Когато говорим за СССР и процесите, възникнали с неговото разпадане, почти не се споменава за съдбата на „човека sovieticus“ като носител на „съветския дух“ – същностна характеристика, една от устойчивите му признаци. Появата на новия тип човек с уникално обществено съзнание е едно от доказателствата за превъзходството на новото общество. Този исторически факт е най-често използваният аргумент в подкрепа на убеждението, че това е човекът на бъдещето с универсални предимства през цялата хилядолетна история на човечеството. Това, което днес в редица страни, вчерашни съюзници на СССР и дали хиляди жертви в борбата срещу враговетеначовечеството,днешни технипотомци не прощават дори на своите герои, отличили се с блестящи примери на героизъм и доблест. Те всекидневно ни провокират, събаряйки паметниците, издигнати в израз на признателност към хората, дали живота си в борбата срещу фашизма. Страхът им от техния пример избива в невиждана мерзост и омраза към живите им наследници, и призовават своите нови съюзници от НАТО и покровителствани от САЩ и техните местни подлоги да тръгнат на жестока разправа. Ярък пример напоследък затова са събитията в Украйна. Те са готови с всички и всякакви средства да унищожат спомена за скорошните изпитания, на които бяха подложени от Хитлер и неговите съюзници срещу СССР, в това число и с ядрени шантажи. Те се страхуват от спомена за собствените си герои поради проявите на смелост и всеотдайност в борбата срещу общите им врагове. Това е и причината на постоянните атаки на западноевропейската цивилизация срещу Съветския съюз и неговите безспорни превъзходства. Едва ли някога нравствената култура на човека е била обект на толкова чудовищни безумства и варварство, както днес. Живеем в свят, където се изразходват милиарди долари за неизвестни досега битки срещу силите на прогреса. И това никак не е случайно. 75 години след Втората световна война днес сме свидетели на падения и омраза на човешкия разум в битката срещу световното зло.
Минали са 100 години от началото на практическото осъществяване на идеята за обединяващата сила на съветския дух, потвърдена от строителството на ново хуманистично общество, базирано на общочовешкия идеал като уникална реализация на хилядолетната мечта на човечеството.
Идеалът, заедно с творчеството, любовта и мъдростта представляват най-силното доказателство за величието, непобедимостта и безсмъртието на човешкия дух. Идеалът е хоризонт, от който духът надниква отвъд наличното, видимото, осезаемото, постижимото. Той е първообраз на човешките стремежи за щастие, съвършенство и хармония. Безсмъртните идеали са рожба на дълбоки революционни промени, които носят в утробата си образа на мечтаното бъдеще. Величието на всяка революционна промяна се определя от величието на идеала, който носи в себе си. В човешката история са известни множество социални революции, но не всички са заредени с безсмъртни идеали. Това зависи от закона за хармоничното съчетаване на духа на революцията и революцията на духа. Тази хармонична зависимост намира израз в идеологията, основана на учението за комунизма и комунистическото възпитание, превъзхождащи всички останали социални учения.
Във връзка с това, се налага да си припомним, че обвързването на един или друг идеал с определена идеология като система от идеи, ценности схващания и възгледи, чрез които интереси на една определена общност, носител на прогреса и хуманизма, се провъзгласяват за ценност с обща валидност. (Загоров, О. Идеалът. Величието на духа. Изд. „Св. 1998. Кл. Охридски“. С. 1998, с. 23-24). От тази гледна точка съветският дух се налага като съвкупност от идеи, ценности и възгледи, които надделяват над етнически, религиозни и специфични културни стереотипи и определят насоката на техните практически цели, подчинени на еднакво значими за общността, чиито членове се борят съвместно за победа на тези цели и задачи, придобили обща значимост. Никога не бива да се забравя, че великите победи по време на Втората световна война са свързани със силата на съветския дух, че и днес атаките срещу Руската федерация са съсредоточени не случайно срещу него.
Във връзка с това, следва да си припомним, че обвързването на един или друг идеал с определена идеология се въздига в ранг на обща ценност, която определя смисъла на историята. Това кара Карл Манхайм, още в началото на ХХ век, да разработва своята фалшива теза за „края наидеологията“, стигайкидопълнотоотрицание на идеала. Същата цел преследва и наложената в последствие във всички постсоциалистически страни доктрина за „деидеологизация“. Вместо това се провъзгласяват фалшиви ценности като задължителен принцип на целия духовно- идеологически живот. Общо взето Манхайм обявява идеала за утопия, за отживяла форма на съзнанието. Премълчава се истината, че Имануел Кант вижда идеала като задача на истинското Просвещение. От науката, пише Кант, не бива да се иска това, което преди са очаквали от религията – „да бъде средство за интимно прозрение за разкриване „възможностите на невероятността“. Днес идеолози на либерализма обявяват идеала за „бацил, който трябва да се унищожи“. Страхът от идеала за справедливо общество твърде често се оказва израз на желанието да се дискредитира необходимостта от радикална социална и духовна трансформация на цялото човечество, за да се съхрани и запази неговата дълбока порочност. (Поппер, К. Откритое общество и его враги. Т. 2, М. 1983, с. 5-16).
Всъщност идеалът, според Г. Плеханов, „отразява онзи елемент от действителността, в който зрее бъдещето“. Тук обаче се откроява една истина, която в много случаи се оказва реалност, твърде далече от изискването за органично единство между мисъл и действие. Както много пъти подчертава П. Кропоткин, нерядко хората, които дори наричали себе си революционери и комунисти, се оказват морално неустойчиви, че у болшинството от тях няма ръководна идея, висок морален идеал, (Кропоткин, П. Етика. С. 1990, с. 7).
Преди 100 години човечеството прави пореден опит светът да бъде променен. Комунизмът е обявен за спасителна идея за човечеството. Милиони хора, доведени до отчаяние от унищожените хуманистични ценности, добродетели, от мащабите на злото и омразата, виждат в него гаранция за възстановяване на единството на човечеството. За пореден път то се обединява около идеята за мир и солидарност. Тази идея внушава надежда за премахване на експлоатацията и потисничеството; за ликвидиране на пропастта между бедността и изобилието; за разумно регулиране на икономиката в служба на живота против несправедливостта и анархията на капитализма; за съсредоточаване на властта в ръцете на народа; за тържеството на демокрацията, неподвластна на корупцията; за утвърждаване на културата като плодотворна и възвишена човешка дейност, чиито плодове да се разпределят справедливо и се използват разумно, съзидателно, да се умножава творческият потенциал на човечеството.
Но какво се получава? Появява се нова привилегирована бюрократична класа (партокрация, номенклатура с власт), възпроизвеждаща пороците на отречената цивилизация, ирационална и лишена от стимули икономика, довела до застрашително по своите размери отчуждение от труда; уравниловка или „равенство“ - еднакво ниско жизнено равнище замнозинствотоотобществото; изразходванена огромни средства за неоправдани и неразумни начинания; деформиранообщественосъзнание; постепенно унищожаване на първоначалния нравствен идеализъм и оптимизъм.
Всичко това неизбежно засенчва реалните промени, действително настъпили в живота на милиони хора. След като през годините, обхващащи голям период от време на хората е внушавано, че комунизмът означава изграждане на общество, в което справедливостта и свободата, общото благоденствие и невиждани досега темпове на развитие на производителните сили, за да гарантира всеобщото благополучие и равенство пред законите и изобилието, се превръща в ежедневно достижение, обявявано от най- високото стъпало на властта, че през 1980 година обществото в СССР вече ще живее при комунизъм, народът дълбоко започва да не вярва на обещанията за светлото бъдеще. През същото време слуша по радиото и от телевизионните екрани, че в Китай се говори за още 100 години, за да се обяви, че започва изграждането на комунистическото общество. Това, разбира се, представлява страшен удар срещу надеждите за мечтания комунизъм. Увлечението на ръководните личности стига до степен на невиждан авантюризъм и волунтаризъм във всички области на живота. В същото време в учебниците се повтаря, че социализмът има за цел да създава първите предпоставки за преход към комунизма след като дълго време носи в утробата си „родилните петна“ на капитализма и че този период обхваща голяма част от времето, през което обществото изгражда основите на комунизма. Това разминаване между пропагандата и реалността се превръща в ежедневен сблъсък в мислите на хората във всички страни, тръгнали по пътя на социалистическото строителство.
Така отново за пореден път, велик, по своята сила и размах, полет на духа започва да изглежда химера. Причините, довели до този вътрешен упадък на комунистическата идея, са добре известни от историческата съдба на многобройни идеали през последните няколко хиляди години. Отново е забравен или високомерно пренебрегнат един от уроците на историята: един идеал, колкото и велик да е той, не може да бъде осъществен принудително, без свободното творческо участие на хората, без пълен разцвет на същностните им сили, без дълбока революция на духа и всеобща нравствена извисеност. Освен това историята учи, че дори и най-красивите мечти са обречени, щомпопаднатвръцете нахора, обявили себе си за тяхно въплъщение и със своите болни амбиции заели ръководните върхове в управлението на обществото.
Преди сто години историята предава в ръцете на изтерзаните милиони от населението да бъдат господари на съдбата си. В този факт хората виждат гаранция за възстановяване на единството на човечеството. За пореден път то се обединява около идеята за мир и справедливост. Тази идея внушава надежда за премахване веднъж завинаги експлоатацията и потисничеството на човек от човека; поема факела на просветлението в похода към светлите хоризонти. Но след като навсякъде се наблюдава гигантско съсредоточаване на властта и подчинение на идеологическия монопол на партокрацията, започва процес на намаляване на първоначалния разцвет на творческите сили и комунистическото верую.
Днес този процес вече е с обърнатата перспектива. Но остава да се помни, че „цивилизована“ Европа предава една от най- светлите идеи, родена някога в самата нея в лицето на „Комунистическия манифест“ на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. На мястото на тази цивилизация се създадоха империи на чудовищни финансови гиганти, които продължават с болните си амбиции да управляват света по своите закони и ценности. Това е типична за олигархията форма на управление. Всяка една от тях е по-мощна и от най-могъщите империи, каквито историята познава. Тук властта принадлежи не на народа и неговите политици, а на богатите и техните пари. Всичко това тласка човечеството в посока, обратна на неговите исторически копнежи. По този начин „преходът“, който преживяваме вече три десетилетия, се оказва преход към корумпирано определение на демокрацията и благоденствието; към икономическа политика, която в гигантски мащаби ражда бездуховността и разрушителната социална енергия чрез толериране на алчността и корупцията; към бездната между бедността и богатството; към агресивния национален нихилизъм с нарастваща враждебност към националната идея..
Стремежът към свобода, любов, хуманизъм и прогрес е дълбоко вкоренен в душата на човека.
Лишен или отклонен от тези стремежи, той нерядко губи смисъла на своето битие, изпадайки в отчаяние и униние. В същото време всичко това прави човека по-мъдър, повишава цената на стремежа му към свобода и съвършенство, помага му правилно да се ориентира в хаоса на своите заблуждения и безплодни търсения. Утрешният ден принадлежи на една нова, хуманистична цивилизация, отхвърлила цялата порочност на досегашния световен ред. Как ще се нарича тя: Рай на Земята, социаторно общество, социализъм, комунизъм, справедливо общество, постиндустриална или информационна цивилизация? Твърде възможно е да се появят и нови идеали с по-адекватно название. Но безспорно се оказва най-естествено от известните досега социални идеали – повече черти притежава комунистическата идея, съчетана с появата на нов тип начин на живот. При определени условия този начин на живот придобива чертите на съветски дух като цялостно светогледно и идеологическо верую, нравствена философия и добродетелност на държавата (Бабурин, Н. С. Нравственное государства. Русский взгляд на ценности конституционалима. Изд. „Норма“, М., 2020).
Социалистическото преустройство на обществото е нейната първа крачка. Социалистическата идея, в различните нейни превъплъщения и реализации, има своите постижения и образци, осъществени в една или друга степен в живота на отделните народи.
В своята автентичност, досега тя никъде не е осъществена. Но вечният човешки стремеж към благоденствие продължава да живее. При това комунизмът не е крайната цел на този стремеж, а само един от неизбежните етапи на неговото осъществяване. Тази привилегия днес принадлежи на руската революция.
Нека още веднъж да си припомним: Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) е създадена на 25 октомври (7 ноември по стар стил) 1917 година, а юридически е узаконена от Третия всеросийски конгрес на съветите, който се провежда от 10 до 18 януари (23 до 31 януари по стар стил) 1918 година. По време на гражданската война 1918 – 1920 година, РСФСР разгромява войската на белогвардейците и интервентите. На 30 декември 1922 година Първият конгрес на Съветите на СССР провъзгласява образуването на Съюза на съветските социалистически републики (СССР), в който първоначално влизат Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), Украинската съветска социалистическа република (УССР), Белоруската съветска социалистическа република (БССР) и Закавказката съветска федеративна социалистическа република (ЗСФСР). В резултат на индустриализацията, колективизацията на селското стопанство и културната революция, проведени под ръководството на Комунистическата партия на съветския съюз (КПСС), в републиката започва да се изгражда социалистическо общество. По време на Втората световна война (Великата отечествена война) от 1941 – 1945 година част от територията на РСФСР е окупирана от немско-фашистките войски. На окупираните територии има масово партизанско движение. Урал, Западен Сибир, Поволжието се превръщат в основна база на военното производство. Руският народ, заедно с всички братски народи на СССР, отстоява в борба с фашистките агресори великите завоевания на социализма.
През 70-те години на 20 век руският народ и всички други народи на РСФСР постигат нови успехи в социалистическото строителство. През годините на социализма РСФСР се превръща в мощна индустриално-аграрна република. Икономически РСФСР е свързана с всички съюзни републики: оказва им помощ в развитието на производството и селското стопанство и получава недостигащите й видове суровини (памук, коприна и др.), а също и промишлени изделия. През 1975 година обемът на промишлената продукция надвишава равнището от 1940 година 15 пъти, а равнището от 1913 година – 131 пъти. Особено голямо е значението на химическата и нефтохимическата промишленост, машиностроенето и металообработването.
За периода 1941 – 1975 година обемът на продукцията на машиностроенето и металообработването са се увеличили 45 пъти, а на химическата и нефтохимическата промишленост – 39 пъти. Изключителни са успехитенаСССРвобласттанамашиностроенето, космическите изследвания, в отбранителната област и богатия и разнообразен културен живот. Периодът до 1991 г., когато се извършва контрареволюционен преврат, след което властта преминава в ръцете на неолиберално ориентирани елементи и СССР се разпада, картината коренно се променя. Настъпва така нареченият поссъветски период с тежки изпитания за милиони хора. Нанася се сериозен удар срещу оформилото се окончателно по време на Втората световна война съветски дух. По това време лидерите на КПСС допускат сериозни грешки, които застрашават по-нататъшното съществуване на СССР и дружбата на влизащите в тях народи. Смяната им и идването на власт на нов екип, верен на съветската форма на управление, начело Вл. Путин, обединява здравите сили на социалистическата система на управление и частично възстановява СССР, създавайки Съюз на независими държави , а по-късно и на БРИГС и ШОС като международни съюзи. С това поставя началото на нова геополитическа доктрина, засилвайки ролята на славянската духовност като предпоставка за създаване на мощен център на нов световен ред. Безспорна е ролята на личността на Вл. Путин за постепенно възстановяване на традиционния дух, като изключително завоевание на обществения прогрес.
В същото време, „Обединена Европа“, полуразпаднала се от противоречия, ерозия на ценности, корупция и застой, веднага след Втората световна война, се заема със защита на евро-атлантически ценности. Тези ценности са описани от Алън Дълес в речта му от 1945 г., която става доктрина на „Студената война“. „Ще свърши войната, всичко някак си ще улегне, ще се утаи и уреди. И ние ще хвърлим всички сили, всичкото си злато, цялата материална сила за измамване и оглупяване на хората! Посявайки в СССР хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как? Ние ще намерим наши единомишленици… наши съюзници и помощници… ще отчуждим творците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване не тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, кината, пресата - всичко ще изобразява и прославя най-низките човешки усещания, чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще подържам така наречените творци, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма, предателството – с една дума всякаква безнравственост“… Ще изтръгваме духовните корени на болшевизма, ще унищожаваме корените на народна нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия. Ние ще се залавяме с хората още от детските им години. Главният залог ще бъде на младежта, ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще правим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ето това ние ще извършим под девиза ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ.“ (Тошкова, Св. За късата памет, за лицемерието и двойните стандарти, за пломбираната съвременна цивилизация. В. „Земя“, 08. 03. 2022, с. 8).Тази апокалиптична визия за съветското общество можеше да стане тотална реалност. Известно е, че от 1991 година, когато СССР започва да се разпада, русия тръгва по друг, коренно различен път. Апокалиптичната визия на Алън Дълес можеше да стане действителност. Все пак тя се провали. Това е подкрепено и от Хенри Кисинджър, който всъщност отговаря на Алън Дълес. Той заявява: „При нас, т.е. в САЩ, беше само секс, при тях, т.е. Съветска Русия, съветските хора беше любов. При нас бяха само парите, а при тях беше истинската човешка благодарност. И така във всичко. Трудно е аз да бъда наречен поклонник на социализма., аз съм западен човек, със западно мислене, но аз смятам, че в Съветския съюз действително се раждаше новият човек – човекът soveticus. Този човек беше степени по-висок от нас. Аз много съжалявам, че разрушихме системата, която го създаваше. Възможно е това да е нашето най-голямо престъпление“. (Тошкова, Св. Цит. източник) .
Всъщност в какво възпитава Съветското общество народа и младите хора. Преди всичко:
- У хората се възпитават такива качества като преданост към делото на комунизма, непримиримост към експлоатацията и потискането на човек от човека, колективизъм, хуманизъм, социалистически патриотизъм, чувство на интернационална солидарност, трудолюбие, лично достойнство;
- Сърцевината на комунистическото възпитание на широките народни маси представлява комунистическият светоглед, осъзнаване на своето място и роля в протичащите събития, давайки им правилни оценки и правейки верни практически изводи, т.е. съзнателно участие в комунистическото строителство;
- В основата на формиране на научен светоглед у хората предполага изработване висока социална активност и гражданска отговорност, съзнателно отдаване на своя дял в общото дело;
- Високо оценяване на ролята на участието в трудовия процес като фактор за възпитанието на поколенията;
- Творчески процес, свързан с активното участие в борбата за новото общество;
- Съзнателно съчетаване на личните интереси с интересите на обществото;
- Възпитание на толерантност към различията между хората и формиране на убеждението, че свободен живот има само там, където има непокварени съвести, че човек, затънал в пороци не може да е свободен;
- Изкореняване на фанатизма в душите на хората като фактор, който изсушава изворите на теоретичното изящество, подхранвайки идеологически нарцисизъм, който вижда света раздвоен – добрата и лошата. Добрата сме ние, а лошата - другите, които заслужават да бъдат унищожени и осквернявани;
- Специално внимание в съветската възпитателна система се отделя на изискването личността да притежава високо чувство за лично достойнство и способност за неговата защита и т.н.
Тези приоритети на процеса за формиране на съветския дух имат основополагащо значение за превръщане на тази идея в надеждна опора на стремежа на човешкия род за утвърждаване на съветския дух като основополагащ принцип на глобална философия за възпитание на поколенията. Само тогава мечтата на човечеството за превръщане на Земното кълбо в „Земен рай“ като изначална визия за бъдещето на човешкия род.
Аз се придържам към гениалната мисъл на великия Л. Н. Толстой: „Щом идеал, по-висок от предишния, бива поставен пред човечеството, всички предишни идеали помръкват като звезди пред слънцето и човек не може да не признае по-високия идеал, както не може да не вижда слънцето“.
Аз свързвам надеждата за бъдещето не с чуждите военни бази и модерните бойни оръжия, с които земята ни се покрива, а с облагородени души и обладани от дух, способен за велики дела в името на щастието на поколенията.
В постсоциалистическите страни, верни на СССР цели 75 години, днес се води жестока битка с носителите на социалистическата идея. Страната на първата социалистическа революция, доскоро уважавана и обявена за непревземаема крепост на справедливост, равноправие и всеобщо благоденствие, днес е обект на фалшиви обвинения като главна опасност на сигурността и свободата. Това е най- голямата лъжа, измислена от САЩ и техните съюзници, в това число и от „цивилизована Европа“, с която упорито заблуждават човечеството. Единственото сигурно средство срещу тази лъжа е да съхраним и развиваме „Съветския дух“ върху нови основи. Тези нови основи са формулирани в новата Конституция на Руската федерация (Преамбул и ст. 1) и са задълбочено анализирани от акад. С. Н. Бабурин в неговата книга „Нравственное государство. Русский взгляд на ценности конституционализма“. М. 2020).
