След провалите с Асандж и Сноудън и изпуснатата възможност страните по света и техните ръководители да бъдат поставени под пълния контрол на „Big brоther“, по-нататъшното изпълнение на сценариите на Фондация „Рокфелер“, явно, е било отложено, а авторите Родин и Шварц – уволнени. Според хипотезата на втория сценарий, назован „Умните заедно“, Китай е трябвало да бъде признат за флагман на глобалното развитие и технологиите заради внедрената „Система на социалните рейтинги“, която е следвало да бъде приета от международната общност за образцова и достойна за подражание. Но когато тя се разпространи по целия свят „неочаквано“ ще се окаже, че „цифровият концлагер“ има сериозен страничен дефект – разрастване на международната киберпрестъпност. Това ще е преходът към третия сценарий – „Атака с взлом“, който предполага постепенно ерозиране на най-големия съвременен конкурент на САЩ – Китай чрез създаване на вътрешно-политически проблеми в Хонконг, в Уйгурския национален окръг, атаки по отношения спазването на правата на човека, напрежение и териториални спорове със съседите и, преди всичко, стимулиране на киберпрестъпност и разпространение на фалшифицирани стоки. Целта на глобалистите е била Китай да се затвори към външния свят и да се съсредоточи върху справянето с възникналото социално неравенство. Четвъртият сценарий, назован „Умното сметище“, който е предвиден като заключителен, практически завършва формирането на Новия световен ред с обособяването на две планетарни общности – „Глобалният град“ и „Глобалното село“. Според сценария „Глобалният град“ се състои от няколко стотин мегаполиса, премуществено в западното полукълбо (по подобие на сега възникващото обединение на агломерации от източното и западно крайбрежие на САЩ), свързани помежду си с първокласни комуникации, които ще преминават през заобикалящите ги гигантски територии („Глобалното село“), където се шири анархия и изостаналост. „Селото“ ще обслужва „Града“ и ще бъде източник на всякакъв вид ресурси, като „редът“ в него ще се поддържа в съответствие с известната концепция за „управление чрез хаос“.
Представените още през 2010 година от Фондация „ Рокфелер“ четири сценария, които силно се различават помежду си, хвърлят обилна светлина върху възможните перспективи и проблеми в развитието на човешката цивилизация в резултат на невероятните завоевания на четвъртата индустриална революция. Това, което прави днес с народите „Covid-19“ =„Пълно блокиране“ е сценарий, папагалски изпълняван от местните „наполеоновци“, напомнящ ни, че в света все още има много ръководители на държави, политически лидери, финасови акули и филантропи-олигарси ( Б.Гейтс, Дж. Сорос, О.Дерипаска и пр., в т.ч. и българските им аналози), които вече не са алчни и ненаситни за максимални печалби от производство и търговия със стоки и услуги, както пишеше Маркс, а чрез налагането на глобализацията се опитват да създадат модел на човешко общество – „Град на хълма“, чрез който устойчиво и завинаги да си гарантират водещо положение в света, в националните и регионални образования и да „бетонират“ колосалното си лично влияние върху глобалните процеси.
В последнато си ежегодно послание към Конгреса, произнесено на 24 януари 2000 година, отявленият и безскрупулен глобализатор Бил Клънтън обяви, че процесът на глобализация съответства на националните интереси на САЩ, или с други думи казано, САЩ национализират останалия свят! Ни повече, ни по-малко! Ал Гор, като следващ президент, трябваше окончателно да глобализира света под знамето на борбата срещу климатични промени, Обама да привлича цветнокожите, сексуалните и етнически малцинства, а Хилари, като президент, триумфално да завърши процеса! Да, ама не!
На изборите през 2000 г. победи републиканецът Джордж Буш-младши, който в посланието си до Конгреса след атентата в Ню-Йорк през септември 2001 г.,заяви: „Отиде си времето, когато държавите преотстъпваха суверенитета си на наднационалните структури–дойде времето, когато трябва да си го върнем!“.Това бе
първият удар по глобализацията
Вторият бе в Доха, Катар, през 2001 г., когато болшинството държави, участващи в конференцията на СТО не приеха изменения в Устава на организацията , установяващи единни глобални критерии на СТО към всички членове по въпросите на продоволствената безопасност, енергийните тарифи и инвестициите при създаването на крупни национални сектори в производството.
