ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Мирът изисква от нас борба
Слово на г-н Малинов в Калининград

Aвтор:  Николай Малинов
Снимка: er.ru
03 Февруари 2020

Словото на г-н Малинов не бе представено лично от него на конференцията за засилване на сътрудничеството и сигурността в Европа, която се проведе на 26-27.09.2019 г. в Калининград, поради наложената му забрана да напуска на страната. Участниците в международната среща заклеймиха задържането на председателя на НД „Русофили“ в България Николай Малинов по обвинения за шпионаж.

През последните години, с нарастването на напрежението между големите военни и икономически сили, старите европейски проблеми и страхове отново станаха актуални, за съжаление. Крехкостта на европейското мирно благополучие стана очевидна.
Търговската война между САЩ и Китай вече се превърна в ежедневна реалност. А заплахата от голяма война между великите сили придоби такива размери, че е време обществените активисти да не мислят само за опазването на климата и намаляването на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата. Всички ние трябва да се грижим за поддържането на мира в клуба на ядрените сили и за намаляването на броя на различните оръжия, способни да унищожат света около нас много по-бързо, отколкото екологичните алармисти ни обещават.

От една страна, конфронтацията между комунистическата и капиталистическата система, която изглеждаше преди 25-30 години като основна причина за тогавашната военно-политическа нестабилност в света, отиде в небитието пред очите ни. От друга страна, американските генерали, които свирят първа цигулка в европейската отбранителна върхушка, днес си позволяват такива войнствени, заплашителни твърдения, които техните предшественици никога не са си позволявали!

Работата очевидно е там, че същите тези американски генерали и политици от 1960-1970 години са имали ясна представа за реалностите на световната война, и те най-малко са искали да се повтори този опит с използване на оръжия за масово унищожение. Докато съвременните генерали и политици имат в най-добрия случай опит в местни конфликти с ниска интензивност: затова те толкова лесно хвърлят заплахи, значението на които не разбират напълно.

Твърде често днес длъжностни лица, носещи огромна отговорност за живота на хората и народите, проявяват такова лекомислие и се държат толкова безотговорно, че на обществеността й се налага да вземе борбата за мир в свои ръце.

Ясно е, че войните избухват в резултат освен на икономически и геополитически стремежи за надмощие и в резултат на недоверие между народи и правителства и като следствие от различни видове враждебност и страхове един към друг. Опасните неясни чувства и предразсъдъци, от своя страна, произтичат от недостатъчното познаване един друг. Ето защо не трябва да жалим време и сили за различни видове проекти, които помагат за по-доброто взаимно опознаване.

Невероятно е да говорим за това във времето на Интернет и почти всеобщата достъпност до информация за другите страни и народи, но дори и вътре в общия ни европейски дом - от Лисабон до Владивосток, разположен в северната част на Евразийския континент, все още не се познаваме достатъчно.

Очевидно, без специалните усилия на неправителствените организации, които постоянно и систематично работят за подобряване на културната и политическата атмосфера в европейското пространство, днес няма да минем.

Нашето НД „Русофили“, което работи активно от десетилетие и половина, дава, ми се струва, добър пример за такава своеобразна политическа „агрономия“. Дори и на добре изораното за хилядолетие руско-български отношения поле, наситено със съвместно пролята кръв, трябва да работим усилено, за да запазим плодородието му!

Онези хора на Запад, които не искат укрепване на отношенията между европейските държави и народи, отлично разбират значението и важността на такава миротворческа дейност. Ето защо те по всякакъв възможен начин са способствали и способстват за създаването на атмосфера на цивилизационна враждебност към днешна Русия - основана не на рационални съображения, а на емоции и чувства, които могат да бъдат доста ефективно манипулирани.

В този смисъл днешната политическа атмосфера в САЩ започва да прилича на известния „лов на вещици“ през 50-те години на миналия век, в „ерата на Маккарти”. Когато всякакви опити за установяване на нормални отношения – на всяко едно ниво - с руснаци и Русия се приравняват към „антиамерикански дейности“. И трябва да призная, че ехото от тази истерична кампания на американски медии долита отвъд океана и до Европа, въпреки че тук на съответните специалисти им е много по-трудно да работят: трудно е да превърнат нормалния французин, италианец и още повече българин в убеден русофоб!

Но основният проблем на Европа не е, че тези опити да се пренесат едни или други - тактически по своята същност - политически разногласия между Брюксел и Москва в категорията на стратегическите или дори да ги издигнат до нивото на цивилизационни противоречия, са безсмислено губене на сили (включително да им се противостои). А, че тази дейност на западните пропагандисти служи като вид димен екран, предназначен да скрие от чужди очи истинските (а не измислени от специалните пропагандисти от НАТО) опасности, пред които са изправени европейските народи и правителства. Основната е опасността от голяма война, при това ядрена война.

Уж, ние отдавна знаем и разбираме, че възникването на всеки един военен конфликт в Европа, с използването на ядрени сили и средства, практически гарантира изчезването ни от картата на света. Но в атмосфера на всеобщо недоверие и враждебност изобщо не е трудно да се инициира такъв конфликт и последващата му ескалация, при най-добрите намерения на страните, може да накара участниците да използват оръжия за масово унищожение.

Политическите противоречия на Запада с Русия, при цялата си сериозност, нямат екзистенциален характер и днес е възможно ново отслабване на напрежението между тях. Освен това екзистенциалната заплаха за Европа е заплахата от голяма война на нейна територия, заплахата от нашето самоунищожение!

И тази заплаха не може да бъде намалена чрез разполагане на поредните американски ракети със среден и малък обсег на европейска територия! Защото всяко такова разполагане просто увеличава броя на целите за онези ракети, от които НАТО трябва да ни защитава. Разбираме, че войнствените американски генерали напразно се надяват да ограничат ядрения конфликт, който подготвят, само на територията на европейския континент. Но това по никакъв начин не може да ни радва: затова трябва да считаме борбата срещу заплахата от световна война за наш дълг!

Тази заплаха може да бъде намалена (и дори напълно премахната) само чрез промяна на политическата и културна атмосфера в нашите страни, в рамките на нашия Европейски съюз. И големите, и малките европейски държави могат да допринесат за тази задача.

Когато френският президент Е. Макрон говори за изграждането на европейска система за сигурност заедно с Русия или когато българският премиер Б.Борисов се изказва срещу „дрънкането на оръжия” в Черно море, става ясно, че Европа напълно разбира уязвимостта на сегашната европейска система за сигурност. Която е била замислена и създадена в условия, които отдавна са се променили.

Днес виждаме колко остра вътрешна борба, почти „гражданска война“ протича в САЩ, водещата държава в западния свят. Където привържениците на използването на ракетно-бомбардировъчни удари срещу „лошите“са против тези, които не са готови да се откажат от остатъците от здравия разум, който някога е бил отличителна черта на бащите-основатели на САЩ. Как ще приключи този конфликт, все още не знаем, въпреки че се надяваме на окончателната победа на здравия разум.

В днешните условия европейците трябва да поемат инициативата, защото времето не чака! Но за да могат европейските правителства да започнат да гледат на отслабването на напрежението като на своя първостепенна задача, те трябва да чувстват зад гърба си взискателната подкрепа на обществото.

Опазването на мира днес се превръща в най-неотложната задача за обществеността, за неправителствените организации, изтласквайки дори проблемите на околната среда на заден план. Въпреки че по инерция медиите се фокусират главно върху
изказванията на международни форуми на екологични активисти, скоро, под заплахата от война, и журналистите, и активистите ще трябва да осъзнаят реалността.

Всички те, или по-скоро всички ние, просто трябва да се борим за мир.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България