ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Ценна разработка за устойчива национална сигурност


28 Април 2018

На 26 април БРОД за България и Клуб „Сигурност“ представиха новата книга на ген. Стоимен Стоименов „Политики по сигурността“, която беше посрещната с изключително голям интерес в препълнената зала на Централния военен клуб в София.
Специално за читателите на сп. „Сигурност“ представяме предговора на книгата от проф. Орлин Загоров

Когато се докосваме до респектиращи разработки относно националната сигурност, нейното развитие, проблеми и решения, естествено е да се вълнуваме, защото това е тема, която за обикновените хора е забулена в немалка тайнственост. Точно това почувствах, четейки текста, интелигентно написан  от ген.-м-р о.з. Стоимен Стоименов.

Първото, което силно ме впечатли, е богатата ерудиция и високата компетентност в изказа и анализа на съществени аспекти на националната сигурност в съвременните условия. Обяснението на този факт навярно се дължи на натрупаната мъдрост и воинска доблест през прекараните 44 години в българската армия и разузнаването. Всъщност за него това не е професия, а призвание и съдба. За да се постигне това, обаче, не винаги е достатъчно да имаш дълъг стаж и дори множество публикации в тази област. За мен по-важно е да успееш да превърнеш мисията, която ти е възложила призванието в смисъл на живота и въпрос на чест.

В книгата са събрани текстове със съществено значение за оцеляването и разцвета на нацията, чрез които авторът е успял да разкрие същността на основните аспекти на един проблем, който се намира в динамичен процес на изменения и обновления. Качествената характеристика на този проблем е формулирана като неотслабваща чувствителност към динамичните промени в предизвикателствата при различни социално-икономически, военно-стратегически и духовно-идеологически условия. Преди всичко той набляга на осъзнаването на необходимостта от устойчиви и адекватни на националната кауза и идеал система на сигурност и устойчивост. Съвсем отчетливо се чувства убедително обоснованата му теза, че сигурността, като единна и неделима система, се намира във взаимна зависимост с глобалните процеси, които протичат в съвременния свят. Съществена и с фундаментално значение е и тезата му, че в съвременния свят сигурността вече не може да се търси само във военно-отбранителната мощ. Тя се нуждае и от взаимоизгодното партньорство и сътрудничество между държавите, както и от мащабите и степента на гражданската активност и устойчивостта на вътрешната сигурност.

Сигурността в нейния най-широк смисъл е представата ни за ненарушим достъп до възможностите за човешко развитие и се намира в пряка връзка с предотвратяването на всяка причина за несигурност. Ясно е, че такова понятие за сигурност много тясно е свързано с очакванията на хората, както и с това как те живеят и чувстват своя живот в дадена специфична среда. Преди всичко сигурността се основава например, на очакванията на хората за стабилно осигурената заетост и доходи, гарантираните социални грижи, а също и възможността да се изживее един дълъг, изпълнен с достойнство живот. Следователно, темата за сигурността винаги се преплита с гаранции за ежедневната неуязвимост, с равнището на ефективната свобода и справедливост.

В книгата задълбочено са анализирани разнообразната съвкупност от механизмите за реализация на националната сигурност и връзката й с икономическа стабилност, справедлива социална политика, реална демокрация, толерантност и национално единение като фактори за постигането на устойчивост на човешкото развитие.

Изключително важно е заключението на автора, че несигурността пречи да се гледа на бъдещето с положителни очаквания и поражда фатализъм, нихилизъм, апатия, страх и напрежение. Повишаването на равнището на човешката сигурност в дадена страна води до освобождаване на допълнителна творческа енергия, която допринася за постигане не само на по-висока производителност, но и на национално единение. Ограничаването на отрицателните социални явления като нежелателна миграция, ксенофобия, злоупотреба с наркотици, отчуждение, организирана престъпност, фаталистично обвързване на съдбата на нацията с външни благодетели би спряло разпространението на безверието и апатията, би снижило отрицателното въздействие на конфликти, би обуздало агресивността и би повишило градивната гражданска активност. От тези позиции той разглежда и човешката сигурност като система от условия и гаранции за свободен и равен достъп до възможностите за пълноценно човешко развитие и реализация. Като идея и реалност, тя пряко е свързана с очакванията и представите на хората за устойчиви измерения на достоен живот в дадена специфична среда.

В книгата се предлага забележителен анализ не само на военните аспекти, но и на хуманитарните фактори, много по-малко свързани с набавянето на оръжия и натрупването на войски, отколкото с укрепване на социалната и екологическата сигурност на обществото и усъвършенстване на управлението му. Всичко това се разглежда в синергетична връзка, формулирана конкретно и компетентно. По-важните от тях са: икономическа сигурност, продоволствена сигурност, здравна сигурност, екологическа сигурност, лична сигурност, информационна сигурност, битова сигурност, сигурност срещу корупцията и престъпността, сигурност на идентичността и сигурност на честта и достойнството. На тази основа се предлага нова национална стратегия на приоритетите, което означава необходимост от определена система от стратегически цели на развитието на сигурността в нейните същностни аспекти. В тази система са включени най-значимите и актуални цели, реализирането на които ще даде максимален ефект с положително въздействие.

Внимателният прочит на изложеното от генерал Стоимен Стоименов води до заключения, които насочват погледа ни върху предизвикателства с екзистенциалнипоследици.

По-важни от тях са:

  • Задълбочаващата се пропаст между развитите и слабо развитите страни, причиняваща все по-голяма разлика в глобален мащаб между тези, които имат добри перспективи постоянно да увеличат своето благосъстояние и тези, които, поради липса на перспектива, мъчно могат да намерят опора в основните си ценности;
  • Бурното развитие, особено на информационните технологии, което предизвиква гигантски разрив между тези, които имат достъп до електронния свят и останалите, които няма тази възможност;
  • Връзката между глобализация и взаимосвързаност, която в редица случаи предизвиква загуба на суверенитет в две насоки:
  • Невъзможността на малки и развиващи се държави да гарантират живота на своите граждани и суверенно да регулират отношенията си с другите страни. Това може да доведе до дестабилизация в тях чрез разпалване на социални, етнически и религиозни конфликти.
  • Обособяване на интегрирано ядро от развити държави, които спекулират с глобализацията и все повече маргинализират изолираната периферия от бедни и често неустойчиви държави, чиито граждани имат все по-ограничени перспективи. От друга страна, непредвидими бъдещи кризи заплашват най-вече поясната зона, в която се сблъскват тези две противоположни геополитически дадености. Тази зона пресича Европа и Азия на места, обхващащи региони, твърде близки до Средиземно море и територията на Европейския съюз, и на места граничи със зони, които имат стратегическо значение, било поради наличието на петролни запаси, било заради морски пътища и др.

Авторът посвещава голямо внимание на необходимостта от нов интегриран подход към връзката между вътрешната и външната сигурност и тяхната органична взаимозависимост. Наред с това генерал Стоименов се спира и на военно-стратегическите аспекти на сигурността. Разглеждайки съвременните аспекти на националната сигурност, той обосновава необходимостта от разкриване на причините за надигащата се радикализация в световен мащаб, която опира до замяната на съвременната потребителска цивилизация с нов тип цивилизация в лицето на устойчивото развитие, като глобално предизвикателство пред сигурността.

Специално внимание заслужават усилията на автора да обоснове закономерния характер на нарастващата роля на редица други субекти на сигурността като неправителствените организации, гражданската дипломация, Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната, Национално движение гражданска сигурност, военно-патриотичните съюзи и др. Той с особена загриженост поставя въпросите, свързани с организационното укрепване, развитие и управление на тези структури за патриотичното възпитание на младите поколения и за мобилизация на гражданското общество за укрепване на националното и морално-политическото единство на всички слоеве от населението.

Въз основа на задълбочен концептуален и практически анализ, по подобие на своите колеги от редица страни, членки на ЕС и НАТО, българският генерал и общественик обръща внимание на често премълчаваната истина, че в областта на сигурността и други аспекти на взаимодействието между страните от ЕС се наблюдава намаляване на самостойната тежест на националните държави за сметка на накърняване на тяхната независимост и суверенитет и приоритетно третиране на ролята на организации като НАТО, ЕС, ОССЕ.

Това ми дава основание да смятам, че книгата на ген.Стоимен Стоименов би била полезна и поучителна не само за специализираните институции и звена, но и за всеки гражданин, загрижен за оцеляването и по-нататъшното развитие на българската нация, защото сигурността все повече се утвърждава като екзистенциален залог за оцеляване и по-нататъшно възходящо развитие на живота, който бихме искали да завещаем на идните поколения.

 

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България