ЗАД НОВИНИТЕ

Всеки народ си има национален девиз, който обозначава огледало, отразяващо славната му история и ценностите, които изповядва. В съзнанието на отделните народи националният девиз има определен материален и духовен носител. През IX-X век Кирил и Методий и техните ученици дават своя принос с изключително значение за формирането и развитието на идеята за единение не само в религиозна област, но и чрез създаване на единна, свята и вселенска църква чрез духовно единение.
Конфронтацията и противопоставянето, религиозната омраза и етнически или племенни недоразумения са нужни на политици с болни амбиции. Нашият народ като цяло никога не е страдал от подобно заболяване на духа. Движението за национална демокрация се опира на всичко, което обединява, сближава, сродява и консолидира гражданите на страната.
Най-широката идейна основа на Движението за национална демокрация е националното единение, националната сигурност, националната чест и достойнство.
Неговата програма надхвърля партийните и съсловните интереси и се покрива с националните интереси и идеали. Неговите последователи, симпатизанти и дейци не представляват предопределен електорат за нито една политическа партия или движение. Те съставят активната част на национално-патриотичните сили в страната и подкрепят личности с такава нагласа и възпитание.
По своята политическа ориентация Движението за национална демокрация е левоцентристка формация, подчинена на върховенството на националните интереси и идеали, чието осъществяване е възможно чрез най-широко и последователно излагане на демократичните ценности и принципи. Крайната цел на Движението е изграждането на модерна, демократична държава със социално ориентирана икономика, обслужваща българската национална идея. Това предполага да се извършат дълбоки промени в основните области на обществения живот на страната.
България разполага с огромни възможности за разумното съчетаване на различните форми на собственост в зависимост от конкретните дадености в отделните райони на страната и волята на хората може да им гарантира те да бъдат пълноценно използвани. Абсолютизирането на която и да е форма на собственост в тази област е пагубна за развитието на страната. Държавата е призвана да подпомага най-ефективните форми на възпроизводствения процес.
Противопоставянето на частната и кооперативната собственост е опасно за развитието на националната ни икономика.
Индустриалното развитие на страната е в състояние в максимална степен да оползотворява наличната материално-техническа база, принудително изоставена в интерес на чужди производители и търговци. Това предполага в кратки срокове да възстановят дейността си всички предприятия и цехове с наличното и в много случаи с модерно и високопроизводително оборудване за целите и нуждите на националната ни икономика. Това е първата крачка към спиране на спада в производството, за преодоляване на масовата безработица, за увеличаване на материалните богатства на страната и разширяване на националния капитал. Националният капитал има широки възможности. Те сега се ограничават изкуствено, за да бъдат облагодетелствани чуждият капитал и спекулативният отечествен (местен) капитал, който не е нищо друго, освен облечен в национални одежди чужд капитал, действайки чрез подставени спекуланти и мафиотски групировки у нас.
Българинът е за открита и честна конкуренция - в производството, в търговията, в обслужването, бизнеса, банковото дело, културата, образованието, индустрията и селското стопанство - със сигурни гаранции за борба срещу спекулата, корупцията и необузданата надпревара в ограбването на народа чрез спекулативни цени.
На България днес е нужна нова национална доктрина, която да очертае основните насоки на развитието на националната ни идея, механизмите за гарантиране на националната ни сигурност, за осъществяване на националните ни идеали. Грижите за укрепване на държавата, на нейните въоръжени сили, на органите и службите за сигурност и ред, за безопасност на живота, честта и имота на всеки български гражданин, разузнаване, дипломация и геополитически приоритет биха останали с ограничен ефект или биха били обезсмислени, ако те не се съчетават с широкомащабна държавна политика за укрепване на националната гордост, за силно развито чувство за национално достойнство и воля за отстояване на националните интереси и идеали от всеки член на нацията.
Движението за национална демокрация е за възраждане на онази българска нравственост, в която силата на авторитета винаги е имала предимство пред авторитета на силата. Това означава да се укрепва и развива гражданската отговорност, святото отношение към семейството и родителския авторитет, родовата солидарност, уважението към учителя и възпитателя, грижа за възрастните и преклонение пред тяхната мъдрост и съхранената чрез тях историческа памет.
Изключителната роля на печата, средствата за масова информация, духовната атмосфера в семейството, училището, казармата, обществените заведения и публичните форми на общуване, музикално-песенната и езикова среда навсякъде по нашите земи са фактор с решаващо значение за по-нататъшното развитие на българската нация в условията на високоразвитата национална демокрация.
Движението за национална демокрация е за нова дълбока основа на българската национална идея. Това прави неизбежна необходимостта от ново Възраждане на нацията, като решително отхвърли от себе си редица предразсъдъци от времето на робството. Най-важното и нужното за днешното ни развитие е отказът от мита за фаталистичната предопределеност на българската национална принадлежност от „произхода“ и християнската традиция.
Нацията се нуждае от ускорено приобщаване към високи стандарти на националната идентичност като висока степен на приобщеност към определена съвкупност от специфични духовни ценности.
Българският народ се нуждае от нова политическа култура. Основополагащ принцип на държавното ни устройство ще бъде националната демокрация. На този принцип ще бъдат подчинени структурата и функциите на държавния ни апарат. В бъдещото държавно устройство решаващата роля на властта ще принадлежи на нацията и нейните интереси и идеали.
България не може да живее изолирана от останалите народи и държави. Нейната външна политика е изградена върху принципите на взаимното доверие, мира и сътрудничеството. Девизът на България не е „Велика България“. Нейната крайна цел е: силна, стабилна, благоденстваща, цивилизована, демократична, уважавана от всички държава; държава на националната демокрация, в която се признава и реализира върховенството на националните идеали и интереси, горда със своята развита и духовна, и материална култура, с високите постижения в областта на науката, изкуството и образованието, почитани в света учени, писатели, дипломати, военачалници, граждани с високо национално достойнство. Наш девиз е: Единна, силна, богата и с нарастваща притегателна сила България.
Безспорно, България има нужда от широки икономически, културни, научно-технологически и военно-стратегически връзки и отношения с останалите страни, преди всичко - със съседите си. България не заплашва никого. Нейните национални идеали са обърнати не назад, а към бъдещето. Тя ще търси съюз и сътрудничество със страните, които не заплашват нейната териториална цялост и национално единство. Тя ще търси тези съюзници и партньори преди всичко сред държавите, с които има общи геополитически интереси, общокултурни, цивилизационни и исторически стремежи. България няма да приема никакво държавно попечителство от страна на великите сили. Ще разчита на равнопоставеност, взаимно уважение и зачитане на нейните национални интереси и идеали.
Същността на проблема тук е да се отговори на въпроса: Как да се използва Властта на разума?
Онова, което заслужава най-голямо внимание, безспорно е истината, която се подчертава от почти всички изследователи на нашата национална съдба. Тази истина може да бъде изразена така: България много рядко е била адекватна на себе си в своите решения, защото почти винаги е била принудена да се съобразява и да се ръководи от правила, диктувани от други. Това я прави лесно уязвима и зависима и я лишава от способността да провежда собствена, формулирана от самата нея политика.
Националната идея и дълбоката привързаност към националните идеали дават сериозни шансове на демократичната идея да възтържествува. Затова демокрацията и националната гордост, в смисъл на искрена и актуална привързаност към националните ценности и идеали не бива да се противопоставят. Те се нуждаят от нов синтез на своите ценности.
Българинът е готов да приеме предизвикателствата на демокрацията и основаната на нея нова национална етика. Но в същото време той не може да се примири с жалкия факт, че под прикритието на демократическата идея му се натрапват еднакво чужди на душевността му модели, изковани в света на чужди ценности и традиции. При по-нататъшното налагане на тези модели е застрашена духовната ни самоличност. В подкрепа на това говорят множество факти. Крайният резултат от тяхното действие се изразява в тенденциите не обезличаване на нацията чрез прекомерно насищане на нейната духовна среда с чужди ценности; реч, музика, начин на общуване, танци и т.н. Всичко това засилва центробежните процеси в националния ни живот. Накърнява се етнокултурният ни облик, изкуствено се активизират процесите на обособяване, сепаратизъм и от отчуждение на определени части от населението на страната на етническа и религиозна основа.
Върху процеса на духовното възпроизводство на българския народ, освен вътрешни фактори, силно влияние оказват и много външни фактори: чуждо робство, откъсване на живи части от народа ни и тяхното продължително състояние на замъглено народностно самосъзнание, с което се нарушава логиката на историческата еволюция.
В нашата история чуждоземното влияние винаги е забавяло постъпателния ход на вътрешното ни развитие. Затова основна грижа на българския народ през вековете е било предаването и превръщането на характерните национални черти в съдържание на духовния свят на всички негови членове.
Богатият спектър на българското светоусещане и неговите философски, художествени и нравствени превъплъщения, взети в единство и в тяхната вътрешна приемственост, определят устойчивостта на българското национално достойнство.
Ражда се Движение за национална демокрация.
Идеята на Апостола на свободата Васил Левски за чиста и свята демократична република в най-голяма степен задоволява потребностите на новото време, когато нацията се нуждае от единение.