Уважаеми г-н Ги Меттан, уважаеми колеги, дами и господа, на 12-ти септември, зам. министърът на външните работи на Руската федерация, Сергей Рябков, изнесе един доклад, посветен на многостранната стратегическа стабилност. В доклад той посочи и направи един кардинален извод, че има опасност, има риск от избухване на ядрена война. И аз, предполагам, че и мнозина, които са проследили този доста поучителен доклад, са си задали въпроса – Къде е България на фона на тази ситуация и тази обстановка, която в последните години се създава в света и като отношение към Руската федерация и като световен ред.
Иска ми се да се върна малко назад. Известно е, че преди 15 години България стана пълноправен член на НАТО. Тъй като аз и мнозина оттук присъстващите сме свидетели на събитията в страната, тогава на България беше поставено едно предварително условие, че да може да кандидатства и да бъде приета за член на НАТО – да унищожи своите ракетни войски и своите ракети. Това беше основното условие, поставено от САЩ и Турция, разбира се, но главно от САЩ. Ние се съобразихме с тези искания, те имаха ултимативен характер, и през 2002 г. последната ракета беше нарязана в Змейово. След това последваха някои други действия, които лично мен като военен са ме озадачавали. Например ние казваме, че България е в много важно стратегическо направление, на източния фланг на НАТО, че България трябва да е надежден съюзник на страните-членки на Алианса и в същото време какво се получаваше – ликвидираме ракетните войски. След това няма да е силно ако кажа – ликвидирахме българските въоръжени сили. Нашата страна имаше най-силната армия на Балканите. Нашата страна имаше армия, която беше между първите страни по бойна мощ в Европа. Сега състоянието е добре известно. Не ми е удобно да говоря какво представлява нашата армия към момента като бойни възможности и способности да изпълни своето конституционно задължение за защита на териториалната цялост и суверенитета на страната.
Впоследствие в нашата страна се създадоха т.нар. четири българо-американски съоръжения, които и аз наричам военни бази на Съединените щати в България. От Атлантическия съвет лансираха (аз го наричам „разузнаване с бой“), че в България е може би много нужно и трябва да се строят и военноморски бази, а пък един бивш външен министър и председател на Атлантическия клуб, каза, че Балканите, в това число и България, трябва да станат домакин, ако мога така да се изразя, на ядрено оръжие и аргументира тази потребност. При тази обстановка, след като има такива бази в нашата страна, след като се предвижда, предлага и се настоява, аз мисля, че това не е случайно, че има такава идея, че тя трябва да се лансира, да се обработи общественото мнение по този въпрос. Нали е ясно, че на всяко действие има и противодействие, т.е. след като в нашата страна има бази, оръжие и т.н., естествено е този, против когото са насочени тези оръжия, да вземат съответни адекватни мерки за защита на своята териториална цялост и да противодействат на този, който разполага такива системи на наша територия, която, както знаем, е превърната в предфронтова държава.
Дали е възможно в България, така, както казваше някога Цар Борис „Винаги с Германия и никога против Русия“, при сегашни условия като страна-членка на НАТО (не е питан суверенът по този въпрос), на Европейския съюз, не може ли ние да имаме едни по-специални отношения с Руската федерация, независимо от членството ни, независимо от коалиционните ни задължения? Не само в областта на православието, славянството, културата, традициите, но и по отношение на сигурността. По отношение гаранциите за взаимно доверие при стеклите се обстоятелства.
