Съединените американски щати отстоят на 9000 км. от Украйна, но това не пречи те да са арбитърът на изхода от войната с Руската федерация.
Точно по тази причина отделяме специално внимание на ролята на бъдещия стопанин на Белия дом за разрешаване на заплетения украински възел.
Темата за войната в Украйна заема важно място в президентската предизборна кампания в САЩ. С голям интерес се следят позициите на кандидат - президентските двойки и намеренията им да решат този най-голям, след края на Втората световна война, въоръжен конфликт, който може да стане причина за ядрения апокалипсис.
Анализът на предизборната кампания показва, че Харис и Тръмп имат различни виждания, както по въпроса до кога Щатите ще продължат да подкрепят Украйна с оръжия и бойна техника, така и по другия важен въпрос – при какви условия, как и кога може да се сложи край на войната в Украйна и да се подпише справедлив и приемлив за двете страни договор за мир.
От кандидата на Демократическата партия Камала Харис не може да се очаква промяна на курса на администрацията на Байдън по отношение на войната в Украйна по простата причина, че тя, в качеството си на вицепрезидент, е тясно свързана с досегашната политическа линия на правителството на САЩ.
Харис многократно е заявявала, че ще продължи политиката на Байдън за помощта на Украйна. По време на дебата с Тръмп тя каза, че докато не бъде постигнато „справедливо и трайно примирие“, САЩ трябва да залагат на досегашната политика на Байдън за Украйна, защото „в противен случай Путин щеше вече да седи в Киев и да гледа към останалата част на Европа, започвайки от Полша“.
На пресконференцията, след срещата с президента Зеленски, състояла се на 26 септември, Камала Харис каза: „…подкрепата ми за украинския народ е непоклатима“ и добави, че онези които искат Украйна да размени земя за мир с Русия, всъщност подкрепят „предложението за капитулация“. Госпожа Харис почерта, че тя гарантира помощта на Украйна, за да може да надделее във войната и да постигне справедлив мир. Официалната позиция на кандидата на Демократическата партия Камила Харис за мира е, че сделка за мир не означава Киев да се предаде.
Може да се каже, че заявката на Камила Харис, по отношение на войната в Украйна, е пределно ясна и не може да се очакват някакви изненади, ако бъде избрана за президент на САЩ.
Затова погледите на миролюбивото човечество са обърнати към Доналд Тръмп – кандидат на Републиканската партия за 47-ти президент на САЩ. Още в началото на кампанията Тръмп се закани, че ако бъде избран за президент, ще приключи войната в Украйна за 24 часа. Той не каза как ще го направи и не спомена за свой план за действие в това отношение. На 6 август 2024 г., вестник „Ню Йорг Таймс“, цитира Тръмп да казва: „Ще се свържа с Путин и със Зеленски, познавам ги и двамата много добре, и ще ги накарам да сключат сделка. Това е първото нещо, което ще направя“. Това изявление породи предположението, че действително той има план за приключване на войната в Украйна. Някои международни наблюдатели побързаха да определят този план като гениален, други, изхождайки от обстоятелството, че войната в Украйна върви към ескалация и може да се стигне до ядрен апокалипсис на човечеството, го нарекоха „План на века“.
В публичното пространство се появиха идеи и предложения на високопоставени личности от бившия президентски екип на Тръмп за план за мир в Украйна.
Интересни са предложенията на двама бивши съветници на Тръмп за разрешаване на украинската криза - Ричард Гренел и Елбридж Колби. Гренел, който е бил помощник на държавния секретар в екипа на Тръмп, предлага мирно споразумение за Украйна, което „…да запази украинската територия, но да позволи създаването на „автономни зони“. Другият съветник, Колби подчертава, че „…САЩ имат стратегически интерес Украйна да бъде защитена, но не и ако това означава пряка конфронтация с Русия“.
На 26 юли 2024 г. Майк Помпео, бивш държавен секретар на Тръмп, съобщи, че предлага радикален план на кандидат – президента за възстановяване на мира в Украйна, който предвижда това да стане със сила, като рязко се увеличи помощта на Украйна, което ще принуди Путин да спре войната. В предложения план са предвидени такива мерки като: въвеждане срещу Русия реални санкции; засилване на НАТО чрез заставяне на страните членки да заделят 3% от БВП за военни цели; създаване на програма на принципа Ленд лийза за Украйна за 500 милиарда долара; отмяна на всички ограничения върху използването на предоставените на ВСУ оръжия и други все с такъв агресивен спрямо Русия характер.
Оживени коментарии предизвика огласения на 27 юли план за спиране на войната в Украйна, разработен от генерал Кийт Келог и анализатора Фредерик Флейц, бивши началници на кабинета в Съвета за национална сигурност. Резюме от него беше огласен от „Ройтерс“ в статия озаглавена: „Америка на първо място, Русия и Украйна“. Стратегията на двамата сътрудници на Тръмп се определя за най-подробния до този момент план за уреждане на украинската криза. В него се предвижда:
- бързо сядане на масата за преговори;
- ако Русия откаже преговори, да се увеличи помощта на Украйна;
- настояване да се запази територията на Украйна, макар, че това е малко вероятно;
- налагане на Путин да направи отстъпки от поставените предварителни условия за преговори;
- Украйна да получи повече оръжия ако седне на масата за преговори и др.
Планът е предоставен на борещия се за нов мандат Доналд Тръмп. За отношението на Тръмп към него, Флейц казва: „Не твърдя, че той е съгласен с плана, но получихме добра обратна връзка“.
Има и представители от бившия екип на Тръмп като Джон Болтън, бивш съветник на президента Тръмп по националната сигурност и изявен представител на дълбоката държава, който, по повод заявката на Тръмп да приключи за 24 часа войната в Украйна, заяви: „Това е лудост. Той няма представа как ще преговаря и как ще сложи край на тази война“. В този дух и кандидатът за вицепрезидент Джон ди Ванс заяви: „Нека бъдем реалисти в обещанията си“.
Макар информацията за тези планове да е оскъдна, тя все пак казва, че в екипа на Тръмп се мисли и работи по план за бързо спиране на войната в Украйна.
Срещат се и твърдения, че Тръмп няма мирен план и приказките за такъв са само една предизборна пиар акция. И в това има голяма доза истина.
Друг е въпросът дали един такъв план заслужава да се назове с претенциозното име „План на века“, дори ако неговото реализиране доведе до сключване на „Сделка на века“. „Планът на века“ в конкретния случай е набор от действия за слагане край на войната в Украйна, снемане на напрежението в международните отношения и установяване на нов световен ред. Мнозина наблюдатели са на мнение, че колкото и да е важен мирът в локалната украинска война, ще е пресилено, в първата четвърт на 21-я век, да се заключи, че това събитие ще определи неговия облик. И действително, може ли този план по значимост да се сравнява например с договореното в Ялта през февруари 1945 г. между ръководителите на Русия, САЩ и Великобритания за следвоенното устройство на света и определяне сферите на влияние на великите сили, което действително си е сделка на 20-я век. Споразумението за спиране на войната в Украйна би могло да се приеме за „Сделка на века“, ако то е част от по-всеобхватен план, който да урежда световния ред през 21-я век в условията на установяващите се многополюсност и нова система за сигурност в Европа и света с очертаване на съответстващата роля на международните организации (ООН и Съвета за сигурност, Международния валутен фонд и Световната банка). Един такъв план би заслужил напълно името „План на века“. Но това е друг въпрос.
Съвсем друг е и въпросът дали Тръмп, след евентуалният му избор за президент, ще е склонен да предложи такъв план, на основата на който да се сложи край на войната в Украйна. От една страна Тръмп е амбициозен политик - прагматик, който иска да остане в историята като президент извършил велики дела за Америка и за света. Нека си припомним, че през 2020 г. той предложи в 80 страници план за уреждане на конфликта в Близкия изток, който сам назова „План на века“. Знайно е, че той не проработи. Няма две държави – Израел и Палестина, каквато беше неговата главна цел, а в наши дни ставаме свидетели на истински геноцид на палестинския народ на Западния бряг и ивицата Газа. На 17 септември 2024 г. Израел възпламени пейджърите и комуникационните устройства на „Хизбула“ при което бяха ранени 4000 души, 500 загубиха зрението си, а 11 бяха убити. Беше убит и лидерът на „Хизбула“ Хасан Насра, а преди и след него и двама лидери на „Хамас“ Исмаил Хания и Яхия Синуар. Близкият изток е на крачка от голяма война с участието на Израел и Иран. Това първо.
И второ – има факти и обстоятелства които светват като червена лампичка и ни предупреждават да не храним големи очаквания, че „Сделката на века“ ще се случи. Такава е и руската официална позиция по отношение на заявката на Тръмп да реши украинската криза за 24 часа.
Песимизъм пораждат такива реални факти свързани с политиката на Доналд Тръмп като:
- Не друг американски президент, а Тръмп е този който през 2017 г. вдигна оръжейното ембарго наложено от неговият предшественик Обама и предостави на Украйна ракетите „Джавелин“, които помогнаха на Киев да се спаси в началото на войната;
- Тръмп даде политическо рамо на спикера на Камарата на представителите Майк Джонсън да подкрепи, в един критичен за ВСУ момент, допълнителната военна помощ за Украйна възлизаща на 61 милиарда;
- Дело на Тръмп, по време на предизборната кампания, е съдействието за съживяване на отбранителната индустриална база на Алабама, Пенсилвания и Виржиния, с което се създават възможности за помощ с оръжия на Украйна.
Известно е, че надеждата все пак умира последна. В момент на острата конфронтация между САЩ и Русия, когато контактите на ниво официални власти са замразени, се случиха две събития, които заслужават внимание и вдъхват оптимизъм.
Първото събитие е свързано с подготвената „тайна операция“ на украинските специални служби, целяща ликвидиране на руския президент и на министъра на отбраната, по време на парада по случай Деня на ВМС, който се провежда всяка година на 28 юли. Официално изявление за подготвяното покушение на президента Путин направи Сергей Рябков, зам. министър на външните работи. Той заяви, че „…с телефонното си обаждане до своя колега, Белоусов изпрати силен сигнал до САЩ и до някои столици, контролирани от Вашингтон. Тази тайна операция би изострила отношенията между Русия и САЩ“. Отговорът на САЩ беше, че нямат такава информация, но ще предупредят Украйна, ако има такива планове, да не го прави. Така или иначе със или без предупреждение, на 28 юли покушението на Путин не се случи.
Второто събитие е най-голямата размяна на разузнавачи-затворници от десетки години насам. През 1985 г., четирима разузнавачи от Източния блок бяха разменени за 23 западни затворници. Сега, 39 години по-късно, в Истанбул, с посредничеството на турското разузнаване, 8 руски разузнавачи работили в 7 различни държави, се размениха с 18 западни шпиони.
Тези два случая показват, че когато има политическа воля, може да се постигне договореност и да се вземат много трудни, но добри и взаимноизгодни решения.
За да успее със своя мирен план, освен политическа воля, Доналд Тръмп ще трябва да създаде и необходимите условия и предпоставки за неговото приемане:
Първо: На Тръмп ще се наложи да преразгледа и промени някои опори на политиката на досегашната американска администрация като:
- да отхвърли опашатата лъжа, че Украйна и Западът ще спечелят войната с Русия, която имала планове и възнамерявала, след справяне с Украйна, да продължи военната си авантюра в Европа;
- да признае, че санкционната политика се е провалила и трябва да бъде отменена. Тя не срина руската икономика, а навреди най-вече на европейските страни, които я провеждат;
- да приеме факта, че еднополюсния свят остава в историята;
- да е готов да заплати цената на евентуалното отдалечаване на Русия от Китай, нещо което ще е приоритет в неговата външнополитическа дейност;
- да има готово решение на въпроса за бъдещето на НАТО.
Второ: Тръмп и неговия екип трябва да имат визия как ще преодолеят коренно противоположните предварителните условия, които поставят Путин и Зеленски за да седнат на масата на преговорите. Предварителното условие на Зеленски е Русия да изтегли войските си от всички завладени територии и Украйна да се върне в границите си до 1991 г. От своя страна Русия казва, че в преговори по целите на СВО няма да участва. Тя поставя като предварителни условия неутрален статут на Украйна и ВСУ да се изтеглят от границите на новите четири области, които станаха част от Руската федерация.
И трето: Необходимо е да се съвместят исканията залегнали в плановете за мир на Зеленски и Путин с евентуалния „План на века“ на Тръмп. Главното е да се направят взаимни отстъпки и компромиси, но да се остави възможност в крайна сметка и двете страни да излязат от войната по начин, който да им позволява да твърдят, че те са победителите в нея.
Старият план на Зеленски в 10 точки е добре известен. Той не получи дори американска подкрепа. Затова президентът Зеленски, през лятото на 2024 г., заговори, че са подготвили нов план. С него той отиде в САЩ за участие в 79-а сесия на Общото събрание на ООН (24 – 30 септември 2024 г.) и с намерението да представи този така наречен „План за победа“ на действащия президент и вицепрезидент Джо Байдън и Камала Харис и на кандидата за президентския пост от Републиканската партия Доналд Тръмп. Стана известно, че планът се състои от пет точки плюс три секретни приложения. Както можеше да се очаква, не става въпрос за никаква победа, а за въвличане на САЩ и НАТО във войната с Руската федерация.. Ключова част от плана на Зеленски е искането САЩ да позволят на Украйна да използва предоставените оръжия според нуждите си. Планът разочарова Вашингтон и партньорите от Алианса и ЕС, защото в него липсва всеобхватна стратегия за спечелване на войната, а всичко се свежда в крайна сметка до спасяване на собствената кожа.
Отделихме нужното внимание и на Плана на Путин оповестен в речта му на срещата със служителите на външното министерство в навечерието на мирната конференция в Швейцария. Очевидно има нюанси в новия план за мир на руския президент, който се твърди, че е отнесен във САЩ от министъра на вътрешните работи Владимир Караколцев. Известно е, че попадналия в санкционния американски списък вътрешен министър инкогнито пътува на 26 юли 2024 г. до Ню Йорк и неговият самолет се позиционира случайно или не до личния самолет на Тръмп. Не става ясно дали е имало среща Тръмп – Караколцев. Оповестената впоследствие легендата за това пътуване на руския вътрешен министър е, че той идва в Щатите за да участва в Четвъртата среща на високо равнище на началниците на полицейските служби и да разговаря в ООН по теми свързани с мироопазващи операции. Медии, близки до американските власти, обаче разпространиха информации, дори публикуваха пълния текст на план за мир в осем точки, предоставен на американската страна от господин Караколцев. Ако не се срещаме с манипулации, може да се каже, че с този план Русия се е съгласила да отстъпи на Украйна Запорожка и Херсонска области заедно със Запорожката АЕЦ, а Крим да попадне в демилитаризираната зона и да бъде на двойно подчинение. Много показателен е и фактът, че след Караколцев, още на следващия ден, в САЩ спешно пристига делегация на Украйна в състав Андрий Ермак, ръководител на президентската администрация (всъщност лидерът на Украйна в сянка), Дмитрий Кулеба, тогава министър на външните работи и Рустем Умеров, министър на отбраната.
Всичко това говори, че има движение в правилната посока и се предприемат стъпки към мира. Реалистично е да се предполага, че решителната стъпка към мира в Украйна ще трябва да направи бъдещият президент на САЩ.
Никак не е сигурно, че това ще бъде Доналд Тръмп. Срещу него са дълбоката държава, истаблишмънта, медийната империя, Интернет, Холивуд, специалните служби, военнопромишления комплекс и най-отгоре финансовата олигархия. Всички тези внушителни сили са против бившия президент. Вече станахме свидетели на завеждането срещу Тръмп на десетки съдебни дела, на два опита за неговото убийство и защо да не проработи, когато му дойде времето, и третия инструмент – фалшифициране на изборните резултати.
Ако Тръмп все пак премине успешно през пъкъла устроен му от дълбоката държава и спечели президентската надпревара, има надежда да се задвижи мирен план и да се сключи сделката на века за Украйна. Това е едната възможност. Противоположната възможност, е да се стигне до нова, още по-интензивна ескалация на войната в Украйна. Да допуснем, че в мирният си план Тръмп постави неприемливи ултимативни искания към руската страна, които тя естествено ще отхвърли. Тогава Тръмп може да вземе решение да увеличи всестранната американска помощ за Украйна, което си е действие в посока на Трета световна война. Напълно възможно е да се случи и едното и другото – и мирен изход и нова, много по-опасна, ескалация.
При положение, че Доналд Тръмп постигне мир в Украйна и наред с това успее да приведе в действие Планът си на века от 2020 г. за Близкия изток, тогава той заслужено може да стане лауреат на Нобеловата награда за мир.