Първа част - Доналд Тръмп и Световните Американски Щати?
Истинският извор за истината е Божието откровение и живият живот, но само тогава, когато човекът, воден от вярата успява да проникне под лъскавата му повърхност, за да разкрие измамната светлина на Антихриста. Всичко останало е резултат от собствения му избор! Предоставянето на възможност всеки да си избира позиция е същността на това, което правим вече много години от страниците на сп. „Сигурност“. Мисълта на английския писател и публицист Дейвид Айк, автор на 19 книги, в т.ч. и преведените на български език бестселъри: „Бунтът на роботите“, „Световната конспирация“ и „Отговорът“ е добра илюстрация на тази ни отговорност пред читателите: „Ние ви даваме възможност да се информирате, а оттам и разширяваме възможностите ви за избор“.
За съжаление, човешката цивилизация не е дорасла все още до разбирането, че планетарен успех е възможен само тогава, когато има съвместимост и последователност между „интереси и ценности“, както и между „приемственост и промени“. За нас, както и за цялото здравомислещо човечество е ясно, че основното, определящото в тези взаимно преплитащи се понятия са общоприетите човешките ценностите и на тази основа осмислянето интересите за човека и за обществото. Това за нас, православните българи означава, че трябва да знаем и помним истините от Новия завет на Спасителя, без да позволяваме той да бъде ревизиран и фалшифициран. Що се касае до второто съотношение, то промените следва да осъвременяват традиционните ценности, устояли през вековете и формирали мирогледа на хората, населяващи определена територия.
И тук стигаме до основния проблем, стоящ за решаване пред Тръмп и неговите съмишленици – въпросът за американската идентичност! Защото, ако Президентът Путин и Председателят Си „сериозно и за дълго“ са решили за себе си този въпрос и водят народите си по избрания Път, то Президентът Тръмп е пред тежка дилема! Както и да си сменят местата демократи и републиканци, политиката на Америка не може да бъде основана само на интереси без идеология или на обратното, при което стратегическите управленски концепции да преминават безкритично от една администрация към друга в херметично състояние. Тръмп още преди осем години предложи да се изхвърли като ненужно всичко, което пречи на „базовите настройки“, но не успя. Сега се опитва да го направи отново. В конкретната обстановка, след безумното едностранчиво властване на демократите се наложи извода, че за тях промените са по важни от приемствеността, а циничният прагматизъм е висша ценност. Но в днешна Америка противоречията нарастват толкова бързо, че институциите, призвани да управляват процесите престават да се справят с функциите си. Така в обществото се появява страх от неизбежността на „гражданска война“. И Тръмп е принуден да води битка на два фронта: вътре в страната с „творците“ на „неправилната Америка“, а навън – със света, създаден от тази „неправилна Америка“, съзнавайки, че целта, която от много време обединява най-видните индустриалци, банкери и политици в англосаксонския свят е установяването на „Нов световен ред“ с общо за всички Световно правителство!
Главната и определяща черта на отминалата година бе крайно изострената конфронтация между РФ и колективния Запад начело със САЩ, надминаваща по сила и ангажираност сблъсъците по време на Караибската криза от 1962 г. и Студената война. Победата на Доналд Тръмп на президентските избори внесе надежди, че прагматичният строителен предприемач и милиардер, обогатен с опита от предишния си мандат ще търси необходимото историческо време за намиране на баланси в отношенията на САЩ с Китай и Русия, за да се съсредоточи в преодоляване упадъка и разделението на Съединените щати с цел реално създаване на обективни предпоставки за реализация на проекта си „Да направи Америка отново велика!“.
За да изпълним със съдържание тази ангажираща позиция, вероятно, ще трябва да отговорим на въпроса: Кое и кой е направил от Америка велика държава и нация?
От Стария завет и древните пророци знаем, че има един богоизбран народ, на който ако следва напътствията на Йехова ще получи „Обетованата земя“, а всичките му противници „ще бъдат изтребени“! Историческата Земята Израел днес включва самия Израел, част от Южен Ливан, западната част на Йордания, част от Сирия, Юдея, Самария и ивицата Газа .В „Небесният Йерусалим“ се включва още и „тяхната“ Хазария, а водени от пророчеството за „Обетованата земя“ заселниците-протестанти стъпват на брега на Новия свят отново с възгласа: „Това е новия Израел!“
Така и в Източното Средиземноморие, и в Каспийското, и Черноморското крайбрежие, и край Масачузетския залив звучи юдейска и английска реч, което създава илюзията, че заграбената земя е „обетованата“ земя и с „Новия световен ред“ трябва да се материализира Божия промисъл!
През 1607 г. се основава първата постоянна английска колония в Северна Америка – Джеймстаун. Заселниците, финансирани от Лондонската Вирджинска компания, търсят бързи печалби от ресурси във вид на злато и други ценни и редки метали.
Историческата наука признава за начало на британската колонизация на Нова Англия отплаването на кораба „Майфлауер“ („Майско цвете") от пристанището на гр. Плимут със 102-ма пасажери на борда, 41 от които са мъже, глави на семействата. Тези смели хора решават за собствена сметка, на свой страх и риск да прекосят Атлантическия океан, водени от желанието си да напуснат лоното на англиканската църква, недоволни от религиозната йерархия, от догматите и ритуалите, които твърдо много им напомняли католическите. Освен това протестантите не приемали английският монарх да съвместява светската и духовна власт в кралството. На 21 ноември 1620 година корабът акостира на 200 мили от набелязаното място – нос „Код“ на брега на Масачузетския залив, където те основават своята Плимутска колония. И както пише Уйлям Бредфорд – политическият лидер на колонистите, поради „ужасната и пустинна дива природа, пълна със страшни зверове и нецивилизовани хора“ за тях важността за поддържане на ред е била от първостепенно значение. Борбата на пуританите за чистота на вярата, невероятната им смелост и решителност за преодоляване на трудностите, аскетизма в поведението, налагането на протестантската трудова етика, предполагаща честен труд и умела, ефективна организация прави от тях Велики първопроходци. През 1905 г. Немският социолог и философ Макс Вебер в книгата си „Протестантската етика и духа на капитализма“ отбелязва, че „икономическия подем в развитието на европейския и американски капитализъм се обяснява с наличието на хора с протестантска етика, която обуславя трудовия им ентусиазъм и рационалната организация на работа“.
Това е критерий при оценката за величието на първите англосаксонски колонизатори! Към тези начални прояви в Новия свят, трябва специално да отбележим огромните заслуги на бащите- основатели на Съединените щати, в т.ч. и на Томас Джеферсън – 3-ти президент на САЩ и автор на Декларацията за независимостта от 4 юли 1776 година. След европейското Средновековие, където векове наред господства сребролюбието, тиранията, многогодишните религиозни войни, инквизицията, жертвените клади и неограничената власт на папата и монарсите на американския континент се извисява гласът на Истината за справедливост и права за всеки човек!
Ето какво казва този Глас: „Ние смятаме, че са видни от само себе си истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотменими права, измежду които правото на живот, правото на свобода и стремеж към щастие… Според нас щом една форма на управление се окаже пагубна за посочената цел, народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление“.
Томас Джеферсън, творец на величието на Америка, е един от двамата президенти на САЩ, които не посочват официално религиозната си принадлежност. Той е бил привърженик на деизма, приемащ съществуването на някакво върховно същество, което е създало света, но не се намесва пряко в ежедневието на човека Той е смятал тълкувателите на библейските източници за ненадеждни, поради което създава свое евангелие. Джеферсън редактира Новия завет, премахвайки препратките към чудесата и създава собствен разказ за силата на Христовата философия, разграничавайки се от „покварата на схизматизираните последователи“.
Когато говорим за Америка, задължително трябва да търсим във времето знаковите събития и фигури, обективно отвоювали величието на Съединените щати. Физически и ментално американската нация е производна на традициите, манталитета и историческия опит на англосаксонците през вековете, като техните различни държавни образования и етноси винаги са подкрепяли онези, които през различните периоди са били водещи в развитието на материалния и духовен вектори на човешката цивилизация. Началото на процесите, които драматично променят динамиката в развитието и прогреса на човешката цивилизация са социалните и индустриални промени в края на феодализма във Великобритания, които и обуславят началото на Индустриалната революция. Развитието на науката и протестантската трудова етика са двигателите на поредицата високо технологични открития: парната машина и парния двигател, предачните машини и станове, замяната на дървата с въглища при производството на стомана и чугун, производството на стоманени пръти и релси и др.. Патентите за използването на пара под високо налягане е огромното преимущество, направило Великобритания велика военно-морска сила и световна метрополия (държава-майка) в течение на над 120 години по отношение на зависимите от нея територии-държави, протекторати, колонии и др.
След Първата световна война, набралите огромен финансов, икономически и военен потенциал Съединени щати постепенно, но неотстъпно поемат световното лидерство. Имигрантите от началото на XIX-ти век и техните деца пристигат в САЩ, за да осъществят мечтите си за благоденствие и богатство в един нов, по-добър и справедлив свят. Те не могат да бъдат наречени бащи – основатели, но тяхната дейност оставя трайна следа в американската история: едни като Ендрю Карнеги и Хенри Форд са гениални индустриалци и благотворители, други като Дж. Пи. Морган са финансови акули и мастите колекционери на произведения на изкуството, а трети са индустриалци, финансисти, но и властолюбци, формирали политическата класа на Америка. За много от тях има информация, но някои техни изказвания характеризират най точно истинското им верую, лични предпочитания и житейска философия.
Ендрю Карнеги (1835-1919): през 1872 година купува компанията производител на стомана „J. Edgar Steel Works“, преименувайки я в „Carnegie Steel Company“, в която внедрява модния за това време в Америка „Бесемеровски процес“ за превръщането на чугуна в стомана, което прави неговата продукция качествена, по-евтина и много търсена, превръщайки Ендрю Карнеги в стоманения крал на Америка. Той внедрява нов начин за разширено възпроизводство – хоризонталното развитие т.е. той придобива собствеността на рудници за добив на желязна руда, доставя суровините със собствен железопътен транспорт, а готовата продукция изнася със собствени кораби, като по този начин, без да създава картел, рязко повишава конкурентността в отрасъла. В статията си „Богатството“, публикувана в сп. „Североамерикански преглед“ през 1889 г. той споделя с читателите кое е най-главното за човек, занимаващ се с бизнес: „Бизнесменът трябва упорито да работи, за да увеличава богатството си. Той е длъжен и да го използва за благото на хората. В това се състои неговата отговорност пред света... За богаташ, който умира богат, означава, че той си отива от този свят обезчестен!“
Хенри Форд (1863-1947) произхожда от семейство на фермер-имигрант, който е притежавал фермерско стопанство недалеч от Детройт, щат Мичиган. Бащата на бъдещия предприемач Уйлям Форд, е продължител на род, който през XVI-ти век, поради гоненията на протестантите се премества да живее от Англия в Ирландия, а оттам с първите пуритани отпътува за Нова Англия. Работейки във фермата на баща си, младият Хенри се е занимавал с конструирането на различни механизми в т.ч. и със създаването на бензиновия двигател, с помощта на който конструира вършачка за зърно, чийто патент продава на известния изобретател Томас Едисон, като в същата 1891 година той го кани в своята компания за електрификация на гр. Детройт. Изповядвайки принципа: „Честният неуспех не е унизителен, унизителен е страхът от неудачата!“, през 1903 г. Хенри Форд става учредител, а през 1905 и собственик на контролния пакет и президент на компанията „Ford Motor Company“. Концернът „Форд мотор“ е първата американска транснационална компания, произвеждаща своя продукция в десетки страни по света, следвайки принципа на своя създател, че международната търговия и кооперация винаги ще способстват за установяването на траен мир по света. Компанията е първата високотехнологична структура, която внедрява поточните линии в производството, минимизирайки разходите и повишавайки контрола върху качеството на своята продукция.. Хенри Форд е притежател на 161 патента на САЩ за различни изобретения. През 2022 година концернът „Форд мотор" е произвел 3 438 272 автомобили от марката "Ford" различни модификации, както и 163 747 коли от луксозната марка "Линкълн". През 1922 г. Хенри Форд издава автобиографичната си книга „Моят живот и моите постижения", която разкрива системата от възгледи на автомобилния крал на Америка Хенри Форд върху бизнеса и живота като цяло.
Ето някои цитати, излъчващи силата на протестантската трудова етика и Величието на един американец, прозрял Пътя за постигане на американската си мечта!
„Струва ми се, че всички търсят най-прекия към парите, а в същото време заобикалят най-прекия – този, който води към тази цел чрез труд!
Главната полза от капитала не в това да трупаш повече пари, а в това да правиш пари, за да подобряваш живота!
Има само едно правило за индустриалеца: да произвежда стока с най-добро качество по възможно най-ниската цена, плащайки, колкото се може по-висока заплата!
Добре е, че народът не разбира, как работи нашата банкова система. Иначе още утре би избухнала революция!
Богатството, както и щастието, никога не се постига, когото директно се стремиш към него. То е страничен резултат от предоставянето на полезни услуги".
Джей Пи Морган (1837-1913) е роден в гр. Хартфорд, щат Кънектикът. След стаж в лондонската банка George Peabody & Co, в която партньор е баща му Джуниус Морган, двадесетгодишният Джей получава длъжността младши счетоводител в Ню Йоркското представителство на лондонската банка. След призоваването му през 1861 г. за участие в Гражданската война младият Морган срещу сумата от $300 намира човек, който да го замени и той не участва в бойните действия. По време на войната той сключва сделка за 5 хил. бракувани пушки по $3,5 едната и след ремонт за общо $20 хил. ги продава отново на армията по цена от $22 за бройка. Това е неговата първа спекулативна сделка с правителството на САЩ с 190% печалба!! През 1864 г. 27-годишният бизнесмен учредява фирмата “J. Pierpont Morgan & Co." с предмет на дейност „търговия с държавни облигации и операции с чужда валута”. Първата спекулативна сделка на фирмата е покупка на злато за два млн. долара, взети на заем с последващата продажба при покачване на цената на златото. Печалбата е $66 хиляди.
В периода 1868-1893 г. в САЩ са построени 53 хиляди км железници. Най-големите собственици на участъци от ж. п. мрежата на САЩ са Джей Кук, финансирал строителството на първата транснационална железница и живеещият в Ню Йорк най-голям собственик на кораби, фериботи и пътнически влакове и най-богат американец по това време Корнелиъс Вандербилт, нидерландец по националност.
През май 1873 г. настъпва край на икономическия растеж в Европа и първата световна икономическа криза! Континенталните банки колабират, принуждавайки британските финансови институции да изтеглят капиталите си от САЩ поради хаоса и несигурността. Скоро след това банковата криза обхваща и САЩ, а железопътните компании се оказали сред първите жертви на сложните финансови инструменти, които обещавали на инвеститорите фиксирана доходност. На 18 септември 1873 г. компанията на Джей Кук обявява фалит, а Корнелиъс Вандербилт моли Морган тихо, без много шум да продаде 250 000 акции от неговата собственост върху железници. Морган провежда блестяща операция, продавайки акциите в Европа, без понижение на цената на акциите. През 1880 г. “J. Pierpont Morgan & Co.“ реализира продажба на облигации за набиране на средства за строителството на Северотихоокеанската железница, като обемът на сделката е 40 млн. долара, рекорд в американската индустрия по това време. Към 1900-та година Морган държи най-големия дял акции от собствеността на железниците, от когото и да било друг в страната. Тази тактика, наречена в деловите среди „морганизация“ е използвана по-късно от Морган при финансиране покупката на огромни индустриални обединения: „General Electric“, стоманодобивния супер гигант „U.S. Steel“, обединил закупената от Е. Карнеги за 480 млн. долара „Carnegie Steel“, всички водещи производители на селскостопанска техника, обединени в „International Harvester“. „Морганизацията“ е понятие, което най-точно определя постепенното подчиняване производството на стоки и услуги на финансовия капитал и банките с цел контрол и присвояване плодовете от труда на предприемачите, на инженерно-техническите кадри и работниците, създателите на принадената стойност, която логично би трябвало в по-голямата си част да се връща отново при производителите. Те, финансовите властелини на света – алчни за пари, власт и удоволствия, самоопределяйки се за богоизбрани са първопричината и двигателите на деструкцията, за регреса и плъзгането на човечеството към пълна деградация!
След всяка световна икономическа криза, както показва „морганизацията“, финансовите крале стават по-богати, по властолюбиви и по-изобретателни в показността на своето богатство, изключителност и всесилие. През 1893 г. в САЩ започва обща финансова криза. Фалират около 4 хиляди банки и 14 хил. компании. Британските инвеститори бягат от САЩ, разменяйки долари срещу злато. Джей Пи Морган предлага на президента на САЩ Г. Кливленд да сформира международен синдикат, който да започне да изкупува злато, под личната гаранция на Морган, че събраното злато няма да изтече зад граница. Две седмици след полученото съгласие банката “J.P. Morgan & Co.“ започва продажба на американски държавни облигации на чужди инвеститори и само след 22 минути Морган предоставя на държавата злато за $65 млн. и златните резерви на страната достигат $120 млн. От тази сделка с държавата Морган печели $1 млн.
През 1907 година на Нюйоркската борса се провежда неудачна борсова операция по купуване на акциите на медната компания „United Copper“. Започва паническо бягство на вложители от търговските банки. Регионалните банки изтеглят парите си от банките в Ню Йорк. Паниката обхваща цялата страна. Положението би могло да бъде спасено от Централна банка, но през 1907 г. в САЩ такава няма и финансовият крал Джей Пи Морган поема тази роля. В края на 1907 г. ситуацията в американската икономика се нормализира. В резултат на тази криза и спасителната мисия на Морган в началото на 1908 г. Конгресът на САЩ създава Комисия за разработване на предложение за реформиране банковата и парична система на страната. Тя е оглавена от близкия приятел на Морган сенатора Нелсън Олдрич, чиято дъщеря е съпруга на сина на Джон Рокфелер. Комисията Олдрич заминава за Европа за изучаване опита на Великобритания, Франция и Германия (Ротшилдови), след което Олдрич изказва подкрепата си за създаване на Централна банка, явно повлиян най-вече от ангажимента на европейските банкери да инвестират в банковата система на САЩ при условие, че те бъдат акционери в нея. Отчитайки, че последните три кризи се задълбочават тогава, когато британските инвеститори изтеглят капиталите си от САЩ, а и това, че английският фунт стерлинг по това време е световната резервна валута, Олдрич свиква среща на водещи банкери от Европа и САЩ на остров Джекил. След десет дни е изработен план за създаване на централна банка на САЩ – бъдещата Федерална резервна система. Джей Пи Морган е представен на срещата от старшия си партньор Хенри Дейвидсън. Последвалото обсъждане на плана в Конгреса, продължило три години, завършва с приемането на 23 декември 1913 г. на Закона „За Федералният резерв“ и учредяването на Федералната резервна система, която е акционерно дружество с частна форма на собственост и акции с особен статут.
Финансовият крал на Америка Джей Пи Морган гениално е прозрял, че ако една силна Америка, с мощна икономика, с огромен флот, който е в състояние да контролира търговските пътища на планетата, с безброй военни бази по целия свят и със специално създадени проамерикански финансови, търговски, юридически, борсови, рейтингови и пр. международни структури за контрол, манипулация и наказания на желаещите да имат своя суверенна политика, то логично и естествено е да се предположи, че САЩ методично и настъпателно ще се превръщат в глобален хегемон на планета. Условието, без което това не би могло да стане е обезпеченият със злато ( 1 тр. унция за $20.67) и напълно конвертируем американският долар да е резервна и основна валута за всички страни, участващи в търговията и международното разделение на труда. А когато през 1971 г., стойността на емитираната парична маса в долари драматично и неколкократно надхвърля стойността на обезпечаващите я златни кюлчета в трезорите, президентът Никсън отменя златното покритие на американската валута. За период от 58 години и две световни войни, но не на територията на Северна Америка, американският долар е резервната валута на света, свободно конвертируема и използвана за емисии на държавни облигации и акции, за кредитиране от световните финансови организации и т.н.
Един конкретен пример за силата и спекулативните печалби от фикцията „резервна валута" днес. Към 30 септември 2022 г. общите резервни активи на САЩ в ФРС са били $230 млрд. В тази сума влизат и златни запаси за $11 млрд., оценени по цена за тройунция $42,22 при положение, че пазарната цена през септември 2024 г. на златото бе $1650–1800 за тройунция, т.е. по пазарна стойност запасите от злато са преизчислени и вече стойността им в долари е около $469 млрд. Освен златото в резервите се включват специални права на заимствания ($153 млрд.), резервни позиции в МВФ ($32 млрд.) и в чужда валута ($34 млрд.). На 31 януари 2025 г. цената на златото достигна 2817 долара за тройунция. Това е най-високото ценово ниво на жълтия метал в историята, което означава, че около 8 141т американско злато вече е на стойност $729 млрд. или само за малко повече от две години, без допълнителни вложения, американските резерви са се увеличили с 56%. Фантастика! И с тези долари „заработени" от „въздуха“ Съединените щати за един месец, считано от 1 януари 2025 г. са внесли осем милиона унции злато на стойност $272,550 млн., като от тях 1,72 млн. унции се внесени в периода 27-31 януари.
С крилатия си призив „Да направим Америка отново велика!“ (MAGA) 57-я президент на САЩ Доналд Тръмп търси популярност и подкрепа сред американците чрез емоционални спомени от миналото величие на добрата стара Америка. Десетки милиона американци му повярваха! Сега дойде времето обещаното да стане реалност!
С написаното дотук направихме опит да покажем и доброто, и лошото в стремежа на САЩ да бъдат световен лидер! През последните 40 години те бяха световен лидер, побеждавайки класовия си враг СССР, но това не направи света по-добър!
Днес САЩ искат да станат отново велики: с висок морал и побеждаваща протестантска трудова етика, с обновена американска мечта, превръщаща Америка в магнит за умните, инициативните, откритите и правдиви граждани по света, които искат да творят и създават, а не да спекулират и да се кичат с псевдо превъзходство, демонстрирайки изключителност. Америка, гласувала за Тръмп иска да е меката на истинската демокрация, а не параван за демагогия и задкулисие, разрушаващо традиционните ценности и националната идентичност на народите и суверенитета на тяхната държавност.
А дали действително властите го искат или правят параван за „Изкуствените Интелектуалци", които вече концептуално вкарват хората в цифрови концлагери, обединяват ги в „животински“ прайдове и масово формират егоцентрични натрапчивости за един „Нов световен ред“, където англосаксонците ще моделират, ръководят и експлоатират човечеството и природата, съобразно правилата на създадения от самите тях манталитет и мироглед на „богоизбран" народ, получил от Небесата своята обетована територия – планетата Земя и правото да я ръководят!
Едва ли ще стане! Светът е друг! Защото Съединени щати след речта на Чърчил във Фултън през 1946 г. в присъствието и със съгласието на Хари Труман загубиха имиджа си на добрата, стара Америка! Чърчил и неговите наследници с безброй интриги и задкулисие поведоха англосаксите „по пътя“ на Халфорд Макиндер към нов световен ред и еднополюсен свят чрез „студена война“ със СССР и РФ и към пълното им подчиняване.
И по първите действия, споделени мисли и укази на 57-я президент Доналд Тръмп имаме усещането, че той е наясно, както със ситуацията в САЩ и по света днес, но също и с това, което трябва да се предприеме решително и настъпателно. Безспорно е наясно и с кого от световните лидери може да търси разбирателство, за да има ефективност и адекватно изпълнение на дадените предизборни обещания!
В същото време търсим аналогия със случващото се днес и я откриваме в решенията и делата на президента Франклин Рузвелт в отговор на предизвикателствата пред Америка след Голямата депресия и срещу опита на Хитлер да предизвика планетарен Апокалипсис!
Между 24 и 29 октомври 1929 г. се сриват курсовете на акциите на Нюйоркската фондова борса. Започва паническа продажба на акции. В първия ден инвеститорите продават 12,9 млн. ценни книжа. Индексът Дау Джонс губи 11% от стойността си. В следващите няколко дни са продадени още около 30 млн. акции и цените им се сгромолясват, милиони инвеститори са разорени. За една седмица пазарът на акции намалява общо с 40%, а като стойност губи 30 милиарда долара, което е повече от разходите на американското правителство през Първата световна война. Крахът на Уолстрийт оказва разрушително влияние върху икономиката и настъпва Голямата депресия. От 1929 до 1932 г. световният брутен вътрешен продукт намалява с 15%. Международната търговия се срива с над 50%. Безработицата достига 25%, а в някои страни дори 33%.
По време на Голямата депресия президент на САЩ е републиканеца Херберт Хувър, който е и кандидат на републиканците за 32-ри президент на САЩ на изборите през 1933г. Негов съперник е демократа Франклин Делано Рузвелт, известен с абревиатурата FDR, който е пети братовчед на 26-я президент на САЩ Теодор Рузвелт. С огромно преимущество (472 срещу 59 от гласовете на упълномощените представители на отделните щати) FDR печели изборите и е единствения президент в историята на САЩ, който заема този пост три мандата подред.
Във връзка с заявените от президента Тръмп идеи правим добронамерено сравнение между резултатите на 30-я и намеренията на 57-я президенти на САЩ:
По време на избирателната си кампания, в условията на тотална криза FDR (1932г.) издига лозунга: „Обещавам ви, като обещавам и на себе си, че хората в Америка ще имат Нов курс!“ (New Deal)
Тръмп (2024г) през първия си мандат през 2016 г. издигна лозунга: „Да направим Америка отново велика!“, който е препотвърден и за втория мандат от 2024г.
FDR (1933) с Указ създава агенция „За администриране прогреса в работата!“ (Work progress administration)
Тръмп (2025) с Указ създава „Департамент за ефективност на правителството“ (Department of Government Efficiency, DOGE.)
FDR (9 март 1933 г). подписва „Закон за извънредна помощ на банките“, който разработва процедура за откриване и реорганизация на банките и срочно са емитирани два милиарда долара. Като резултат на 13 март с.г. 3/4 от банките отварят, вложителите се успокояват, златото се връща в трезорите, системата се стабилизира.
Тръмп (2025) подписа Указ за създаване на Стратегически резерв от биткойни и създаване на Фонд от цифровите активи на САЩ. Според новоназначения специален представител на президента на САЩ по въпросите на изкуствения интелект и криптовалутите Дейвид Сакс: „Този Указ демонстрира решимостта на президента Тръмп да направи САЩ „крипто столица на света“. В текста на Указа биткойнът е назован „цифрово злато“ и неговата ограничена емисия се разглежда като стратегическо преимущество.
FDR (1934) с изпълнителна заповед 6101 задължава частното злато да бъде обменено в долари по съответната стойност. След януари 1934 г. международната цена на долара е деноминирана с 40% и тя става $35 за 1 тройунция вместо установена преди кризата $20,67 и световните валутни резерви потичат в САЩ. Паниката е спряна. Рузвелт в Обръщението си към народа казва: „В крайна сметка, в сегашното преустройство на финансовата ни система има нещо, което е по-важно от парите, по-важно е от златото – това е доверието на хората. Доверие и мъжество – ето какво е необходимо за успешната реализация на нашия план!“
Тръмп (2025)-?
FDR (1939) се отзовава на писмото на Лео Силард и Алберт Айнщайн за финансова подкрепа от правителството на ядрения проект на атомните физици Ферми, Силард и имигриралите европейски учени от еврейски произход, които впоследствие подаряват на САЩ най-значимия аргумент за американско световно господство – атомната бомба!
Тръмп (2024-2028)-? Тръмп нареди на министъра на отбраната, в срок от 60 дни, да представи План за изпълнение на „противоракетния щит от следващо поколение“, предназначен за защита от балистични, хиперзвукови и модерни крилати ракети, включително чрез разработване на прехващачи, базирани в космоса.
Франклин Делано Рузвелт е доказал се през годините миротворец!
Той рядко се е отклонявал от риториката, характерна за периода между двете войни и е следвал изолационните тези на САШ, завещани от предшествениците му. В периода от 1935 до 1937 г. Конгресът по предложение на президента приема четири Акта за неутралитет, които забраняват заеми и всякакви друга финансова помощ за страни във война, като налагат и оръжейно ембарго.
Когато Великобритания обявява война на Германия, т.н. „странна война“, FDR свиква Конгреса, който на 21 септември 1939 г. разрешава закупуването на оръжие и амуниции от САЩ, при условия, че външните купувачи плащат в брой и за превоз се използват собствени или наети неутрални кораби.
През април 1941 г. FDR одобрява постигнатото с датски представител във Вашингтон споразумение за разрешение американски военни части да заемат Гренландия. Рузвелт обявява целия район между датските владения и Северна Америка за част от отбранителната система на Западното полукълбо.
– Актовете за неутралитет разграничават борбата за утвърждаване на американските ценности от борбата в защита на американската сигурност. И Рузвелт обобщава американските цели в така наречените от него Четири свободи: свобода на словото, свобода на изповеданието, свобода от принуда и свобода от страх.
- Уинстън Чърчил упорито настоява САЩ да се включат във войната срещу Германия, но FDR постоянно отказва. Едва, когато Япония на 7 декември 1941 г. напада седем острова в Тихия океан в т.ч. и военно-морската база на САЩ Пърл Харбър на Хаваите на 8 декември, президентът Рузвелт пред членовете на Конгреса заявява: „Искам Конгресът да обяви, че след непровокираното и подло нападение на Япония в неделя, 7 декември 1941г., състоянието на война е съществувало между Съединените щати и Японската империя". Вечерта на същия ден Чърчил пише на лидера на лейбъристите Клемент Атли: „Сега не са ни нужни повече усилия, за да завоюваме симпатиите на Съединените щати. Най-накрая вече сме заедно!“. В средата на декември с.г. Чърчил пътува за Вашингтон не само, за да осигури военно-техническа помощ за Великобритания, но и „да предаде на Америка световната корона“, потвърждавайки и записаното в приетата през август с.г. от двамата лидери Атлантическа харта:
„…2. Те (двете страни -б.а.) няма да се съгласят с никакви териториални изменения, които не са в съгласие със свободно изразеното желание на заинтересованите народи. 3. Те (двете страни-б.а.) уважават правото на всички народи да си избират формата на управление, при което искат да живеят, те се стремят към възстановяване на суверенните права и самоуправлението на тези народи, които са били лишени от това право по насилствен начин“.
Тази харта е преподписана от Йосиф Сталин и е залегнала в основата на подписаната на 1 януари 1942 г. от 26-те страни от антихитлеристката коалиция Декларацията на Обединените нации и на Хартата на Обединените нации, подписана на 28 юни 1945 г- в Сан Франциско.
Тези принципи представляват разширение на Четирите свободи на Рузвелт, като към тях хитро са добавени предложените от Чърчил свободи „за равнопоставен достъп до суровините на света“ и общите усилия „за подобряване социалните условия в целия свят“.
Подходът на FDR към траен световен мир след войната включва:
– представата за следвоенен ред, в който „трите страни-победителки заедно с Китай ще действат като Съвет на директорите на света, налагайки мир със сила на всеки потенциален злоумишлен нарушител“ – представа, която придобива популярност като „Четиримата полицаи“;
– за Рузвелт целта на войната е да се отстрани Хитлер като пречка, за да не се контрабалансира СССР – нещо, което по негово мнение американската общност никога няма да подкрепи;
– Рузвелт отхвърля всякаква американска отговорност за икономическо възстановяване на Европа. Той силно преувеличава следвоенния капацитет на Великобритания, искайки от нея едновременно да защитава и да установява международен ред, основаващ се на хармония, а не на равновесия;
– Рузвелт не възнамерява трайно да разполага военните части в Европа;
– през февруари 1945 г. в гр. Ялта, където е свикана най-важната конференция на победителите, Рузвелт „смъмря“ Чърчил в присъствието на Сталин за това, че „изкуствено“ се стреми да обяви Франция за велика сила;
– по време на английско-американските дебати се подчертава, че Америка се противопоставя срещу колониализма, както и че според нея епохата на империализма е приключила. Рузвелт желае да заеме водещо място в неизбежните борби за освобождаване на колониалните територии, за да се предотврати опасността жаждата за самоопределение да прерасне в расови войни.
Тръмп (2025) иска да остане в историческата памет на човечеството като миротворец. В словото си при встъпването в длъжност на 20 януари т.г. той споделя: „Наследството, с което бих се гордял най-много е наследството ми на миротворец и обединител. Именно такъв президент бих искал да бъда. Миротворец и обединител!“
Президентската власт в Съединените щати от епохата на късния Брежнев и след Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, състояла се в Хелзинки през 1975 г. е играела и продължава да играе най-съществена роля в реализацията на проекта „Нов световен ред“ и Световно правителство, като главно действащо лице с най-съществен принос е имал Джордж Буш-старши, който в периода 1973-1993 г. е заемал висши държавни постове, имащи пряко отношение към реализацията на проекта: посланик на САЩ в ООН, директор на ЦРУ, вицепрезидент на Рейгън, президент на САЩ. Следващият президент Бил Клинтън, продължава делото като практически свежда до нула авторитета и влиянието на Русия в световната геополитика, довеждайки страната заедно с МВФ до технически фалит и до война със сепаратистите в Северен Кавказ. Но най-ясно и категорично доказателство за участието на върховната власт в САЩ в установяването на американското „робство“ над света е безпрецедентната по своята неадекватност, наглост и интелектуална безпомощност „заповед“ на Барак Обама към човечеството: „Америка трябва да определя правилата. Америка трябва да приема решенията. Другите страним са длъжни да играят по правилата, които ще установи Америка и нейните партньори, а не обратното“.
В тази връзка предлагаме на вниманието на нашите читатели само факти за това как тази фикс-мегаломанска идея в течение на над сто години се е превръщала в реалност и неочаквано за апологетите ѝ рухва на последната права с помощта на само един велик човек!
Няколко десетилетия след Гражданската война в САЩ и в навечерието на Първата световна война на 30 май 1909 г., видни британски и американски личности, сред които и Джон Мейнард Кейнс основават Кралския институт по международни отношения във Великобритания, както и Института за международни отношения, преименуван през 1911 г. в Съвет за чуждестранни връзки(CFR) в Съединените щати – двата мозъчни центрове на англосаксонския истеблишмънт за реализация на проекта „Нов световен ред“.
През 1913 г. на остров Джекил, Джорджия с участието на Комисия на Конгреса на САЩ и банкери е разгледано предложение за създаване на частната Федерална резервна система (FRB) на САЩ чрез предоставянето ѝ от държавата на правото за емисия на националната валута. С годините ФРС се превръща в най-големия в света генератор на дългове, а дълговете, особено необслужваните са най- доброто средство за шантаж и принуда при приемането на нужните на САЩ решения.
През 1939 г. в книгата си „Новият световен ред“ известният английски писател Хърбърт Уелс, автор на 49 научно-фантастични романа предлага създаването на колективна световна държава, която да обхваща всички „социалистически демокрации“. Предложението на Уелс включва и използване на „общо законодателство", както и „пропаганда или обучение“. В „Новият световен ред“ авторът предлага и нова правна система, която да пази човешките права.
На 28 октомври 1939 г., във връзка с появата на книгата "Новият световен ред“, Джон Фостър Дълес, по това време държавен секретар на САЩ, предлага Америка да бъде водеща сила в прехода, като направлява полунезависимите и полусуверенни държави, които трябва да бъдат взаимно обвързани в „лига“ или „федерален съюз“.
На 28 юни 1945 г. президентът Труман в своя реч подкрепя идеята за Световно правителство: „Би било много по-лесно за нациите да се развиват в рамките на една Световна република, която да бъде република на ООН“.
На 29 август 1949 г. на полигона в Семипалатинск, Казахска ССР е извършен успешен опит с първата съветска атомна бомба.
От този момент отношенията между доскорошните съюзници-победители във ВСВ преминават в Студена война между социалистическата система в т.ч. и КНР, начело със Съветския съюз и империалистическата блок, начело със САЩ. Приета за работа е доктрината на Алън Далес „Разцепващ фактор“, успешно довела до разпада на СССР и социалистическия лагер. Започналата в началото на ХХ век реализация на проекта „Нов световен ред и Световно правителство“ начело със САЩ временно е отложена, за да започне отново с появата на Генсека на КПСС Михаил Горбачов.
На 7 декември 1988 г. съветският ръководител Михаил Горбачов призовава ООН за взаимен консенсус: „Световният прогрес е възможен единствено чрез търсене на универсален консенсус, за да можем да се придвижваме към Нов световен ред“.
На 12 май 1989 г. президентът Джордж У. Буш кани Съветския съюз да се присъедини към Новия световен ред. Пред дипломиращите се студенти в Тексас А-М Юнивърсити Буш заявява, че „САЩ са готови да приемат Съветския съюз в нов Световен ред“.
На 11 септември 1990 г. президентът Джордж У. Буш нарича Войната в Залива „възможност за един нов Световен ред“.
На 1 октомври 1990 г. пред ГА на ООН Джордж У. Буш заявява: „Колективната сила на световната общност се проявява чрез ООН...с едно историческо движение, водещо към Новия световен ред, ....ново партньорство между нациите...., време, когато човечеството ще се обедини,... за да достигне до една революция на духа и съзнанието, за да започнем едно пътуване към новата епоха“
На 31 декември 1990 г. президентът Горбачов заявява: „Новият световен ред ще бъде предшестван от кризата в Залива“
На 21 януари 1991г. в своето Послание към нацията президентът Буш казва: „Голямата идея за Новия световен ред е да бъде постигнат универсалния стремеж на човечеството към справедливо управление от страна на закона, явяващ се като илюминация за хилядите точки светлина... и вятърът на промените ще бъде с нас!“
На 6 февруари 1991 г. пред Икономическия клуб в Ню Йорк Джордж У. Буш заявява: „Моето виждане за Новия световен ред предвижда ООН да има умиротворителна функция“
На 30 октомври 1991 г. президентът на СССР Горбачов по време на преговорите за Близкия изток в Мадрид заявява: „Ние сме на път да получим практическа подкрепа и това е многозначителен знак към новата ера и новата епоха. В нашите страни ние навсякъде виждаме призраците на старото време да си отиват“
По същото време в гр. Алексдандрия, щат Вирджиния, директорът на Управление „Международни връзки“ на Министерството на образованието на РФ Елена Ленская връчва огласителни ноти за внедряването на програмата „Образованието по пътя към Новия световен ред“ в РФ.
На 20 юли 1992 г. в сп. „TIME MAGAZINE“ е публикувана статия за „Раждането на глобалната нация“ от Строуб Талбот, директор на Съвета за чуждестранни връзки, възпитаник на колежа „Сесил Родс“ и съученик на Бил Клинтън от Оксфордския университет. В нея той пише: „Всички страни са социално аранжирани без значение как те биха могли да изглеждат за постоянно, така в действителност те всички са изкуствено поставени и временни. Може би националният суверенитет не би изглеждал като велика идея след всичко това, ...но трябваше да се случат събития в нашия абсурден и чудовищен век, за да се стигне до световното правителство.“ Талбот е предложен от президента Клинтън за зам.държавен секретар на САЩ и е подкрепен от близо две трети на Американския Сенат, въпреки твърдението му за отсътвието на смисъл в понятието „националния суверенитет“.)
През зимата на 1992-1993 г. в изданието на Съвета за чуждестранни връзки е публикувана статията „Засилването на ООН“ на генералния секретар на ООН Бутрос Гали. В нея се казва: „Не може да се отрече, че старовековната доктрина за абсолютната и изключителна сила на суверенитета не ще просъществува за дълго. Подчертавайки правата на индивида и правата на народите следва измерението на универсалния суверенитет да касае цялото човечество. Това намира израз в засилващото се прилагане на международния закон. В този смисъл и значимостта на ООН ще става все по-очевидна.“
1993 г. - Строуб Талбот получава награда за публикуваната през 1992 г. статия в „TIME MAGAZINE“ „Раждането на глобалната нация“, както и оценката за приноса му за глобалното управление. Президентът Клинтън написва поздравително писмо, в което заявява, че Страуб Талбот със своите усилия е допринесъл изключително за постигането на глобална хармония. Президентът Клинтън не само използва специфичния термин „световно правителство“, но той също предопределя бъдещите успехи в тази посока. Талбот приема наградата, като заявява, че тя е трябвало да бъде дадена на другия номиниран Михаил Горбачов.
През есента на 1995 г. в Сан Франциско се провежда световен форум, спонсориран от „Фондация Горбачов“. Присъстват Маргарет Тачър, Морис Стронг, Джордж Буш, Михаил Горбачов и други. Основно се обсъждат въпросите за единството на човечеството и идването на Световно правителство. Вече се използва изразът „Световно управление“ вместо „Нов световен ред“.
През 1996 г. отново в Сан Франциско се е състоял Световен форум №2, но този път сесиите са закрити за пресата.
През 1996г. се появява доклад на ООН „Нашето глобално добросъседство“, състоящ се от 420 страници. В него е предложен План за глобално управление, призоваващ за провеждане през 1998 г. на международна конференция със задача подписването на особено необходимите договори и споразумения през 2000 г.
В дните, когато администрацията на президента Клинтън се е готвила да отбележи победата си в борбата за „Новия световен ред“ под ръководството на САЩ, в същата 1998 г. Руската федерация обявява неплатежоспособност по изплащане на държавните си облигации. Спира изплащането на пенсии и заплати. През 1998 г. инфлацията е 84,5%, курсът на рублата към долара от 6,3 руб за $1 и достига през 1998 г. 20.65 руб за 1$ т.е. девалвацията е над 320%. Фалират банки и най-вече малките и средни предприятия. Това всичко се случва в същото време, когато президентът Клинтън говори за огромната финансова помощ, която САЩ и МВФ оказват на РФ. В периода юни 1999 г. - май 2000 г. на Северен Кавказ, в Чечня и Дагестан, се водят тежки сражения с авиация и бронетехника между ислямските сепаратисти, подкрепяни от външни сили и руската редовна армия.
През ноември 2000 г. президентът на САЩ Бил Клинтън приключва и втория си мандат. В тази връзка той изказва желание да се запознае с новия президент на РФ Владимир Путин и посещава Русия през юни 2000 г. Ето как Строуб Талбот разказва за тази среща в Увода към книгата на Фиона Хил „6-те маски на Путин“:
„Когато през юни 2000 г. Бил Клинтън пристигна с визита в Москва за двустранна среща с Путин се случи събитие, което разстрои президента на САЩ и предизвика съмнения за бъдещето на Русия. Новият кремълски лидер се оказа твърд, нагъл и постоянно се заяждаше с американския си колега, на когото оставаха броени месеци до края на мандата му. Путин вежливо, но непреклонно отбиваше опитите на Клинтън да реши някои възникнали проблеми в дипломатическите взаимоотношения. Путин искаше да използва тази среща, за да покаже на опонента, че той е по-твърд, решителен и напорист в сравнение със своя предшественик. И, най-главното – той искаше да покаже, че такава ще бъде и Русия под негово ръководство.
Освен това Путин отклоняваше опитите на Клинтън да го вкара в обсъждането на вътрешни проблеми на Русия. След срещата всичко това измъчваше президента на САЩ и по пътя за летището той посети Елцин на вилата му в Подмосковието.
„Борис,–каза Клинтън– ти си искрено предан на идеята на демокрацията. Доверието в хората е твоята сила. В твоите гърди бие сърцето на истински демократ и реформатор. Но аз не съм уверен, че всичко това е присъщо на Путин. Може би бъркам. Не знам. Ти ще трябва да го наблюдаваш и да използваш цялото си влияние така, че той да следва правилния път. Ти си нужен на Путин. Независимо дали той разбира това или не, но това е така. И ти си нужен на Русия. Ти фактически промени тази страна, Борис. И малко са лидерите, които могат да кажат това за собствената си страна. Ти промени Русия, на нея ѝ провървя, че те имаше. И на света провървя, че ти се оказа на това място. И на мен ми провървя. Заедно с теб ние направихме много, ти и аз. Заедно ние преодолявахме трудности. И ние няма да допуснем това да бъде разрушено. Ние свършихме много добри дела, които ще се отразяват и на бъдещето. Аз знам, че това, което ти направи изискваше голямо мъжество и то бе много по-трудно за теб, отколкото за мен.“
„Благодаря ти, Бил – каза Елцин – Аз разбирам. Аз действително разбрах това, което ти искаш да ми кажеш. Ти ми даде материал за размисъл.“
„Да, Борис – каза Клинтън- Аз съм сигурен, че ти всичко ще премислиш, защото знам, какво има тук!“. С тези думи той сложи ръката си върху гърдите му, където биеше неговото болно сърце.
По-късно, когато Клинтън размишляваше за своя стар приятел Борис, казваше: „На мен ми се струва, че той ще ни липсва!“
Мнозинството от руските хора съвършено не им липсват трудностите и лошите моменти от елциновата епоха, но все по-голям е броят на хората, които с нетърпение очакват края на путиновата епоха!“
Това писмено свидетелство на техническия отговорник за вкарването на бившите социалистически страни в лагера на „Новия световен ред“ е важно и показателно не с опитите да бъде дискредитиран президента Путин в очите на неговия собствен народ, а преди всичко с това, че Владимир Путин още от самото начало на своя президентски срок е бил напълно наясно с лицемерието и двойните стандарти на американските ръководители. И не е случаен факта, че за 25 години той неусетно и независимо от тях успя да възкреси Родината си, да я направи суверенна и просперираща, да върне надеждата за добро бъдеще на своите съотечественици!
Не по-малко значение за Русия и за света имат и взаимоотношенията на Владимир Путин с неговия колега, Председателя на КНР Си Дзинпин. Политическите наблюдатели и експерти обръщат специално внимание на уникалното за ръководители от такъв ранг количество от лични срещи и телефонни преговори. Същественото в случая е да се знае, че първата тяхна лична среща се е състояла през март 2010 г. в правителствената резиденцията „Завидово“ в Московска област. В течение на една седмица, далеч от вниманието на журналистите, Путин и Си явно са обсъждали теми, които са били от стратегическо значение и за двете страни. Путин като министър-председател по това време е имал пряк и непосредствен поглед и контрол върху индустриалната, финансовата и продоволствената политика на РФ и, най-важното, върху перспективите за тяхното развитие. През 2008 г. Си Дзинпин е избран за зам. председател на КНР, което е означавало, че той е най-вероятния приемник на ръководителя на КНР Ху Дзинтау. Бъдещите ръководители на двете велики държави са си давали сметка, че глобализацията подготвя света към едноличното му управление от САЩ. Логично е да се предположи, че въпросите за националната сигурност и разширяването на военно-техническото сътрудничество между двете страни са били главната тема на дългите преговори. На 5-я пленум на ЦК на КПК през октомври 2010 г. Си е избран за зам. председател на Централния военен съвет на КПК, а скоро след това и за зам. председател на Централния военен съвет на КНР. За двамата бъдещи ръководители е било ясно, че военната им сила и възможността да бъдат „гръб в гръб“ по цялото евразийско пространство ще е решаващия фактор в развитието на света през следващите десетилетия. Тринадесет години по-късно, през март 2023 г., при раздялата си с президента Путин, на излизане от Кремъл президентът Си Дзинпин многозначително заяви: „Сега са в ход промени, каквито е нямало в продължение на сто години. Когато ние сме заедно, тогава ние сме двигателите на тези промени!“ С нескривано удоволствие президентът Владимир Путин отговори: „Напълно съм съгласен!“, а Председателят Си добави: „Пазете се, скъпи приятелю!“ Това е същината, смисъла и силата на руско-китайското стратегическо партньорство и взаимодействие!
Ако президентът Доналд Тръмп действително иска и се бори „Да направи Америка отново велика!“, то той трябва ясно и недвусмислено да предложи на двамата си колеги от Китай и Русия среща, на която категорично и нееднозначно да даде съгласието си, че Новият световен ред ще трябва да се основава на взаимно уважение, на доверие, на носене на пълна отговорност за изпълнението на поетите задължения, на откритост и създаване на международно-правни механизми, които да гарантират проверката, контрола и изпълнението на поетите ангажименти и, най-вече, на суверенното право на всяка държава на планетата за свободен избор на Пътя за собственото си развитие, в т.ч. и възможността за доброволно присъединяване към международни регионални структури, съюзи и обединения!
