ЗАД НОВИНИТЕ

Набират сила позициите в противопоставянето „за“ или „против“ прибързаното ни приемане в еврозоната. Привеждат се само захаросаните преимущества от това действие. Подценяват се или нарочно не се подлагат на дискусия важни за развитието на Държавата и обществото проблеми, а не само дребни и подложени на текущо влияние предимства. Няма отговори и дискусия в повдигнатите въпроси в статията „Дължими отговори от ЕЦБ, Еврокомисията, МФ и БНБ във връзка с приемането на еврото и приемането на България в еврозоната“ от 16.08.2024 г..Навярно въпросите са основателни, а отговорите биха дискредитирали привържениците за членство в еврозоната. Може би и затова не беше допуснат референдума, защото има страх от дискусия относно суверенитета на България при членство в Еврозоната. Министърът на финансите обяви на 7 март, че започва мащабна информационна кампания за приемане на еврото. Навярно е притисната от Европейска комисия и ЕЦБ, че те ще си затворят очите за ситуацията в България. На 24 февруари БНБ даде отговори на 40 въпроса, но какво остава скрито от обществото:

Първо: Според вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос: „Суверенните уязвимости се задълбочават. Въпреки неотдавнашните намаления на съотношенията дълг/БВП, фискалните предизвикателства продължават да съществуват в няколко страни от еврозоната, изострени от структурни проблеми като слаб потенциален растеж и повишена политическа несигурност.“

В последния си преглед на финансовата стабилност от ноември 2024 г. ЕЦБ предупреждава, че тези фактори, съчетани с геополитическото напрежение и политическата несигурност, могат да възродят страховете от криза на държавния дълг, подобна на сътресенията отпреди десетилетие.

„Повишените нива на дълга и високите бюджетни дефицити, съчетани със слаб дългосрочен потенциал за растеж, увеличават риска фискалното отклонение да разпали отново опасенията на пазара относно устойчивостта на държавния дълг“, посочва финансовата институция.

Нарастващите разходи за дълг повишават рисковете за финансовата стабилност ЕЦБ предупреждава, че ерата на евтините заеми окончателно е приключила. Един от аргументите за ползите от влизането в еврозоната отпада и се потвърждават констатациите и изводите в спомената статия!

Докато средното съотношение на дълга към БВП на еврозоната възлиза на 88,1%, според последните данни на Евростат, тази цифра крие ярък контраст.

Гърция води с огромен коефициент на дълг от 163,6%, следвана от Италия със 137% и Франция със 112,2%. Междувременно фискално дисциплинирани страни като Германия и Холандия могат да се похвалят с много по-ниски съотношения, съответно 61,9% и 43,2%. Общо за страните от ЕС това съотношение е 81,6%.

Международният валутен фонд (МВФ) в последния си октомврийски фискален монитор прогнозира, че до 2029 г. съотношението дълг към БВП на Франция ще се повиши от 112% на 124,1%, докато това на Италия ще скочи до зашеметяващите 142,3% спрямо 136,9%. Очаква се дългът на Белгия също да нарасне рязко от 105% на 119%. Тези цифри подчертават нарастващата уязвимост, която може да накара силно задлъжнелите нации да се борят да управляват фискалния натиск в среда на по-високи лихвени проценти и слаб икономически растеж. „Високите разходи по заеми и слабите перспективи за растеж продължават да тежат върху корпоративните баланси, като фирмите от еврозоната отчитат спад в печалбите си поради високи лихвени плащания“, посочва ЕЦБ.

Въпреки това взаимосвързаността на суверенните и банковите рискове – известна като „примката на гибелта“ – остава повод за безпокойство. Влошаването на суверенната кредитоспособност може да подкопае балансите на банките, потенциално да предизвика по-широка финансова нестабилност.

Предупреждението на ЕЦБ е ясно: еврозоната не е извън гората. Повишеният дълг, слабият растеж и фискалното отклонение полагат основата за потенциални пазарни сътресения. Броят на компаниите в Германия, изпаднали в несъстоятелност през миналата година, са се покачили до нива, сравними с финансовата криза през 2009 г. През 2024 г. общо са регистрирани около 121 300 производства по несъстоятелност.

За цялата 2024 г. БВП на ЕС се е повишил с 0,8 на сто, а на еврозоната с 0,7 на сто, според сезонно и календарно коригирани данни на Евростат.

Допълнителен риск от увеличаване на дълга е обявената от Урсула фон дер Лайен предложение за увеличаване на разходите за отбрана с 1,5%. Това се равнява на около 3 милиарда лева за България, които отново ще трябва да се осигурят със заеми. Но за другите страни от ЕС ще възлезе на около 650 милиарда евро. Следва, че съотношението дълг към БВП за ЕС и Еврозоната ще се увеличи над прогнозите на МВФ. В бизнес отношенията да се прави бизнес със задлъжнял партньор е равносилно на самоубийство. Каква пародия-Еврозоната се рекламира като „Клуб на богатите“, а всъщност богатите са с огромни  дългове. Те отдавна са нарушили критерия от Маастрихт за съотношението дълг към БВП да не надвишава 60% и търсят наивници с парички, които да ограбят.

Трябва да се отбележи като предизвикателно и силно смущаващо решението на гуверньорите на Европейската инвестиционна банка от ноември 2024 г. да се разреши задлъжнялост на банката до 290% за Стратегическата пътна карта на банката за периода 2024 — 2027 г. и да инвестира 95 млрд. долара през 2025 г. при динамичната и нееднозначна международна обстановка. След инициативата на фон дер Лайен за превъоръжаване в рамките на 800 млрд. евро тази задлъжнялост рязко ще се увеличи. Инвестирането със заеми във въоръжение няма възвращаемост и ще трябва да се компенсира с приходи от други дейности. Следва, че инициативата на фон дер Лайен товари нашите деца и внуци със задължения да плащат лихви и главница по заеми, с които да удовлетворим нейните военнолюбски  прищевки.

Второ: Съгласно чл. 10.2 от Устава на ЕЦБ От датата, на която броят на управителите достигне 22, управителите ще бъдат разпределени в три групи:
- първата група ще бъде съставена от петимата управители, които се класират най-високо въз основа на техният дял в съвкупния брутен вътрешен продукт по пазарни цени в държавите членки от еврозоната;
- втората група ще бъде съставена от половината от общия брой на управителите. Тази група се състои от управителите на НЦБ на държавите-членки, заемащи следващите позиции в класацията въз основа на горните критерии;
- третата група ще бъде съставена от всички останали губернатори. 
Четири права на глас ще бъдат дадени на първата група, осем на втората и три на третата.

Поради това, че делът на България в БВП на ЕС е около 6%, то мястото й ще бъде в третата група. Това означава, че тя много рядко ще бъде канена да гласува като се прилага ротационния принцип, но решенията се изпълняват безпрекословно.

Следва, че гуверньорът на БНБ ще бъде един добър слушател и съвестен изпълнител, независимо дали това е изгодно за икономическото развитие на България или не. Няма ли да поставим условия за правата на България при членство в Еврозоната и те да се подложат на обществено обсъждане?       

Трето: Какво е еврото и има ли бъдеще?

Още през 2015 г. политическият икономист Паоло Савона анализира: “Днес еврото има получастен характер, както са били валутите на частните емисионни банки преди раждането на централните банки в началото на XIX-XX век. В тази безизходица ЕЦБ е освободена от каквото и да е задължение да гарантира конвертируемостта на еврото нито в злато, нито в други валути, или да гарантира своите „задължения“ в обращение (т.е. евро) за суми, надвишаващи капитала, предоставен от държавите от еврозоната. Днес еврото има статут, подобен на този на долара, когато се използва за извършване на международни транзакции. Това са „фиатни пари“, т.е пари, издавани (печатани) от държавата пари, които не са конвертируеми в нещо друго (напр. злато), нито притежават фиксирана стойност в смисъла на обективен стандарт, пари без вътрешноприсъща стойност. 

В началото на 2010 г. еврото представляваше 27% от световните валутни резерви, днес този дял е вече 20% през 2023 г., съответно делът на долара е спаднал до 59% през 2023 г. спрямо 72% през 2000 г. т.е. еврото все още далеч не оспорва ролята на щатския долар.¹⁰

Източник: https://www.reuters.com/plus/could-the-euro-collapse

Еврото и еврозоната не са еднозначно подкрепяни от страните в еврозоната и извън нея.

В графиката „а“ е доверието в еврото и в ЕЦБ от страните членки на еврозоната, а в „б“ на страните извън нея. Общо взето доверието е положително, но разнопосочно и това налага прецизен анализ, който липсва или умишлено не се прави. От такъв анализ могат да се направят важни изводи, които да се имат предвид преди влизането на България в еврозоната

Икономическата прогноза на Европейската комисия

Прогнозите за 2025 г. са свързани с реални рискове, произтичащи от:    
- двете продължаващи войни и нарастващо геополитическо напрежение;
- напрежението между САЩ и ЕС;
- намерението на САЩ да напуснат ООН, НАТО и СЗО - Световната здравна организация;
- енергийните пазари изглеждат особено уязвими;
- скрито и явно влияние на санкциите срещу Русия и др.

Източник: https://www.statista.com/statistics/267898/gross-domestic-product-gdp-growth-in-eu-and-euro-area/

Не е обнадеждаваща прогнозата за развитието на Еврозоната през следващите години по отношение на БВП.

Четвърто: Има ли риск за обменния курс

В условията на ЕЦБ е записано: “Решенията относно централните курсове се вземат по взаимно съгласие на министрите на държавите членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централните банки на държавите членки извън еврозоната, участващи в новия механизъм, следвайки обща процедура, включваща Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет. Министрите и управителите на централните банки на държавите-членки, които не участват в механизма на обменните курсове, ще могат да присъстват на процедурата, но няма да имат право на глас. Всички страни по взаимното споразумение, включително ЕЦБ, ще имат право да започнат конфиденциална процедура, целяща преразглеждане на централните курсове.“  Това напълно съответства на член 124 от Договора за създаване на Европейската общност: “Всяка Държава-членка е длъжна да третира политиката си на обменен курс като въпрос от общ (а не от национален, бел. автора) интерес.“ В тази връзка буди силно съмнение, че ЕЦБ в Становището си в отговор за Писмо на БНБ за съгласуване на Закона за нея след приемането на България не реагира на бъдещия обменен курс. Навярно затова в Закона за БНБ и Закона за въвеждане на еврото не е записан изрично обменен курс 1,95 лева за 1 евро. Не е ясно каква сила има решението на парламента за този курс от 27 октомври 2022 г. и защо това решение не е отразено в гореупоменатите закони?

Пето: Официална независимост и скрита зависимост на БНБ?

Принципът на институционалната независимост изрично се упоменава в член 130 от Договора и в член 7 от Устава. С тези разпоредби се забранява на националните централни банки и на членовете на органите им за вземане на решения да искат или приемат указания от институциите или органите на Европейския съюз, от някое правителство на държава членка или от който и да било друг орган.

В съответствие с това и в новия Закон за БНБ изрично се посочва, че без да се засяга чл. 130 от Договора при упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон Българската народна банка, управителят и членовете на Управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания от институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз, от Министерския съвет или от правителствата на други държави–членки на Европейския съюз, както и от други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да оказват влияние на Българската народна банка, на управителя или членовете на Управителния съвет. Присъединяването на Република България към Евросистемата ще доведе до фундаментална промяна в модела на паричната политика в България. След влизането в сила на новия Закон за БНБ, централната банка ще може да осъществява чрез Евросистемата целия набор от инструменти на паричната политика, предвидени в глава IV от Устава, а именно:
Член 19.1.   При спазване на член 2, ЕЦБ може да наложи на кредитните институции, създадени в държавите-членки да поддържат минимални резерви по сметки в ЕЦБ и в националните централни банки, в съответствие с целите на паричната политика. В случаите на тяхното неспазване ЕЦБ има право да налага наказателна лихва и други санкции, които са със сходен ефект.
Член 20. Управителният съвет може с мнозинство от две трети от подадените гласове да вземе решение относно използването на други оперативни методи за паричен контрол, които намира за подходящи, при спазване на член 2.

Принципът за провеждане на единна парична политика на Евросистемата се изразява в централизирано вземане на решения по отношение на паричната политика от ЕЦБ и децентрализирано прилагане на тази политика от националните централни банки.

14.3.   Националните централни банки са неразделна част от ЕСЦБ и действат в съответствие с насоките и указанията на ЕЦБ. Управителният съвет предприема необходимите мерки, за да гарантира съобразяването с насоките и указанията на ЕЦБ и изисква предоставяне на всякаква необходима информация.

14.4.   Националните централни банки могат да изпълняват и функции, извън посочените в настоящия устав, освен ако Управителният съвет приеме, с мнозинство от две трети от подадените гласове, че те са несъвместими с целите и задачите на ЕСЦБ. Тези функции се осъществяват на отговорност и за сметка на националните централни банки и не се считат за част от функциите на ЕСЦБ.

Управителят на БНБ ще участва в около 70% от гласуванията на УС на ЕЦБ, подобно на управителите на централните банки на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др. (за сравнение–за управителите на централните банки на най-големите пет икономики в ЕС честотата на гласуване е 80%).

Следва, че ЕЦБ ще управлява паричната политика на България и де факто БНБ става филиал на ЕЦБ и всяко взаимодействие на правителството с БНБ ще трябва да се съгласува с ЕЦБ. Може би поради тази зависимост

Дания, Полша, Румъния, Унгария, Чехия и Швеция се въздържат от членство в Еврозоната. Едва ли техните основания ще бъдат обект на информационната кампания за приемане на еврото.

Шесто: В случай, че ни приемат под политически и друг натиск и се тръгне към казуса с Гърция, то трябва да стане известно на обществото, че поради това, че около 80% от държавната собственост е приватизирана е възможно европейски фирми институции да се възползват от „Услугите на държавно управление“ заложени в Приложение № 3 към чл.8, ал. 3 на Закона за концесиите, който гласи: С концесия за услуги може да се възлагат социални или други специфични услуги по приложение № 3. Когато част от услугите са социални или други специфични услуги по приложение № 3 и стойността им е по-голяма от стойността на останалите услуги, се прилагат правилата за социални или други специфични услуги по този закон.

Тези услуги включват:

Код по СVР                                      Наименование

75100000-7   Услуги на държавното управление
75110000-0   Услуги по общофункционално управление на държавата
75124000-1   Услуги на държавното управление в областта на отдиха, културата, спорта и религията
75130000-6   Спомагателни услуги за държавното управление като цяло
75200000-8    Услуги на държавното управление за обществото като цяло
75211000-8    Услуги в областта на външните работи
75211100-9    Дипломатически услуги в чужбина
75211110-2    Консулски услуги в чужбина
75211200-0    Услуги, свързани с външноикономическа помощ
75211300-1    Услуги, свързани с външна военна помощ
75230000-7    Услуги на правораздаването и съдебната дейност

В Приложението към закона тези услуги не са дешифрирани, а само са изброени кодовете им съгласно CPV (единна класификационна система на дейностите и доставките, приети с Регламент (ЕО) № 213/2008). Може би е направено умишлено, за да не се разкрие това предателство в спорния Закон за концесиите, в сила от 02.01. 2018 г.

Следва, че ако ЕС, респ. ЕЦБ може да ни задължи да предоставим тези услуги на чужди фирма, то с това ще завърши напълно колонизирането на Република България. Същевременно няма никакви гаранции от ЕС, че с еврото няма да има проблеми. Няма и застраховки срещу неговото девалвиране, от което следва, че всички членове носят доброволно щетите от това. Това ще навреди на българския бизнес и българското население. Това е равносилно на предателство към Родината.

Седмо: Нито БНБ, нито други експерти и медии не дискутират какви прави ще останат за българските власти след влизане в еврозоната и забраната за провеждане на собствена парична политика Например:

- Ще може ли българското правителство да предоставя субсидии за важни за националната сигурност отрасли като селско стопанство, регионално развитие с цел намаляване на дисбаланса между регионите в страната, без да се съобразява с ЕЦБ?

- Ще може ли Правителството да се създават гаранционни фондове за:

• гаранции по ангажименти към български и чужди инвеститори;
• за намаляване на рискове от икономически, финансови и валутни кризи, тъй като капиталът на БНБ ще бъде само 1 милиард евро;
• за предоставяне на субсидии за развитие на важни за националната сигурност отрасли като селско стопанство, енергетика, хранителна промишленост и др.
• за намаляване дисбаланса в икономическото развитие на регионите в страната;

- За участие на България в други икономически, митнически и търговски съюзи, респ. използване на инструментите на „ажио“ и „дизажио“ за оптимизиране на външнотърговския баланс;

Поради това, че България не е разработила досега и няма приета икономическа визия за структура на перспективните и важни за авторитета и суверенитета на България отрасли, няма визия за баланса на видовете собственост (държавна, частна, кооперативна, обществена/публична) то след влизането в еврозоната за всяко решение на съответното правителство относно тези аспекти на управлението ще се изисква разрешението на ЕЦБ.

Правителството ще бъде с вързани ръце и ще трябва непрекъснато да се моли на Европейската комисия и ЕЦБ за разрешения и помощи. Това ще затрудни интензивното икономическо развитие на страната и осигуряване на благоденствие на населението. Същевременно е известно, че няма безплатен обяд, респ. безплатни помощи и ще трябва да  плащаме с това, което ЕЦБ си поиска.

Европейската централна банка, в отговор на въпрос на член на Европейския парламент, заяви, че напускането не е разрешено съгласно Договорите. Такава позиция на Европейската комисия и на ЕЦБ е явно подсъдима злоупотреба с доброволността за членство в ЕС и Еврозоната. Това напомня на принципите на финансова диктатура.

Заключение:
Не бива да се влиза в Еврозоната докато България не получи писмени и

неотменими доказателства за правата на правителствата и народа по отношение на финансовия, икономическия и политическия суверенитет. Тези доказателства трябва да се съгласуват с населението. В противен случай България да постави условие за напускане на ЕС ако не ни се гарантират приемливи за бъдещото развитие на България права, а не само ангажименти.

Non possunt esse nisi munia sine iuribus. Не може да има само задължения без права.

Според Шар дьо Гол „В политика става така, че или предаваме своята страна или своите избиратели“. И точно това се случва сега, тъй като избирателите не са информирани, дори манипулирани само с захаросани преимущества от членството на България в Еврозоната. Алия Изатбегович обаче предупреждава предателите, че за тях „Деветият, най-лошият кръг на Ада е предназначен за предателите“.  Той се обитава от Сатаната и затова тези, които тласкат България към еврозоната трябва да се определят на кого служат-на Бога или Сатаната!

Информационни източници:

<sup>- Eurozone sovereign debt crisis? ECB warns of fiscal and growth risks, https://www.euronews.com/business/2024/11/20/eurozone-sovereign-debt-crisis-ecb-warns-of-fiscal-and-growth-risks
- ДОКЛАД относно проекта на решение на Съвета за изменение на Устава на ЕИБ, https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-10-2024-0013_BG.html
- Държавният дълг бързо нараства, https://trud.bg/a/articles/държавният-дълг-бързо-нараства
- Евростат обяви с колко расте икономиката на ЕС, няма данни за България. |https://www.actualno.com/economy/evrostat-objavi-s-kolko-raste-ikonomikata-na-es-njama-danni-za-bylgarija-news_2385523.html“
- Voting arrangements in the ECB’s Governing Council, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=LEGISSUM:l25065
- THE FUTURE OF THE EURO STILL LIES IN ITS PAST, https://www.academia.edu/29027148/
- Spring 2024 Economic Forecast: A gradual expansion amid high geopolitical risks
https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-forecast-and-surveys/economic-forecasts/spring-2024-economic-forecast-gradual-expansion-amid-high-geopolitical-risks_en
- Протокол (№ 4) за Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:12016M/PRO/04
- Mr Claudio Morganti Member of the European Parliament European Parliament, https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/20121107_morganti.en.pdf
- European Council Resolution on the new exchange-rate mechanism, https://eur-lex.europa.eu/EN/legal-content/summary/european-council-resolution-on-the-new-exchange-rate-mechanism.html#:~:text=Decisions on central rates and the standard fluctuation,and aft[i]er consulting the Economic and Financial Committee.
- European Economic Forecast Spring 2024, https://economy-finance.ec.europa.eu/document/download/c63e0da2-c6d6-4d13-8dcb-646b0d1927a4_en?filename=ip286_en.pdf</sup>