ЗАД НОВИНИТЕ

И докато край Белия дом се стреля и бяха убити двама войници от Националната гвардия, продължаващите преговори за Украйна изостриха напрежението между различните фракции и течения, които съставляват администрацията на Тръмп. От една страна, неоконсервативните „ястреби“ като сенатор Линдзи Греъм и държавния секретар Марко Рубио; от друга, по-„реалистичното“ и прагматично течение, въплътено в специалния пратеник Стив Уиткоф, който се озова на подсъдимата скамейка след публикуваното от Bloomberg изтичане на телефонен разговор, който е провел с Юрий Ушаков, старши съветник по външната политика на Владимир Путин. Тази разузнавателна операция имаше за цел да саботира текущите преговори и да делегитимира Уиткоф, обвинен в прекалено отстъпчивост към Москва.
Няма нищо ново под слънцето. От началото на Студената война до днес всеки, който се е опитвал, в различни моменти, да облекчи напрежението с Москва (тогава Съветския съюз, сега Русия), е бил незабавно заклеймен от „ястребите“ като твърде мек, твърде отстъпчив, почти предател. Това е вечният конфликт между реалисти и идеалисти, между тези, които искат да управляват конфликта и тези, които искат да го спечелят на всяка цена. По време на администрациите на Никсън и Форд, Хенри Кисинджър – първо като съветник по националната сигурност, а след това като държавен секретар – също се озовава в прицела на подобни обвинения. В реч, произнесена през 1973 г. , Кисинджър обяснява, че „опитът на едната страна да наложи абсолютна справедливост ще бъде възприет като абсолютна несправедливост от всички останали страни. Стабилността зависи от относителното удовлетворение и следователно и от относителното недоволство на различните държави“.
Въпреки че Кисинджър отбелязва, че една „прекалено прагматична политика“ би била „липсваща не само насока, но и корени и сърце“, стратегът подчертава, че един „прекалено моралистичен подход“ към дипломацията на Студената война може да стане „донкихотовски или опасен“ и да доведе „до неефективно позиране или авантюристични кръстоносни походи“. Следователно, отговорният политик „трябва да прави компромиси с другите, а това означава до известна степен да прави компромиси със себе си“. Урок, валиден и днес, когато преговаряме за прекратяване на войната в Украйна .
Близо година след като администрацията на Тръмп встъпи в длъжност, неочакван фронт обединява демократи и републиканци на Капитолийския хълм: неустоимото желание да се осуети Елбридж Колби, заместник-министър на отбраната по политиката, известен със своята „реалистична“ позиция във външната политика. Както съобщава The American Conservative , Колби, който беше потвърден с малка разлика през април с неохотната подкрепа на ястреби като Том Котън, изглежда все по-изолиран. На 19 ноември Комисията по въоръжените сили на Сената отмени вотът си за потвърждаване на неговия заместник Александър Велес-Грийн и Остин Дамър.
Републиканските ястреби и демократите-интернационалисти се обединяват срещу Колби. За онези, които го виждаха като противоотрова на десетилетия погрешни политики, които прекалено ангажираха американските военни с чуждестранни войни и безкрайни разполагания на войски, това е неуспех. „Докато сенаторите може да имат опасения относно самите номинирани, блокирането на техните номинации би могло да бъде начин да се покаже допълнително недоволството им от Колби“, отбелязва Politico . Един от многото елементи на този политически сблъсък, който ни поглъща в администрацията на Тръмп ...