brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Да отидем на лов!
Сега пред парламента, а есента - в гората!
Рада Коджабашева 16 Юли 2018 

Защо Законът за изменение и допълнение на Закона за лова не ни даде повод да сменим системката?! Просто за да има България, природа, лов, живо, диво и любов!


Французите казват – Търсете жената. Печелят световното по футбол и си отиват при съпругите.

Философите като че ли търсят властта и свободата. Пишат мислите си, оставят ги в университетите, дават повод на света да бъде узурпиран и да се развива – едновременно и последователно.

Другите хора и те търсят. Изхода. Някои към оцеляването, други към свръхчовека по Ницше, който има право на свой собствен морал, дневен ред и закон. Демокрацията, казва Вебер, е рационално правно регламентирана принуда. Част от калкулативната рационалност. Затова и различава легалния упълномощен от легитимния такъв. Единият е законен, другият признат. България е територия с най-много легални политици. Те оспорват възможността да не са посредствени не чрез интелекта си, а чрез хитростта си да знаят правилата на играта. Печелившата в момента. Тя, политическата игра, изисква деривациите на обществения живот – идеи, лозунги, измислени и наложени правди, да покрият плътно резидиумите на съзнанието на човека – неговата природа, способност да мисли и да реагира в своя защита. Впечатляващо е колко много хора във висшия ешелон на нацията избягват баланса на нормалността и пренебрегват съвкупния интелект на хората. Ако Хегел говори за духа на народа като един цялостен организъм, то днес виждаме интелектът на народа като разпръснат живак, чието събиране не се допуска. Живакът е отровен извън тръбичката на термометъра тогава, когато не е събран.

Има един английски философ Джон Ролс, либерал, известен с теория на справедливостта: Справедливостта като равнопоставеност. Базира я на теорията за естествените права и постулира предимство на справедливостта пред благополучието. Колко ли от нашите либерално мислещи политически актьори имат идея за това? Не знам. Но пък животът на животните, както и на хората, сякаш в кърпа им е вързан. Като на Боговете. Някога хората се образоваха и лекуваха, сега се пускат по пързалката на компетенциите и здравните пътеки; Животните се лекуваха – сега се убиват. Някога дивечът се отглеждаше, а в периода на размножаване се оставяше на божествените сили, за да оцелее и да изпълни гората. Някога гората беше изобилна. И на флора и на фауна. И то каква.

Днес Свръхчовеците от парламента и правителството имат друго решение. Или друга задача?! Да, „свръхчовекът” надминава себе си в своите възможности.

Първо прави план за разрушение на труда на родителите си. Не защото се е сетил за метафората на Сартър, че Планът на бившите планови икономики поглъща хората и ги превръща в него самия, а защото някой му е казал. Не, разбира се мислители като Дарендорф, който пледира – „Не сменяйте системата. Ако капитализмът е система, то трябва решително да се тръгне срещу него както срещу комунизма. Отвореното общество не е система. То е възможност за опознаване на алтернативи”. Не, те не могат да осмислят този интелект. Следват педантично плана им, и внимават все пак да бъдат избрани. По същия начин – легално, не легитимно. Иначе, защо да пуска фъндък на пенсионерите, че ще им вдигнат пенсиите, например.

Второ – живото! – осъзнато или не, живото е на мощен прицел – семената, дивеча, животното, същността на човека. И всички поводи за този мор са благоразумни – клонираме семена, за да изхранваме хората; убиваме чумави глигани с малките, за да не заразят другите; убиваме болните овце и крави, за да спасим хората; вкарваме човека в магазина със списъка и го обслужваме.

Хомо Консумус има нужда от процедура и правила, не от свобода.

Всепроникващият паноптикон на властта ще го следи в телефона, интернет, разплащанията, телевизора, превозното средство, но с неговото лично изрично съгласие, дадено с подпис за всеки отделен случай на ползване на личните данни съгласно закона, разбира се. Планът им върви с пълна пара.

Властта. Тази сладка власт, която опиянява и води до забрава. За която знаменитият английски философ Бъртранд Ръсел казва, че е онова фундаментално понятие за политиката, което е енергията за физиката. Обаче властта е особена. Не е достатъчно да бъдем принудени /със закон или сила/ или компенсирани /със заплати или пари/, за да се подчиним. Нужно е да сме убедени. Убеждението е най-висшата форма на власт.

Убеждението по силата на собствената воля, и най-вече по собствената същност, е единственото, което дава истинска власт. Т.е. властта не произтича от властимащите. Те само се опитват да я изземат в легален вид, защото легитимно е трудно. Дори невъзможно.

Но как ние да имаме власт над властващите, как да вселим в сърцата им любов към Родината, към миналото, към природата, към дивеча, животните и хората, които се раждат тук по Божията воля и би следвало да умрат по нея, или поне да бъдат съдени по нея? Дали да открием ловния сезон на жълтите павета пред Парламента?! В една безоловна – сатиаграха – ненасилствена, мирна съпротива /като тази, на която Ганди научи народа си/, с която да отхвърлим като не природосъобразно легалното, но не легитимно убийство на дивеч в сезона на размножаването, жътвата, туризма в планината?! Или просто да оставим законодателя изненадан, че възможността да ловуваме от 15.07 няма да бъде използвана?! – защото не искаме, защото сме свободни, защото ни интересува и фундамента на физиката – енергията, която няма да отнемем, и защото шансът да сме на лов не е шанс за изборна печалба на някой?!, и защото просто ни интересува шанса за живот.

Явно Канети е прав да казва че „централният въпрос на 20 век /а явно още по вярно и за 21/ не е свързан с индивида. Той е масовото движение, като болест, предизвикана от дегенерацията на политическата структура на обществото.” Тази структура си въобразява, че може да ни вклини в нейния план, конспирация, контрол, двойствен стандарт, лицемерие, лъжа, безпардонност, безпросветност и, разбира се, олигархистичност, като последен вход към затвореното, послушно общество на безропотни съгласяващи се. Ами, не може. “Свободата на индивида няма корени и обективни предпоставки”, казва Сартър. „Може да се опира на ирационалните сили на подсъзнанието. Изключва необходимостта и обективността”. Ние просто я носим. Имаме си я като Дар. Колкото и неприятно да е това за някои. Но казват древните индийски книги, че най-големият дар е безстрашието в съзнанието.

Дали пък не е време безстрашно, свободно, спокойно да коригираме малко системката?! Да поискаме императивен мандат за депутатите?!, за да носят конкретна отговорност и да подлежат на отзоваване. Да им направим услугата да носят тежестта на легитимността и само бремето на легалността.

Млад легален ловец съм, макар и по душа да нося дълго наследство за това. Защо Законът за изменение и допълнение на Закона за лова не ни даде повод да сменим системката?! Мъничко. Просто за да има България, природа, лов, живо, диво и любов. А това за любовта не си го измислям – Бердяев настоява – не борбата за справедливост, а любовта да ни ръководи в подпомагане на бедните и страдащите. И е прав, тя е и власт, и свобода.

Власт и свобода са вечната дихотомия на човешкия път, но свободата, със или без любовта, практически е единствената формула за прогрес, а фактически и единствената цел на властта /теоретично за всички, калкулативно – за властимащите/.

Затова – да отидим на лов, сега пред парламента, а есента в гората!

Наслука!

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2018 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук