ЗАД НОВИНИТЕ

Covid-19, „Глобалната криза“ и геополитическата турбулентност
Империята отвръща на удара

Covid-19, „Глобалната криза“ и геополитическата турбулентност
Снимка: Photo by Martin Sanchez on Unsplash
24 Март 2020

Каква е все пак крайната цел – Глобален хаос? Да, както казва една наша поговорка – „В мътна вода риба лови“. В условията на Глобалния хаос да бъдат ударени всички онези, които предлагат алтернатива на неолиберализма в различните му форми и прояви. Като по този начин върнат обратно времето на „Край на историята“.

В днешната обстановка на пандемия на Covid-19, на „набъбваща“ Глобална криза на нестихващо геополитическо напрежение и т.н., възникват множество любопитни въпроси. Някои от тези въпроси са свързани, например, със следното:

  • Наблюдава ли се отсъствие на рационална логика и вътрешна противоречивост в някои от заявленията и действията на управляващите кръгове в международен план, но и на тези у нас, в отношение на същата тази пандемия на Covid-19?
  • Внушава ли се, че пандемията на Covid-19 е основната причина за задаващата се Глобална криза?
  • Мероприятията, наричани „количествени улеснения“, т.е. банално печатане на пари и намаляване на лихвените проценти, спасяватг ли ни от Глобалната криза или точно обратното?
  • Явяват ли се редица на пръв поглед несвързани събития като повтарящо се възбуждане на „бежански“ потоци към Европа, пандемията на Covid-19, „превантивните“ мерки срещу отдавна чаканата Глобална криза и нарастващото геополитическо напрежение, звена от насочван и контролиран процес?
  • И нарая има ли фактори и сили, и ако има кои са те, които чрез всичко изброено по-горе тласкат света към хаос, и какъв интерес имат те от този глобален хаос?

За основното противоречие в съвременния момент

Ще започнем отговорите на въпросите, които си зададохме с последния от горните. А отговорът ще бъде хипотеза. Тя се опира на определени факти. Но също така е опит за рационално обяснение,  т.е. за разкриване на логиката на събитията. Самата хипотеза се опира на разбирането за това - кое е основното противоречие в съвременния момент.

Според нас това основно противоречие от една страна е глобалната неолиберална мрежа, т.е. глобализираният най-едър финансов капита, както и създадените или доминираните, или най-малко повлияни от него и работещи в негов интерес сили и кръгове по целия свят. Тези сили понякога се назовават по различен начин – „прогресисти“, „дълбока държава“, неоконсервативни и неолиберални кръгове и т.н. В една ли друга форма и състояние присъстват почти във всяка държава или общество. Основна политико-идеологическа платформа на същите през последните повече от 30 години бе „глобализацията“, виждана, като американски глобализъм. Т.е. като еднополюсен свят, на върха на който е именно споменатия свръхедър финансов капитал със западни, а най-вече североамерикански корени. Неговата стратегическа концепция бе тази изразена от американския кремлинолог от японски произход Френсис Фукуяма като „Край на историята“.

Според тази концепция разпространението по целия свят на либералната демокрация в западен стил, както и на доминирания от свръхедрия финансов капитал глобален пазар показва крайната точка на социокултурната еволюция на човечеството и формирането на окончателната форма на политическо управление и социо-икономическо функциониране.

Другата страна на основното противоречие е доста по-колоритна и характеризираща се с доста по-небалансирани взаимодействия във вътрешен план. Тя представлява ситуационно-временна, еклектична и вътрешно-противоречива коалиция от най-разннобразни сили и кръгове. Но три сили са в ядрото на тази коалиция:

  • Китай под ръководството на Си Дзинпин и левопатриотичните кръгове в Китайската комунистическа партия и държава, които стоят зад него;
  • Путинският „вертикал“ в Руската федерация(РФ), както и онези патриотично-националистически сили с различни политически разцветки, поддържащи в една или друга степен „Руската идея“. В икономически план тук може да отнесем отбранително-промишления комплекс на РФ и навярно част от руските корпорации, свързани със суровинната ресурсна база на Русия;
  • Класическите консерватори и национал-консерваторите около президента на САЩ Доналд Тръмп. В общополитически план те главно са концентрирани около GOP (Grand Old Party), т.е. Републиканската партия. Поддържани са от такива мощни кръгове като военно-промишления комплекс/ВПК/ на САЩ, както и друг тип промишлен капитал, базиран основно на североамериканска територия.

Това, което обединява всички тези три сили, както и други подобни, е отхвърлянето по различни причини на неолибералния социо-икономически модел, както и неолибералната социо-културна платформа. Но в много други важни измерения като стратегически визии, мисии и цели, както и пътищата за постигане на същите не само има различия, а в немалко случаи те са противоположни и противопоставени.   

В конфликта между двете страни на съвременното основно противоречие до съвсем неотдавна шансовете като че ли бяха в полза на първата от тях – неолибералната. Но все по-засилващия се провал на наложения от глобалистите неолиберален модел в различните му аспекти – военно-стратегически, общоикономически, технико-технологически и социо-културни, силно наклони везните в обратната посока.

„Империята отвръща на удара“

Подобно както става в известната поредица „Междузвездни войни“ на Джордж Лукас Империята, т.е. „глобалистите“ отвръщат на удара. Като се използват вътрешните противоречия и различните цели в другата страна –тази на отхвърлящите днешното неолиберално настояще и стратегическите визии, и цели на прогресистите, се инсталират  и осъществяват:

  • Спрямо РФ – икономически санкции, информационни и психо-исторически атаки, както и всякакъв друг род и вид т.нар. „хибридни войни“;
  • По отношение на КНР – търговски войни, също така всякакъв друг род и вид „хибридни войни“;
  • Към Тръмп – импийчмънт, а по отношение на кръговете, които го поддържат – мощна психо-информационна атака;

Но всичко това до голяма степен се оказа не особено ефективно. Тогава се включват в действие много по-мощни средства. Засега няма някакви окончателни доказателства за източника на Covit-19, затова не бихме искали да спекулираме по този повод. Но в тази връзка може да се каже твърдо едно. При цялата реална опасност от пандемията Covid-19 не бива да се пренебрегва факта на изключителното преекспониране на същата.

На практика се създава глобална параноя, поддържана от редица правителства и политически елити по света. Подобна параноя на практика е в пряко противоречие с целите на борбата с пандемията, която изисква разумно спокойствие, избягване на паника, твърди, но адекватни мерки. И най-вече обяснение на рисковете пред обществото и търсенето на съзнателно поведение за избягване на същите от гражданите поотделно и обществото като цяло.  Но в никакъв случай не възбуждане на екстремни форми на поведение от редица  граждани на базата на изказване на плашещи прогнози и вкарване на тероризиращи по този начин общественото съзнание страхове.

Зад цялата тази параноя се крият много неща. Първо, да се каже, че настъпващата Глобална криза няма съзнателен и манипулиран характер. Причината е пандемията. За нас  Covid-19 може да бъде обвинен, че е един от пусковите механизми на кризата, но в никакъв случай не е причината. Причината е целият този неолиберален капитализъм на катастрофите. И цялото това „количествено улеснение“ е днес не толкова спасение от Глобалната криза, а обратното то внася тази капка, която препълва чашата на Глобалния хаос. 

Второ, поддържането на такава параноя има за цел да блокира народното недоволство. Видите ли, не политиката на неолибералните политически и икономически елити доведе до Глобалната криза, а тази неизбежна пандемия Covid-19. И всичките тези неясни  формулировки в Закона за извънредното положение не създават ли онова желано двусмислие, което да позволи всеки един изказал недоверие в единствено „вярната линия“ на правителството и политическия елит да бъде „поставен на мястото му“.

Вместо заключение

Вместо заключение ще завършим с това - каква е все пак крайната цел на „глобалистите“, на „прогресистите“ – Глобален хаос? Да, както казва една наша поговорка – „В мътна вода риба лови“. В условията на Глобалния хаос да бъдат ударени всички онези, които в една или друга степен предлагат алтернатива на неолиберализма в различните му форми и прояви. Като по този начин върнат обратно времето на „Край на историята“.

В тази борба, както се вижда ясно днес, Европа, по-точно Европейският съюз (ЕС) се оказа най-слабото звено. Така че войната между двете страни на днешното основно противоречие най-вероятно ще се води основно на територията на същия този ЕС. А едва ли някой ще отрече, че в този ЕС именно нашата мила Родина е най-слабото звено.

Дали да завършваме с молбата „Бог да пази България“! Или да си спомним една друга наша поговорка, която казва, че „Господ дава, но в кошара не вкарва“.  Дали ще се намерят българи – жени и мъже, които да вкарат здраве и живот в „кошарата на българското бъдеще“?

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе