? Здравейте, честит празник и добре дошли. Намираме ли се в нова фаза на отношенията, г-н Малинов, сега, когато можем да се надяваме, че добре сме се промушили в тънкото иглено ухо на съвременните интереси на великите сили? Вярно е, че Русия се явява външен и подозрителен фактор за ЕС, в чието семейство се намира България през 2019 г., но ние не можем да си позволим да имаме обтегнати отношения с Москва, т.к. много от нашите икономически, а дотук и всички почти енергийни наши интереси зависят от добрия диалог с Русия. Така че дотук успяваме ли в сложното лавиране?
НМ Ако до май миналата година можеше да говорим за дълга пауза в отношенията между България и Русия, то тя приключи с посещението на президента Радев и на Бойко Борисов, както и с последвалите визити на трима зам.-председатели на парламента, които бяха в Москва през декември – г-н Марешки, Явор Нотев, и Емил Христов от ГЕРБ с Краси Велчев. Миналата седмица при посещение на заместника на генералния секретар на партията „Единная Русия“ по външна политика, се потвърди посещение на г-жа Караянчева в Москва през първото полугодие на тази година. Сега предстои и посещението на Медведев в България. Можем да кажем, че от паузата в отношенията, нека да използваме този дипломатически термин, сме излезли. Друг е въпросът вече по какъв начин българските и руските политици ще защитават интересите на двете държави.
Позволете ми да кажа две изречения за нашата организация – тя се занимава основно с духовните, културните, научните и образователните връзки; с обмена между отделни региони, хора и определени институции. Сега, когато навлизаме в материалната съставляваща на нашите отношения, ние се надяваме и се молим българските политици да защитят българския интерес. И тук естествено вече идва думата на експертите – къде е българският интерес и как той трябва да бъде защитен. Лично аз не споделям мнението, че Русия представлява опасност за Европа. Напротив, Русия е голям шанс за Европа – шанс да се добере до тези 43-45% невъзобновяеми източници, които се намират на територията на сегашна Русия, до евтини суровини, и чрез обмен на технологии, на хора и чрез търговия и нормално сътрудничество да печели и във военно-стратегически, и в икономически план. Да печелят и Европа, и Русия. И рациото изисква добри отношения на Европа с Русия. Нелогично е Русия и Европа да имат лоши отношения – икономически или военни, или политически, или каквито и да е други.
? Въпреки че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че трябва да се страхуваме от руските ракети – онзи ден в София.
НМ Аз казвам своето мнение и ще продължа да го защитавам.
? Без да ги определяме като „фили“ или „фоби“, има експертни гласове, които смятат, че от година насам Русия ни държи един пренебрежителен и менторски тон. Точно преди година с посещението на руския патриарх Кирил, който назидаваше в президентството българския държавен глава по въпросите на историята, та до утрешния ден, когато ще дойде Медведев, а не Путин, от който всичко зависи в отношенията на Русия с другите държави. Трябва ли да се тревожим за това?
НМ Първо, по темата за назидаването на патриарха. Патриархът каза нещо, което българският народ отдавна очакваше да чуе. Каза, че „нямаше да има Руска църква, ако нямаше Българска църква“. Т.е. ясно е, значението за руското православие на тези 150 години, в които ние преди тях сме създали Кирилицата и сме приели православието. Казаното от патриарха е голямо признание. Признание за нашите усилия. А по въпроса защо идва Медведев, ами естествено е, че нещата първо трябва да бъдат подготвени експертно, за да могат след това първите лица на държавите да си сложат подписите. Ето, нека експертът да каже кое е по-правилно – тръбата да мине под вода, за което говори и президентът, и министър-председателят на България; да мине през Турция; или да се възстановят съществуващите тръби по газопровода „Дружба“. Трябва да се намери техническото решение, да се демонстрира политическа воля за избирането на най-правилното решение, аз току що споменах три възможни. Естествено, трябва да бъдат подготвени договорите и след това те да бъдат подписани. А от гледна точка на менторския тон на патриарха – патриархът просто каза една истина. Тогава, когато е била Руско-турската война, е имало руси, белоруси и малоруси. Украинците, както по-късно започват да ги наричат – те са русини в Австро-унгарската империя, а това е съвсем друго нещо. Тогава такива нации не са съществували. Съществували са изброените от мен народности.
? Това може би има връзка с факта, че 5 години български президент на 3 март не споменаваше името „Русия“.
НМ Един конкретен президент!
? Един конкретен президент. Ние от уважение към институцията, която е представлявал, днес не споменаваме името му. Историята да го съди.
Г-н Малинов, САЩ са особено остри, когато говорят на европейските си съюзници за бизнеса им с Русия. Те казват, че чакаме от САЩ инвестиции в сигурността на Европа, а пък правим задкулисни сделки с Изтока, с Русия. Това разбира се има връзка с газовата зависимост на Европа от Русия, с желанието на САЩ да стъпят тук със собствения си втечнен газ. Но сега, когато успокоихме до известна степен и интересите на Вашингтон, купувайки бойни изтребители за нашата авиация, можем ли да считаме, че имаме спокойствие за разговорите по газовите проекти?
НМ Първо, смятам, че всичко е въпрос на цена. Ако руските ресурси и руските оферти към Европа са по-изгодни за Европа, значи Европа много точно и рационално трябва да направи преценка. Мисля, че системата, която Америка предлага чрез НАТО за защита на Европа е скъпа и неефективна. НАТО нито добре охранява границите на Европа, нито се справя добре с безопасността, нито добре се справя с акциите, които провежда зад граница.
Аз съм човек, който много харесва проекта „Европа“. След Наполеоновите войни Европа на нациите живее в мир, съгласие и спокойствие; без войни между германци, французи, англосакси и т.н. И сега проектът, който Европа предлага на европейските държави, е действително много положителен проект. От тази гледна точка, ако на нас ни е по-изгодно да се договаряме за европейска система за безопасност, подсигурена по един или друг начин не само от Америка, значи Европа трябва да направи точни сметки и експертите да си кажат думата. Същото засяга и темата за газа, същото засяга и всички други въпроси. Тук става дума за интерес. Ако говорим за културните и духовните измерения на християнска Европа, на Европа на нациите, категорично, както и в икономическите отношения, Европа без Русия няма да може да се справи с предизвикателствата. До няколко години Африка става 2 млрд., след 50 г. прогнозират 4 млрд. – 2%, 3%, 5% от това население да тръгне към Европа, ние европейците трябва да сме наясно как ще го спрем или как ще го приемем. Защото ако го приемем по начина, по който в момента го правим – те са с по 5 жени, с по 5 деца, а ние им говорим за свещения брак с една съпруга, с по 1-2 деца – значи те или трябва да живеят по нашите закони, или ще ни унищожат при сблъсъка на двете култури. Така че е време Европа да се замисли за рациото и освен чисто материално-икономическите измерения на взаимоотношенията с Русия, да види и темата „безопасност“, да види и темата „култура и духовни отношения“.
? До каква степен политиците пречат или пък помагат на тези процеси, г-н Малинов? Защото казвате „интересите определят отношенията“. Но политиците понякога също са лобисти на определени интереси и ако една част от нашата политическа класа много държи да се хареса на Белия дом, като намери руски шпиони-отровителствали на българска територия, то пък една друга прослойка много държи да се хареса на Москва, като поставя под съмнение евроатлантическите ценности и ориентация на България.
НМ Изразил съм своето разбиране по този въпрос преди много години в един дебат. Смятам, че нещата не могат да бъдат така разделяни. В края на краищата, в центъра на всички тези събития е българският интерес и на първо място българският интерес. Къде е българският интерес? За да запазим своята държава, ние трябва да съхраняваме традиционните ценности, трябва да утвърждаваме силна държава и трябва да се опрем на идеята за многополюсен свят. Еднополюсният свят, в който Щатите правеха каквото си искат във всяка точка на света, приключи. Така че тази триада – многополюсен свят, традиционни ценности и силна държава – тя не е нито лява, нито дясна, нито е само в Европа. Този модел е моделът, с който ние живеем в Христа вече над 2000 години. И аз смятам, че това е моделът, който ще запази българщината. Ако ние бяхме изгубили българския език, българската писменост и православието, сега щяхме да бъдем експерти по газ, експерти по история, зъболекари или учители, но нямаше да бъдем българи. Значи трябва да търсим тази хармония, тази симфония в нашия интерес, където тези условия да бъдат изпълнени, за да може нашата държава да пребъде, да просъществува и славянобългарският елемент, както пише Паисий Хилендарски, да доминира в нашето общество.
? Заключителни думи, г-н Малинов. Какви са Вашите очаквания за прагматичен, а не за традиционния фило-фобски, разговор в бъдещите ни отношения с Русия?
НМ Мисля, че имаме какво да предложим на Русия и в туризма, и в целия спектър на българо-руските отношения. Русия е направила няколко нелоши, бих казал великолепни предложения към България, защото смятам, че при спазване на определените правила, а ние трябва да спазваме правилата в съюзите, в които сме, ние можем да решим и въпроса с газта, и въпроса с нефта, и въпроса с атома. В нашите отношения просто във всичко трябва да търсим рационалното. Дори бих цитирал за финал президента на Русия Путин, който каза на Бойко Борисов: „Дайте да не си говорим за малкия и големия брат“, защото трябва да не забравяме, че Съветският съюз вече го няма. Има я Русия. И трябва да знаем, че в съвременна Русия прагматичният, икономическият интерес е доминиращ при вземането на решенията. За разлика например от Руско-турската война, където, мога да го докажа като историк, е доминираща духовната съставляваща. Което не лишава от присъствие прагматичното. Така, че в момента ние имаме отношения, в които доминира прагматизма. След 100 години никой няма да го интересува каква е била цената на газа, на нефта, на реакторите и т.н. Но тези факти трябва да се отчитат при съвременните договорки от българските държавници и аз, както и в началото казах, ще се молим за тях и се надявам, че те действително ще защитят достойно българския интерес.
? И както преди 141 години, пак битката за проливите е била сърцевината на войната, то руските доброволци, включвали се във войската, са били почти половината, според някои исторически сведения, от онези, които са воювали...
НМ Това е войната с най-много доброволци през XIX в...
? ... на българска територия. Така че да се надяваме, че има и емоция в прагматизма на съвременните ни икономически отношения; още повече, че когато с вас разговаряхме, уговаряйки този разговор, вие имахте един видео телефонен мост с гр. Самара, където се е отбелязала годишнината, надявам се, от тази война
НМ Ние от няколко години на 18 май празнуваме Ден на Самарското знаме и тази година смятаме да отидем към 150 души реставратори, за да направим възстановка на шипченските боеве на Жигульовските разливи. Там, където в продължение на 500 години е била южната граница на Волжка България, българите нанасят единствената загуба на татаро-монголите, по времето на Чингиз Хан, на територията на съвременна Русия. Така че тези мероприятия по южната граница на Волжка България, която е била град Самара, (северната е Нижни Новгород, бившия Горки), са важни знаци.
? Аз имам особена привързаност към историята на Самарското знаме и понеже много говорим за него в този празничен ден ми се иска да припомним, поправете ме ако греша, но това Самарско знаме е изработено от жителите на града за въстаниците от Априлската епопея, но закъснява, не може да стигне до тях заради бързото потушаване на въстанието, затова е предадено в ръцете на българското опълчение.
НМ В Плоещ, през юли месец. Монахините правят знамето и то е ушито за Руско-сръбската война, която не избухва по простата причина, че турците са уплашени и се подписва Мирният договор, предхождан от много малки военни стълкновения. Докато за България, за Източна Румелия, която е сърцевината на Османската империя, се води кръвопролитна битка, в която умират 350 000 българи, 72 000 руси и турско население.
? И когато е освещаването на знамето в румънския гр. Плоещ княз Николай Николаевич връчва знамето на командира на III дружина на българското опълчение подп. Павел Калитин. Първият му знаменосец е унтерофицер Антон Марчин, а последният златен гвоздей на дръжката му е забит от войводата Цеко Петков, който казва: „Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да остане траен мир и благоденствие “. Самарското знаме, след една много дълга и сложна реставрация, тъй като е ранено и е попило кръвта на боевете при Стара Загора и Шипка, може да се види в специалната витрина на Националния военно-исторически музей, който днес цял ден ще бъде с отворени врати за всички.
НМ Позволете да ви разкажа много интересна история за Самарското знаме. Преди няколко години проведохме конференция в Самара за цивилизационния избор на България, направен от цар Борис и свързан с кирилицата. Направихме я първо в България, после в Самара. При това мероприятие ние подарихме на Иверския манастир, където е шито знамето, на матушка Йоана игуменката, едно такова знаме. След това те отиват пеша да го осветят в Москва (а разстоянието Самара-Москва е около1000 км). Да го осветят, както оригинала, те отиват до мощите на Алексий I, този, който дава българското име на град Самара, произлизащо от думата „самар“. Освещават го. Това знаме, което ние им подарихме, се връща в Самара, после като знаме воюва в Сирия, а миналата година са го закарали и в Арктика. Т.е. знамето вече е легенда, просто защото българите помнят Самарското знаме и сме им го подарили. Ето такива неща се случват в нашата работа.
Интервю „Неделя 150“ БНР / 03.03.2019
