Петър Волгин: Много се радвам да кажа добре дошъл в студиото на „12+3 “ на журналиста и общественик Ги Меттан. Много се радвам. Това не е просто фраза, а наистина е така, защото сега ще говорим за неговата книга „Запад и Русия: една хилядолетна война/Историята на русофобията от Карл Велики до Украинската криза“ има и още едно подзаглавие: „Защо толкова обичаме да ненавиждаме Русия“. Радвам се, защото прочетох тази книга преди няколко години и тя наистина ме впечатли. Изключително информативна, изключително интересна книга, зааслужава си да бъде прочетена. Господин Метан е тук по покана на Списание „Сигурност“, а разговора ще превежда Олга Ганева. Здравейте. Господин Меттан, да започнем оттам: Защо решихте да напишете тази книга за русофобията?
Ги Меттан: Първата мотивация беше лична и емоционална, защото през 90-те години с моята съпруга решихме да осиновим едно малко руско момиченце и това ми задълбочи интереса да обърна един друг поглед към тази велика страна. Това нещо ми помогна да се отърся от предишните наслагвания от моето възпитание от детството, защото ние бяхме възпитавани с образа на лошата Русия, опасната Русия и впоследствие взимането на това момиченце и осиновяването му ми позволи да се отърся от тези негативни образи, които бяха насадени. Впоследствие, като журналист, този интерес към Русия ми помогна да се отърся и да видя обективно какво става в реалността в Русия, каква е тази страна, да мога да разкрия истинския образ чрез фактите, които стават там.
Петър Волгин: Господин Меттан, Вие наистина много подробно описвате назад във вековете проявите на русофобия в различни държави. Имате ли обаче отговор на въпроса защо русофобията стана толкова актуална през последните може би 10-15 години? Кое я провокира отново?
Ги Меттан: Защото исках да се добера до базата откъде започва, до корените на това чувство русофобия. И установих, използвайки исторически материали, че започва всичко от тази схизма, разделянето на християнската църква на две – историческа и православна преди 1000 години и досега това чувство и това отношение към Русия, абсолютно тенденциозно, се базира върху тази матрица – схизмата, разделянето на вярата, разделянето на християнството, на две течения. Аз също изследвах как се е развивала тази тенденция и това чувство. Например, във Франция, отначало, в зависимост от историческия период тя беше русофобска, след това стана русофилска, в другите страни, в Германия също. Мина от едното чувство на другото контрастно чувство и наистина от 2000 година насам ние сме свидетели на една нова вълна на русофобия.
Петър Волгин: Защо?
Ги Меттан: Аз установих тази зависимост, че в товаа отношение дали ще бъде русофобско или русофилско към Русия не зависи от режима, от системата, която управлява Русия, от режима, дали да е комунистически, царистки или сега президентски режим на управление на Русия. Зависи от това дали Русия се чувства мощна, силна или не.
Петър Волгин: Тоест когато Русия е силна, толкова повече се засилват и антируските политики на една част от западните държави?
Ги Меттан: Точно така. Да, точно така. Като пример мога да дам победата на Русия срещу Наполеон, когато фактически Англия е била съюзник и тя се счита съюзник на Русия в победата над Наполеон. И американската русофобия следва същия принцип. Русия и Америка бяха съюзници. Същата тенденция, същото отношение и зависимост наблюдаваме и при развитието на русофобията в Съединените американски щати. По време на войната и преди това те бяха най-големите съюзници, помагаха си. Щом завърши войната и Русия започна да се въздига, те се изплашиха, че тя ще стане прекалено мощна и лансираха Студената война.
Петър Волгин: 90-те не бяха русофоби?
Ги Меттан: Да. Още едно доказателство: От 2000 година, откакто на власт е президентът Путин, който започна да връща мощта и нейната национална идентичност, американците изведнъж обърнаха и станаха наново русофоби.
Петър Волгин: Иначе бяха големи приятели?
Ги Меттан: Иначе, да. 90-те години бяха големи приятели.
Петър Волгин: Добре, а може ли тази тенденция да бъде обърната? Може ли Западът да уважава Русия и това, че е силна да не го плаши и да не го настройва срещу нея?
Ги Меттан: Аз съм по-скоро оптимист. Да, аз по принцип съм оптимист и напоследък забелязваме първите малки скромни сигнали за тази тенденция, че тя може да бъде обърната с поведението и изказванията на господин Тръмп и господин Макрон в последно време. Наблюдавайки икономическия и общия възход на Китай Западът започва да разбира, че е по-добре може би да бъде приятел с Русия, плашейки се от този възможен алианс между Русия и Китай.
Петър Волгин: Вие, господин Меттан, сте тук в България в разгара на шпионския скандал. Как коментирате обвиненията към български общественици затова, че те са руски шпиони?
Ги Меттан: Не се учудвам, защото това е една закономерност, в един контекст, в който някакво събитие, свъзрано с Русия, в което да се види нейният възход и нейните жестове към дадена страна, винаги могат да излязат такива скандали; това е позната политика. Всеки път се наблюдава щом някаква група или политическа партия, или движение, или даже някакво правителство, се опитва да се доближи до Русия, по някакъв начин възникват такъв тип реакции. Един път това с допинга, с атлетите, руските, друг път историите с обвиненията в шпионаж. Тоест това са познати методи и реакции. Именно, даже в такъв контекст, винаги има средства да се реагира, начини да се реагира, защото България е една демократична страна, тя е част от Европа. И в конституцията на България са записани фундаменталните права на една демократична страна: свобода на словото, свобода на мнението, свобода на вероизповеданието.
Петър Волгин: Благодаря Ви много за този разговор! Журналистът Ги Меттан, автор на книгата „Запад и Русия: една хилядолетна война/Историята на русофобията от Карл Велики до Украинската криза“. „ Защо така обичаме да ненавиджаме Русия“.
Интервю на Петър Волгин, БНР „12+3“
