ЗАД НОВИНИТЕaqmn->name

Като се каже „А”, не може да се спира!
Реакцията


11 Февруари 2020

В България истинската алтернатива дреме, обезверена, скрита или притисната дълбоко в обществените недра, а ресурсите тя да се състои чакат да бъдат открити.

На 4 февруари българският президент направи едно от нещата, които Конституцията му позволява – публично обръщение.
А масовата реакция май ще го накара да съжалява.

Според политологът Огнян Минчев президентът Радев е минал в атака срещу правителството и мнозинството по темите корупция, неефективно управление и злоупотреба с власт, като с това е целял да се позиционира и като кандидат, който да оглави нова политическа и властова инициатива. Но според политологът като обвинил в търговия с национален суверенитет сам не бил готов за този разговор, а само насочил общественото внимание към вътрешнополитически акценти.

Но на Радев рано или късно ще му се наложи да вземе отношение и по избягваните външнополитически въпроси, както да отговори публично на проблемите с корупцията, нарушения суверенитет, пропагандната война, институционалната слабост и неефективно управление. А няма, защото неговата лична политическа история, според О. Минчев, пази неосветени пространства, зависимости и обвързаности с Русия, проблемни за държавен глава на страна- член на НАТО и ЕС. Но основна слабост на президента Радев според Минчев е, че има ограничен политически опит и ограничени, представителни пълномощия, които правят заявката му трудно осъществима.

Около продължителния конфликт взеха отношение мнозина.

Бившият президент Г. Първанов заигра едва ли не като медиатор- съзря институционален конфликт между Радев, изпълнителната и съдебна власт, който руши доверието в тях и авторитета на страната. Той оцени високо започната от главния прокурор Гешев борба с престъпността, а Радев прикани да спазва Конституцията и надпартийността, но не съзря основания за искане на импийчмънт на президента. И го посъветва да не се поддава на внушенията да създава нова партия. Борисов също беше похвален от бившия президент.

Но самият Първанов не може да е убедителен.

И не защото някои свързаха председателя на АБВ Румен Петков с В. Божков сега, заради обвиненията към самия него от множество някогашни съпартийци от БСП, че той заедно с Н. Добрев са предали партията и осигурили идването на власт на ОДС. От тогава те двамата изтъкват своя принос за уж спасяването на застрашените социален и граждански мир, а след смъртта на бившия вътрешен министър герой остана само той.

Влиянието на хората от този кръг видимо е безкраен.

Ген. Бриго Аспарухов не пропуска да изтъква собствения съществен принос при назначаването за главен секретар от правителството на НДСВ на Бойко Борисов, с което стартира неговата немислима кариера.

Всъщност реверансите към съдебната власт и новият главен прокурор, отишлият в КПКОНПИ негов предшественик Цацаров са обясними. Особено от хора, минали или стоящи до днес във властта, на които незаконно или съмнително забогатяване може лесно да бъде пришито всекиму. Или посредством възобновяване на някои спрени дела, особено свързани с решения и провеждана политика, особено в сферата на националната сигурност.

Вакуумите изсмукват на повърхността множество нови кандидати за власт и слава. Други ще натъпчат в дъното.

Част от шумно арестуваните и обвинени извънсъдебно са опасни, защото те може да потърсят и финансират други политически инициативи.

Или поне така мисли властта.

Академик Ст. Воденичаров отрече инициативата на президента Радев да има общо с манифеста, подписан от група интелектуалци, чиито лидер е той, които отдавна рекламират като своя запазена марка идеята за национално единение. Учудващо, но и те се разграничиха от президента, като изтъкнаха, че макар неговото публично обръщение да има допирни точки с тяхното, те не са съгласувани предварително. Дори съзряха зад сблъсъка ерозия на държавата, държавността и заплаха за националната сигурност. А акад. Воденичаров мъдро заключи, че наближава момент, в който всички трябва да седнат около една маса, да обсъдят бъдещето на България и набележат решения по натрупаните проблеми.

На фона на това дистанциране от Радев, ГЕРБ заплашиха, че имат достатъчен брой депутати да стартират процедурата импийчмът на президента след като се чуе решението на Конституционния съд.

Заявка за това дойде от депутатът от ГЕРБ и някогашен съдия Георги Марков, докато от всички партии само БСП даде подкрепа за Радев.

Но учудващо в редиците на критикуващите президента Радев се заяви и проф. Евгений Сачев, който изтъкна, че вместо смирено и с мъжко достойнство да поиска прошка от целия български народ по най- нескопосан начин опитва да излезе от ситуацията с публично оповестения телефонен разговор, като поставя личните си отношения и семейни проблеми над държавните дела.

Съветът на професора беше да се търси помирение, а не конфронтация и разединение. Позицията му предизвика остра реакция от страна на БРОД, които се разграничиха от неговото мнение с открито писмо, като така подкрепиха Радев. То пък разсея  всякаква тежест на твърдението на Сачев, че с направеното обръщение към народа, обявил, че снема доверието си от правителството ген. Радев е „загубил завинаги уважението не само на неговите истински привърженици, но и на своите бивши колеги от армията”.

Всеизвестно е, че в инициативите на БРОД участват повечето НПО, свързани с отбраната и сигурността, а множество техни представители критикуват не президента, а проф. Сачев, като търсят другарско обяснение за поведението му във факта, че неговата родна дъщеря е министър в правителството на Борисов.

Далече по-сдържано реагира Ренета Инджова, някога служебен премиер(1994 - 1995 г.), назначена от президента Ж. Желев, която критикува нивото, на което се води политическият диалог, не даващ възможност за смислени решения и изход. Но и тя прояви недоумение, че „речта на президента не предизвика очакваната политическа реакция”, доколкото в обръщението си той заявява, че е засегната национална сигурност. Което пък ѝ даде основание да се усъмни, че е вероятно президентът да остане сам в това си послание, доколкото „българският модел на общество и политика е далече от демократичните механизми”.

В своя анализ от „Епицентър” обвиниха президента Румен Радев, че сваля политическото си доверие от правителството на Бойко Борисов без никаква подготовка и ясна перспектива.

При това припомниха, че когато неговият предшественик Росен Плевнелиев сваля кредита си на доверие от сформирания две седмици по-рано кабинет на Пламен Орешарски, е подкрепен от протестиращите на площадите, от най-голямата партия в Народното събрание ГЕРБ и нейният лидер Б. Борисов. Което правителство накрая се срина, когато и ДПС, оттегли парламентарната си подкрепа от него.

Анализът подчертава, че „ в страната няма настроения за предсрочни избори”, защото „хората са съсредоточени във всекидневието си”, а в правителството и в подкрепящото го мнозинство господства настроение мандатът да бъде изкаран до край. Което пък лишава Радев от възможността да сформира служебен кабинет, още повече, че Борисов се ползва за сега видимо и с подкрепа отвън.

С това президентът Радев е обвинен, че разочарова убедените, че съществува „остра криза на управлението“, че „това правителство и управление води до разпад на държавността и ни лишава от бъдеще като нация“, настояващите за реформи, прозиращите „липсата на воля за реформи и за борба с корупцията и разхищенията, методичното погазване на закона и морала, довели България до парализа на цели обществени системи и институции без аналог в историята“ след като не им посочва реална алтернатива.

В същият контекст като далече по- целенасочени се цитират действията на президентът Желю Желев, отказал да даде мандат за второ правителство на БСП в началото на 1997 г. и свиканите от следващия президент Петър Стоянов политически консултации, довели до идване на власт на ОДС.

На този фон сега президентът Радев е предупреден, че предоставя в ръцете на критиците си мощни козове, които ще го обвинят, че всъщност започва кампанията си за втори мандат и своя партия, провокиран от действията на прокуратурата срещу него.

Видимо доминирането на подобни оценки позволиха премиерът Бойко Борисов с лекота да отиграе ситуацията.

Към обвиненията, че властта не успява да се справи с проблемите, които сама създава и оставя да се трупат без решения се присъедини и Мая Манолова.  Тя визира множеството малки протести: срещу шистовия газ, на майките на деца с увреждания, на бизнеса срещу Наредба 18, на хората от Перник заради водната криза и други, които тя свърза с управлението.

Но тя вече говори от името на "Изправи се БГ", която предлага да

се съберат всички граждани с една кауза и в една обща платформа и демократични принципи за честни избори, върховенство на правото, стимулиране на честния бизнес, свобода на словото, защита правата на гражданите и потребителите. Обявеното от САЩ решение да не допуска на своя територия български съдия и членове на неговото семейство оцени като даден от тях знак за състоянието на правосъдната система в България, на която те, както и гражданите не вярват.

Както често се случва, към едните конфликти лесно се добавя ефекта на други. Това обаче позволи на доц. Даниел Смилов от СУ да предупреди, че „при якобинска вакханалия пада обществения ред”.

Действията на прокуратурата той оцени като „водене на политика”, с която искат да покажат, че всички опоненти „са не по-различни от криминалния контингент и са мотивирани от престъпни намерения”.

Което прогнозира, че ще бъде противопоставяно като аргумент на исканията и очакванията прокуратурата да се реформира, като запазва ядрото на властта.

В този ред беше оценен и опита през изтичане на СРС да бъде поставена под съмнение публичната биография и сериозна професионална кариера на настоящия български президент.

След като обаче различните участници в конфликта прецениха, че близки полезни дивиденти не могат да очакват, резонно той тръгна към затихване.

В това време действията вътре в управляващите очертаха и техни вътрешни проблеми.

Коалиционният партньор в лицето на Красимир Каракачанов видимо сред първите прецени, че не може да има полезно бъдеще особено след случващото се в блока на „патриотите” и даде отбой. Дори критикува правителството, че не е приело негови предложения, които за пореден път внасял, за да реши въпросът с дезинтегриращите се малцинства.

Кръгът около Томислав Дончев също демонстрира учудващо еманципиране. И накрая Даниела Дариткова, председател на ПГ на ГЕРБ огласи дошлото според нея от Бойко Борисов предложение за намаляване на напрежението в отношенията с президентската институция и обявяване на примирие. Но вдигането на бял флаг и предложението да бъдат заровени томахавките беше придружено с един нов акцент, около който най- вероятно ще се развива бъдещата пропаганда на ГЕРБ: Войната между институциите не я започнахме ние. Предизвикателството беше от страна на президента. Сега решихме, че „от наша страна гарантираме уважение към институциите, взаимодействие в рамките на предвиденото от закона, защото така реализираме даденото ни доверие от българските граждани, ангажираме се да имаме разумен диалог и разчитаме на същото отношение в интерес на България".

Подчертани бяха още наличието на „ясно обединение между всички политически сили за това, че посоката на България е влизане в еврозоната,  нашата евроатлантическа и геополитическа ориентация". 

Изразено беше и „очакване ГЕРБ да имат възможност в следващата една година да реализират програмата за управление на страната, за да могат отново да поискат подкрепата на избирателите за нов мандат”.

Всички проблеми бяха с един замах заметени в страни и предложени за решаване другиму. „България е подложена на наблюдение по отношение на корупцията освен от САЩ и от европейския Mеханизъм за сътрудничество и проверка”, уточни Дариткова.

Вече със следващото си заявление важната дама на ГЕРБ дебело подчерта своето убеждение, че сме суверенна държава- „обявяването на съдия Андон Миталов от държавния секретар на САЩ Майк Помпео, че получава забрана да влиза в САЩ вероятно е аргументирано и не е свързано само с разрешението, което съдията е издал на обвинения за шпионаж лидер на движение "Русофили" Николай Малинов да отиде в Русия и да получи орден от президента Владимир Путин”.

Видимо дори на лидер на Парламентарна група в България, макар на управляваща партия не може да е дадено да знае какви точно са аргументите на САЩ, когато налагат санкции някому, пък бил той български гражданин. Както защо Владимир Путин, президент на страната, в която тя е получила образованието си, награждава един български гражданин, обявен от българските власти за престъпник.

Какви са изводите от описаната и предречена от доц. Смилов „вакханалия”.

  1. Конфликтът с участието на власти и институции ще продължи, доколкото нараства числото на неразрешимите противоречия и проблеми;
  2. На президентът Румен Радев и президентството като институция властите ще продължат да гледат с нарастващи опасения;
  3. Статуквото на властта, независимо от кого мислено и подкрепяно ще продължи да се подлага на съмнение и въвлича в конфликти от субекти, които ще се опитват да се наместят в него или настанят на негово място;

Както се вижда дори от скромно изброените до тук играчи претенденти нито ще липсват, нито властта ще може да си осигури спокоен политически сезон до края на мандата, още по- малко сбъдване на сънищата ѝ за безалтернативна победа при едни следващи избори.

Що се отнася до президента Радев, той също няма особено печеливши ходове. Още по- малко не бихме му препоръчали да се успокоява от предлагано примирие, дори то да идва от Дариткова или Б. Борисов.

Най- полезните за него биха били инициативи, които да следват онези критики, които изтъква политологът Огнян Минчев. И не защото са негови, изчерпателни или неоспорими. А защото това очакват и хората.

Диалог и решения в алтернатива.

И не е непременно необходимо в този диалог да бъдат канени само задъхващи се академици, интелектуалци, партии и партийци.

Друг вариант, ако президентът действително продължава да пази целомъдрие, е диалогът да почне самостоятелно, но бързо и пълноценно, като покани и включи всички готови за него.

В България истинската алтернатива дреме, обезверена, скрита или притисната дълбоко в обществените недра, а ресурсите тя да се състои чакат да бъдат открити.

 

09.02.2020

София

 

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България