ЗАД НОВИНИТЕ

Как да направим разузнаването по-умно
Списание Сигурност - разговор с Ричард Хаас - новият/стар сив кардинал на САЩ

Как да направим разузнаването по-умно

12 Юни 2020

Мъдър методически „пример“, формат за развитие на мисленето в тези важни посоки на бъдещето, които нашата държава и нейните институции и служители проспаха фатално.

Council on Foreign relations (CFR) – водещият „мозъчен център“ на американската дипломация и външнополитическо разузнаване и издател на флагмана на политическия истаблишмънт на САЩ списание „Foreign Affairs“ (международни отношения) публикува през миналата година (2019), аналитичен материал със заглавие „Как ще си отиде старият световен ред“. Списание „Сигурност“ в първия си брой за 2020 г. предостави на своите читатели извадки от тази публикация в рубриката Калейдоскоп, съпостави и проанализира заложените в нея прогнози с реалностите и динамиката на глобалните международни процеси и значимостта ѝ за политическите лидери в САЩ и света.

Извън съдържанието на материала, днес искам да насоча вниманието на колегията към автора на тази статия Ричард Хаас, който се оказа не само водещ учен и капацитет в планиране на външнополитическите позиции на САЩ, експерт по въпросите на международната сигурност, ръководител през 90-те години на проекта за т.нар. „Златна книга“, озаглавена „Как да направим разузнаването на САЩ по-умно или бъдещето на разузнаването на САЩ“, но и един от наследниците /приемниците/ и продължителите на академичната практика на Збигнев Бжежински. Професор Хаас днес е президент на нюйоркския „Съвет за международни отношения“, както и автор на бестселъра „Международна бъркотия: американската външна политика и кризата на стария ред “. Републиканец, Ричард Хаас е специален помощник (1989-1992) на Джордж Буш Старши, директор на Департамента за планиране на политиката в Държавния департамент на САЩ, бил е и главен директор по проблемите на Близкия Изток и Южна Азия в Националния съвет за сигурност (НСС). Вече17 години е президент на CFR.

„...Днес двата модела увехнаха. Студената война завърши отдавна, но създадения от нея световен ред се разпада на части, вероятно заради неудачния опит на Запада да интегрира Русия в либералния свят. Русия не е предявявала военни претенции към НАТО, но демонстрира готовност да разруши статуквото, в това число и чрез използването на сила... Всичко това говори за игнориране на основните „стопиращи буфери“ на стария порядък...“. Така звучат позициите на Ричард Хаас за бъдещото развитие на САЩ и ролите в Новия световен ред.

В списание „Сигурност“ и във водещи световни медии, можете да проследите тезите на този ярък автор и капацитет на външнополитическото планиране на САЩ.

Но днес ще Ви представим през ракурса на времето едно прелюбопитно интервю с Ричард Хаас, взето от доайена на нашата редакционна колегия ген. Тодор Бояджиев през далечната 1996 година.

Това е един мъдър методически „пример“, формат за развитие на мисленето в тези важни посоки на бъдещето, които нашата държава и нейните институции и служители проспаха фатално. Тук ще видим и ще се докоснем до заключения за организацията на отношенията между производителите на разузнавателна информация и потребителите на тази информация, както и до механизмите за координация и контрол.

А ликвидирането на приемствеността и липсата на какъвто и да било координационен механизъм и /или стратегически център съвет, институт/ за разработки, планиране и стратегии за дългосрочно развитие на национални интереси, разузнавателни приоритети, международно сътрудничество взаимодействие и утвърждаване на държавен суверенитет, доведе България до безумието на настоящето и до незавидната обществено политическа, икономическа и социална съдба.

Няма смисъл от информация, която получаваш след като е била необходима..!

Няма оправдание за действия, пренебрегнали реална и навременна информация за бъдещето..!     


СМЯНАТА НА ВЛАСТТА В БЕЛИЯ ДОМ НЕ ВЛИЯЕ ВЪРХУ АМЕРИКАНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ

Разговор с проф. Ричард Хаас

Господин професоре, първият ми въпрос е свързан със златната книга и започвам с незначителното . Защо решихте, че темата трябва да се разработи от независим екип?

Опитахме се да привлечем изтъкнати американци, които разбират тези проблеми. Институциите, които ни спонсорират в случая Съветът за международни отношения, са ограничени от законите в САЩ при отпускането на средства за проучвания, когато се предлагат специфични промени в политиката или лобиране пред Конгреса. Те привличат хора като мен, които са били в правителството и други, които познават дейността на разузнаването на САЩ, за да издадат доклади от свое име. Това не е доклад за някаква институция, не е доклад за Съвета, а са разсъждения на 20-25 души, събрани за това проучване.

Как бе създаден независимият екип? Как избрахте неговите членове?

Искахме да съберем различни хора такива, които имат богат личен опит в областта на разузнаването. На второ място, трябваха ни хора, които имаха богата информация, работили са в Държавния департамент или в Министерството на отбраната и им се е налагало да четат материали на разузнаването, за да ги използват в работата си. Включих и няколко академици хора, които проучват разузнаването. Необходими ми бяха още журналисти и няколко бизнесмени. Много от тях може би никога не бяха чели информация на разузнаването, не знаеха почти нищо за него, но в бизнеса си ежедневно ползват най-различна информация, която е обект на разузнаването. Например един много преуспяващ бизнесмен от международен мащаб трябва да има информация за пазара. Той влага средства, търгува. Така че, исках да привлека хора от различни сфери и да видя какво ще се получи.

Паралелно с Вас и независимо от Вашата група имаше парламентарна или конгресна комисия, сенатска комисия, президентска комисия и някои други независими целеви групи, които работеха по същия проект. Кое превърна Вашия доклад в „златната книга“ - уникална, различна от останалите доклади? Кои са основните открития в нея?

Не съм сигурен, че е чак толкова уникална. Както много точно изтъкнахте, по същото време се правеха още няколко изследвания за дейността на разузнаването. Най-известното е на така наречената комисия Аспен или Браун, която бе съставена съвместно от президента и ръководството на Конгреса. Имахме намерение да съберем най-добрите материали на външни хора и да оставим другите да решават дали сме се справили отлично или добре. Смятам, че по принцип откритията ни са свързани преди всичко с необходимостта от разузнаването. Има много хора, които смятат, че сега, след като приключи студената война, когато съществуват Си Ен Ен, интернет и компютрите, разузнаването вече не ни е потребно. Едно от нашите становища е, че все още то ни е много необходимо. Информацията, от която се нуждаят политиците, не може да бъде получена от телевизията или прочетена във вестниците. Също така не може човек да има достъп до точно определена информация или не може да се информира навреме по някой съвсем специфичен въпрос. Няма смисъл информацията да се получава една седмица след като е била необходима. Ако тя е нужна на някого в определен момент, той трябва да има достъп до нея. Може някой да иска да постави въпроси, свързани с нея. Той трябва да получи отговор. Затова смятам, че разузнаването трябва да се съхрани и обнови.
Поставяме и много въпроси за неговата организация. Препоръчваме то да бъде много по-централизирано. Това ще засили ролята на този, който отговаря за цялото разузнаване. Сега той няма влиянието на диригента, а е повече като първа цигулка. Според нас тази позиция не е достатъчно силна. Правим и много други заключения за организацията, за отношенията между производителите на разузнавателната информация и потребителите на тази информация. Обмисляме как да стане така, че те да работят в по-тясно сътрудничество, как да наблюдават по-отблизо работата на Конгреса и на другите институции, които имат нужда от тази информация, от обмена на информация в областта на разузнаването между САЩ и други правителства или с ООН и т.н.

Кой ще използва доклада и как?

Добър въпрос. Вече имах възможност да направя изявление пред Конгреса във връзка с доклада. Говорих с много членове на Сената и с хора от Белия дом. Срещнах се и със служители от администрацията. Този доклад, както може би сте забелязали, предизвика изключително голямо внимание в средствата за информация в Америка, освен статиите, които аз написах, излязоха много материали за самия доклад. Така че, оказахме голямо влияние не само върху обсъжданията в обществото, но и върху обсъжданията в правителството на САЩ.

Споменахте за обмена на информация. Преди да Ви попитам по-конкретно за това, бих искал да Ви поставя един по-общ въпрос: очаквате ли в близко бъдеще да се появи някакъв първообраз на международна разузнавателна общност?

Много важен въпрос. Смятам, че това е възможно, ако се има предвид да бъдат избрани държавни организации със специфични проблеми. Според мен, не трябва да бъдем прекалено амбициозни и да се стремим да създадем международно ЦРУ. Струва ми се, че това не е възможно и идеята не е добра. Но допускам, че някои правителства биха желали да дадат данни за източници на информация, която ще послужи за борба срещу общи проблеми. Мисля, че в това отношение де факто има сътрудничество между страни, които се чувстват застрашени от тероризъм и са готови да направят нещо по въпроса. Същото се отнася и за международните престъпници. Би могло да се направи нещо като кодекс. Да се постигнат неофициални и официални споразумения, при специфични проблеми да се организира по-специален обмен на информация. Например по време на операцията „Пустинна буря“, когато САЩ организира коалиция срещу Садам Хюсеин, трябваше да обменяме информация помежду си, за да може тази акция да има успех. В някои случаи само ООН може да направи нещо. САЩ обменя информация с ООН, с Международната комисия по атомна енергия. Затова мисля, че всичко това би трябвало да бъде като една общност, ако под общност не се разбира една единствена организация, а мрежа, в която се обменя информация и има взаимодействие.

Ако говорим за международно сътрудничество в областта на разузнаването, то трябва да се внесат нови правила в играта. Очаквате ли някакво Виенско споразумение, което да ръководи дейността на разузнаването? Нямам предвид в детайли, но като някакъв морален кодекс, като принципи на поведение?

С една дума не. Разузнаването по принцип има за цел да разкрие неща, които хората не желаят да бъдат разкрити. Има много думи, ако човек трябва да бъде любезен. Никога няма всички да се съгласят с това. Ако то все пак се случи, ще настъпи краят на историята и на международните отношения. Винаги ще има правителства и организации, които ще се стремят да скриват някои неща. Такава е действителността. Не смятам, че в резултат на това ще се изработят някакви строги правила или Виенско споразумение. Но не мисля, че е важно. Това, което наистина е необходимо, е да се разширява сътрудничеството между правителствата и организациите, които имат сходни разбирания. Когато те имат желание да си сътрудничат, да проверяват информацията си, може би да предприемат съгласувани действия, смятам, че тогава може да се каже, че в разузнаването е поставено начало на по-голяма промяна.

Нека да дам пример за една друга област, в която може би разузнаването прави промяна, за каквато Вие споменахте. Става въпрос за предоставянето на информация. Нормално е да се допусне, че при не толкова ограничено сътрудничество, каквото преди беше между САЩ и Съветския съюз, а сега между САЩ и Русия, в много страни по света е нормално да се предоставя информация за обекти на разузнаването с цел да се помогне за стабилизиране на положението. Например в Южна Азия между Индия и Пакистан, или може някой ден на Балканите, или в Близкия изток. Нормално е да се допусне, че ако източник на информация на САЩ се добере до данни за някакви войски, за броя на войниците или за разположението им, той ще ги съобщи на останалите служби, за да ги предупреди. Често са избухвали войни, тъй като някои са направили погрешни изчисления или поради липса на информация. Така че това е възможно.

Връщам се отново към златната книга. Имаше ли различия във възгледите и как успяхте да ги преодолеете?

Може би най-големите спорове възникнаха, когато писахме доклада за икономиката. За това дали разузнаването в САЩ трябва да бъде използвано в областта на икономиката. Всички бяха на мнение, че то не трябва да бъде използвано, за да помага примерно на Дженеръл мотърс или Дженеръл електрик да получат някакъв договор. Несъгласия имаше и за това дали разузнавателните служби могат да предложат нещо на политиците в САЩ, за това, което те не могат да узнаят от Уолстрийт джърнал, Файненшъл таймс или от списанието Иконъмист. По тези въпроси не постигнахме съгласие. След като докладът беше публикуван, възникна друг спорен въпрос. Това беше за разузнаването под прикритие и за хората, които трябва да участват в него. Проблемът беше дали САЩ трябва да разчитат на журналисти, на духовници или на други хора като вероятни сътрудници при събирането на информация. И това се превърна в най-дискусионната препоръка в доклада. Макар че ние препоръчахме само да се обърне внимание на този проблем, дори самото му поставяне предизвика по-големи спорове, отколкото на някои би им се искало.

Има ли различия в отношението към разузнаването между двете основни партии на републиканците и на демократите, и какво става в средите на разузнаването, когато се промени екипът на Белия дом?

Интересен въпрос. Не смятам, че има позиция на демократите по отношение на разузнаването, противоположна на позицията на републиканците по този въпрос. Според мен, вероятно и в двете партии съществуват различни становища. Като че ли няма различия. Може би в Републиканската партия малко по-голяма подкрепа получават предложенията за отпускане на повече средства за разузнаването, просто защото разузнаването е тясно свързано с много области - САЩ е активна държава в международен план по отношение на лидерството, на използването на американска военна сила. Мисля, че поради тези цели може би разузнаването получава малко по-голяма подкрепа от страна на републиканците, отколкото на демократите. Не бих преувеличавал различията. Не смятам, че те определят партийните позиции.

Във връзка с въпросите, за които говоря, е и това, което в Демократическата партия се определя като злоупотреба с разузнаването. Става дума, че служителите в ЦРУ сигурно имат проблеми, свързани с правата на човека или някакви други проблеми и те, може би, трябва да бъдат много по-внимателни и по-взискателни, когато определят кой да работи в разузнаването на САЩ. Лично аз бих постъпил като реалист и не бих желал да работя с някой досаден или отблъскващ човек, ако в определена ситуация информацията, която ми е необходима, е много важна. Ако има промени в Белия дом, не смятам, че те ще се отразят драматично върху разузнаването. И г-н Байдън да влезе в Белия дом, той несъмнено ще подкрепи разузнаването, ще продължи да отпуска значителни средства за него. Но и г-н Тръмп да остане в Овалния кабинет, не предвиждам да станат някакви драматични промени.

Смятате ли, че след Уотъргейт има достатъчно гаранции, че разузнаването е само инструмент и не може да бъде използвано за политически цели?

Няма как това да се гарантира по законодателен път. Правителството все пак е съставено от хора. Независимо от това колко закони или правни уредби бъдат създадени, всъщност всичко зависи от президента и от хората около него. Има и известно напрежение. Искаме разузнаването да бъде на ниво. Искаме хората от разузнаването да имат влияние сред политиците, да знаят какво мислят политиците. Искаме те да знаят какво става в главите на политиците. Затова ни се ще те да са по-близко до политиците, но не искаме да се поддават на влияние до степен, в която разузнаването да стане аморфно. Нашето желание никога не е било разузнаването да укрива истината само защото тя е неудобна или неприятна. Така че по някакъв начин трябва да се направи така, че служителите от разузнаването да бъдат честни и да говорят открито, без да се опасяват, че това, което казват, може да бъде политизирано. Много е трудно да се постигне такъв баланс. Но ние видяхме, че тук има успех. Преди време шефът на разузнаването публично заяви, че политиката на САЩ срещу Ирак е претърпяла неуспех. Всъщност той каза, че Садам Хюсеин е станал по-силен в края на септември 1996 г, отколкото е бил в края на август 1996 година. Естествено, г-н Клинтън тогава не искаше да чуе това. И г-н Клинтън каза нещо съвсем различно. Но точно това се очаква от разузнавателните служби. Целта е не да се успокояват политиците, а да станат по-находчиви. Така и трябва да бъде.

Може би затова и заглавието на вашата книга е „Да направим разузнаването по-умно“. За да помогнете на политиците да станат по-находчиви. Последният ми въпрос е как виждате американското разузна- ване през ХХI век?

Мисля, че през ХХI век американското разузнаване ще изглежда почти както сега. Не смятам, че ще претърпи някакви революционни промени. Шпионажът съществува от хиляди години. Винаги е полезно да се знаят намеренията и възможностите на неприятеля. Несъмнено, ние ще продължаваме да имаме неприятели по света и ще продължаваме да чувстваме необходимост да знаем за тях неща, които само разузнаването може да ни осигури.

Вероятно ще се променят страните, по отношение на които сме загрижени. Предполагам, че по-малко ще сме загрижени относно Русия, както и за някои други страни. Може би ще изпитваме по-голяма тревога относно Китай, може би много ще се тревожим относно така наречената „Роза“ - Иран, Ирак, Северна Корея, както и за тероризма въобще и конкретно на наша територия, за средствата за масово унищожение. Така че може да се прояви малка разлика в приоритетите на разузнаването на САЩ. Може да се даде предимство на събирането на информация за разузнаването от хора пред доставянето ѝ от сателити, но по принцип необходимостта от разузнаване няма да отпадне. Мисля, че ние и в бъдеще ще имаме необходимост от достатъчно голяма и предана разузнавателна организация, от група организации в правителството на САЩ.

 

За вас подбра и коментира: Лазар Мурджев

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе