ЗАД НОВИНИТЕ

От гледна точка на геополитиката – всяка нормална държава е първо субект, а след това обект в международните отношения. Сериозните геополитически разсъждения се базират върху три носещи конструкции: география, история, ниво на актуален суверенитет. Една държава е толкова успешна, перспективна и привлекателна, колкото повече се съобразява със своята география, история и колкото има по-високо ниво на суверенитет.
Трагично е, когато някои държави изглеждат и се възприемат като обречен сал, който може да бъде временно спасен само на буксир и то без национален флаг и капитан. Дали България не е сред тях, сред излишните пробити плавателни съдове?
Отговорът дава прецизната дисекция на трите носещи конструкции:
1. География (макрофизическата величина)
България не е 4-та прибалтийска държава, нито е на Женевското езеро, още по-малко да има граници с Албиона. Не сме някаква област между Елзас и Лотарингия, нито пък щат. Атлантическите води и брегове не са нашите минерални лечебни води и омайни красоти. Да те третират като флангова държава и плацдарм на НАТО е проклятие.
България е в Източна Европа, на Балканите, в черноморския и дунавския регион. Със своите планини, равнини, реки, природни богатства. Ние сме райски кът именно тук, а не там. Със своите съседи и недалеч от една от трите световни геополитически сили – Русия.
За съжаление, не рядко сбърканият компас на България я обрича на географски лутания. Прекалено опасно е да се върви по чужди пътеки, които могат да те отведат в пропаст. Географията има своите закони. Тя преди всичко е Божи дар и никой няма право да я игнорира или подменя.
Авторитетният геополитик Тим Маршъл в бестселъра си Пленници на географията подчертава, че: Географията винаги е била своеобразен затвор, който определя какво е и какво може да бъде една нация... Географските координати са наръчник за адекватна политика. Те трябва да се следват. Все още е рано да пътуваме по Земята и в Космоса, като представители на човечеството, а не като руснаци, американци, китайци или като граждани на която и да е държава.
2. История (величината на Херодот)
Многовековната история на България е най-тясно свързана с Русия. Ние може да сме по-древни, по-православни, дали писменост и още, и още, но и идеята за Дядо Иван, за неговото очакване като Освободител е величествен пантеон за Русия. Независимо от някои превратности и неизяснени исторически обстоятелства в нашата дълбока душевност е скътано чувството, че дружбата с Русия е като Слънцето и Въздуха за всяко живо същество. Това е геополитическо предимство, максимално оползотворено в годините на социализма и пропилявано през годините на първоначалното натрупване на капитала и обзавеждането ни с нови братя и сестри.
Без и против Русия, с враждебно припяващо на Запада санкционно поведение спрямо Русия и руския народ, България е осакатен, непълноценен участник на международната сцена. Дори може да се каже, че с военните доставки срещу Русия България губи идентичност.
Херодотовският императив гласи – естествената история на една страна е най-тясно преплетена с нейната география и свобода. Противоестествената соросоидна история е антибългарска мина, която ни влачи по дъното. Има ли кой да го разбере!
3. Ниво на суверенитет (макрополитическата величина)
Държавният ни суверенитет като неочуждаемо юридическо качество на независима държава е все повече мираж и спомен, отколкото символ на достойнство и патент за отговорност в геополитиката. Нивото на собствена политическа воля падна под границата на екзистенц – минимума. Стига се до куриози – да се мълчи или суфлира на чужди активни мероприятия , които ни приписват тероризъм, шпионаж. И нарочените българи остават без отечествена защита.
Като че ли нямаме национални интереси. Връх взимат чуждите. Манталитетът на държавно равнище е приспособленски, чуждопоклонически. ДС беше обругана, а сигурността на държавата – оставена на произвола и милостта. Да живеят НАТО и САЩ, ЕС и Урсула - меродавните носители на българския суверенитет. А това, по думите на Скот Ритер, означава, че сами елиминирахме България и я превърнахме във второстепенен елемент.
Така в океана на световната политика едни държави са само платноходки, а други - кораби или цели лайнери. Има и държави – подводници. По законите на природата оцеляват и се вдъхновяват от вълните големите и суверенните държави, но съдбата на Титаник е геополитическо предупреждение и за тях.