ЗАД НОВИНИТЕ

ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ, ДЕГРАДАЦИЯ, ВОЙНА

ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ, ДЕГРАДАЦИЯ, ВОЙНА
Aвтор:  сп. Сигурност  Лазар Мурджев

31 Май 2024

РЕЧ НА ЦИЦЕРОН ПРЕД СЕНАТА НА РИМ:

Една нация може да преживее своите глупаци и дори и най-амбициозните, но тя не може да оцелее при предателство отвътре. 
Врагът пред портите е по-малко страшен, защото се вижда и носи своите знамена открито срещу града, но предателят се движи свободно зад портите, неговите лукави шепоти се носят по всички улички и се чуват по всички зали. 
Защото предателят не изглежда като предател; той говори с познатия на жертвите си акцент; има лице и дрехи като техните и апелира към основните човешки чувства, заложени дълбоко в сърцата на всички хора. 
Той покварява душата на нацията; той работи тайно и незабелязано в нощта, за да подкопае основите на един град; той заразява държавата така, че да не може да съществува повече”.

/Да подкрепим президента Румен Радев в първата му категорична, достойна национална и професионална позиция, в подкрепа на мира и неучастието на България в подпомагане военните действия в Украйна!/

Светът неумолимо се движи по пътя на съзнателни военни конфликти, грозящи да прераснат в трета световна /термоядрена/ война, способна с голяма вероятност да унищожи човечеството. Подобни прогнози бяха дадени нееднократно от експерти – представители на различните страни в конфликтите.
Това задължава да направим един верен разрез и анализ на обстановката, както за нуждата от яснота на читателите на списание „Сигурност“, така също и за адекватна информираност и представа на българското народонаселение за реалната заплаха към мира и всички нас, нашите деца и бъдеще.

Дестабилизацията на България върви многопосочно и с пълна сила. Събитията съпътстващи календара, поведението и реакциите на политическото представителство, институциите и „елита“ на държавата, сами говорят за комплексна програма за погром на суверенността на страната, дестабилизация на обществените процеси и отношения, както и подготовка за привеждането на територията във военновременна зона на НАТО /САЩ/.

Буквално в празничните дни, свързани с един от най-светлите национални празници /24 май/, се развихриха страстите за провокиране на Разкол в БПЦ и нанасяне непоправим удар върху устоите на Православната църковна общност, както и създаване на дълго планираните предпоставки за опорочаване и въздействие върху обстоятелствата, предшестващи избора на Патриарх и Митрополит Сливенски...
В същия период се проведе Парламентарна асамблея на НАТО в София. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на пролетното заседание заявяви: 
„Настъпи моментът да помислим дали не е добре да вдигнем някои от ограниченията, които сме наложили /на Украйна бел. на ред./ Украинците не могат да поразяват военни цели на руска територия.
По думите му възможността Украйна да атакува стратегически военни цели, намиращи се на територията на Руската федерация, е нейно право. 
„Това е право на самозащита. Правото на самозащита дава възможност да атакуваш военни цели, които са на територията на Русия“,
обясни Столтенберг. Той подчерта, че може би е дошло времето, в което съюзниците да помислят за вдигането на всички ограничения по отношение на Украйна и оръжията, които тя използва: „Някои съюзници вдигнаха рестрикциите, за да може украинците да се защитават по-добре и мисля, че е дошло времето да вдигнем всички ограничения“...и добави, че „НАТО трябва да увеличи ролята си в координирането и планирането на военната помощ за Украйна, както и да се ангажира с многогодишна финансова рамка за подпомагане на Киев“.
Тези думи и вероятни решения, звучат от територията на България! Оставям изводите да направите сами и да отговорим на въпросите: „Тук, в Православна България ли е мястото на подобни решения.?! И не би ли било по-логично, на един подобен международен форум, да се търси в лицето на България – посредник за мир, в православна среда, между братски народи.?! И защо зад граница се произвежда разкол в БПЦ, където единствено е възможно духовно общение и помирение, а в София се произвежда ескалация на конфликта.?!“

Може би, най-верният и достоен отговор, българските граждани получиха от президента Румен Радев. И не биха били сигурни в „такъв“ прочит, ако „спешно“ не се появи /САЩ/ факторът Елена Поптодорова – в ефира на „Нова“, естествено! /„Най-добрият начин да се борим с дезинформацията е да имаме свободни и независими медии“ – заяви генералният секретар на НАТО.. Той обърна внимание, че „това трябва да се прави в съответствие с езика на НАТО“/.

