ЗАД НОВИНИТЕ

Енергийната сигурност на Русия
Опит за дисекция

Енергийната сигурност на Русия

18 Август 2021

Енергийна стратегия на Русия
Още в първата фаза на изпълнението на стратегията да енергийна инфраструктура бяха изчерпани възможностите за растеж в рамките на модела на икономическо развитие за износ и суровини и енергийния сектор на Русия. Това наложи преход към  ресурсно-иновационна стратегия. 

Основната промяна в перспективата на световната икономика и енергетика е отразена в енергийната стратегия ЕС- 2035. Тя включва 3 намаления на перспективите за глобален растеж на търсенето на енергия:
- темпът на нарастване на световното първично енергийно потребление в EС-2035 се очаква да бъде 1,2% годишно вместо 1,5% в EС- 2030;
- ускорява се преходът на световното търсене на енергия към развиващите се страни, където присъствието на Русия е много ограничено;
- дългосрочно потискане на търсенето на пазарите на традиционното присъствие на Русия.

Появата на нови производители, нарастващото значение на неконвенционалните въглеводородни ресурси и ускореното развитие на възобновяемите енергийни източници водят до засилена конкуренция на ключови световни енергийни пазари. Анализът на перспективите за външно търсене на руски енергийни ресурси в EС-2035 също така взема предвид резултатите от анализа на енергийните стратегии на най- големите потребители и производители на енергия в посока енергийна самодостатъчност. В допълнение към традиционната количествена прогноза за руския енергиен износ, EС-2035 също така отчита качествените тенденции в технологичната трансформация, развитието на механизмите за ценообразуване и регулиране на световните енергийни пазари.

В EС-2035 основната идея е да се премине от ресурсно-суровинно към ресурсно-иновационно развитие на горивно-енергетическия комплекс (ГЕК). В същото време новата роля на ГЕК в икономиката на страната ще се състои в прехода от „локомотив за развитие“ към „стимулираща инфраструктура“, която осигурява създаването на условия за развитие на руската икономика, включително диверсификацията й, растежа на технологичното ниво, минимизирането на инфраструктурните ограничения.

Износът на нефт и газ се очаква да представлява значително по-голям дял в азиатско-тихоокеанския регион, който се превръща в най-обещаващия пазар на енергия. Също така, в тази стратегия за износа на газ се очаква много по-голям дял на втечнения природен газ. В същото време се очаква производството на втечнен природен газ и неговата роля в международната търговия с енергия да нараснат значително в света.

Енергийната стратегия на Русия за периода до 2035 г. предполага умерен растеж на износа на енергия със ставка от 0.8% годишно между 2010 и 2035 г. Търсенето на руски газ ще се увеличи с най-бързи темпове (средно 1,9% годишно от сега до 2035 г.). По този начин основното външно предизвикателство за енергийния сектор на Русия е радикално затягане на конкуренцията на чуждестранните енергийни пазари.

През първия етап (2014-2020) се проведе вътрешно преструктуриране, насочено към преодоляване на пречките в развитието на енергийната инфраструктура и полагане на основите за иновативно развитие на ГЕК. Още в първата фаза на изпълнение на стратегията бяха изчерпани възможностите за растеж в рамките на модела на икономическо развитие за износ и суровини и енергийния сектор на Русия, което наложи преход към ресурсно-иновационна стратегия.

Вторият етап (2021-2025) е етап на развитие на ресурсни иновации и формиране на инфраструктурата на новата икономика. Втората фаза ще бъде доминирана от енергийната ефективност, реализацията на иновативни и капиталоемки енергийни проекти в Източен Сибир и Далечния Изток, континенталния шелф и Ямалския полуостров.

Третият етап (2026-2035) е етапът на развитие на иновативната икономика, издигането на руската енергетика до нивото на ефективност в сравнение с развитите страни. Основното съдържание на този етап ще бъде постепенен преход към следващото поколение енергетика, основано на високоефективното използване на традиционните енергийни ресурси и новите и невъглеродни енергийни източници, развитието на интелигентни енергийни системи.

Можем да се отдели и още един етап - четвърти етап (2036-2050 г.) – етап  на иновативно развитие на руската енергетика с преход към фундаментално различни технологични възможности за високоефективно използване на традиционните енергийни ресурси и невъглеродни енергийни източници. Не само относително, но и абсолютно ограничаване производството на нефт.

Основните стратегически показатели на енергийната стратегия на Русия 2035 г. следва да бъдат енергийната сигурност, икономическа ефективност и устойчиво енергийно развитие.