Третият удар бе световната финансова криза 2008-2010 г., когато водещите развити държави, спасявайки частните корпорации и банки осъществиха огромно държавно вмешателство в икономиката и банковото дело, забравили неолибералната мантра за „всесилието на пазара“. И този „общоприет мит“ на неолиберализма рухна!
Четвъртият удар по еднополюсната глобализация бе подготвен с речта на Владимир Путин на Мюнхенската конференция по безопастност през 2007 година. Американската „дълбока държава“ тласна психически обременения Саакашвили към военна авантюра – нападение и убийство на изпратените от ООН руски миротворци на границата между Южна Осетия и Грузия. Руската армия се намеси, стигайки на 60 км от столицата Тбилиси, и в резултат бяха създадени и признати от РФ две нови суверенни държави- Абхазия и Южна Осетия.
Петият решителен удар по глобализацията бе нанесен по време на президентството на Барак Обама. Активността на Хилари Клинтън по целия свят за силовото налагане на Новия световен ред с единствен планетерен център на управление и ръководство доведе до реализацията на многомилиардния план за крайно противопостовяне между РФ и Украйна. След метежа срещу законния президент Янукович, развихрилата се анархия и силово преследване на рускоезичното население на Украйна, се случи очакваното – народът на автономна реублика Крим, рускоезичното население на Донецка и Луганска области, възползвайки се от международно приетото право на самоопределение на етническите общности обявиха отделянето си от държавата Украйна, а Крим, след референдум, и завръщането си под юрисдикцията на Русия. Това предизвика бурна реакция и налагане на икономически и финансови санкции и ембарго на РФ и, съответно, контрасанкции върху САЩ и ЕС от страна на Русия. В резултат на тези действия, днес, шест години по-късно, РФ е напълно самодостатъчна по отношение на изхранване на населението си, притежава най-доброто въоръжение и боеспособна армия, създадоха, без участието на ЕС и САЩ, международни организации като БРИКС и регионални като ЕврАзЭС и ШОС. РФ променя конституцията си от 1993 г., засилвайки социалната роля на държава и гарантира правата и свободите на гражданите, излиза от договорите за избягване на двойното данъчно облагане с държави-офшорни зони, поставя действието на вътрешните си закони над това на международните, забранява на отговорните си управленски кадри да притежават имоти в чужбина и да имат чуждо гражданство. РФ вече създаде собствена платежна система, съвместима с разчетните центрове на страните от БРИКС. ЯНДЕКС и мейл.ру създават собствени интернет-ресурси за комуникация, а социалната интернет мрежа „Вконтакте“ е най-голямата на пространството на бившия Съветски съюз.
Шестият, най-чувствителен за глобалистите удар, бе избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Само за няколко месеца той срина дълго подготвяните планове за оплитане на света в „глобализационната“ мрежа, – излизайки от Парижкия договор по климата, от договорите TPP, TTIP и TISA; спира финансирането на СЗО, атакува ООН и ВТО. Тръмп обяви „война“ на „Вашингтонското блато“ и „Дълбоката държава“, непрекъснато напада американските информационни гиганти, наричайки ги „фабрики за „фейк-нюз“. Изпълнявайки девиза си „Да направим Америка отново велика!“ , 45-ят президент на САЩ възприе протекционизма в икономиката като главен двигател на процеса за връщането на производство на стоки и услуги в САЩ.
Седмият, по същество, финален акорд върху рухването на глобалистката мечта за еднолично господство на „избраните“ сложи пандемията „Covid 19“ . Планирана като сценарий за начало на крайната фаза това планетарно бедствие оголи по безпрецедентен начин истината за коварните планове на „избраните и изключителните“. И, както пише Антон Чехов: „Ако в началото на пиесата пушката виси на стената, то в края тя задължително ще гръмне!“, в нашия случай със сценарно заложената пандемия и „Пълното затваряне“ на света, на практика, след десет години, в най-неподходящия момент за авторите, „бомбата-пандемия“ избухна, окончателно изпращайки в историята бленувания Нов световен ред.
а нас ,българите, вероятно, най-важното в търсенето на собствен път и модел на развитие е да осъзнаем,че изминалите тридесет години български демократичен преход
нанесоха смъртоносни поражения
на традиционните ни духовни ценности и вяра, на националната ни индентичност и народопсихология, превръшайки поколения българи в първосигнални потребители на материални „фетиши“, в безчувствени регистратори на човешката болка, загубили вроденото си чувство на състрадание и съпричастност към слабите. Етическата система на неолибералния пазарен капитализъм във вариант „Глобален, еднополюсен световен ред“ се базира на първосигналния човешки инстинкт за оцеляване, където силният „изяжда“ слабия, което днес се нарича конкуренция! А в действителност битка на унищожение между човеците за власт, пари и удоволствия по законите на джунглата! Всеки е сам за себе си ! Човек за човека е вълк! Изненадващо ли е, че американците, плащайки двойна цена, прибраха от летище в Китай платените вече медицински предпазни средства, предназначени за Франция, която по това време крайно се нуждаеше от тях?! Или факта, че в единния общ европейски дом, наречен Евросъюз, не се намери кой да помогне на бедстваща Италия, та се наложи „врага“ Русия и комунистическите Китай и Куба да спасяват изоставените от съюзниците италианци! Или извиращата огромна доброта в думите на Путин, когато казва: „За нас е важен животът на всеки човек, във всяка точка на страната!“, докато по същия повод Тръмп прагматично заявява: „В следващите две седмици ще бъде тежко – ще умират много хора (както стана и на практика-б.а.), но към Великден трябва да отворим страната, защото от глад ще умрат два пъти повече!“ Умират възрастните, бездомните, цветнокожите, нямащите медицински застраховки и пари за лечение! Нищо лично! Само бизнес!
И още едно „пандемично“ наблюдение! Висшите държавни чиновници и медицински шефове непрекъснато апелират към хората да си седят вкъщи, провокирайки по този начин страхова невроза, с едничката цел – да избегнат катастрофалния сбъсък на пандемията с действителното състояние на българското здравеопазване! Заради неизпълнени законови изисквания и безхаберната неподготвеност на управляващите българите за броени седмици трябваше доброволно да се лишат от редица права и свободи. Болшинството, възрастните хора, убедени от предишната власт, че държавата се грижи за своите граждани, добросъвестно изпълняват указанията за самоизолация, докато младите, продукт на неолибералната свобода във всичко и навсякъде, не желаят да се самоогриничават, нарушават правилата, подлагайки на риск цялото общество! Къде са знанията и възпитанието, получавани в училището и университетите, къде е самодисциплината и патриотизмът, формирани преди десетилетия в БНА, къде е престижа и авторитета на властта, изграждан с умни и балансирани решения в защита на гражданите! Няма ги! Житейската философия на няколко поколения българи днес се гради върху необуздания стремеж за пари, самоизява и удоволствия!
През 1949, месеци след илизането на романа „1984“, изключителният Джордж Оруел споделя в едно интервю: „..почти цялата английска левица приема руския режим като „социалистически“, докато мълчаливо осъзнава, че неговият дух и практика са съвсем различни от всичко, което се разбира под „социализъм“ в тази страна. Оттук възниква и един доста шизофреничен начин на мислене, при който думи като „демокрация“ могат да имат две несъвместими значения". Най-ярко тази шизофрения в първите дни на българската демокрация се прояви в известна фраза на комуниста Петър Младенов: „По-добре е да дойдат танковете?“ Какво ли би написал в книгата си „2020“ Оруел, ако би разбрал как в капиталистическа неолиберална и напазарувана България отявленият и новоизлюпен антикомунист и „демократ“ Б.Борисов плаши собствения си народ „с излизането по улиците на въоръжена с шмайзери армия“ и предрича на гражданите, че ще горят в ада, ако не го слушат! В „историческото новото“ време СДС е коалиционен партньор в тоталитаризма, „шкембе-войводата“, поради липса на млади защитници на Отечеството, вкарва в армията като новобранци стари „пушки-кръмклийки“, а от телевизионния екран „бунтарят“ Кошлуков, изпълняващ поддържаща роля при диктатора, показва среден пръст на онемялата публика!
Май, въпреки „реализираният спасителен“ „План Ран-Ът“ и митингите, всичко, господа демократи, си остана по-старому, но вече се случва във вид на гротеска!
Жална картинка! Театър на „абсурда и флашмоб“ на пост-истината и разрухата!
А някой тихо подвиква: „Да живее България!“
Да, ама няма как да се получи...
