Уважаеми, колеги, днес, ние от „Брод за България“ провеждаме своя VIII Национален дискусионен форум. Нашата кауза е известна: защита на изстраданите през вековете, но вечно живи – православна вяра и свещен роден език; както и постоянния ни апел за справедлива държавност, за единение в духа и безусловна родова памет!
От самото начало и винаги, ние свързваме успeшното бъдеще на нашата кауза с руския народ и държава. И ще отстояваме това си право, приемайки го за свой синовен дълг пред народ и Отечество!
За съжаление, годините минават, а ние, все още не съумяваме да съградим жадувания Брод, по който да преведем единена България! И в септемврийските дни на 2019 отново сме в апогей на перманентната битка между силите на доброто и злото!
На 8 септември се навършиха 76 години от обесването на Юлиус Фучик, който умря с думите „Хора, обичам ви, бдете!“. Бдете и се борете! Защото онези, чиято кауза е власт и пари, мразят и ненавиждат нас, другите, за които личното съвършенство, красотата и хармония, заедно с желанието ни да работим за хората е не само цел, но и съдба! И ни тормозят, и ни преследват, а и вече ни арестуват!
В писаните в затвора „Репортажи с примка на шията“, чешкият антифашист Юлиус Фучик, в есето си, озаглавено „Моят „гестаповец“, така описва следователя Йозеф Бьом: „Той не беше човек, той бе дребна душа, но небезинтересна и по-забележима от другите... Там, където работеше преди, посетителите го считаха за отличен келнер, а келнерите – за добър колега. Тогава още не го познавах.Ние се запознахме значително по-късно, в следствения изолатор на затвора, когато той в ръцете си държеше вече не молив, а револвер... Моят „гестаповски“ следовател нямаше твърди убеждения, каквито нямаха и всички чешки „гестаповци“. А ако някой от тях все пак имаше убеждения, то те бяха съчетани с глупост, а не с ум, теоритична подготовка и познаване на хората. „Ето, ти си арестуван“ – разсъждаваше той, седейки с мен на маса в заведение при един от поредните следствени експерименти – „Виж, измени ли се нещо около теб? Хората си ходят, както преди, смеят се, решават си малките проблеми и всичко си върви по своя път, като че ли теб никога не те е имало на този свят. А сред минувачите, вероятно, има и твои читатели. Да не си мислиш, че заради теб на някой от тях ще се появи нова бръчка на челото?“
Ето откъде идва увереността им за безнаказаност – от мълчанието на „агнетата“.
Уважаеми колеги, почувствахте ли „дежавю“ с хора и ситуации от днешното наше ежедневие и с това, което ни се случва в последните месеци? Нещо не ви ли напомня и за онези, които обичат да ненавиждат Русия!
За тридесет години те направиха от нас хора равнодушни и апатични към високи идеали и ширещото се страдание, методично и настойчиво промивайки мозъците ни, унижавайки съборността и православната вяра, изтривайки родовата памет и, най-вече, хулейки Русия, за да обезнадеждат голямата част от българите, да ги лишат от ориентири и опора във времето. Това е целта! Така обработено, населението лесно се манипулира. Народът вече трудно различава доброто от злото, истината от лъжата, защото навсякъде му се натрапват „пост-истини“, „фейк новини“ и „токсичност“ в отношенията! Всички се борят, за да оцеляват, но вече го правят „по американски“ – поединично и...затова безрезултатно! Абсурдно е да се говори за единение в духа, когато болшинството, особено младите, мислят само за пари, власт и потребление, превърнало се във фетиш!
Това е родната действителност в момент, когато светът е пред прага на ядрена война! Няма да сме далеч от истината, ако предположим, че български управници задкулисно, но настойчиво, превръщат страната в прифронтова държава, с вероятен противник Руската федерация. Това е причината навсякъде и във всичко да вилнее разюздана и безмозъчна русофобия! Нужен е враг, от който Америка да ни защитава, защото след осъществяването на проекта „Ран-Ът“ вече нямаме армия, нямаме и оръжие така, както е било след Ньойския договор преди сто години. От няколко месеца, чрез сайтове, радиа и телевизии, се провежда „артилерийската подготовка“ с тезата, че българския дух трябва да се мобилизира и даде отпор на руската хибридна война, чиито фронтмени, в т.ч. и ние, са и хора от обкръжението на президента Радев. И когато бе достигнат апогея на „фейк-кампанията“, ни споделиха, че най-добрите изтребители за безпомощната ни армия са самолети, появили се в САЩ отпреди 43 години. И тази помощ от „Големия брат“, състояща се от скъпи и морално остарели, но „първокласни“, по техните думи, машини, българският народ трябва да отгладува, за да бъде готов да посрещне врага във вид на „пушечно месо“! Но това не е всичко, както и не е краят на тайната операция за превръщането на България, както пишат средствата за масово информиране, в основна военна база на САЩ в южното крило на НАТО, вероятно, заместваща тази в Турция. Пародоксалната сделка за самолетите Ф-16 е първият и единствен договор в българската история, когато българското правителство и парламента на страната подписват и одобряват търговска сделка по силата на която, с парите на българските данъкоплатци, политическа партия ГЕРБ и „Обединените патриоти“ купуват въоръжение за 2,2 млрд. лева, (сума, равна на реално получаваната минималната пенсия от 840 хил. български граждани в течение на една цяла година!!!), при невероятно грабителски условия: тези пари се плащат изцяло, наведнъж, авансово, а стоката (т.е. самолетите) ще са на разположение на армията най-рано след три години. Безподобно унижение от продавача, но в името на какво е преглътнато от купувача? Най-близкият и вероятен отговор е, че в цената е включено и изграждането на инфраструктура и логистиката на бъдещата обединената военно-въздушна и сухопътна американска база „Ново село – Безмер“, представена първоначално като необходима за осемте нови самолета, а в действителност за много по-голям обем от всякакъв вид американска военна техника и контингент. За тази цел са нужни и пари (голямата надценка за самолетите!) и време (над три години!). Трябва и враг – това е Русия, с „разгърнатата“ си „шпионска“ мрежа под прикритие у нас – неправителствената организация „Русофили“. Просто и ясно! А в базата „Инджерлик“ има складирани ядрени бойни глави, такива, каквито има и в базата „Рамщайн“.
Ето това трябва и е главното послание от настоящия ни Форум – опазването на мира чрез започващата и непозната досега битка в съвременната история на България за превращането на „Балканите и България в зона без ядрено оръжие“. И в това отношение изцяло подкрепям всичко казано от уважавания от мен проф. Нако Стефанов. Но дали то е достатъчно? Защото изборът на активна позиция по този въпрос е винаги личен избор за всеки гражданин и за да е адекватен и всеобщ, той трябва да е осъзнат с цялата си изключителност и да стимулира незабавни и решителни действия! Ето един пример за добре свършена и несвършена работа в това отношение: на 29 юли т.г. най-младата българска партия, състоящата се от инициативни, образовани и динамично мислещи наши млади съотечественици, отправи до Президента на САЩ Петиция, качена на сайта на Белия дом във Вашингтон, с искане за промяна в условията и цената на Договора за закупуването от Правителството на България на 8-те самолета Ф-16, бл.70 за над два милиарда лева. В обръщението си по този повод те написаха:
„Многоуважаеми господин Президент и господа членове на Конгреса на САЩ! Ние, хората на България, не се нуждаем от изстребители, защото не искаме никого да изстребваме! Ние се нуждаем от мир, добросъседство и благоденствие!
Ако все пак, вие, така неудържимо се тревожите за нашата сигурност, то няма да възразяваме ако безвъзмездно ни дарите въпросните самолети, а българската страна да заплати транспорта и обучението на пилотите!
Ние, народът на България, безкрайно ценим и споделяме ценностите, залегнали в Декларация за независимостта на Съединените щати от 1776 година, „...че всички човеци са създадени равни и техният Създател ги е дарил с определени неотменими права, сред които са животът, свободата и стремежът към щастие“.
Помогнете ни да постигмем заедно тези велики цели!“
На следващия ден, 30 юли, Председателят на партията се обърна към българската общественост да подкерпи Петицията! За един месец, своя подпис под нея поставиха около 300 човека, при необходими, за да бъде разгледана от Конгреса, сто хиляди, положени в течение на 30 дни! Неангажиращ, несолидарен и много тъжен факт за обществения климат в съвременна България!
Многоуважаеми мосю Ги Меттан. Прекланям се пред Вашата смелост, ерудиция и безкраен респект пред Русия и великия руски народ в едни тежки за европейската демокрация дни.