Държавния ни глава и Върховен главнокомандващ на въоръжените сили отсъства при срещата на НАТО в София!

Трябва час по-скоро да се намерят дипломатически инструменти за прекратяване на войната в Украйна. Това няма да стане с повече оръжие, няма да стане с изпращането на войски от държави членки на НАТО.“ – Заяви президентът Румен Радев.

Той отбеляза, че всеки ден, в който този конфликт продължава, означава загуба не само за Русия и за Украйна, но и за всички държави членки на ЕС“. Президентът подчерта, че не трябва да се допуска разрастване на конфликта. Румен Радев и Виктор Орбан обсъдиха рисковете пред сигурността и негативните последици върху Европа в социално и икономическо отношение от войната между Русия и Украйна. Двамата подчертаха необходимостта от ефективни дипломатически усилия за преустановяване на военните действия и търсене на мирно решение на основата на международното право. Защо президентът не се възползва от възможността и не избра да бъде един от ораторите в София пред близо 400 парламентаристи, от 32 държави и от 25 партньорски държави.?! „Да избереш посещение, което винаги може да се пренасрочи, смятам, че това е търсено отсъствие и е многозначително в политически план. Целта е да покаже дистанцираност, неангажираност най-малкото“ – заяви Елена Поптодорова, коментирайки отсъствието на държавния ни глава от страната по време на асамблеята. /А когато става дума за САЩ, нейната позиция е меродавна, защото тя, когато работи „за някого“ – винаги е всеотдайна и аз я ценя.../ „Имаме късмет, който е политически и геополитически, точно сега да се провежда срещата на НАТО в София. Един календар се готви предварително и това, че има съвпадение на толкова други събития, които са се случили, рязко повишава значението на парламентарната асамблея. Това е плюс за България и послание към вътрешната територия”, заяви бившият посланик. Според Поптодорова сигналът, който Румен Радев подава с отсъствието си, е към външните партньори на България и към политиците у нас. Към онези и особено един от тях, който е особено заинтересован от събитията в България – Кремъл, за него, за тях това е важен знак. Това е доказателство за позициите на държавния глава и главнокомандващия”, подчерта тя.

Поптодорова беше категорична, че посещението на Радев именно в Унгария, при Орбан не е случайност. „Същевременно това подхранва екстремни настроения в самата България. Затова казвам, че ефекта е двоен, особено в период на избори – национални и европейки.”– обобщава Поптодорова.

Малко след това, отбелязвайки войнствените настроения в Брюксел, Унгарският премиер Виктор Орбан каза, че „Европейската комисия постепенно се превръща във военен съвет, а Европейският парламент във военен орган“. Според него това застрашава принципите, върху които е основан Европейският съюз. Орбан смята за безумни и безотговорни изявленията на западни политици, насочени към ескалация на конфликта в Украйна и водещи до пряк сблъсък с Русия. „Подобни действия създават заплаха от нова световна война с ядрено оръжие. Тук не става въпрос само за война, въпреки че това със сигурност е най-важното нещо, но и за жизнеспособността на цялата европейска демокрация“, категоричен е Орбан... А, ден по късно по унгарското държавно радио отсече: „Абсурдно е НАТО да въвлича нас, страните членки, в световна война, вместо да ни защитава. Толкова абсурдно, колкото пожарникар да дойде и да започне да гаси пожар с огнепръскачка“!!!

„...Припрените реакции на наши политици и институции, че България няма да изпраща войски в Украйна, не значат абсолютно нищо, ако някоя друга държава член на НАТО провокира пряк сблъсък с Русия. Вие мислите ли, че вече има такива предпоставки? Наблюдаваме как риториката и действията в тази посока непрекъснато ескалират.“ – Това коментира президентът Румен Радев пред медии в Швейцария, след срещата си с Орбан. „Всички държави членки на НАТО по един или друг начин са въвлечени в тази война - с предоставяне на разузнавателна информация, целеуказване, оръжия, муниции, подготовка, инструктори, съветници, контрактори, каквито има на територията на Украйна“, смята той. „Няма значение дали нашето Народно събрание ще вземе някакво решение /за изпращане на военни - бел. на ред./, ако друга държава провокира пряк сблъсък с Русия– коментира президентът Радев.

Множество фактори сочат крайно високата вероятност от качествено повишаване на нивото на военната конфликтност, което подвежда света към границата на окончателна катастрофа, но и само по себе си може да нанесе неизчислими беди на човечеството. Не е редно да се предизвикват истери и да се плаши бездруго стресираното от какво ли не, бедстващо в реалиите си народонаселение, което все още не може да приеме новата реалност.

Но предвид множеството професионални разработки и анализи от света и позовавайки се на тях, ще представя един „вегетариански"/както го нарича Сергей Караганов, на когото ще се опра в този анализ/ – сравнително мек подход към обосновката на проблема. Няколко изявени и далновидни автори, започнаха все по-директно да пишат за опасността от подхлъзване към голяма война, да представят анамнези и предлагат рецепти за предотвратяването ѝ. Други вече формулираха варианти за възникването й, както и различни тези за поведение.

От американската дълбока държава също чуваме предупреждения за вероятност от трета световна война и размишления как САЩ да избегнат поражение, ако се наложи да воюват на два или три фронта /европейски, тихоокеански и близкоизточен/. „САЩ не успяха да осигурят европейския си тил чрез победа над Русия, което е необходимо, за да се съсредоточат върху противоборството с Китай. Затова днес им се налага да се готвят за борба със силен противник и в Европа, и на Тихоокеанския регион. Във военно отношение те залагат на приетата и започнала вече да се осъществява стратегическа концепция „Multi-Domain Operations“. Тя предвижда едновременно провеждане на бойни операции на сушата, в океана, въздуха, космоса, информационното и кибернетично пространства.“ /полк. Гергинов/
Превръщайки Украйна в изпитателен полигон за своите оръжия и тактически схващания, конфликтът се оказа много ценен за Пентагона /и за Русия разбира се/ и именно поради това, проведеното „разузнаване с бой“ стана източник на информация, която няма как да бъде получена и при най-всеобхватното и прецизно компютърно моделиране или при най-мащабното войсково учение.
САЩ планират създаване на пет оперативни многодоменни групи: една за европейския театър на военните действия, две за Индо-тихоокеанския, една за Арктика и една за използване при възникване на заплаха за интересите на САЩ където и да е на планетата.

Полковник Гергинов характеризира новата концепция така: „Едновременното провеждане на бойни действия в посочените пространства ще позволи за броени часове да се нанесат масирани удари по противника на дълбочина 300-500 км. Бойните действия ще се разпространят на огромна територия, при което фронтът ще се разпадне на многобройни малки по мащаб сражения. Така противникът няма да може да използва в пълен обем военно-промишления си капацитет и мобилизационни възможности, а без тях той е обречен на поражение. Ето такава война готвят САЩ на противниците си с новата концепция. Практическата ѝ реализация вече е в ход.

САЩ/НАТО се убедиха, че в близките няколко години, война с Русия не е в техен интерес. Затова ще изпращат оръжие, ще плащат на наемници, ще командироват инструктори и ще обучават украински войници, но няма да участват в преки бойни действия. Те ще увеличават ескалацията на украинския конфликт до последната червена линия, но няма да я преминат. Въпреки това Русия вече проведе учение за използване на тактическо ядрено оръжие, с което само напомня, че на Запад трябва да внимават какво говорят и да не си и помислят да осъществят това, за което говорят...“

На 25 май Украйна нанесе удар по РЛС „Воронеж-ДМ“, изградена в гр. Армавир, Краснодарска губерния. Тази РЛС е част от руската система за ранно оповестяване за изстреляни междуконтинентални балистични ракети. Елементите от нея са първостепенни цели за поразяване в началото на световна ядрена война. Досега никога, никой не си е позволявал посегателство върху такива стратегически важни обекти.

Сега и в Европа все по-често говорят за нуждата, ако не и желанието, за подготовка за световна война. Като в разгара на историческата безпаметност и интелектуалното безумство ще бъде забравено, че ако тя започне, на натовска Европа ще ѝ останат няколко дни, или дори часове, живот. Разбира се, не дай Боже!“– заявява Сергей Караганов.
Как да се продължи тази дискусия.?! Нужно е да се формулират причините за нарастването на конфликтността. Да се търсят далеч по-активно бродове за спасяване на света от термоядрен сблъсък. Авторитетни анализатори са убедени, че на целия свят е необходима нова парадигма и политики за развитие.

Караганов говори за ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА. Това не е нещо ново, но в съвкупност те показват една тежка, тревожна картина за човечеството. За отвличане вниманието му от неразрешимите предизвикателства е нужен враг. Позовавайки се на тази систематичност, нека последваме в анализа днес логиката на причинно-следствените връзки, които обосновават обстановката в света и предизвикват изводи.

Вижте колко познато звучат част от предизвикателствата:

Изчерпването на съвременния тип управление /различните форми на пазарната икономика и т.нар. „капитализъм“/ – обословени на първо място от печалби, което активно поощрява необуздано потребление на стоки и услуги.
Чудовищно количество ненужни вещи и продукти, коства на всички колосолен обем енергия и време, които хората биха могли да използват за полезна и продуктивна дейност. Болестта на потребителството проникна в целия свят, страдаме от показно потребление, водещо до деградации и напрежения. Паралелен процес е ръстът на социалното неравенство, взривен след провалът на комунистическият СССР, погребвайки нуждата от социална държава.

Човечеството е в тежък конфликт с Природата и практически подкопава основата на своето съществуване. Около 70-80% от ресурсите с биосферен произход се потребяват от 20% от населението, концентрирано предимно в Северна Америка, Европа и Япония, където свръхпотреблението придобива гротескни размери!
Западът започна безпрецедентна и по своя размах военновременна пропагандна кампания, с цел сатанизиране на конкурентите, особено Русия /по частично Китай/, чрез систематично орязване на човешките, културните и икономическите връзки. Създава се желязна завеса, по-плътна от всичко познато преди. Нагнетява се образ на тотален враг.
Ответната вълна нараства. В резултат се създава политико-психологическа ситуация, при която на Запад се обезчовечават руснаците и отчасти, но засега по-малко, китайците, а Руснаците, последвани от Евразия и БРИКС, гледат на западняците с все по-скръбно презрение. Обезчовечаването проправя пътя към война. На Запад, това е част от нейната подготовка. Ответната реакция, създава предпоставки за безжалостна битка.

Деградацията на човека и обществото, на първо място в относително развития и богат Запад, на база безкрайното потребление на данни, което уж трябваше да доведе до масова просветеност, но все повече води до самоманипулация, масово оглупяване, увеличаване на възможностите за манипулиране на масите от Матрицата на олигархиите. Те, съзнателно оглупяват хората, съдействат за дезинтеграцията на обществата, опитват се да ги лишат от съпротивителните им способности срещу все по-несправедливия и опасен за хората, наложен обществен порядък /ред/. Които не само поощряват античовешките идеологии, ценности и модели на поведение, те ги налагат, с цел отричане на естествените устои на всички основни ценности.
Липсата на основни предизвикателства, които са движили развитието на човечеството, деградират житейската сетивност. Опасностите и Страховете се виртуализират. Форматирането на съзнанието в „клип-формат“ заплашва с всеобща интелектуална деградация. Вече виждаме почти пълната загуба на стратегическо мислене на европейския елит, какъвто, в традиционния смисъл на думата, просто не е останал. Пред очите ни се случва интелектуалният упадък на управляващите елити на САЩ. И президентът на САЩ Байдън, и неговият секретар Блинкен твърдяха, че ядрената война не е по-страшна от глобалното затопляне.?! /подтискащо твърдение/. „Нашето мислене става все по-неадекватно по отношение на всички по-сложни предизвикателствасподеля Караганов, и тази болест застрашава цялото човечество“. Днес елитите раздухват модата на изкуствения интелект. При всичките му възможни полезни приложения, той няма да може да запълни интелектуалния вакуум, но несъмнено ще донесе допълнителни огромни опасности, категоричен е експертът.
Фактическия разпад на международното управление, включително в политиката и в сферата на сигурността, съчетано с възобновяване на острото съперничество между великите държави и разлагащата се структура на ООН, правят все по-малко функционална съществуващата система. Системата за безопасност на Европа е опорочена от разширяването на НАТО. Опитите на САЩ и съюзници да създадат антикитайски блокове в Индо-Тихоокеанския регион и борбата за контрол над морските пътища увеличават конфликтния потенциал и там.
Североатлантическият алианс, в миналото блок за безопасност, създаден и играл в значителна степен балансираща роля, се превърна в военна машина, която извърши серия от агресии и на практика води война в Украйна. Новите организации, институти, структури, транспортни и търговски пътища, призвани да обезпечават включително и международната безопасност – ШОС, БРИКС, „Път и Пояс“, Северен морски път... засега само отчасти компенсират разрастващия се дефицит на механизми за поддържане на сигурността. Този дефицит се засилва от разпада, на системата за контрол над въоръжението, която играеше полезна роля по предотвратяване на надпреварата във въоръжаването, осигуряваше прозрачност и предсказуемост, намаляваше недоверието.
Под предишната световна система се задвижиха тектонични пластове, започна световно геополитическо, геоикономическо, геоидеологическо земетресение. Небивало бързото преразпределение на силите от „стария свят“ се оказа водещ източник на растящото всеобщо напрежение. Причините са няколко:
– След десетилетния на провал, Русия отне фундамента на петстотингодишното англосаксонско господство на Западна Европа – военното превъзходство. Върху тази база, Запада изгради господството в световната политика, икономика, култура, обществен ред и наложи своите интереси, като изсмука БВПродукти на отделните страни в своя полза.Загубата на половинхилядолетната хегемония е дълбоката причина за бясната омраза на Запада спрямо Русия, на опита му да я съкруши.“ – заключава Сергей Караганов.
– Серия от безмозачни геополитически грешки – грешките на самия Запад, повярвал в „края на историята", отпуснал се, изпаднал в еуфория и леност на мисълта. Високомерно се отхвърлиха (вероятно за наше щастие – коментира политологът...) стремежите на голяма част от руските елити от края на 80-те и 90-те за интеграция със Запада. Отказаха им. Резултатът е, че „...от потенциален партньор и дори съюзник, притежаващ огромни природни, военни, интелектуални, както и по-малки, но все пак значителни, производствени възможности, Русия се превърна в противник и стана ВОЕННО- СТРАТЕГИЧЕСКА ОС... НО, НА „НЕ-ЗАПАДА“.
– И не на последно място „...повярвал в безалтернативността на модела на либерално-демократичния капитализъм, Западът не само пропусна, но и подкрепи подема на Китай, разчитайки, че великата страна-цивилизация ще стане по-управляема и ще се строи във фарватера на Запада. Интелектуалното ниво на западните елити стана очевидно“.
В последствие, САЩ влязоха в серия пагубни конфликти – Афганистан, Ирак, Сирия – които предсказуемо загубиха, с което провалиха „мантрата“ за своето военно господство и инвестираните трилиони, в „силите с общо предназначение“.
„...Излизайки необмислено от договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, казва Караганов – може би с надеждата да възстанови превъзходството си в областта на стратегическите оръжия, Вашингтон съживи чувството за самосъхранение на Русия. Надеждите за споразумение с добро бяха разбити. Независимо от бедността, Москва започна програма за модернизация на стратегическите сили, която позволи в края на 2010-те години за първи път в историята не само да се сравняваме, но и да излезем първи...“

Най-очевидно предизвикателство е разразилото се с ново качествено, но и количествено съревнование по въоръжаване. Стратегическата стабилност се подкопава от всички страни. Появяват се нови видове оръжия за масово поразяване, които се намират извън системата за ограничение и забрана. Това са видове биологични оръжия, насочени както срещу хора от конкретни етнически групи, така и срещу животни и растения. САЩ създадоха мрежа от лаборатории по цял свят. И вероятно не само те.
Не можем да пропуснем и започналата революция на дроновете. Тук най-важното е, че при масово разпространение, а то вече е факт, могат да превърнат нормалния живот в непоправимо опасен. През дроновете се размиват границите между войната и мира, това оръжие е идеалният инструмент за терористични атаки и дори за обикновен бандитизъм. Вече виждаме това около конфликта в Украйна.
Има все повече признаци за пренасяне на съревнованието в Космоса.
Хиперзвуковото оръжие съкращава до минимум „полетното време“ до целта. Рязко ще се повиши опасността от „обезглавяващ“ удар по центровете за вземане на решения. Стратегическата стабилност е посечена от още един могъщ фактор.
„Ще има все повече далекобойни, високоточни и неотразими ракети, които при криза ще заплашват най-важните морски комуникации – Суецкия и Панамския канали, проливите Баб ел-Мандеб, Ормуз, Сингапур, Малак.“ – пише Караганов. Започналата вече неконтролируема надпревара във въоръжението и почти във всяко отношение – може да доведе до необходимостта системите ПРО и ПВО да се намират навсякъде. Разбира се, далекобойните и високоточните ракети, както и някои други оръжия, могат и да укрепват сигурността, например, окончателно да обезценят самолетоносния флот на САЩ, да намалят възможностите за провеждане на агресивна политика и американската поддръжка за съюзници. Но тогава и те ще се втурнат към ядреното оръжие, което в случая с Република Корея и Япония бездруго е възможно да стане.
Накрая най-модерното, но и реално опасно. Изкуственият интелект във военната сфера не само многократно повишава опасността на оръжията, но и създава нови рискове от ескалация на всякакви локални конфликти. Просто извежда оръжията от контрола на човека, обществото, държавата. Засега във военно-стратегическата сфера изкуственият интелект носи повече опасности. Но може би ще даде и нови възможности за тяхното предотвратяване. Да се осланяме на него, както и на традиционните пътища и методи за отговор на нарастващите предизвикателства, е глупаво и дори безразсъдно. – отбелязва експертът.
Можем да продължим с изброяването на факторите, превръщащи военно-стратегическата обстановка в света в предвоенна. Светът се намира на границата на всички „червени линии“ и дори отвъд тях, пред всеобща катастрофа. Ситуацията е безпрецедентно тревожна.

Свидетели сме на първите наченки на „междуимперски“ конфликти /виждаме ги в Южнокитайско море, между Индия и КНР.../ Ако конфликтите се увеличат, а засега това е повече от вероятно, те ще доведат до верижна реакция, увеличаваща заплахата от световна война. Военни конфликти могат да възникнат включително и в периферията на Русия.
В Близкия Изток предсказуемо се взриви израелско-палестинският конфликт, заплашващ да прерасне в общ близкоизточен. Серия от войни тече в Африка. Не спират малките конфликти на територията на Афганистан, Ирак и Сирия. На Запад просто предпочитат да не ги забелязват, като все още налагат своето господство в информационно-пропагандната среда. Много от границите в Латинска Америка и Азия имат изкуствен характер, наложени от бившите колониални държави. Най-нагледният пример е Индия-Пакистан.
Експертите, с доста висока степен на вероятност ни предвещават неизбежното оттегляне от ЕС на САЩ, които губят интерес към стабилността на субконтинента. Следва да очакваме в средносрочна перспектива разслояване, а след това и разпадане на ЕС, изпада не в състояние на нестабилност и превръщането му в източник на конфликти.
САЩ губят интерес към поддържане на стабилността в много региони и започват да провокират нестабилност и конфликти. Най-очевидният пример е Близкият Изток, след като американците си осигуриха относителна енергийна независимост. Не е възможно да си представим, че днешният палестинско-израелски конфликт около Газа е резултат само на крещяща некомпетентност на спецслужбите на САЩ и Израел. Но основното е, категоричен е Сергей Караганов, че отивайки бавно в неоизолационизъм, американците още дълги години ще останат в менталната парадигма на имперското доминиране и ще разпалват, ако им позволят, конфликти в Евразия. А в по-конкретен и заден план, САЩ ще продължат да пречат на подема на новите държави. Преди всичко на Китай, но и на Русия, Индия, Иран, скоро Турция, страните от Залива. Оттук и успешното засега провокиране и разпалване на военния конфликт в Украйна, опитите за въвличане на Китай във война за Тайван (засега безуспешни) и за задълбочаване на китайско-индийските разногласия, постоянното търсене на конфликтност, провокациите в Източнокитайско море, системното торпилиране на вътрешно корейското сближаване, побутване на конфликтите в Закавказието, между арабските страни в Залива и Иран (засега неуспешни). Може да се очакват усилия за разпалване на конфликти в общата периферия на Русия и Китай. Най-очевидната уязвима точка е Казахстан...“
Като елемент на тази отчаянаа битка за запазване на световната си доминация, САЩ и техните сателити, включително и новите /България – бел. на ред./, които смятаха че се примъкват към победителя, провокираха и разпалиха войната в Украйна.

Последните десетилетия относителеният мир на планетата се дължеше на страха от ядреното оръжие. По силата на „привикването“ към мира в последните години, упоменатата интелектуална деградация на съзнанието на обществото и елита, започна да се проявява дъбилно отношение към мира или т.нар. „стратегически паразитизъм“.

Нека завършим с призива – „Всичко е в наши ръце, но трябва да разберем дълбочината, остротата и безпрецедентността на предизвикателствата“ и да им отговорим умно и логично. Не само да коментираме, а като осъзнато общество да реагираме единно и безпрекословно срещу войната и участието на България по какъвто и да било начин в нея. Да заклеймим политическата класа, която превърна страната ни в прифронтова територия. Да подкрепим президента Румен Радев в първата му категорична, достойна национална и професионална позиция, в подкрепа на мира и неучастието на България в подпомагане на която и да е страна във военните действия в Украйна.

Накрая, ще се позова отново на необходимоста от нова външна политика, нови приоритети за развитие на страната, нови приоритети за обществата, за всеки отговорен гражданин на Родината ни.

ХОРА БДЕТЕ..!

ЗА ВАС ИЗГОТВИ Л.МУРДЖЕВ
29 МАЙ 2024

„...След една-две години СВО трябва да осъществи решителна победа. Включително и за да може сегашните американски и свързаните с тях компрадорски елити в Европа да се примирят със загубата на господството си и да се съгласят на далеч по-скромно положение в бъдещата световна система. Дългосрочна, но вече насъщна задача е съдействието на мирното отстъпление на Запада от неговите предишни хегемонистични позиции“.
Сергей Караганов

P.S.
През 1956 г. германският философ Гюнтер Андерс написа тази пророческа мисъл:

За да потушите всеки бунт отгоре, не трябва да го правите брутално. Архаичните методи като Хитлер определено са остарели. Достатъчно е да създадете колективна обусловеност, толкова мощна, че самата идея за бунт дори да не ви идва на ум. Най-добрият начин би бил да се форматират хората от раждането им чрез ограничаване на техните вродени биологични способности...

След това продължаваме състоянието, като драстично намаляваме нивото и качеството на образованието, довеждайки го до форма на учене без усилия. Необразованият човек има ограничен кръгозор на мислене и колкото по-ограничено е мисленето му – материално, умерено, толкова по-малко може да се бунтува. Достъпът до знания трябва да стане по-труден и елитен... Нека пропастта между хората и науката да се задълбочи, така че информацията, насочена към широката публика, да бъде нечувствителна с всяко възможно съдържание - особено без философия. Трябва отново да се използва убеждение, а не пряко насилие: ще излъчваме масово по телевизията развлечения, които винаги ласкаят емоциите и инстинкта.

Ще занимаваме съзнанието си само с безсмислени и забавни неща - непрекъснати приказки и музика, за да не задаваме въпроси, да не предизвикваме мисли.

Сексуалността ще бъде най-важното нещо - като социална анестезия, няма нищо по-добро. Най-общо казано, сериозността на съществуването трябва да бъде забранена, да се осмива всичко, което има висока стойност, да се поддържа постоянна апология на тривиалността, така че еуфорията на рекламата и потреблението да се превърне в ценен компонент на стандарта на човешкото щастие и модел на свобода.

Този тип натиск за колективност сам по себе си ще доведе до такава интеграция, че единственият страх (който ще трябва да се поддържа) е изключване от системата и по този начин загуба на достъп до материалните условия, необходими за щастие. Масовият човек, произведен така, трябва да бъде третиран такъв, какъвто е: продукт, теле и трябва да бъде наблюдаван, както се третира стадо. Всичко, което преспива неговата яркост, неговият критичен ум е социално добро и това, което би могло да го събуди, трябва да се оборва, осмива, удушава...

Всички доктрини, поставящи под съмнение системата, трябва първо да бъдат идентифицирани като подривни и терористични, а онези, които я подкрепят, да бъдат третирани като обществени врагове.“

- Гюнтер Андерс, Човешко препятствие 1956

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе