ЗАД НОВИНИТЕ

„ГЛОБАЛНА БРИТАНИЯ“ „АНГЛОБАЛИЗАЦИЯ“
Началото на Американската революция

„ГЛОБАЛНА БРИТАНИЯ“ „АНГЛОБАЛИЗАЦИЯ“

04 Февруари 2023

Началото на Американската революция или Американската война за независимост, или още Първата англо-американска война

От напрежение в отношенията между колонистите до избухването на Американската война за независимост
В отговор на „Бостънското чаено парти“ Британските власти предприемат редица наказателни мерки срещу колонията в Масачузетския залив, включително затварянето на пристанището на Бостън. Това на практика анулира правото на самоуправление. Следва да се напомни, че в течение на целия XVIII век в британските колониите са избирани законодателни органи, които постепенно отнемат властта от назначените от британския крал губернатори. Като правило тези законодателни органи са доминирани от дребни земевладелци и търговци. Колониалните законодателни органи са наричани по различен начин: конгреси, конвенции и конференции.

В отговор на кризата с британските власти дванадесет колонии, с изключение на Джорджия, пращат свои представители на Първия континентален конгрес. Целта е да се договорят за единен отговор на конфликта със страната-майка – Великобритания.
Редица делегати се страхуват, че един пълен бойкот ще доведе до война. Те подготвят петиция до краля, призоваваща за отмяна на Нетърпимите закони /Intolerable Acts/, наречени още Принудителните закони /Coercive Acts/ от 1774 г. Става дума за серия от четири закона, приети от Британския парламент, за да накажат колонията в Масачузетския залив за Бостънското чаено парти.
Въпреки това, след известен дебат, на 17 септември 1774 г. Конгресът одобрява „Решенията на Масачузетс Съфолк“ /Съфолкските решения са декларация, направена на 9 септември 1774 г. от лидерите на окръг Съфолк, Масачузетс. Декларацията отхвърля Закона за правителството на Масачузетс и води до бойкот на вносните стоки от Великобритания, освен ако Нетърпимите актове не бъдат отменени/.
На 20 октомври 1774 г. се приема Континенталната асоциация /известна още като Устав на асоциацията или просто Асоциацията, е споразумение между американските колонии, прието от Първия континентален конгрес на 20 октомври 1774 г. То призовава за търговски бойкот от страна на колониите рещу британските търговци/. Това споразумение е изготвено въз основа на проект, предложен от Първата конвенция на Вирджиния през август 1774 г.
/Първата конвенция на Вирджиния, явяваща се първата от четирите т.нар. Революционни конвенции, е организирана, след като Британският кралски губернатор на колонията Вирджиния лорд Дънмор разпуска Камарата на буржите /House of Burgesses/. Същата тази камара призова за ден на молитва в знак на солидарност с Бостън, Масачузетс, когато британското правителство затваря пристанището, съгласно Закона за пристанището на Бостън/. В крайна сметка част от лидерите на колонистите създават свое собствено правителство. Тяхна цел е да координират своите действия по отношение на Великобритания.
Но друга част от лидерите и населението решават да останат верни на британската корона. След време те биват наречени лоялисти или тори. Фракция в Конгреса, водена от Джеймс Дуейн и бъдещия лоялист Джоузеф Галоуей, въпреки че отричат властта на Великобритания над вътрешните американски работи, те настояват Конгресът да признае правото на Британския Парламент да регулира колониалната търговия.
Ще припомним, че въпреки че те са на пряко подчинение от Британската корона, чрез назначен от краля местен губернатор, колониите до голяма степен се ръководят от местни собственици на имоти. В същото това време външните работи се осъществяват от Лондон. Но пък колониалните милиции, съставени от колонисти са финансирани на местно ниво. С края Френско-индианската война (1754–1763) /Същата тази война е театър на военните действия в рамките на Седемгодишната война (1756–1763). Последната, ще повторим още веднъж, е глобален конфликт, който включва повечето от европейските Велики сили и се води предимно в Европа, Америка и Азиатско-тихоокеанския регион/ и прекратяването на френската заплаха през 1763 г. законодателните органи очакват по-малко данъци. В същото време огромният дълг, натрупан от Седемгодишната война, и исканията на британските данъкоплатци за съкращения на държавните разходи означават, че Британският Парламент очаква колониите да финансират собствената си отбрана.
Очаквайки отстъпки от Администрацията на Норт/лорд Норт е назначен да ръководи правителството на Кралство Великобритания от краля Джордж III от 1770 до 1782 г. В рамките на неговото ръководство протича Фолклендската криза (1770 г.), Гордънските бунтове (1780 г.) и избухването на Американската война за независимост/, Конгресът упълномощава извънзаконовите комитети и конвенциите на колониалните законодателни органи да наложат бойкот по отношение на търговията на колониите с Великобритания. В резултат на това британският внос в колониите намалява с 97% от 1774 до 1775 г.
Въпреки опитите за постигане на мирно решение, боевете започват след Уестминстърското клане през март, с битката при Лексингтън на 19 април 1775 г., когато войниците на крал Джордж се опитват да унищожат доставките на колониалните войски при Лексингтън и Конкорд. През юни Конгресът разрешава създаването на Континентална армия с Джордж Вашингтон като главнокомандващ. И двете противостоящи сили – Великобритания от една страна и американските колонисти, от друга, все повече гледат на конфликта като на един неизбежен сблъсък. Петицията на маслиновата клонка /The Olive Branch Petition/, изпратена от Конгреса до Джордж III през юли 1775 г., е отхвърлена и през август Британският парламент обявява колониите за бунтовни.
Така напрежението в американо-британските отношения ескалира във война, в която американците се бият с британците и лоялистите във военен конфликт, който получава наименованието Американска революционна война или Американска война за независимост.
Както вече са каза, във всяка от тринадесетте колонии са сформирани свои собствени Провинциални конгреси, които поемат властта от предишното колониално правителство, назначено от Британската корона. Едновременно с това тези правителства се стараят да потиснат лоялистките настроения сред част от местните колониалисти.
В същия този период по решение на Конгреса започват да се набират войници за Континенталната армия, водена от генерал Дж. Вашингтон. На 2 юли 1776 г. Конгресът обявява Джордж III за тиранин, който потъпква всички права на колонистите като англичани (т.е. като собствен народ). Конгресът също така провъзгласява свободата и независимостта на колониите.

Базови социално-икономически и политически условия и предпоставки за Американската война за независимост
В средата на XVIII век в 13-те американски колонии живеят почти 3 милиона души, 2/3 от които са от Великобритания. Устойчиво се развиват предимно малки селища. Ще припомним още веднъж, че колониите са разделени по правен статут на 3 групи:
• Републики (Роуд Айлънд, Кънектикът);
• Частни имоти (Пенсилвания, Делауеър, Мериленд);
• Владения на британската корона (Масачузетс, Ню Хемпшир, Ню Йорк, Ню Джърси, Вирджиния, Джорджия, Северна и Южна Каролина).
Най-големият град е Филаделфия с население от 40 хиляди души. Във втория по големина град Ню Йорк живеят по това време 25 хиляди жители. Северните земи са разработени от търговци, рибари и ловци, докато плантаторите забогатяват на плодородните земи на юг. Но по-голямата част от населението са земеделци, които обработват собствената си земя и разчитат само на собствените си сили.

Най-организираната патриотично настроена част от населението са градските занаятчии и дребните търговци. Именно тази част от обществото изиграва ключова роля в Американската революция и поставя основите на американската нация.
Репресивните мерки на Британската империя по отношение на колониите на
първо място най-тежко засягат низините на колониите. Поради това те именно се оказват двигател на революционните промени. Върховете на колониите са по-тясно свързани с Британската имперска администрация. Съответно те са по-склонни да поддържат „статуквото“ .
В революционните организации активно се включват представители на работническата класа, предимно занаятчии. Управляващите класи в колониите се страхуват от тенденциите за демократично изравняване на движението за независимост. Страхът от народа, който те наричат „тълпа“, тласка някои от богатите граждани на страната на Британската корона. Други членове на имуществените класи смятат, че е възможно да свалят тиранията на Великобритания и в същото време да запазят своето богатство и власт над своите сънародници. Въпреки класовите противоречия в самите колонии, революционното движение е подкрепено от огромното мнозинство от американското население. Това става ключът към победата в борбата срещу Великобритания - най-силната империя от онова време.
Трябва да се каже и за една друга важна предпоставка за Американската война за независимост /Американската революционна война/, а именно за ролята на милициите като ядро на революционните войски. Милицията на Британските доминиони, самоуправляващи се колонии и коронни колонии са основните военни сили на доминионите, самоуправляващите се колонии (тези с избрани местни законодателни органи) и коронните колонии (тези без избрани местни законодателни органи и управлявани пряко от Британското Имперско правителство чрез назначените от него губернатори и съвети).

Англичаните създават милиция в своите колонии в Новия свят веднага след създаването им през първото десетилетие на XVIII век. Докато милициите в Англия остават малко използвани, извън периода на английските граждански войни, през следващия век, тези в северноамериканските колонии играят значително по-голяма роля. В много въоръжени конфликти, водени с индианци и европейски съперници, милицията е основната английска сила на бойното поле, тъй като професионалните военни сили обикновено са далеч.
Дори когато английските колонии по света се превръщат в Британска империя и редовните сили започват да стават достъпни за гарнизонна служба, милициите все още са жизненоважна част от военната мощ на Великобритания в Америка и британската победа над Испания и Франция през Седемгодишната война. Тази война и произтичащата от Британска хегемония в Северна Америка не биха могли да бъдат реализирани без колониалните милиции и техните местни съюзници. Трябва ясно да се подчертае, че именно присъствието на милицията позволява на тринадесетте американски колонии да започнат Войната за независимост на Америка.
Обучението на милицията се провежда за период от няколко седмици всяка година, извън който период офицерите и редовите членове са до голяма степен свободни да работят и живеят цивилния си граждански живот. Когато са мобилизирани частите на милицията обикновено квартируват в обществени домове или казарми, където има такива. Създаването на лагери за квартируване са също една възможност. Те са използвани както за тренировъчни цели, но също и при подготовка и квартируване на милицията преди водене на бойни действия.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе