Не знам с какво оръжие ще се води
Третата световна война,
но Четвъртата световна война
ще се води с пръчки и камъни!
Алберт Айнщайн
Така бележитият учен Адалберт Айнщайн образно представя последствията от евентуална Третата световна война. Простичко казано, човечеството ще се върне там откъдето е тръгнало преди хилядолетия - в каменната ера. Напълно споделям съжденията на гения Айнщайн.
В този дух са и изложените от мен виждания за войната и мира, което правя от позицията на офицер от кариерата, член на Обществения съвет за организиране на референдум „България за мир и суверенитет“ и на Поход за мир.
Посвещавам този материал на Деня на победата над хитлерофашизма във Втората световна война, който миролюбивото човечество чества всяка година на 9 май. Може би това е най- подходящ ден да си припомним позабравените поуки и уроците от най-унищожителната война в човешката история и в контекста на братоубийството в Украйна, да призовем суверена да вземе съдбата си в свои ръце.
Победата над хитлерофашизма във Втората световна война е велико историческо дело, което поколенията трябва да помнят и да отдават нужното признание и уважение на съкрушилите гръбнака на хитлеристката армия.
Никой не е забравен, нищо не е забравено!
ген. Тотомиров - VII-ми Форум БРОД за България
Девети май е ден на почит на жертвите от войната, ден на надеждата, че преживения ужас никога повече няма да се повтори.
На 9-ти май 1945 г. в Москва каца самолет Ли-2, с който се донася акта за пълната и безусловна капитулация на фашистка Германия. Това е ясен знак за приближаващия край на най-голямото кръвопролитие в човешката история. Фактическият край на тази трагедия настъпва няколко месеца по-късно. На 2 септември, на борда на американския линеен кораб „Мисури“, се подписва документът за капитулация на Япония, с което формално се слага край на Втората световна война, продължила 6 години. В тази война участват над 100 милиона души от 62 страни.
Борбата с войнолюбците за мирно настояще и бъдеще изисква по-често да се връщаме към изпитанията на военните години, да помним заветите на хората, които оставиха костите си по бойните полета за да може идните поколения да живеят в мир и разбирателство.
Не е забравено, че жертвите от войната са между 70 и 85 милиона, което съставлява 1,80 (по други данни 3%) от общото население на света по това време. Най-много жертви дава Съветския съюз – 27 милиона души, което съставлява 13,5% от населението на страната. Следват Китай с 20 милиона и Германия с 9 милиона. САЩ дават 290 хиляди убити. Статистиката показва, че на 1 убит американски военнослужещ се падат 100 убити съветски граждани. България дава 25 хиляди жертви, което е 0,4% от населението на страната.
Втората световна война се помни и с това, че почти три месеца след капитулацията на фашистка Германия и двадесетина дни преди формалния край на войната, САЩ, за първи път в човешката история употребиха ядрено оръжие. На 6 и на 9 август 1945 г., с ядрените бомби „Малчугана“ и „Дебелака“ съответно от 15 и 20 килотона тротилов еквивалент, САЩ удариха японските градове Хирошима и Нагазаки и причиниха, според някои източници, смъртта на 330 000 души, 476 000 са ранените и 9 200 000 души остават без подслон.
Колкото и упорити да са усилията за пренаписване и фалшифициране на историята на Втората световна война, истината за войната, за приносът на отделните страни за разгрома на хитлерофашизма и за дадените жертви по бойните полета и сред гражданското население е една и тя не може да се замъгли. Основната тежест на войната понесоха съветските народи и тяхната армия. Вторият фронт се откри на 6 юни 1944 г., почти три години след вероломното нападение на Съветския съюз, тогава когато гръбнакът на хитлеристката армия е пречупен и беше въпрос на време в Берлин да се развее червеното знаме на победата, нещо, което се случи на 2 май 1945 година. Затова са непонятни напъните да се оскверняват и събарят паметниците съградени в знак на признателност и благодарност на истинските победители във войната.
Никой не е забравен, нищо не трябва да се забравя. Това е особено важно днес, когато на около 400 км. от нас бушува пожара на войната в Украйна.
Тласкане на България към пряко участие във войната в Украйна
Измина повече от година от началото на Специалната военна операция (СВО) на Русия в Украйна. Време, напълно достатъчно за да се види, че в Украйна се води пълномащабна конвенционална локална война, която има глобални измерения.
Многолика е войната в Украйна. Тя може да се назове „прокси“ война на САЩ (с подкрепата на НАТО и ЕС), гражданска война в Украйна, хибридна война, информационна война, интернационална война, Отечествена война на руските народи, цивилизационна война и т.н.
Както и да се нарече, нейната същност и цел е една и съща. Това е война за световно господство, война за запазване на статуквото и на установения световен ред, гарантиращ хегемонистичната роля на САЩ в международните отношения. За Русия, това е война в крайна сметка за запазване целостта и самото съществуване на държавата, за гарантиране на нейния суверенитет и сигурност. Украйна воюва за запазване на териториалната цялост на страната и властта на установения режим.
Войната в Украйна си е война, такава каквато е. Тя е война на два братски славянски православни народа, схващани от Русия като един народ, живял в далечното минало и почти 70 години през XX-я век в една държава, съкрушила хитлеристката военна машина в Отечествената война на съветските народи.
И сега, майката на православната християнска цивилизация, каквато безспорно е България, е поставена между чука и наковалнята. Тя е принудена да вземе страна в този братоубийствен конфликт. Политиците, по понятни причини, взеха страната на Украйна, определяна в конкретната ситуация като жертва на руската агресия. Лично аз, поради изложените по-горе съображения, подкрепям позицията на неутралитет на България по отношение на войната между двата братски православни народа.
Войната в Украйна не е наша война. Тя е чужда за България война. Тя е кървяща рана в която не трябва да слагаме сол.
За голямо съжаление, родните политици, загърбвайки българския национален интерес, включиха страната почти във всички инициативи и мерки от военно-технически, икономически, дипломатически и информационен характер на НАТО, ЕС и колективния Запад, насочени срещу Руската федерация. Затова не беше никаква изненада, че намерихме място в списъка на неприятелските на Русия държави.
Свидетели сме на невиждана ескалация на напрежението в международните отношения. Взривоопасна е обстановката в Черноморския регион, който се очертава като зона на евентуален сблъсък между НАТО и Русия. България е страна от първата отбранителна линия на Алианса. Всичко това създава сериозни рискове за сигурността на държавата, за здравето и живота на българските граждани. Тези въпроси съм разработил подробно в други мой публикации като „България – страна със статут на прифронтова държава“, „Българският национален интерес: клише или висша ценност“ и „Българската армия в контекста на войната в Украйна“. Затова тук няма да се повтарям.
Ще акцентирам само на три реални риска за националната сигурност на България.
Преди всичко много актуален и сериозен риск за сигурността на страната е
непосредственото участие на български военнослужещи във военния конфликт
на страната на Украйна. До сега, като прифронтова държава, членка на НАТО, ние направихме всичко по силите си за подпомагане на Украйна във войната й с Русия. Българският военно-промишлен комплекс работи на пълни обороти, на три смени, за производство на специална продукция за нуждите на въоръжените сили на Украйна. Получихме и специални благодарности от украинското ръководство за помощта оказана с боеприпаси и ГСМ в критичен за украинската армия момент.
При неуспех на замислената контранастъпателна операция на Украйна, която ще изцеди до краен предел човешкия й потенциал, съвсем реален става вариантът украинската армия да се подкрепи с военни формирования от натовски страни. Това естествено ще се легитимира като решение на националните власти. Очевидно тук се имат предвид преди всичко Полша, Румъния и България. В този случай България влиза пряко във война с Руската федерация с всички произтичащи от това последици за сигурността на страната и за живота и здравето на българските войници.
Същата е ситуацията и при хипотетичен вариант, НАТО като военен съюз, да обяви война на Русия.
В тези случаи мъдростта приписвана на цар Борис III „Винаги с Германия и никога против Русия“ ще бъде потъпкана, а уроците от историята забравени. Правилното, държавническо решение е обявяване на неутралитет на България по отношение на войната в Украйна.
VIII Национален дискусионен форум БРОД ЗА МИР
На следващо място, властимащите рискуват по отношение отбраната на страната, ако допуснем
разполагане на наша територия на военни контингенти на НАТО
и на държави от Алианса за участие във войната срещу Русия. У нас, без да сме рамкова държава, вече се формира и сертифицира, под италианско командване, международна батальонна бойна група с военнослужещи от шест страни. България се готви, като страна домакин, да създаде условия за настаняване и пребиваване на коалиционни войски на наша територия. В официални документи се говори за изграждане на командни центрове на съюзническите войски. Добре познати политици и експерти отиват твърде далече. Те пледират за складиране на българска територия на ядрени оръжия. Няма какво да се каже, освен да си припомним, че на всяко действие има съответно противодействие. България де факто става мишена на руски удари по противостоящия противник.
И на трето място по ред, но не по важност, е
ядрената заплаха за страната от войната в Украйна.
Този въпрос заслужава специално внимание, затова ще го засегна по-подробно. Заплахата е съвсем реална и нямаме никакво основание да я изключваме. Това говорят фактите които наблюдаваме през първата година на войната.
Първи факт: В безсилието си да постигне военна победа, украинското политическо и военно ръководства, многократно обстрелва Запорожката атомна централа, която е най-голяма централа в Европа. Да се чуди човек как така лесно са забравени последствията от аварията на Чернобилската атомна централа, най-много от която пострада и продължава да страда украинския народ, разбира се и народите на редица други европейски страни, включително и България.
Втори факт: Пристъпи се към използване на боеприпаси с обеднен уран. Великобритания вече достави на украинската армия бронебойни снаряди които съдържат обеднен уран. Руското ръководство предупреди, че ако украинската армия пристъпи към използване на боеприпаси с обединен уран, то и Русия ще направи същото.
Трети факт: Нещо повече. Като ответна реакция на прибягването към използване на обеднен уран, Президентът на Руската федерация огласи, че е взето решение да дислоцират на територията на Беларус тактически ядрени средства. 1 юли т.г. е крайният срок за завършване изграждането на хранилищата за тези средства.
Четвърти факт: През месец февруари президентът Путин обяви, че Русия замразява участието си в договора Нов СТАРТ, който беше последното останало в сила споразумение в областта на контрола на ядрените оръжия със САЩ, ограничаващо броя на стратегическите ядрени бойни глави, които всяка от страните може да притежава. Русия направи година преди това и нещо друго, също много показателно. Със заповед на президентът на Руската федерация от 17 февруари 2022 година Силите за ядрено сдържане се приведоха в особен режим на носене на бойното дежурство и тази заповед и към момента е в сила.
Пети факт: Тече процес на надпревара за развитие и усъвършенства на тактическите ядрени оръжия и в двете страни. САЩ са разположили на територията на пет европейски страни тактически ядрени средства – общо около 100 - 150 ядрени бойни глави. Русия, както стана дума, ще разположи неустановено количество такива средства на територията на съюзен Беларус. САЩ от няколко години подменят старите бомби Б61 разположени в базите в Европа с нови такива. За тази цел са заделени 10 милиарда долара.
Могат да се посочат още примери свързани с развитието и разпространението на термоядрени и биологични оръжия. Не се случайно изтървани, на конференцията по сигурността в Мюнхен, думите на президента Зеленски да превърне Украйна в ядрена държава. Такива амбициите наскоро предяви и Полша. Тя също иска да се нареди между ядрена държава. Тревога поражда създаването на мрежа от американските биолаборатории в Украйна и в други страни от бившия Съветски съюз.
Такива са някои от фактите. А когато фактите говорят и боговете мълчат. Ставаме свидетели на недопустима игра с огъня и с човешкия живот. Тези, а и още някои други подобни факти и доказателства ни дават основание да говорим за къса памет на някои политици и държавни ръководители, които се заиграват с ядрената карта.
Та нима е забравено до какви жертви от радиацията се стигна от съюзническите удари на 13 натовски страна начело със САЩ по остатъчна Югославия през 1999 г. с бомби с обеднен уран , което се повтори четири години по-късно с такива удари по Ирак. Нашите западни съседи продължават да изпитват последствията от въздушните удари с тези бомби както по отношение на радиоактивното заразяване на обширни земеделски земи, така и от раковите заболявания на деца и възрастни. Нека припомня че за 78 дни бомбардировки, бяха хвърлени 15 тона обеднен уран, в резултат на което Сърбия заема първо място в Европа по брой на онкологични заболявания. Само за първите 10 години след ударите са се разболели от рак около 30 000 души, като починалите по някои данни достигат цифрата 18 000 души. В страните от бивша Югославия се отбелязва ръст на онкологичните заболявания с 25%. Има заболели от рак в западните райони на България, в Италия и други съседни страни. Още по-показателни и тревожни са данните за използване на боеприпаси с обеднен уран в Ирак. По данни на ООН, САЩ са използвали най-малко 300 тона обеднен уран в Ирак. Според иракското правителство заболеваемостта от рак още през 2005 г., вследствие на използването на обеднен уран, е нараснала от 40 на 1600 случая на 100 000 души население. Редица епидемиологични изследвания извършени в Ирак и Сърбия показват рязко нарастване на вродените малформации на бебета, стерилитет и безплодие, заболявания от левкемия, поражения на бъбреците, на белите дробове и на черния дроб, както и пълен колабс на имунната система. Вредните въздействия от използването на боеприпаси с обеднен уран съхраняват дълготрайна опасност за околната среда, защото радиоактивността се запазва повече от 4,5 милиарда години. Точно по тези причини, през 2008 г., Европейският парламент прие специална резолюция, в която се подчертава, че „…използването на обеднен уран във военни действия противоречи на основните правила и принципи, залегнали в писменото и обичайното международно, хуманитарно и екологично право“.
Независимо от резолюции и решения на ООН и на ЕП, използването на боеприпаси с обеднен уран във войната в Украйна вече е в ход. Реакция от така наречения колективен Запад няма. Правят се нескопосани опити да се омаловажи използването на обеднен уран и въобще на заплахата от използването на ядреното оръжие.
А истината е повече от тревожна. Примерите от Сърбия и Ирак, показват, че боеприпасите с обеднен уран ще заразят обширни територии земеделска земя в Украйна и Руската федерация, особено в новоприсъединилите се към нея четири нови района. Чрез превозните средства заразата от поразените площи ще се пренесе на територии на страните, където не са водени бойни действия. Произведената селскостопанска продукция ще бъде заразена. Радиоактивното украинско и руско зърно ще се изнесе в редица държави по цял свят, тъй като двете страни са едни от световните лидери по производство на пшеница и слънчоглед. Така ще пострадат не само украинци и руснаци, а и граждани на много страни, отстоящи на хиляди километри от Украйна и Русия. Това от една страна. От друга страна не е трудно да се предвиди, че водата от дъждове и снегове ще поеме радиация от заразената почва и ще я отнесе в Черно море. И се пита кой български гражданин и чужденец ще дойде да почива на нашето Черноморие и ще пожелае да се къпе в радиоактивна морска вода. България ще стане пряко потърпевша от използването на боеприпаси с обеднен уран. Така ще погине и печелившия ни морски туризъм. Това също е въпрос и на националната сигурност.
Но рисковете за България не свършват до тук. Не може да се изключва ескалация на напрежението до такава степен, че да се пристъпи към използване на ядрени оръжия. В публичното пространство се появиха изявления на най-високопоставени руски политици, че ако руската мечка се притисне в ъгъла, тя ще натисне ядреното копче за да се защити. Такъв сценарии е възможен и ако НАТО (или натовски държави) се включат във въоръжения конфликт на страната на Украйна. Посягането към ядреното тактическо оръжие е сигурна стъпка към последваща пълномащабна ракетно-ядрена война. Пътят към ядрената катастрофа става открит.
Заражда се национално движение за мир и суверенитет с ясни цели и намерения
Българският народ има дълбок и здрав корен и затова е оцелявал през вековете и при най-тежките повратности на историческото си развитие. Той е търпелив, но когато осъзнае националния интерес е готов на саможертва в името на майка България.
Националното движение за мир и суверенитет е рожба на осъзнатия стремеж да се защити България и нейните граждани от произтичащите от войната в Украйна заплахи. Негови родители са неправителствени организации и български граждани с активна гражданска позиция. Идеята, политиката и стратегията за превръщане на България в зона за мир зрееше в годините преди началото на Специалната военна операция на Русия в Украйна. Нейни ярки сторонници и последователи бяха Общественият форум за единение „Брод за България“ , Националния съвет за мир и интелектуалния кръг около списание „Сигурност“. В поредица от публикации и дискусии, с призиви, обръщения и открити писма до държавните власти и институции, те положиха основата на разгръщащото се движение. Тяхна рожба е и Общобългарската платформа „България - зона на мира! България – брод за мир“. Лично аз лансирах проекта „Войни за мир и национален суверенитет“.
VIII Национален дискусионен форум БРОД ЗА МИР
Националното движение за мир което се разгръща с неподозирана сила е освободено от партийно влияние на която и да е политическа сила. Нещо повече. Факт е, че „Партиите на войната“ искат да създадат проатлантическо правителство с главна цел да се засили военната помощ за Украйна, без да се държи сметка, че с подобни действия се отслабват и без това скромните отбранителните способности на собствената страна.
Мирът е национална кауза. Отстояването и защитата на тази кауза е главната цел на националното движение. Приоритетни цели на националното движение са „България - зона на мира“, „България - брод за мир“.
VIII Национален дискусионен форум БРОД ЗА МИР
България – зона на мира означава да не се допусне нашата страна да се превърне във фронтова държава и на нейна територия да се водят бойни действия, да гинат българските синове за чужди интереси.
България – брод за мир означава нашата страна да играе активна роля за слагане на край на войната, оръжията да замълчат, дипломацията да говори. България има основание да поеме посредническа роля между Русия и Украйна за постигане на примирие и преустановяване на бойните действия. Ние можем да лансираме полезни регионални и международни инициативи в областта на мира и сигурността.
VIII Национален дискусионен форум БРОД ЗА МИР
Две са основните форми на Националното движение за мир и суверенитет – провеждане походи за мир и Референдум за мир и суверенитет.
Отличителна черта на националното движение е, че целите на походите и на референдума ще се постигнат със законни мирни средства. Не може да прокламираш, че се бориш за мир и същевременно тази висша ценност да я постигаш с немирни средства. Ние не сме за създаване на български Майдан. Категорично сме против разпалването на гражданска война. Работим упорито и безкористно за единение на всички миролюбиви хора, на нацията като цяло в името на България.
Движението за мир и суверенитет ще придобие истински национален характер, когато съумеем да включим в неговите изяви мнозинството български граждани: стари и млади, жени и мъже, учени, бизнесмени, държавни чиновници и обикновени трудещи се, българи, турци, роми, евреи, арменци, представители на всички слоеве от народа и на всички етноси. Постигнатото в това отношение до сега е обнадеждаващо.
Това спонтанно и изстрадано движение няма нито проруски, нито антиукраински характер. То се разгръща в защита и на двата братски народа, в защита на мира и против кръвопролитието на славянска православна кръв.
Националното движение за мир и солидарност, по своята същност, е истински пробългарско движение. То се разгръща в защита на българския национален интерес и ценности и в името на сигурността и просперитета на Отечеството.
Няма нищо вярно в манипулативните твърдения, че това движение за мир влиза в колизия с членството на България в НАТО. Напротив, то не само, че не е в противоречие, но е изцяло в духа на Вашингтонския договор. Още в Член 1 на Договора се подчертава: „Страните по Договора се задължават, в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации, да уреждат всеки международен спор, в който могат да се окажат въвлечени, с мирни средства и по начин, който да не застрашава международния мир, сигурност и справедливост, и да се въздържат в международните си отношения от заплаха със сила или употреба на сила по какъвто и да е начин, несъвместим с целите на Организацията на обединените нации“.
Движението, освен за мир се разгръща и за постигане на национален суверенитет. За нас е еднакво важен както националния, така и държавния суверенитет. Особеното в случая е, че сторонниците на движението поставят ударението на постигането на народния суверенитет. Става дума за отвоюване на конституционното право за пряко участие на суверена в държавните дела, във вземането на политически решения по най-важните въпроси на страната в съответствие с народната воля, изразена на национален или на местен референдум.
Силна изява на Националното движение за мир и суверенитет са ставащите традиционни
походи за мир.
До сега се проведоха пет похода за мир. Най-внушителен беше последния пети поход, който се състоя на 23 април. По улиците и площадите излязоха на мирно шествие над 30 000 души от 33 града на страната и чужбина.
Следващият поход за мир, който без съмнение ще бъде по-многолюден, е планиран за 21 май. Трябва да се има предвид, че всичко се прави в условия на информационно затъмнение и при невиждана, дори и в условията на тоталитарната държава, цензура. Много трудно е в националните медии, включително и в обществената телевизия да се допуснат представители на Обществения комитет, които да изложат идеите и целите на Националното движение за мир и суверенитет. Разчитаме преди всичко на обществените медии и на ентусиазма и отдадеността на каузата активни българи. Радостно е, че все повече български граждани преодоляват страха и свободно заявяват своята гражданска позиция за мир и против войната. Очаква се по познатия начин да се задейства механизмът на разкол сред организаторите и участниците в похода за мир. Разчита се на синдрома на вождизма и на амбицията да се „води бащина дружина“. И този път няма да минем без опити да се разбие единството, да се организират паралелни шествия и митинги, да се противопоставят митингуващите.
Една от основните цели на походите на мира е да се мобилизират хората и масово да се включат в набиране на подписи за организиране и успешно провеждане на
Национален референдум „България за мир и суверенитет“
Референдумът е основна форма и инструмент за пряката демокрация. Чрез него гражданите осъществяват непосредствено държавната власт. Той отразява адекватно народната воля, поради което неговите резултати са общозадължителни.
Националният референдум за мир и суверенитет е в пълен ход.
Неговият първи етап, който започна на 21 април завърши. Организаторите на похода успяха да свършат цялата необходима работа за да тръгне инициативата за това всенародно дело. Ясно са формулирана шест въпроса за референдума, които са съгласувани с видни юристи-конституционалисти. Въпросите обхващат най-пълно и двете теми – защитата на България от ужасите на войната и възможността българския народ сам да определя собствения си живот и бъдеще. Подготвени са необходимите бланки за подписката за провеждане на националния референдум.
Сега се намираме във втория етап на подготовката на референдума. Той започна на 21 април тази година и се заключава в събиране на необходимите 400 000 подписа, усилие което трябва да завърши до 10 юли тази година. За да има сигурност, че референдумът ще се състои е необходимо да се съберат около 500 000 – 600 000 хиляди подписа. Ето това сега е най-важната задача по подготовката и провеждането на референдума. Тя се изпълнява без държавна помощ, само с усилията на Обществения комитет и на активните български граждани. За сега кампанията върви повече от успешно. И всичко се върши доброволно и безкористно.
Важни са и следващите етапи по произвеждане на референдума, но те ще станат факт само при успешно изпълнение на задачите от втория етап.
Преди да завърша ми се ще да лансирам една идея, повод за която ми даде Обръщението на президента Радев по случай Първи май – международен ден на труда, отправено през 2022 г. Той каза: „Наш патриотичен дълг е да не допуснем въвличането на Родината във войната. Да не се поддаваме на милитаристките призиви, с които започва всяко кръвопролитие. Да не допуснем страстите от войната да се пренесат у нас. Да не търпим политически шарлатани да ги разпалват за своя употреба“. Иска ми се да се даде възможност на тези, както ги нарича президентът политически шарлатани, да покажат своята подкрепа на участието на България във войната в Украйна с личен пример на бойното поле. Призовавам държавните власти по компетентност да формират български доброволчески батальон от политици и държавни чиновници за участие във войната в Украйна. Ще бъде много интересна реакцията на депутати, партийци от партиите на войната, министри, зам. министри и други високопоставени чиновници на тази инициатива. Интересно ми е дали съпрузи, деца и внуци на жените от властта- парламент и изпълнителна власт, ще отидат като доброволци на фронтовата линия. Ако това се случи ще повярвам , че те са убедени привърженици на участието във войната на страната на Украйна, а не циници и лицемери, които искат да превърнат в пушечно месо невинните народните чеда.
* * *
България се намира на ръба на пропастта.
Ако се включи, по каквато и да е форма пряко във войната в Украйна, ще падне в пропастта и там ще погине като суверенна държава.
България ще избегне грешките от миналото, довели до национални катастрофи, загуби на територии и население, ако запази неутралитет по отношение на войната в Украйна и се превърне в зона на мира в нашия размирен регион.
Няма нещо по-важно в Деня на победата от това, да си пожелаем да не се повтарят грешките от миналото, да се възцари мир на планетата земя, оръжията да се приберат в калъфите и се установи мирното съвместно съществуване на народите по света.
България ще бъде зона на мира и брод за мир. Увереност в успеха на каузата за мир ни дава фактът, че гражданите се събуждат и вземат съдбата си в свои ръце!