Целевият прогнозен баланс на горивата и енергията на Русия за периода до 2035 г. предвижда увеличение на производството и потреблението на първични енергийни ресурси с 27 - 28% от 2010 г. до 2035 г. и следните промени в структурата й:
1) намаляване на дела на нефта и кондензата от 39% до 33 % при първичното производство на горивно-енергетични ресурси (ГЕР), като същевременно се стабилизира производството и преработката на нефта с 1,5-кратно увеличение на производството на моторни горива и суровини за нефтохимията чрез увеличаване на дълбочината на рафинирането до 90% до 2035 г.;
2) Същевременно делът на шелфа на арктическите морета в производството на нефт може да достигне до 5%, а газ - до 10% до 2035 г.;
3) нарастването на дела на природния газ от 41% до 46-47% в производството на първичен ГEР с постигането на ефективни обеми на производството му (около 935 млрд. м3 годишно) и потребление (около 585 млрд. м3);
4) задържане на дела на твърдото гориво на равнище 12 до 13% в производството на първични ГЕР с увеличение на производството на въглища до 415 милиона тона и потреблението му с 8–9 %;
5) изпреварващо развитие на електроенергийната промишленост за прилагане на мащабната електрификация на националната икономика с ръст на инсталирани електроцентрали с повече от 1/3 и производство на електроенергия с 1,6 пъти, като същевременно се увеличава делът на атомните електроцентрали от 16% на 22 -23%.
6) да се увеличи делът на нетрадиционните енергийни източници в първичното производство на ГЕР, от 7% на 9 % и ръст на тяхното използване с 1,5 на 1,6 пъти, включително ядрената енергия с 2 до 2,2 пъти;
7) развитието на топлоснабдяването в Русия и нейните региони главно въз основа на модерни икономически и екологично ефективни когенерационни инсталации с широк спектър от мощности, докато делът на топлоцентралите в централизираното отделяне на топлина ще се увеличи от 46% на 50%, делът на котлите ще намалее от 47% на 42 %. В същото време е важно да се отбележи развитието на децентрализирани топлоснабдителни системи.

Изпълнението на целевия сценарий на стратегията ще гарантира постигането на следните основни макроикономически резултати:
1) намаляване на приноса на ГЕР от 1,6 до 1,7 пъти в БВП до 2035 г., като същевременно се намали енергийната интензивност на БВП с 2 пъти, а електроенергийният капацитет — 1,7 пъти;
2) намаляване на дела на износа на горива и енергия в БВП с близо 3 пъти до 2035 г.;
3) постепенно увеличаване на инвестициите в енергийния сектор (нефтен комплекс, газова и въгледобивна промишленост, електроенергия, енергийни доставки) от 460 милиарда долара през 2011—2015 г. до 793 милиарда долара през 2031-2035;
4) едновременният спад в дела на горивата и енергията в общите инвестиции в икономиката от 25,6% на 17,7% или 1,5 пъти до 2035 г. (делът на капиталовите инвестиции в термични електроцентрали в БВП ще намалее от 5,6 на 4,6% от БВП).

Износът на компресиран природен газ от Русия в 2020 г. е нараснал с 4,5% на годишна база и достига обем от 68,3 млн.м3. Себестойността на природния газ в Русия варира от 10 до 71 долара (в зависимост от региона), докато в САЩ тя е 110 до 250 долара.

Първата основна задача е ускореното навлизане на азиатско-тихоокеанския пазар, чийто дял в износа на руски петрол и нефтени продукти ще се увеличи от 12 на 23% (суров петрол - 32%) До 2035 г. делът на сегашните доминиращи петрол и нефтопродукти ще намалее с 1,3 пъти в еквивалентната енергия поради увеличение от 1,4—1,5 пъти делът на газопроводите за природен газ и по-специално на втечнения газ и електроенергия. Износът на нефтопродукти се очаква да се промени в полза на висококачествени продукти: износът на петрол намалява от 57 милиона тона през 2010 г. на 20 милиона тона през 2035 г., а моторните горива ще се увеличат от 44 милиона тона през 2010 г. на 58 милиона тона през 2035 г., а качеството им ще се увеличи значително поради подобрено рафиниране. Обемът на износа на втечнен природен газ (ВПГ) от Русия до края на първия период може да достигне 30 милиона тона, а до края на третия период да достигне 100 милиона тона.

В допълнение към макроикономическите, са отбелязани и други важни очаквани резултати от стратегията:
- да се увеличи делът на рафинирането и нефтохимическите продукти в общата стойност на руския износ на горива и енергийни ресурси до най-малко 40 % до 2035 г.;
- намаляване на разходите за единица гориво за производството на електроенергия с около 48 % от нивата от 2010 г. до 2035 г.;

На първо място в Енергийната стратегия на Руската федерация до 2035 г., е раздел „Водородна енергия“, който поставя за цел цялостно развитие на тази промишленост и навлизането на Русия в световните лидери в производството и износа на водород, включително чрез прилагането на следните ключови мерки:
- държавна подкрепа за производството и създаване на инфраструктура за транспортиране и консумация на водородни и енергийни смеси на нейна основа; Повишено производство на H2 от природен газ, включително възобновяема енергия и ядрена енергия;
- разработване на руски нисковъглеродни технологии за производство на водород чрез методи за преобразуване, метанова пиролиза, електролиза и други технологии, включително възможност за локализиране на чужди технологии;
- стимулиране на вътрешното търсене на горивни клетки на базата на природен газ в руския транспорт, както и използването на H2 и енергийни миксове като съхранение на енергия и преобразуватели за подобряване на ефективността на централизираните системи за доставка на енергия;

На 13 май президентът Путин подписа Доктрина за енергийна сигурност на Руската федерация.

Тази доктрина става стратегически документ за планиране на националната сигурност на Руската федерация (допълнителна национална сигурност), който отразява официалните мнения за енергийната сигурност на Руската федерация

Тя уточнява и развива разпоредбите на Стратегията за национална сигурност на Руската федерация, Стратегията за икономическа сигурност на Руската федерация за периода до 2030 г., Стратегията за научно развитие на Руската федерация, Рамката на политиката за индустриална сигурност на Руската федерация за 2025 г. и след това, както и на други стратегически документи за планиране в областта на националната сигурност.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе