ЗАД НОВИНИТЕ

Целият лицемерен мейнстрийм отиде „по дяволите“ след /февруарското/ слово на Джефри Сакс. Читателите на списание „Сигурност“ получаваха през целия период на СВО базови и истинни анализи за обстановката и първопричините, за лъжите и обективното развитие на военните действия, за ценностните измерения на конфликта, за реалностите и дефицитът на истина за събитията в Украйна... За което, бяха низвергнати много от нашите автори, а списанието и част от колегията пряко репресирани, обвинявани за всички „земни грехове“ от слугински „евроатлантически“ подлоги и мизерници. Днес, хората, които търсят обективната информация и авторитетно отношение по събитията, от които зависи животът на планетата, нека непременно да се запознае с част от мислите на Харвардския професор Джефри Сакс – които ще представим и тук. Дори само за това, че нашите многогодишни изводи, анализи и публикации – днес се потвърждават от авторитетен учен и то от „кухнята“ на американската администрация..! Като директор на Центъра за устойчиво развитие в Колумбийския университет, академик на Папската академия за социални науки, специален съветник на трима генерални секретари на ООН, носител на 40 почетни докторски степени и Ордена на почетния легион на Република Франция, може да проявите доверие към неговите заключения.
Ако Вашите човешки и обществени емоции съвпадат с неговите мисли и заключения, може да изпитате удовлетворение и задоволство или злорадо /както каза наскоро Лъчезар Аврамов/ – ...поне тихичко да си седнете до парното, от правилната страна на историята. Ако в нечия душа надделява възхищение към украинския „ходещ мъртвец“ или уважение към запенената макронска, лайненска, рютевска и друга подобна милитаристична паплач и нейните местни осколки, или пък изпитва потребност да се закичи с възгласите на бендеровския нацизъм, то единствената помощ е промивка на мозъка с последните постижения на психо-фармацията!“
Професор Джефри Сакс:
„Наблюдавах отблизо събитията в Източна Европа, бившия Съветски съюз, Русия през последните 36 години. Бях съветник на полското правителство през 1989 г., на президента Горбачов през 1990-1991 г., на президента Елцин през 1991-1993 г., на президента Кучма на Украйна през 1993-1994 г. Помогнах за въвеждането на естонската валута. Помогнах на няколко държави в бивша Югославия, особено на Словения.
На 7 февруари 1991 г. Ханс-Дитрих Геншер и Джеймс Бейкър III разговаряха с Горбачов. След това Геншер даде пресконференция, на която обясни, че НАТО няма да се придвижва на изток и няма да се възползва от разпадането на Варшавския договор.
През 1990-1991 г., след разпадането на Съветския съюз, Съединените щати стигнаха до мнението, че ще управляват самостоятелно света и че не трябва да се съобразяват с ничии възгледи, червени линии, опасения, гледни точки за сигурността, каквито и да било международни задължения или каквато и да е рамка на ООН.
През 1994 г. президентът Клинтън подписа разширяването на НАТО на изток, до Украйна. Това бе дългосрочен проект. Той не зависеше от една или друга администрация.
През 1997 г. Збигнев Бжежински написа „Голямата шахматна дъска“.
Украйна и Грузия бяха ключовите елементи от този проект. Америка научи всичко, което знае, от британците – обграждаме Русия в Черно море и отказваме на Русия достъп до Източното Средиземноморие. Идеята беше, че Украйна, Румъния, България, Турция и Грузия ще лишат Русия от международен статут чрез блокиране на Черно море и по същество ще я неутрализират.
Разширяването на НАТО започна през 1999 г. с Унгария, Полша и Чехия. Тогава, на 20 септември 2001 г., САЩ решиха че ще започнат седем войни за пет години. Идеята беше да се отстранят старите съветски съюзници и да се отстранят поддръжниците на Хамас и Хизбула. Това, между другото, бяха войни на Нетаняху.
Разширяването на НАТО продължи през 2004 г. с още седем държави, трите балтийски държави, Румъния, България, Словения и Словакия. Русия изрази остро недоволство. Това беше пълно нарушение на следвоенния ред, договорен с обединението на Германия. На Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. Путин каза „Спрете“.
През 2008 г. Съединените щати тласнаха разширяването на НАТО към Украйна и Грузия.
Русия нямаше териториални интереси към Украйна – зная го, защото през онези години бях там. Русия преговаряше за 25-годишен наем до 2042 г. за военноморската база в Севастопол. Не за Крим. Не за Донбас.
Съединените щати решиха, че Путин трябва да бъде свален от власт. Нарича се операция за смяна на режима. В Америка, ако не харесваме другата страна, не преговаряме с нея, а се опитваме да ги отстраним, за предпочитане тайно. Ако не стане тайно, правим го явно. Винаги казваме, че не сме виновни. Другите са агресори. Те са Хитлер. Това се случва на всеки две или три години. Независимо дали е Саддам Хюсеин, дали е Асад, дали е Путин, това е много удобно. И медиите го повтарят дословно, защото са напълно подчинени на правителството на САЩ.
През 2014 г. САЩ работиха активно за свалянето на Янукович. Всички знаят как САЩ са платили парите за всички хора около Майдана. Спонтанна революция? Това бе организирано събитие. И това не е тайна за никого, освен за гражданите на Европа и Съединените щати.
След това дойде Минск. В минските споразумения се казва, че трябва да има автономия за рускоезичните региони в източната част на Украйна. То беше подкрепен единодушно от Съвета за сигурност на ООН.
Имах едночасов разговор с Джейк Съливан (съветник по националната сигурност в администрацията на Байдън) в Белия дом, молейки го: „Джейк, предотвратете войната. Можете да избегнете войната. Всичко, което трябва да направите, е да кажете, че НАТО няма да се разширява към Украйна.“ А той ми каза: „О, НАТО няма да се разширява към Украйна. Не се тревожи за това.“ Казах: „Джейк, кажете го публично.“ „Не, не, не можем да го кажем публично“, отговори ми той. Казах му: „Джейк, ще водите война за нещо, което дори няма да се случи?“ А той ми каза: „Не се тревожи, Джеф. Няма да има война.“
Така започна войната. Какво беше намерението на Путин? Да принуди Зеленски да договори неутралитет. И това се случи в рамките на 7 дни от началото на инвазията.
Какво е НАТО? Това са САЩ на границата на Русия. Ако Китай или Русия решат да построят военна база на Рио Гранде или на границата с Канада, около 10 минути ще трябват на Съединените щати да обявяват война.
Съединените щати едностранно се отказаха от Договора за борба с балистичните ракети през 2002 г. и сложиха край на рамката за контрол на ядрените оръжия. Рамката за контрол на ядрените оръжия е опит за блокиране на първия удар. В началото на 2010 г. САЩ поставиха ракетни системи Aegis в Полша и след това в Румъния. И Русия не харесва това. През декември 2021 г., януари 2022 г. Съединените щати започнаха да претендират за правото да поставят ракетни системи в Украйна.
Когато Зеленски се съгласи на преговори след началото на войната, аз отлетях за Анкара. Украйна се оттегли едностранно от почти готово споразумение. Защо? Защото получиха нареждане от САЩ.
Този проект се провали. Идеята на проекта беше, че Русия не може да устои, както обясни Бжежински през 1997 г.
Аз подкрепям Украйна и посъветвах украинците – спасете живота си. Спасете своя суверенитет. Спасете своята територия. Бъдете неутрални. Не слушайте американците. Повторих им известните думи на Хенри Кисинджър, че да си враг на Съединените щати е опасно, но да си приятел е фатално. Нека повторя това и за Европа. Няколко думи за Тръмп. Тръмп не иска губещата ръка. Ето защо е много вероятно тази война да приключи, защото Тръмп и Путин ще се споразумеят да прекратят войната. И войнолюбието на Европа няма да спре това.
Войната свършва. Край“.