VIII Форумaqmn->name

9-ти септември, руските шпиони и истината
„Защо така обичаме да ненавиждаме Русия“

Aвтор:  Ги Меттан

18 Септември 2019

Ги Меттан: „И ние като европейци – България и Швейцария включително – мисля, че нашата роля е тази, да кажем: Ние не трябва да бъдем в подчиненост на единия лагер срещу другия. Ние трябва да останем самите себе си и да играем тази роля на мост, за да намерим общия изход и да бъдем БРОД.“

На 15 септември 2019 г. в БТА се проведе VIII Национален дискусионен форум БРОД ЗА МИР /„Защо така обичаме да ненавиждаме Русия“. Представяме Ви извадки от изказването на специалния гост във форума г-н Ги Меттан (Швейцария):

Във връзка с участието ми в събитията на Копринка, арестите и репресиите срещу вашите журналисти и интелектуалци – за мен е важно да подкрепя свободата на словото. Независимо от контрастните мнения, които могат да бъдат изразени в една демократична държава, каквато сте заявили, че сте, трябва да има възможност тези мнения да бъдат изказвани свободно, без белезници на ръцете и без да е нужно да се оправдаваме за позицията си.

Бях приятно изненадан от спонтанната и приятелска атмосфера, съвсем не агресивна, в която аз можах да изразя русофилските си нагласи и настроения, което е абсолютно легитимно. Като чуждестранен наблюдател аз изразих свободно моите убеждения, като с това не се намесвам във вътрешните работи на никоя страна.

За мен България е едно откритие – чрез вас, моите приятели и почитатели от БРОД и списание Сигурност успях да се докосна до Шипка, до вашата история, до Копринка – мястото, събрало толкова много хора, с една вяра и единни нагласи към Русия.

Защо западните медии толкова мразят и затова винаги очернят Русия и я смятат за причината на злото у нас на Запад, т.е. защо тя винаги е била представяна за враг? Това е професионалният ми мотив да направя своето изследване, което носи подзаглавието „ЗАЩО ТАКА ОБИЧАМЕ ДА НЕНАВИЖДАМЕ РУСИЯ“. А личният – осиновяване на руско дете и внушения образ на лошата Русия в моето детство. И реших да разбера механизма на зараждане на това чувство, да разкрия корените му.

Разрових историята на медиите още от древността и стигнах до преди 1000 год., когато единното християнство изживява схизмата – разделянето между християни на западни християни, на католици /праведните, истинските/ и православни /ортодоксалните, изконните/ и стигнах до извода, че всичко е започнало с борбата за власт и надмощие – от това желание за надмощие се е породило желанието за елиминиране на противника/врага. Чрез чувството за страх пред една силна и мощна Русия, се ражда и култивира митът за страшната, дива, агресивна Русия. От там избират първичните, типични средства на деформиране на информацията – дезинформацията, лъжите,. fake news /лъжливите новини/.

Във Франция измислят и първата фейк нюс, от която през XVIII в. започва русофобията. С т.нар. завещание на Петър I, според което „историческото мислене на всички царе (а те са били наричани така само в Русия) – това е да завладеят Европа“. Това т.нар. завещание, което никога не е било писано от Петър I, е „оправданието“ на Наполеон да тръгне да завладява и граби Русия. Правя една аналогия с нашия век – американците също си търсиха и намериха същото оправдание и чрез „фейк нюс“ за химическо оръжие бомбардираха Ирак.

Изведох една историческа закономерност: бившите съюзници се обръщат на 180 градуса и стават заклети врагове в зависимост от моментния им геополитическия интерес.
Като примери мога да посоча Франция от края на XVIII в. – до края на XIX в. е русофобски настроена. След Първата и Втората световни войни стават русофили. Англия е русофилска до войната с Наполеон (преди те са били съюзници на руския император срещу Наполеон до 1815 г.). След 1917 г., изплашени от нарастващата мощ на Русия, се обръщат на 180 градуса и стават яростни русофоби. Превеждат на английски завещанието на Петър I и лансират английската русофобия на базата на тази фейк новина, съставена от техните бивши „кръвни врагове“ французите.
САЩ никога не са воювали с Русия или СССР. Между 1941-1945 г. те са съюзници и имат най-приятелски връзки. Това е, защото и САЩ, и СССР са двете големи страни победителки във Втората световна война. РСФСР започва да се възправя от войната, развива ядрена промишленост. За САЩ това е непоносимо и за 3 месеца обявяват Студена война. Влизат в сила познатите методи – очерняне, отричане, елиминиране на станалия противник бивш съюзник. Идват на „помощ“ изкривяване на историческите факти, че Америка е освободила Европа от нацизма: изгубила е 200 000 войници и 200 000 в Япония. Да, но СССР е изгубил 26 милиона и ако искаме да бъдем все пак справедливи, трябва да признаем тези цифри.
Но ако след войната във Франция (която беше станала русофилска), попитате хората „Кой освободи Европа от нацизма?“ – всички ще ви кажат „Разбира се, СССР“, а сега 90% от европейците ви отговарят САЩ. Защото са настроени от „ЛЪЖЛИВИТЕ НОВИНИ“ – да отричат историческите факти и да повтарят лъжи, т.е. имаме налице един исторически факт: исторически ревизионизъм с цел промяна и манипулиране на колективното съзнание.

Що се отнася за Европа – Старият континент в контекста на досегашната си подчиненост на САЩ – с поддържане на русофобията като настроение – отрича една част от своята собствена история, отрича част от себе си. Тъй като славяните, славянските страни и Русия са част от Европа. Не внушавам идеята да се интегрира Русия в ЕС. Но поне едно партньорство, сътрудничество, а не тази настървена озлобеност, която избухва всеки път, стане ли дума за Русия. Историята се повтаря: древна и мощна Гърция в разцвета си се проваля и изчезва, саморазрушава се с войната, която водят в Пелопонес между спартанци и атиняни. Това е било истинска гражданска война, подчинявайки се доброволно на една голяма нова Империя. Като в наше време: Европа прие доброволно доминацията на по-голямата империя – САЩ, уж бидейки техен „съюзник“ по „НАТО“. „Съюзници“ – означава „партньори“, равни, за да е възможно сътрудничество. А „подчинението“ е васалщина (подчинена служба на по-силния). „Съюзниците“ са „Партньори“, „Приятели“, т.е. равни.
Тук извеждам един голям концептуален проблем: ЕС трябва да си върне своята суверенност, независимост, оттам и сила, вместо да търпи да бъде „съюзник“, но всъщност „подчинен васал“ на трета сила, дори ако тази „сила“ изглежда привлекателна и симпатична.

В този контекст ще отговоря на поставените въпроси и дали предложението на Макрон е реалистично – време е ЕС да се обърне към Русия и да я интегрира в Европейския контекст на отношения.
Има някаква надежда… както казах преди, в историята си Франция е била ту русофобска, ту русофилска. Макрон издига идеята, че е по-добре с Русия да станат отново съюзници, отколкото врагове, още повече, че Тръмп съвсем не ги устройва…Трудно е да се каже дали ще осъществява тази идея, защото има множество американски интереси в ЕС (военни, оръжейни, немски и, разбира се, английски)… Всички те са против сближаването с Русия и могат да се окажат капана в този процес.
Но има, появи се някаква надежда. И ако я има, то това наистина е Франция, която би могла да започне реализацията ?, за постигане на някакво равновесие.
Италианците също биха могли да изиграят положителна роля в този процес – те никога не са били русофоби в историята. Те са познавали много по-добре славянските народи, гърците, православните народи и винаги са намирали начин да сътрудничат с Русия, дори и днес.

Относно евентуална ядрена война и заплахата за страната ви – България е малка, точно както и Швейцария, която трябва да съществува и взаимодейства с по-мощни съседи, но и да запази своята независимост, като остане господар на собствените си решения! Тя трябва сама да избира собствената си съдба, а не да приема да ? бъде налагана отвън. В съвременния контекст на България се правят опити да бъде наложена същата роля, както направиха с  Черна Гора – исторически винаги близка и сътрудничеща с Русия.
Но точно тук изкристализира големият американски маньовър: да се пречупят, да се скъсат цивилизационните връзки между исторически близки славянски, православни народи /стари връзки, съюзнически и приятелски/, да бъдат наложени трансформирани в бъдещи противници и врагове. Черна Гора – те успяха... Следваща в листата на „чакащите“ е България. Още повече, че тя е вече в НАТО. Достатъчно е да инсталират военна база.

Аз не съм срещу САЩ! И не в това е въпросът. Но Вие трябва да запазите своята автономия, самостоятелност при взимане на решения. Не трябва сами да бързате „да влизате в устата на звяра“.

В крайна сметка – вие сте тези, които взимате решения, вие решавате. Ако просто откажете да инсталирате чужда военна база – просто отказвате, не разрешавате. И какво толкова страшно ще стане? От какво „наказание“ се страхувате? Това си остава вашият избор. Да, изборът е сложен, но вие все още имате избор! И той е ВАШ!


Тук военните експерти го казаха, сложите ли една ракета, една база – равновесието е нарушено. С това вие заставяте ответната страна (Русия) да реагира.
Знаете, Буш (старши) и Горбачов се договориха устно, че съветската армия ще напусне доброволно Източна германия, а в отговор НАТО няма да мръдне на сантиметър. Само три години по-късно НАТО започна да се разширява, приближавайки се към руските граници. И тук логиката е ясна: щом НАТО прогресира, противникът му е длъжен да реагира. И в това голямо противоборство кой ще плаща? ВИЕ (българите б.а.)! Не САЩ! Вие сте на първа линия, понеже съотношението на силите е нарушено. Това е логиката: тогава няма да имате друг избор, понеже вече ще имате ядрена база на ваша територия!

И в какво е парадоксът? Един приятелски народ ще бомбардира друг приятелски народ. И това им е целта: Да се настроят един народ срещу друг. Тук имаме този цивилизационен парадокс с цел да се скъсат историческите връзки. И има нещо тенденциозно. Не става дума за национализъм, а е въпрос на национална сигурност.
Излизането от договора за ракетите със среден обсег на действие – практически открива възможността за използване на ядрено оръжие. Още не е направено. Още сме въздържани. Още има шанс България! Но ако никаква реакция, никакво противодействие не се прояви, аз ви гарантирам, че до 4-5 години цяла Европа ще бъде осеяна с ядрени бойни глави, започвайки от Полша, която фактически сама моли да бъде снабдена с оръжия и бази. Създават се условия за голяма, страшна опасност.
Фактически, днес Макрон има просветление какво това би донесло на ЕС. Имахме вече това напрежение през Студената война 1962 г. как за малко нещата бяха на ръба. Хората, имат представа (осъзнават) каква е опасността. По повод световния ред, сега нещата са значително по-опасни, отколкото преди 20-те и 30-те, защото практически няма ред. Цари тотален хаос. Абсолютно незначителен инцидент може да деградира крехката стабилност.
Вие, в този тотален хаос сте хората, които започват да реагират, да се противопоставят.
И има такава реакция в Черна гора и в Косово, дори в Полша, независимо от политическото настроение. За актуалния световен ред е много опасно, защото няма ред. Намираме се в тотален, глобален хаос. По време на Студената война имаше тази конфронтация, но помните т.нар. червен телефон, който функционираше.
Сега няма нищо – като инцидента в Сараево, който превърна в последствие света в касапница и практически провокира световен конфликт. И най– малкия инцидент може да преобърне света, без някой изобщо да го е искал. Ситуацията става все по осезаема и безконтролна. Един незначителен повод може да доведе до неадекватни крайни реакции.

Моята най- голяма тревога е зараждането на нов световен ред – биполярен – и това е най-опасното. Светът тъкмо излезе от една позната конфронтация, каквато беше Студената война, за да навлезе в едно ново противостоене, каквото е Запада – Китай. И ако погледнем еволюцията, развитието, структурата на световната икономика с бързия, както демографски, така и икономически възход на Китай виждаме, че тенденцията на конфронтация се засилва вместо да спадне.
И тук е важно да намерим възможните канали за дискусия
/за диалог/, защото тази нестабилност в следствие на конфронтацията ще се засили и първо ще засегне малките държави като България. И затова е важно за тях правилно да изберат техния лагер .
Подчинеността на Европа към САЩ е с цел да я настроят срещу Китай. Принципиалната мисия на Европа, нейната историческа роля е да запази своята независимост, за да играе като арбитър между новите възникващи сили в света. За да попречи на тази конфронтация, Европа има своя опит, своята географска позиция, тя е идеално разположена не да служи като васал на една голяма световна сила, а да бъде арбитър, да уравновесява  Да каже: Спрете! Иначе става опасно!
Това е ролята, именно на Франция, която тя може да играе, а не да бъде безусловен съюзник на едните срещу другите.

И ние, като европейци, България и Швейцария включително, мисля, че нашата роля е тази да кажем – Ние не трябва да бъдем в подчиненост на единия лагер срещу другия. Ние трябва да останем самите себе си и да играем тази роля на мост, за да намерим общия изход и да бъдем БРОД.

Благодаря ви, българи!
Желая успех!


 „Не е необходимо задължително да се мрази Русия, за да се води диалог с нея“ – това е посланието на г-н Ги Меттан, което превръща в световен бестселър неговата книга „Запад-Русия: една хилядолетна война / Историята на русофобията от Карл Велики до Украинската криза“.
Авторът представи за първи път в България на VIII Национален дискусионен форум БРОД ЗА МИР своя труд.
Ги Меттан е елитен журналист, президент и основател на „Presse Swiss“ (Швейцарския клуб на Пресата), председател на Швейцарско-руската търговско-промишлена палата, депутат и общественик (консерватор).