, ще заседава на 22, 23 и 24 януари. Надявам се, че този въпрос ще бъде обсъждан. Има назначена комисия начело със Старозагорския владика Киприан. Тя може би ще излезе с някаква позиция, с някакво предложение. Моите очаквания – църквата на това заседание да коментира по-скоро не какво се е случило, а как се е случило. Защото, когато ние искаме прибързана реакция от църквата, това означава, че ние не познаваме своята църква. Ние може да сме вярващи, но сме далеч от това да сме църковни хора. …Миналия ден се обаждам на един владика, мой духовник, той ми връща обаждане след 6 часа и се извинява – 6 часа се е молил. Те живеят в друго време. При тях времето е спряло. При тях причинно-следствените връзки са съвсем различни от тези, които ние си представяме. Те живеят по принципите, по които са живели преди 1150 години, когато сме приели християнството. Живеейки в тези принципи и в това безвремие, във вечността на душата, те разсъждават по различен начин. И благодарение на това, ние сме оцелели под гръцко-византийско робство, и под турско робство. Минали сме през фашисти, комунисти и през какво ли не. Църквата е била константна. Не бива да забравяме как реагира тя на Критския събор преди две години и половина – първа от всички поместни църкви каза: „Това нещо не е канонично и няма да стане току-така“, с което удивихме света. Викат: „А бе, тая малка църква, уж слабичка, обаче, браво!“ Няма друга църква, която през последния век по такъв блестящ начин да е преодоляла своя разкол както го направи Българската църква. Мога да дам и други примери. Когато тръгна бежанската вълна, единствената институция в Европа, която реагира правилно беше църквата. Тя каза: „Ние трябва да ги посрещнем със съответния наш културен модел, “ а не да ги приобщаваме по начин, по който те да запазят техния културен модел, защото не може харемът да съжителства с венчавката в църква. Няма как да стане, ние трябва да предложим единобрачието като алтернатива на харема, а не да съжителства то с харема, защото правим тюрлюгювеч, ако мога така да се изразя. И от тази гледна точка очаквам църквата да тръгне в тази посока. И не бива като хора от материално-прагматичния свят да имаме свръх очаквания. 

В|  Да не настояваме за прибързано решение…

НМ Не бива, няма да е правилно.

В|  Ловчанският митрополит Гавриил много хубави изказвания направи в последните дни…

НМ Видинският също. Той имаше половин часово предаване в московска телевизия … Да, тези владици казват, че този въпрос трябва да се решава на събор, така както е канонично. И тъй като са нарушени много християнски принципи, и апостолски, и от вселенските събори, мога в детайли, ако искате, да ви разкажа какво е нарушено с този томос, но мисля, че това са въпроси на църквата и нека да ги решава църквата.

В|  Нека църквата да ги решава, ние можем да коментираме отстрани. Вие във Вашата публикация наблягате на много интересни факти от най-новата история на взаимоотношенията между Българската православна църква и Константинополската патриаршия. Тази история може ли да повлияе по някакъв начин на решението, което ще бъде взето към края на месец януари от Българската православна църква, тъй като взаимоотношенията и конкретно с Вартоломей не можем да кажем, че те са положителни?

НМ O Първо, за Вартоломей, въпреки че президентът Плевнелиев му даде орден „Стара планина“ , много трудно можем да кажем, че има положително отношение към България. През1998 г., когато той идва у нас и в това студио съм го разказвал, каза на българския патриарх Максим, че той трябва да си подаде оставката. На което Максим му отговори: „Ние не сме Ви поканили, за да си подаваме оставката, а за да подкрепите единството на Българската църква“ . И тогава съборът, всеправославният събор, взима решение в подкрепа на единството на църквата. Но тук трябва да се отчете още един момент – опитвам се да говоря за църковните неща, но и за тяхното геополитическо измерение. Защото има разговори за отделяне на гагаузка църква, църква на Черна гора…А, забравих да отбележа, че и Полската православна църква реагира остро на томоса. Значи три църкви имат категорична официална позиция. Има и други опити за отделяне. Други пък гласове казват: „Защо Руската църква или някоя друга поместна църква не даде томос на някоя…. Турска църква, например?… “ 

В|  В Македония се чуха също призиви…

НМ По македонския въпрос нашата църква прояви изключително голяма мъдрост. Няма нищо по естествено от това Българската църква да бъде църква - майка…Но тя каза: „Нека това да го реши събор“ . В края на краищата това не е въпрос само на България, тъй като това е въпрос на канона. По същия начин трябваше да постъпи и Вселенския патриарх . Аз ви казах – той се отцепва. Ако някой очаква, че това отцепничество ще даде кой знае какви резултати – не! Той ще отцепи плявата, той ще отцепи „боклука“ . Защото от 92-та митрополита в Украйна на така наречения Велик обединителен събор на разколниците отидоха двама. Каквото и да направят, 12 хиляди енории остават засега в каноничната църква, между 5 и 6 хиляди отиват в тази така наречена разколническа, и то въпреки насилието и всичко останало. Да, ще има тежък сблъсък. Тежък сблъсък, който лесно няма да бъде преодолян. Много е важно какво ще се случи и на президентските избори, защото ние категорично трябва да кажем на висок глас, че „Царят е гол“ ! 
В смисъл, че това е един политико – икономически акт, а не църковно – духовен. Защото става дума за прехвърлянето на 29 манастира на директно подчинение на Вартоломей, които досега са били на автономната Украинска църква. Тук става дума за бизнес сделка, от която Вартоломей печели и една политическа сделка, от която печели Порошенко. 

В|  И евентуално неговият наследник…

НМ Не печели Украйна. Какво печели Украйна с това, че разделя - тук 12 и тук 6 хиляди енории и започва битка между тях?

В|  Възможно ли е самите украинци да не припознаят тази нова църковна структура?

НМ Една голяма част от украинците няма да я припознаят. И те не я припознават.

В|  И ако те не посещават…

НМ Трябва да отличаваме духовния от църковния човек. В смисъл – църковният човек е духовен човек, но той живее по едни други канони. По тези канони той никога няма да отиде в разколническа църква, защото според каноните тя е загубила своята благодат.В момента и Вартоломей е загубил своята благодат, присъединявайки се към разколници. Ако следваме каноните, ако четем Йоан Златоуст. Това са неща, които църковният човек ги знае. Той знае, че ако отиде на изповед, или на причастие, или иска да се венчае,или да бъде кръстено детето му, той няма да отиде в онзи храм и при онзи свещеник, който е отстъпник, който се е отцепил, защото той за него не е свят, той не носи божията благословия. И затова, използвам църковния термин – той е отпаднал, както католиците, при цялото ми уважение към тях, но те са отпаднали от църквата майка… Тези хора са отпаднали от Христовата църква. И църковните хора няма да отидат там за благословение, защото то го няма, по каноните, по законите, завещани ни от апостолите, от съборите и от нашия Господ Исус Христос. 

В|  В чисто геополитическо измерение от руска страна първата реакция беше „Това е просто лист хартия! “ . Ако не ме лъже паметта, това беше първата реакция. Какво се дискутира в момента в Русия, как гледат те на това, което се случва?

НМ Русия достатъчно внимателно, не знам дали да не кажа дори – „галантно“, добре се отнася към тези въпроси, и аз мисля, че до голяма степен това, което чувате в моите думи, ще го чуете и в отношението и поведението на Русия. Всеки е в правото си да се отцепи от каквото си иска. Ние вървим по правилния път, този, който ние смятаме за правилен, защото „Не в силата е Бог, а в правдата“. Тази правда е завещаната ни правда, правдата, за която ние сме благословени и заради която е имало църковни войни. …Вие знаете колко зверства са били правени в името на Кръста. Правени са кръстоносни походи... 26 зографски мъченици, български, са изгорели в Света гора, защото не са приели папизма през 13 век. Кръстоносците са ги изгорили. Така че, всеки избира как да живее, но едва ли всички, защото така е рекъл Порошенко или е рекъл Вартоломей, ще тръгнат да нарушават законите, просто защото някой така им е казал, че е по-добре да живеят. Ще се намерят и то не малко хора, които ще се опълчат, но това не намалява силата на удара срещу нашата цивилизация, защото тези хора ние ги отцепваме от нас. Те отпадат от нас в този сблъсък на цивилизации. В сблъсъка на две цивилизации винаги едната бива унищожена от другата, погълната по един или по друг начин. Няма друг изход - когато се сблъскат, едната така или иначе ще изчезне.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2019 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук