Защо Европа е по-слаба, ако не си сътрудничи с Русия, предвид слоганът „Европа е по-силна с Русия“ (Копринка 2018 г.)
Това е вярно, дори ако говорим само за санкциите. Преди тях между Европа и Русия имаше 1,2 млрд евро дневен стокооборот. В момента той е 800 млн. евро. Икономиката обаче има и други измерения. Русия разполага с около 45 на сто от невъзобновяемите източници и те са от възможно най-евтините на пазара. Но в момента Европа няма достъп до тези ресурси, а Китай или САЩ имат достъп.И съвсем естествено стокооборотът между Русия и САЩ,между Русия и Китай - расте, а между Русия и Европа - спада.
НД „Русофили”, за да реализира своята дейност, поддържа ли и на какви нива връзки с Русия?
Основните среди, с които се опитваме да работим са две. Първо, това са руските депутати. Нашата „народна дипломация“ сериозно се опира на тях. Наши партньори са членове и на двете камари на на Руската Дума. Друга основна посока на нашата работа е единението между Руската православна църква и Българската православна църква като институции. Те имат хилядолетен опит и история в своите взаимоотношения и могат да използват тази много плодородна почва. Както се казва, като посееш в такава почва семената, те веднага поникват. Бих извел тези два акцента в многостранните контакти на НД „Русофили».
След Ливадийския форум вие огласихте идеята за изграждане на Международно русофилско движение. Има ли вече конкретни стъпки в тази посока?
Ливадийският форум бе само преди два месеца. На този етап търсим различни общности, различни хора в отделни страни, с които да работим. Разбираемо е, че основният терен на това международно движение ще бъде Европа. Това са Италия, Франция, Чехия, Прибалтика, в които има, така да се каже плодородна почва за развитие на русофилското движение. В една Румъния например това са русините, закарпатска общност, която хиляда години пази близостта си с Русия. Във Франция пък има русофони. На други места, в Италия например, има силно развити евразийски организации. Работим чудесно с Фонда на мира, с Фонд „Руский мир“, с Россотрудничество. Така че на този етап опипваме почвата, търсим общностите, институциите и хората, на които да се опрем в началото. След това очаквам октомври-ноември т.г. да се съберем с актива от тези 5-6 държави и да поставим началото на една по-системна работа по създаването на Международното русофилско движение.
Каква е Вашата оценка за държавната политика на България спрямо Русия?
Смятам, че след посещенията в Русия и на премиера Борисов, и на президента Радев, периодът на пауза в нашите взаимоотношения отминава. Най-малкото има зададен вектор, зададен азимут, който България не бива да изпуска. Тук отново искам да подчертая, че аспектите са различни. Само икономическата част, ако гледаме, там нещата са в ръцете на държавата, основно на правителството, като отчитаме, разбира се, санкциите, в условията на които функционират нашите взаимоотношения. Има обаче и много сериозно геополитическо ниво. Нека посочим например опита на Турция да изтръгне и да наложи един друг тип диалог по отношение и на газа, и на атомната енергетика. Тук е много важно и експертно, но и геополитически, как правилно да отиграем това предимство, което имахме преди тази пауза в отношенията между Русия и България.
В тази връзка ще получим ли достатъчно руски газ?
Преди малко споменах за амбициите на Турция в тази посока. Има обаче и алтернативни възможности. В края на август руската страна одобри окончателно изграждането на заводи, които да карат компресиран газ като алтернатива на Турски поток. Такива заводи могат да бъдат изградени в Румъния, но ако българската страна бъде достатъчно инициативна, могат да бъдат разположени и в България. Затова ви казах, че тези отношения освен, че са експертни, имат и много сериозно геополитическо измерение. Така че, когато някой хвърля просто ей така на едро – „Ще построим АЕЦ „Белене“, „ще възобновим добива на уран“, трябва да сме много внимателни... Проблемите, както винаги са скрити в детайлите. Чисто геополитическото възраждане на отношенията ни с Русия и пожеланията не са достатъчни. Самият руски президент го каза: „Хайде да не си играем на Големия и на Малкия брат...“
Вие вярвате ли, че проекта АЕЦ „Белене“ може да бъде размразен?
И тук проблемът не е просто експертен.Докато ние замразявахме проекта „Белене“ и вкарахме руско-българските отношения в пауза, около нас започнаха да се реализират подобни проекти - имаме унгарски планове, имаме турски планове. Кой ще осъществи строителството на АЕЦ „Белене“? Това са експерти, специалисти, това са условия и възможности, които не се намират толкова лесно. Една категорична и изгодна за България договорка - за тръба по линия на Турски поток също поражда много въпроси. Откъде точно ще минава - по суша или по вода, по неутрални води или ако не - чие съгласие ще трябва и т.н... Ако има нещо сигурно според мен - това е, че ще бъдат изградени нови мощности в Нефтохим - Бургас. Възможно е и изграждането на заводи за компресиран газ в България, за които споменах - за 2,3,4 млрд. кубометра.
Как ще се развият събитията в Украйна според Вас?
Убийството на Захаченко според мен е краят на възможността да се разреши конфликта в Украйна по мирен начин. Това убийство е допълнителна линия в разделението, което все повече започва да прилича на конфликта в Палестина, в Приднестровието или на разделената на няколко части Грузия. Възелът в Украйна става твърде сложен и според мен вече може да бъде развързан само и единствено с участието на Великите сили - Европа, Америка, Русия.
Г-н Малинов, честит юбилей! Какво ви провокира, какво Ви мотивира и оформя Вашите стремления?
От дете, още от Асамблеята „Знаме на мира“, моето хоби е обществената работа. Обществената и политическата работа, това са нещата, които правя толкова години с голяма любов към България, към българите. Другото мое страстно хоби това е ученето, четенето. Обикновено чета по 7-8 книги едновременно. Наблягам на научната литература, защото като ръководител на такава голяма организация като „НД „Русофили“ това е наложително. В този сложен, многополюсен и многовекторен свят, човек трябва да може да формулира правилно посоките, да определи точно акцентите, с които би могло да се развива едно такова движение. Третото, което ме е формирало като човек, това е бизнесът, с който съм се занимавал. През всичките тези 30-ина активни години аз не съм спирал да развивам един приличен бизнес.
Кои са най-важните неща за един мъж на 50 години?
Най-важните неща за мен сега са тези,които бяха важни и на 20, и на 30, и на 40 години. Това са моите ценности, това са моите разбирания за света - за един по-справедлив свят, за един социален свят, за една по-силна българска държава, за запазване на традиционните ценности - род, родина, отечество, семейство...Това е моята политическа триада - многополюсен свят, тради ционни ценности и силна държава.Те не се включват в традиционното ляво, дясно, либерално. Има ги в целия политически спектър по-малко.
