ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Реалната политика
Калейдоскоп Март/Април


02 Юни 2017

В света на „пост-истината" все по-остро се чувства необходимостта от ориентири, с помощта на които мислещите и честни хора да не губят усещането си, че здраво са стъпили на земята и че съдбата им в огромна степен зависи от собственото им светоусещане, от личните им позиции по най-важните въпроси на битието и преди всичко в умението им да разграничават доброто от злото, любовта от омразата, егоизма от паразитизма, относителната истината от лъжата по целесъобразност!

Това са вечните въпроси в историята на човешката цивилизация. Отношението към „решаването на тези въпроси е разделяло безвъзвратно хора, фамилии и родове, градове и държави. Вече над 200 години, една определена група от хора, много богати и затова считащи себе си за властелини на света и за „солта“ на земята, искат да подредят така живота, че от един център чрез един гигантски супер компютър да ръководят процесите и съзнанието на всички хора на земята така, че да се установи завинаги правото на силния над слабия, на богатия над бедния, на господаря над робите, на силата над нормата. Поради тази причина, тотална популярност сред политиците набра демагогията и „менте-политиката“, правенето на впечатление вместо постигането на резултати, политическия маркетинг вместо грижата на политиците за облекчаване и подобряване живота на обикновените хора.

Политикът със спорна репутация Йошка Фишер, преди да оглави партията на зелените в Германия през 1981 година, въвежда термина „реална политика“, за да се разграничи от еко-фундаменталистите. Впоследствие, с това определние се охарактеризират онези политици, които са привърженици на реалните действия, водещи до реални измерими резултати. В политологията с това понятие се свързва честната и прагматична политика, като антипод на политиката на двойните стандарти и на „целесъобразната“ политика – лична и в полза на чужди интереси.

Следвайки разбирането си, че читателите на сп. „Сигурност“ трябва винаги да имат верни ориентири и право на избор при определяне на собствената си позиция, ние, в традиционната рубрика „Калейдоскоп“, ще публикуваме факти от реалната политика, която така или иначе си пробива все по-мощно път в паяжината на глобалната дезинформация и тоталното промиване на мозъци.

Ренд Пол за Джон Маккейн

По време на заседание на комитета по въоръжените сили на Сената на САЩ, проведено на 15 март т.г., неговият председател, 80-годишният ветеран от Виетнам републиканецът Джон Маккейн обвини своя съпартиец, сенатора от щата Кентъки – Ренд Пол,че работи за Путин“ и „му помага да постига целите си“, пише вестник „The Hill“. Скандалът се е разгорял след като Маккейн е поставил на гласуване от членовете на комитета въпроса за приемането на Република Черна Гора в НАТО. Сенатор Ренд Пол е блокирал инициативата на председателя, аргументирайки позицията си с това, че с увеличаването на страните-членки на НАТО, върху САЩ ще се стовари допълнително финансово бреме, което при дълг от 20 трилиона долара е крайно неразумно. В отговор на обвиненията Ренд Пол е отбелязал, че „сенатор Маккейн вече не е в час“. „Аз мисля, че той, май, малко е мръднал! – отсякъл сенатор Пол. 

Очаква се Черна Гора да стане член на НАТО през 2017 година. Протоколът за нейното приемане в Североатлантическия пакт е ратифициран от 25 от всичко 28 членове на блока. Властите в Черна Гора не смятат за необходимо да организират провеждането на референдум, а решението за влизането в НАТО ще бъде взето от парламента на страната.

Лорд Белф за санкциите към Русия

Лорд Ричард Белф, пожизнен пер, член на подкомитета по въпросите на външната политика на ЕС на Палатата на лордовете в Парламента на Великобритания, консерватор, бивш депутат от Европарламента, отговаря на въпросите на кореспондента на в-к „Известия“ в Лондон Виктор Коцур:

Въпрос: Как се отнасяте към санкциите, наложени на Русия?

Отговор: Аз мисля, че антируските санкции трябва да бъдат намалени, за страните от ЕС те не са от полза. Като цяло, много страни трябва да обновят своите отношения със съседите си. По-конкретно, на нас ни е необходимо ново разбиране за устройството на света и световния ред, нужни са свежи подходи. Необходимо е да се оздравят отношенията на ЕС със Великобритания, на ЕС със Русия.

Въпрос: А какво бихте казали за статута на Крим?

Отговор: Аз считам, че Крим е историческа част от Русия. Аз съм бил в Украина няколко пъти, бил съм в Крим преди 8 - 9 години, когато той все още бе част от Украйна. Тогава мен ме порази огромното количество хора, включително и представители на ръководството, които считаха Крим за част от Руската Федерация. Почти преди десет години, жителите на полуострова казваха, че искат да бъдат в състава на руската държава. Минаха години и Москва осъществи това желание и върна Крим обратно. И въпеки, че на полуострова все още има хора, които са против завръщането на Крим, огромното болшинство считат себе си за граждани на Русия.

Бил Клинтън за провала на глобализацията

Аз съм убеден,че ако беше жив Ицхак Рабин, ние щяхме да стигнем до пълно съгласие с палестинците и до 1998 година и целия свят щеше да изглежда по съвсем друг начин!

С това си изказване по време на представянето на книгата на бившия посланик на Израел в САЩ Итамар Рабинович в Брукингския институт във Вашингтон през март т.г. Бил Клинтън повдигна завесата на реалната политика, реализираща докрината „Третия път“ за напълно глобализирания свят или тържество на т.н. Нов световен ред.

След разпадането на Варшавския договор, на СИВ и Съветския съюз, перспективата за осъществяването на „Третия път“ бе открита. Вече нямаше непримирими идеологически противници, класова борба и общонародна собственост. Противници станаха „политиката на самоопределение и национализма“ – с най-яростни привърженици палестинците, държавата Израел, бялото малцинство в ЮАР, режимите в Ирак, Сирия и Либия, аятоласите в Иран, Милошевич в центъра на Европа.

Клинтън се заема с решаването на палестинския проблем, като през 1993 година в Осло започват преговори между Ясер Арафат и Ицхак Рабин за създаване на палестинска държава и утвърждаване границите на държавата Израел. Примиряването между тези два вечно враждуващи народа е ключът към мира в арабския и мюсюлманския свят. С убийството на Рабин през октомври 1995 година, мирният процес е прекъснат и връх вземат крайните радикални групи както в Израел, така също и в различните арабски страни. Изпълнението на Плана, разчетен до ноември 2000 година, с края на мандата на Б. Клинтън се проваля, въпреки бомбардировките на Югославия и Трибунала в Хага.

Това бе реална политика – жестока и зловеща. Но тя превърна Израел и Ротшилдови в противници на глобализацията, доведе до друга, различна реална политика – преходът от Елцин към Путин, от Блеър към „Брекзит“, от Клинтън и Обама към Тръмп.

Важното е, че Бил Клинтън, хвърляйки в битката и съпругата си, и губейки, бе принуден да признае, че историята на света, в голяма степен зависи от случващото се по Светите земи, и че спасявайки Израел от глобализацията, бе спасен и целия останал свят от това безумие!

Природните богатства на Южните Курили

Въпреки общата съгласувана политика на страните от Г-20 по отношение на налагането на санкции на Русия, правителството на Япония и преди всичко министър-председателят Синдзо Абе проявява изключителна активност за подобряване на политическите и икономически отношения на Япония с Русия. През 2016 година японският министър-председател бе на неофициално посещение в РФ и по време на разговорите му с Президента Путин в неговата морска резиденция в Сочи направи безпрецедентни предложения за разширяване и задълбочаване на икономическото сътрудничество и, най-вече, в района на Далечния изток и в Зоните за изпреварващо развитие. В края на 2016 година с повишен интерес се очакваше посещението на Владимир Путин в Япония и преговорите с Абе в неговия роден град. Надеждите на японската страна се свързваха с компромис от страна Русия по отношение на Южните Курили, които Япония счита за свои исторически територии. Разрешаването на този териториален спор японската страна поставя като условие за подписването на мирен договор между двете страни след края на Втората световна война. РФ не направи очакваните отстъпки, но се съгласи да участва в съвместни взаимноизгодни икономически проекти на Курилските острови. След дългогодишно прекъсване, в средата на март т.г., се проведоха преговори между военните министри и министрите на външните работи на двете страни по въпроси от взаимен интерес, които би трябвало да подготвят поредната среща между Путин и Абе в Русия през април т.г.

Зад реалната политика, осъществявана от двете правителства, се очертават големи политически и икономически интереси, стимулирани от бурното развитие на континентален Китай и протекционистката политика на Доналд Тръмп. В същото време съвсем реални са изключителните природни богатства, които изригват от вулканите на Курилските острови, заедно с вулканичния газ и лава.

Днес, в авангарда на високите технологии излиза редкият метал рений, характеризиращ се със супервисоката си температура на топене (3180 градуса по целзий) и нискотемпературната си пластичност. Курилите са с огромни залежи на рений, както и на много други редки метали и елементи.

Реният е материал № 1 за двигателите на самолетите и космическите совалки. Добавката само на 4% или 7% рений в огнеустойчивите сплави дава възможност да се повиши с 15% здравината на лопатките на газовите турбини и с 25% да се увеличи срока на тяхната експлоатация. Точно таково революционно влияние оказва рения и при процесинга за производството на високооктанов бензин за самолети и ракети. Новите катализатори, изготвени на базата на рения и паладия, позволят да се увеличи активността на процеса с 7-10 пъти и с четири пъти повече да се запази неговата стабилност“- споделя директорът на Института за минералология, геохимия и кристалохимия Александър Кременецкий.

В света рязко нараства търсенето на рений, въпреки високата му цена ($3,5 хил. за 1 кг). В САЩ потреблението е 20-30 тона годишно. За сравнение, през целия период от 1942 до 1965 година световната промишленост като цяло е използвала около 4 тона рений.

От вулкана „Кудрявый“ на остров Итируп изригват газове, които изхвърлят годишно 15 тона рений, до 50 тона германий и индий, а така също по няколко тона ванадий, злато и сребро. Понастоящем под земите на 4-те острова на Южните Курили са разкрити находища на полезни изкопаеми на стойност от над $ 45 милиарда; на океанския шелф има находища на нефт и газ около 1,7 млрд. тона, а уловът на риба и морски деликатеси в руската икономическа зона около островите в Тихия океан е с обем от 800 хил. тона годишно.

Ето какво е в основата на реалната политика – реалните интереси!

Меркел между Обама и Тръмп

Последната международна среща на американския президент Барак Обама в Европа бе с федералния канцлер на Германия Ангела Меркел на 17 ноември 2016 година, десет дни след президентските избори в САЩ. Шестата поред среща на новия президент на САЩ Доналд Тръмп с ръководители на държави в света бе с канцлера на Германия Ангела Меркел. Две срещи между ръководителите на две големи и силни държави и каква огромна разлика в резултатите и тона! Между такива величини в международните отношения няма нито време, нито желание за мнима дипломация, „тупкане на топката“ за изчакване на по-добри времена. Всичко е реална политика, с акцент – бъдещето на света!

В съвместната им статия в немското списание WirtschaftsWoche Обама и Меркел заявяват, че „...германците и американците трябва да се възползват от възможността да оформят глобалните си отношения в съответствие с общите им ценности и идеи. Ние поемаме ангажимент пред нашите фирми и нашите граждани, а по същество и пред цялата световна общественост, да задълбочаваме и разширяваме нашето сътрудничество!“. По-късно, в речта си по време на тържествената вечеря, Обама заяви, че „за последните осем години, Берлин бе най-близкият чуждестранен партньор на САЩ“.

С написаното в статията и с приветствената си реч, Барак Обама, като лидер на т.н. свободен, вече глобализиран свят, сдаде поста ръководител на световните дела на немския канцлер, опрощавайки с „индулгенция“ подпалваческата роля на Германия във Втората световна война и игнорирайки факта за 50-те милиона човешки жертви в нея. Ангела Меркел получи нещо повече от Нобелова награда за мир! Особеното е, че по време на срещата между двамата лидери, Тръмп фактически бе вече 45-я президент на САЩ.

Светът очакваше с нарастващо напрежение срещата на спечелилия изборите американски президент и кандидатката за четвърти мандат немски канцлер. След състоялата се среща може определено да се каже, че немските корени на Тръмп няма да игрят никаква роля в бъдещите отношения между Германия и САЩ. Единствената положителна новина за двете страни бе общото мнение за необходимостта от укрепване на НАТО, но с уговорката, че всеки трябва да си плаща договорените разходи. Меркел обеща, но направи едно много важно уточнение: каква ще бъде реакцията на европейските страни от нарастването на военна мощ на ФРГ. Като се има предвид, че годишните военни разходи на Германи ще са около € 100 млрд., то притесненията са основателни!

Диаметрално противоположни са подходите на двете страни по въпросите на емиграцията и бежанците, не бе намерено съгласие и по въпроса за трансатлантическото партньорство, въпреки присъствието в делегацията на Меркел на ръководителите на „БМВ“ и „Сименс“. По време на срещата имаше и няколко остри момента: нежеланието на Тръмп да се ръкува с Меркел по молба на фотографите; язвителната забележка на Тръмп, че Германия дължи много пари за компенсация на досегашните американски военни разходи, похарчени за нейната национална сигурност. При изразената обща опасност от увеличаването на киберпрестъпността, Тръмп се обърна към Меркел с думите: „Поне имаме нещо общо помежду си“, намеквайки за твърденията, че американските служби са подслушвали и нейните телефони по времето на президентството на Обама.

По думите на високопоставен представител на администрацията, на Доналд Тръмп „ще му бъде крайно интересно да разбере мнението на канцлера Меркел“ за руския президент именно сега, когато се готви срещата му с президента Путин, защото Ангела Меркел е говорила и се е срещала с Путин десетки пъти. Темата „Русия и Путин“ е била в центъра на вниманието по време на преговорите, не само защото обстановката в Украйна продължава да бъде напрегната и взривоопасна и пряко влияе на избори и във Франция, и в Геремания, както и действията на Турция по овладяване на бежанската криза, но така също и поради активната и първостепенна роля, която играе Русия в двата кризисни региона. Тръмп търси най-изгодната за САЩ позиция и не бърза нито с изводите, нито с действията си, а само събира информация.

Наближава времето за раздаването на главните роли!

Русия и грандовете от Г-7

След рухването на Берлинската стена победителите от САЩ, обявявайки „края на историята“, продължиха с изграждането на „Новия световен ред“, следвайки доктрината „Третия път“ на Бил Клинтън, според която на Русия ѝ предстоеше да бъде разделена на няколко по-малки държави, а природните ѝ ресурси да преминат под контрола на американските транснационални компании. Борис Елцин доброволно се зае с изпълнението на тази доктрина, призовавайки отделните републики и национални образувания да „вземат суверинитет, толкова, колкото искат“, а новоизлюпените олигарси от типа на Ходорковски подкрепяше за създаването на смесени частни консорциуми за добив на нефт и газ в Сибир и крайния Север с американските нефтени гиганти. За да бъде по-удобна координацията и ефективно ръководството на процеса, руският президент Елцин бе въведен като член на Г-8, с което завърши и структурирането на постсъветското политическо пространство. РФ бе напълно оплетена от американските НПО, които, както и в България, подготвяха управленския елит, променяха законите, налагаха новите икономически правила и пълното обвързване на руската банкова система, на икономика и социална система, в съответствие с предписанията на ФРС, МВФ и СБ. Естествено, това дълго не можеше да продължава по ред обективно сложили се исторически и етнонационални причини и след поредица безцеремонни вмешателства във вътрешните работи на редици страни, в т.ч. и с военни интервенции, президентът Путин предприе огледални силови решения в отстояването на исконни руски интереси на територията на постсъветското пространство и в защита на приятелски на РФ страни и народи. В отговор, президентът Обама, в опита си да изолира Русия от световните процеси, направи поредната си стратегическа грешка, изваждайки РФ от състава на Г8 и налагайки ѝ икономически и финансови санкции.

Президентът Путин, чувствайки се необвързан с общите решения на най-развитите западни страни от Г7, предприе редица самостоятелни инициативи, които за кратко време превърнаха Русия в желан партньор за всички развиващи се страни, но така също и в търсен контрагент за преговори от корпорации, партии и лидерите на редица от най-развитите страни.

Министър-председателят на Япония Синдзо Абе само за половин година ще има три срещи с Путин, като по време на преговорите в Сочи м.г. предложи пакет от осем съвместни инициативи. По време на срещата на двамата ръководители в родния град на Абе – Нагато, въпреки дългото изчакване пристигането на Путин на тържествената вечеря в негова чест и твърдата му позиция по въпроса за „северните територии“, Абе направи всичко възможно общите добри намерения да се превърнат в договори и то най-вече тези, касаещи руските области от Далечния изток. Независимо от санкциите и натиска на САЩ, на срещата през април т.г. в Русия, двете страни ще направят решителна крачка в процедурата за подписване на мирния догвор, крайно необходим за двустранните отношения след края на Втората световна война.

Два дни преди срещата на Меркел с Тръмп през март т.г., Владимир Путин прие в московския Кремъл министър-председателя на Бавария Хорст Зеехофер. Гарантирайки му, че за баварските компании в Русия ще бъдат създадени благоприятни условия за работа. Президентът на Русия предаде най-искрените си благопожелания на немския канцлер и своите позитивни очаквания от предстоящата им среща на 2 май т.г. в Москва. Това бе не само подарък за Меркел преди трудните ѝ разговори с американския президент, но и напомняне на Тръмп, че РФ в международните си отношения ще се ръководи от прагматизъм, най-вече в икономиката, като винаги ще има и готовност за лични компромиси в диалога с партньорите, в името на собствените си национални интереси.

След „Брекзит“ ръководителите на Великобритания търсят най-успешния път за безаварийно преминаване на страната в ерата на така популярния в стара Англия патерналистичен суверинитет. Въпреки острите нападки в консервативната английска преса в стил „историческото противопоставяне между две велики империи за разпределение зоните на влияние", предстоящото посещение на външния министър Борис Джонсън в РФ е призвано да смекчи взаимния суров тон и да подготви срещата на Тереза Мей с руския лидер. За мнението на средната класа на Великобритания към Путин и Русия точно и неочаквано коректно четем в статия, публикувана неотдавна  на страниците на „тежката артилерия“ на английската журналистиката – вестник „The Guardian“ (www.theguardian.com/international), в която се казва: „Той (Путин – б.м.) не само честно побеждава на изборите, но и в условията на режима използва изборите като средство за разместване на хората си във властта, а не чрез тяхното постоянно подменяне. Той успя да намери начин да се задържи на власт в страна, която отхвърли двамата негови предшественици, някога много популярните Михаил Горбачов и Борис Елцин“.

За Италия, след неудачния за Матео Ренци референдум и настъпващата тежка финасова и икономическа криза, отношенията с РФ и Путин са вариант за облекчаване на последствията от тях. И „Северната лига“, и „Форца Италия“ на Берлускони, и парламентите на четири италиански провинции, и Романо Проди еднозначно не одобряват санкциите срещу РФ и търсят възстановяване на икономическото парньорство и разширяване на културния обмен. Президентът и министър-председателят на Италия в близките седмици ще направят отделни посещения в Москва, за да търсят решения, както за проблемите в производствената кооперация, но най-вече в намирането на съвместен изход от проточилата се либийска криза и последвалия поток от бежанци към бреговете на Италия.

Канада може би е единствена страна, която поради особено гръмогласното и мощно проукраинско лоби, остава твърд противник за подобряване отношенията с Русия на този етап. В същото време, протекционизмът на Тръмп, проблемите пред канадския износ и, най-вече, експанзията на РФ в овладяването на Арктика, карат новото канадско ръководство да търси пътища за взаимодействие с властите в Москва.

Предопределеността на случващото се в еднополюсния свят, като че ли накара хората по света сами да търсят другия полюс, водени от природния си инстинкт за необходимостта от сходство и симпатия по пътя им към житейската хармония. Явно, това е причина, особено в екстремални ситуации, каквито са изборите, политици от най-развитите страни, следвайки електоралните настроения, да се оказват в Москва, търсейки среща с Владимир Путин. Въпреки санкциите, призивите за изолация и заплашително размахвания пръст от Изключителните! Председателят на „Националния фронт“ на Франция Марин Льо Пен бе поредния политик, който след посещенията си като турист на културните и исторически забележителности на московския Кремъл, получи покана за среща с руския президент. Путин определи личните си симпатии към един от претендентите за президентския пост във Франция като огледален образ на срещите на западните лидери, при посещенията им в Москва, с предстевителите на политическата опозиция. С подобни изяви Владимир Путин морално подкрепя онези политици, които в името на приятелските и взаимоизгодни отношения между народите на Европа и Русия пренебрегват спуснатите им за изпълнение забрани и призиви за показна западна солидарност! Заявеният от Марин Льо Пен стремеж към национална индентичност и следване традиционните ценности и морал в политиката, желанието за икономическа самостоятелност и защита на националния бизнес, намериха положителен отзвук у руския лидер, още повече, че това са и едни от най-популярните идеи на американския президент Доналд Тръмп, станали популярни в Америка.

N.B. Аз не съм уверен, че избраният президент ще следва точно нашия курс, но много се надявам, че той няма да избере опростенческия подход в духа на „реалната политика“: да сключва сделки с Русия независимо, че те ще носят на хората страдание, ще нарушават международните норми или ще накърняват интересите на малките страни“ – Барак Обама, 17 ноември 2017 г., Берлин.

Другата, „нереалната политика“ според Обама, явно, включва нощните бомбардировки на Белград, създаването на държавата Косово само с гласовете на 101 албански депутати без да се провежда референдум с участието на сърбите, смъртта на десетките хиляди невинни хора в Ирак, Либия и Сирия в резултат на военна агресия, с нарушаване на държавните граници без съгласието на легитимните държавни органи на тези страни.

Криворазбрана цивилизация!  

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България