В последните години все повече политически институти и международни анализатори считат, че в своето развитие светът уверено, и което е по-важно – безвъзвратно премина към нов полицентричен свят, характеризиращ се с изключителна дълбочина и динамичност на световните проблеми. Без съмнение, стремежът за едно ново геостратегическо преразпределение на света води до преформатиране на съществуващите икономически зони, на досегашните международни индустриални и търговски вериги, до изграждане и утвърждаване на нови политико-икономически съюзи. В крайна сметка и до оформянето на новите световни центрове на политическа и икономическа власт и влияние.
Вече бяха заявени новите световни полюси/центрове – това са САЩ, с целия англосаксонски свят, включително държавите от Британската общност, от друга страна това е Китай със своя зона в Далечния изток и Южна Азия, с апетити в Африка, Русия с държавите от постсъветското пространство, с апетити към Източна Европа и Северния ледовит океан, може би БРИКС с ЮАР, Саудитска Арабия, огромна Индия и т.н. Същевременно, нека изрично да подчертаем, че тези Центрове са отворени и процесите на тяхното окрупняване ще продължат, къде с доброволно присъединяване, къде с икономическа принуда, а може би и с пряка военна заплаха и конкретни военни действия. Намеренията на новата американска администрация напоследък спрямо Канада, Мексико, Колумбия, Близкия изток и разбира се в Украйна са нагледно доказателство, че започва борба с всички средства за преформатиране на света, преди всичко за ново геостратегическо преразпределение на земята с нейните природни богатства. Всеки от тези Центрове ще се стреми непрекъснато да „разширява“ своята зона на влияние, да завоюва нови територии. В икономическата сфера, с новите митнически тарифи, САЩ вече отвориха кутията на Пандора и търговската война започна. И тъй като икономиката е винаги в дъното на всичко, нека да поясним. Големите коренни промени са инициирани преди всичко от кризисните процеси в икономиката на САЩ, държавата с най-силна роля и влияние в икономическото развитие на света. Именно там се извърши политическата промяна, която доведе представителите на индустриалния/промишлен капитал на власт. Това позволи да се „официализира“ битката за реиндустриализация на американската икономика, процес, който можем да разглеждаме и като своеобразен реванш срещу десетилетната доминация на финансовия капитал, довела до поредица от световни икономически кризи. Очевидно стана, че неолибералният модел, доминиран от финансовия капитал, не успя да организира и проведе глобализацията, което в крайна сметка създаде условията за извършващите се дълбоки промени в световната икономика, включително в изграждането на новия световен ред. Нека отново подчертаем, че основната ос, по която ще се извършват геостратегическите трансформации ще бъде ресурсното обезпечаване на новите Центрове, тъй като за промишлената реиндустриализация ще са необходими нови територии, богати на полезни изкопаеми и ценни метали. Примерът с разпродажбата на Украйна, апетити към Гренландия, преразпределението на Африка, Близкият изток – списъкът е показателен и ще продължи да се разширява. Тук според нас трябва да се търсят очертаващите се сериозни противоречия вътре, в рамките на т.нар. Западен /Англосаксонски/ свят, а именно между САЩ и ЕС, последният, ръководен в момента от явни представители на отиващия си неолиберален модел. Как ще протече „битката“ и кой ще е победител на настоящия етап е трудно да се прогнозира, завоювани позиции трудно се отстъпват, особено когато става въпрос за огромни печалби и световна доминация. От друга страна, би трябвало да се има предвид, че според нас, това са преобладаващо тактически противоречия, главно по отношение на икономическия модел на развитие, докато в геостратегически план, в рамките на полицентричния световен ред, най-вероятно, те постепенно да бъдат туширани, разбира се, в ущърб на Европа. В крайна сметка, Англосаксонският запад на световната сцена ще бъде единен, тук не бива да има място за илюзии! Що се отнася конкретно за САЩ, целите на администрацията на Тръмп би трябвало да се разглеждат като брутален и безпардонен стремеж и действия в посока изграждането на най-силния и доминиращ политико-икономически Център в новия световен ред. Разбира се, ако Тръмп не бъде бламиран във вътрешнополитически план, каквито са последните остри противоречия с Илон Мъск. Това според мен е началото на една битка между олигархията в лицето на Мъск и автократичния Тръмп, битка, криеща опасности дори за единството на Републиканците.
Макар и с риск на леко отклонение, не би трябвало да пропускаме факта, че в цялостното развитие на тези процеси активна и все по нарастваща роля ще играе Изкуственият интелект, понастоящем приет, за съжаление, на пряко „ръководство“ от военно-промишлен комплекс /ВПК/, чието участие в реиндустриализацията на САЩ, а и на Европа е определящо. Напоследък цялата пропагандна машина усилено заработи за ВПК, което неминуемо води към милитаризация на икономиката и на цялостния комплекс от обществени отношения. Вече няма международна институция или организация, която заедно с трилионите хвърляни за ново превъоръжаване да не обсъжда свободно и спокойно военната проблематика, да не приема мита за непосредствена военна заплаха за реалност, а войната за едно от нормалните средства за разрешаване на международните проблеми. Най-голямата опасност, според нас, е начинът, по който се реализират световните процеси на преформатиране. Тук имаме предвид последователното разрушаване на досегашния международен ред и неговите институции, тяхното постепенно игнориране и взимане превес на „правото на силния“, свеждане до минимум на преговорите като средство за разрешаване на противоречията. Всичко това неминуемо води до цялостно разрушаване на съществувалата през последните 80 години система на международна сигурност. Военният способ, войната, се превръща в основно средство за разрешаване на спорните въпроси в двустранен и многостранен план. Най-пресните примери това са войната в Украйна, конфликтите в Газа и Сирия в Близкия изток и всички бъдещи гранични и териториални конфликти, които и занапред се очертава да бъдат решавани, чрез военни средства, с правото на по-силния.
Конкретно за Европа и нейните институции може да се твърди, че светлото бъдеще се отлага, а социалната държава отива в миналото. Без да навлизаме в детайлите на изключително тежките икономически последици особено за народите на Европа, неоспорим факт е, че случващата се деиндустриализация е негативен резултат от санкциите срещу Руската федерация и безцеремонните действия на САЩ в икономическите взаимоотношения с ЕС. Това са процеси, които неминуемо превръщат Европа в един неравноправен военно-политически съюзник на САЩ, без право на глас, в открит пазар на американския ВПК. Изводът би трябвало да е категоричен – Европа от световен бе превърната от САЩ и от европейския неолиберален елит в регионален играч с всичките му негативни последствия. Става все по-ясно, че приоритетите на сегашната американска администрация са насочени много повече към Тихия океан и Азия, отколкото към Европа. Така стоят и въпросите, свързани с Украйна. Тези процеси поставят нови изисквания към ръководителите на Европа, изискват нови идеи и действия за бързо преустановяване на войната в Украйна и търсене на дипломатическо решение между НАТО, САЩ и Руската федерация. За съжаление последните развития на военните действия и особено терористичната дейност дълбоко в руска територия, превръщат преговорите в Истанбул в параван за действителните намерения на двете страни. Съвсем накратко това означава, според нас, ориентация към една продължителна война на изтощение, която рано или късно Русия ще спечели, но с цената на много човешки жертви и икономическа разруха на Украйна. Впрочем това е и изначалната цел на НАТО, на всяка цена изтощение на Руската федерация! Нека подчертаем, че прякото ангажиране на европейските партньори, на украинска територия, чрез т.нар. мироопазващи сили крие реална опасност от пряк ядрен сблъсък между Русия и НАТО!
За съжаление, трябва да отбележим, че случващото се досега показва, че преходът към новия световен ред ще бъде дълъг и мъчителен, а историята доказва, че такива тектонични промени, всъщност кризи на капитализма, досега са разрешавани, чрез опустошителни войни. Да се надяваме на помъдряване на световните играчи, извлекли поуки от двете предишни световни войни!
Къде стои България в този все по-усложняващ се геостратегически пъзел на Балканите, в Черно море и в света?
В настоящия исторически етап на преразпределение на света, т.е. при новия световен ред, пред България се оказва, че стоят две непосредствени предизвикателства към целостта на нашия национален суверенитет. Това са войната в Украйна и влизането ни в Еврозоната. Във военнополитически план, по-нататъшното активно включване на България в безрезервна военна подкрепа на Украйна, включително във всякакви съюзи и обединения от типа „Коалиция на желаещите“ и др. ни правят директни участници в конфликта, правят ни потенциална цел на руската триада! Що се отнася до влизането в Еврозоната, без да се подценяват евентуалните бъдещи ползи за българския износ и индустрия в инвестиционен план, най-същественото според нас е, да се осъзнае, че България влиза с целия си финансов ресурс в организация на държави-длъжници, че приема позицията на „третостепенна държава“ на масата на вземане на най-важните решения и най-важното – нямаме право при никакви обстоятелства да напуснем тази организация. Всички тези действия са в ущърб на българския национален суверенитет, взети без допитване до Суверена!!!
В този момент констатираме, че вътрешнополитическата обстановка, позициите на отделните политически партии и продължаващите дрязги и пазарлъци в парламента ясно показват, че българската политическа класа е твърде далеч както от предизвикателствата на световните процеси, така и от тежненията и проблемите на избирателите, от техните ежедневни нужди, особено във връзка с връхлитащите отвсякъде кризи /икономическа, енергийна, здравна и т.н./. Самото общество, свило се в рамките на ежедневието и стремежа за физическо оцеляване, на този етап очевидно не е в състояние да излъчи достойни свои представители в парламента. В настоящия политически момент, липсата на ясни външнополитически приоритети, съчетани с отсъствието на компетентен и национално отговорен политически елит, превръщат България в страна, изпълняваща безпрекословно разпорежданията на Брюксел и НАТО, без елементарна възможност за защита на своя национален интерес.
България в момента е деиндустриализирана държава с нестабилни икономика, здравна система и образование, със съсипано земеделие, със сериозна демографска криза и т.н.. Единственото, което имаме това е изключителното геостратегическо разположение, обект на апетити и от Изток и от Запад и от Юг и от Север. Апетити, които намират практическо проявление в действията на различните посолства, чиято единствена цел е разбиването най-вече на политическия живот, за да не могат участниците в него да вземат ефективни външнополитически решения. В тази посока са зачестилите неоснователни обвинения на български граждани в шпионаж в полза на Русия, които говорят преди всичко за нездрав политически интерес към сриване имиджа на България в рамките на ЕС. Липсата на елементарен интерес и ангажираност на българската държава към съдбата на своите граждани, нежеланието да се даде категоричен и професионален отговор от страна на държавните институции, прави държавата ни лесна мишена на хибридни атаки от всички страни и от всякакви измислени разследващи журналисти и експерти, чийто основен професионален девиз е „хайли – лайкли“ т.е. твърде вероятно! Без съмнения хибридните действия в тази насока ще продължат!
В тази връзка трябва изрично да подчертаем, че за сегашното състояние на нещата отговорност носят всички политически партии и правителства, били на власт през последните 30 години на „прехода“. Както вече посочихме българският народ не е питан нито за членството ни в НАТО, нито за членството в ЕС, нито сега за влизането в Еврозоната. Настоящият „цивилизационен избор“ е резултат, преди всичко на конюнктурните стремежи на определени управляващи политически партии, а не на волята на българския народ, който продължава да заплаща тежката икономическа цена.
При така създадената обстановка в Европа, България трябва в спешен порядък да настоява за сериозна промяна в досегашната икономическа политика на ЕС и НАТО спрямо Русия, съдействайки активно за отмяна на санкциите и възобновяване на преговорния процес, като най-важното остава прекратяване на военните действия между Русия и Украйна. Тук на преден план излиза необходимостта от конкретни инициативи на българската дипломация за недопускане милитаризирането на Черно море и превръщането му в зона на пряка конфронтация между Русия и НАТО.
В крайна сметка, за да бъде направен правилният геополитически и стратегически избор на България е необходима национално отговорна политика, с ясни и категорично заявени външни приоритети, провеждана от едно правителство на националното единство, подкрепяно от стабилно парламентарно мнозинство, съставено от народни представители, милеещи за своя народ. Само тогава то ще бъде в състояние да отговори на предизвикателствата на новия световен ред. Трябва да стане пределно ясно на всички, че в настоящия момент става въпрос за исторически избор, който ще определя бъдещето геостратегическо положение и поведение на нашата държава в този така динамично променящ се свят.
Светът не е само Европа с нейните институции, не е само Англосаксонския свят с неговите ценности. Затова апелираме, нека не оставяме съдбата на България, бъдещето на нашите деца и българската държавност, уповавайки се единствено на сегашните ни съюзници в НАТО и ЕС.
