Вашитѣ очи не сѫ отворени, нѣмате духовно зрение. Вие виждате нѣщата съ физическитѣ си очи. Защо не виждате нѣщата духовно? Защо вашитѣ очи не сѫ отворени? — Заради вашия страхъ. Вие сте много страхливи. Единственото нѣщо, което спъва сегашнитѣ ученици да прогресиратъ бързо въ духовната наука е страхътъ. Азъ съмъ срѣщалъ малко смѣли хора въ свѣта. Не говоря за смѣли, за безстрашни само за моментъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ може да бѫде смѣлъ, безстрашенъ на бойното поле. Тамъ може геройски да влѣзе въ 10 най-страшни сражения, но оставете го въ обикновения животъ, тамъ ще се прояви, като най-голѣмъ страхливецъ. Вземете му паритѣ отъ касата и той вече е подъ страха на утрѣшния день. Страхътъ е, който ви спъва навсѣкѫдѣ. Този страхъ влияе върху ума ви, прѣчи ви да се проявите...
...За сега, ще гледате да се освободите отъ двѣ нѣща: отъ страха и отъ докачението, отъ обидата. Ще разглеждате страха отъ всички положения, понеже той постоянно реагира върху васъ, постоянно ви влияе. Причината да се докача човѣкъ е пакъ страхътъ. Тои се плаши, че ще се урони неговия престижъ. Нѣкои хора ми казватъ: знаете ли какво говорятъ за васъ? — Зная, но не се плаша. Ако се плаша, ще трѣбва да се разправямъ съ хората. Никой не може да урони вашия престижъ. Помнете слѣдното нѣщо: не е било врѣме и нѣма да бѫде, когато нѣкой е сполучвалъ да вземе благото, което Богъ е далъ нѣкому. Нѣма нито единъ примѣръ, дѣто нѣкой да е успѣлъ да вземе благото комуто и да е. Това е единъ великъ законъ! Слѣдователно, цѣлиятъ козмосъ да се дигне противъ тебе, цѣлата земя и цѣлата слънчева система, никой не ще може да ти отнеме това, което Богъ ти е далъ. Вие седите на една скала, на единъ великъ законъ, но се страхувате, че нѣкой може да ви вземе благото. Вие мислите, че Богъ, който е създалъ свѣта, може да се мѣри съ вашитѣ мѣрки. Не, казалъ съмъ ви и другъ пѫть, че у Бога нѣма обратни рѣшения. У Бога има нѣщо велико: и за най-малкото нѣщо, което е обѣщалъ, Той е всѣкога буденъ. Това, което обѣщае веднъжъ, всекога испълнява. Нѣма умъ по-буденъ отъ Неговия. Значи, никой не може да ни лиши отъ това, което Богъ първоначално е обѣщалъ да ни даде, затова трѣбва да бѫдемъ свободни и безстрашливи. У Бога нѣма страхъ. Ако вие сте страхливи, това не е отъ Бога, това е отъ дявола. Страхътъ е начало на грѣха въ свѣта. Забѣлѣзалъ съмъ, че когато ученицитѣ дойдатъ въ училището, въ първо врѣме се уплашватъ, какъ и кога ще свършатъ гимназия. Свършатъ гимназия, влѣзатъ въ университета, боятъ се какъ ще го изкаратъ. Свършатъ университетъ, сега се плашатъ, какъ ще си намѣрятъ работа. Нѣкой е чиновникъ, казва си: ами ако ме уволнятъ? Страхътъ царува навсѣкѫдѣ. Той ви свързва психологически. И когато ние се избавимъ отъ тази язва, отъ тази душевна проказа — страха — ще бѫдемъ хора свободни. Тогава вече можемъ да говоримъ за друга философия. Докато страхътъ не е излѣзълъ отъ васъ, и да ви се каже истината, вие ще я облѣчете пакъ въ дрехата на страха. Щомъ облѣчете истината въ страха, тя се покваря. И истината може да се поквари. Ако въ едно нечисто шише внесете чиста вода, тя все ще има малко миризъ, който ще разваля вкуса й.За да бѫде човѣкъ абсолютно свободенъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Абсолютно свободни и чисти сѫ онѣзи, които сѫ безстрашни, Само безстрашниятъ човѣкъ може да стане вѣренъ на Бога. Той е вѣренъ въ всичкитѣ вѣкове, а това е цѣнно качество...
...Сега, ще турите въ себе си принципа: Безъ страхъ! Туй ви дадохъ като мото. Вие мислите, че е много лесно да го изхвърлите вънъ отъ себе си, но трѣбва да го виждате навсѣкѫдѣ въ проявитѣ си и да умѣете да се освободите отъ него. Искамъ да бѫдете свободни. Този въпросъ занимава всички ви. Дойде нѣкой при мене и ми казва: защо постѫпи така еди коя си сестра? — Отъ страхъ. Чудни сте вие! Главата ми побѣлѣ отъ тия ваши глупави въпроси. „Защо тази сестра така постѫпи?“ — Отъ страхъ. Ами ти защс питашъ? — Отъ страхъ. „Защо не живѣемъ братски?“ Защото ни е страхъ „Защо не се примиримъ“? Защото ни е страхъ. „Ами кога ще тръгнешъ правилно къмъ Бога“? — Когато любовьта ни изпълни сърцата. „Кога ще стане това?“ — Когато страхътъ изчезне отъ васъ. Тъй седи въпросътъ.
„Страхът“. Беседа от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) 1924 г., МОК.
Източник: Благовест
