Когато принуждават един народ да забрави своето минало, той не може да има и достойно настояще и е достъпен за всеки зловреден манипулатор, защото е загубил самочувствието си на народ! Първото важно и необходимо условие, за да бъдем достойни българи и наследници на тази хилядолетна българска история, е добре да тачим и познаваме своето минало!
„Да се роди, да живее, да яде, да пие и накрая да умре, може и насекомото. Човек трябва да живее живот, полезен на другите!“ (Джузепе Гарибалди).
„Човек, който не знае и не прави нищо добро за отечеството си, е подобен на безсловесно животно, което живее на света само и само да се прехрани!“ (Георги Раковски).
За себе си самият Георги Раковски пише: „Най- мъчното нещо на света за един добросъвестен човек е той да говори сам за себе си. Никога не бих се осъдил на такова едно нещо, ако описаните дела не биха имали твърде тясна връзка с отечеството ми“.
През есента и в началото на 1866 г., тежко болен, Георги Раковски замисля да напише своята автобиография, като прави план съдържание до началото на 1858 г. в 78 точки; нарича го „Житието“. В набелязаните стъпки има до голяма степен неясноти, непълноти за връзките му с Чайка –Чайковски, с Иларион Макариополски, с Неофит Хилендарец (Бозвели) и др. Той съзнава и поема голямата отговорност пред историята с това, което ще пише без красиви описания, без забавни истории, без измислени и донагласени случки. Само истината, в името на народния дух и неговото развитие. Прилагам част от „Житието“ на Георги Раковски в оригинал. Съдържа данни за месторождението и рода.
Вазов описва личността на Раковски като „мечтател безумен, образ невъзможен“. Отнася се за личност, която владее осем езика, три от които са древни – персийски, арабски и санскрит/зендски/ хинди. Защото Раковски е първият европеец, който превежда „Панчатантра“ (свещената книга на индусите) директно от санскрит! Днес в Индия има над 10 училища с името „Георги Раковски“!
Дейността му е широкомащабна! Занимава се с етнография и издава „Етнографски въпросник“. Разпространява го с молбата „всеки българин да напише песен, българска гатанка и вярване“. Това е първият по рода си етнографски сборник! Той го издава и го нарича „Показалец“. „Показалецът“ се използва за доста научни дисертации като източник на скрити или непознати за нашия фолклор факти! Раковски се стреми да съхрани богатството на езика и поради тази причина влиза в задочен спор със своя съгражданин, котленеца Гаврил Кръстевич, който иска да унифицира езика и да наложи говоримия език за книжовен български език. Като етнограф фолклорист Раковски подтиква много българи да се образоват във връзка със своите вярвания, обичаи и песни. Подготвя първия етнографски въпросник по отношение на въпроси, засягащи културата в родния му Котел. Във връзка с борбата за образование, Раковски е човекът, смятан за учител на Васил Априлов, който създава първото класно училище в Габрово през 1834 г. (а по отношение на революцията той е учителят на Васил Левски). След Паисий Хилендарски и Софроний Врачански Георги Раковски е направил най-много за съхраняването на българското самосъзнание през XIX век. Това е личност с голям идеен размах – той е етнограф, журналист, издател, учител по чужди езици и дори поет. Взема сериозно отношение и по църковния въпрос. Негови „ученици“ в по-голяма или по-малка степен са В. Априлов, Д. Цанков, Ив. Касабов и най-вече – В. Левски.
Раковски се занимава пръв с българския език и показва на българите и европейците колко древна писменост притежаваме! Казва, че езикът ни е сроден с арамейски и санскрит! Обявява го за санскритски и търси етимология – „сам-скрит“, т.е. българският език е толкова древен, че сам се е скрил от света. Сам – скрит е езикът на Само (Шамо) – владетелят на самнитите (българи) на най- старата държава в света, за която имаме писмени китайски хроники още от октомври 2127 г. пр. Хр, когато българите (самнити) побеждават китайците и по наше нареждане се строи китайската стена! От Само (Шамо) произлиза и Шаман. Раковски чете на санскрит браминската древна книга „Мисленик“. Той проследява пътя на „Мисленик“, който достига до Аристотел чрез Калистен, офицер в похода на Александър Македонски в Индия. Аристотел го краде и публикува като своя книга със заглавие „Логика“.
Раковски доказва всъщност, че „Мисленик“ е издаден като книгата на Аристотел „Логика“ в периода от: 336 – 323 г. пр. Хр. Или: Древните българи са донесли браминските мъдри книги – „Мисленик“, „Пътник“, „Гръмник“, „Пет-звезди“ и други преди повече от 1700 г. пр. Хр. Тези книги фактически станали български старини, които българите укривали в старопланински пещери от византийците (Източна римска империя) и гърците, които ги изгаряли на клади. Папа Николай П ъ р в и заповядал на княз Борис Първи да гори непременно тези „проклети“ книги. А самите гърци и византийци (Източна римска империя) обсебили определени екземпляри и ги приписали чрез фалшификации на собствената си история! Българските гонени и избивани богомили се опитвали да спасяват част от тези писания, като ги изнасяли във Франция, около град Лион, и там направили своя колония. Ето защо Георги Раковски прекарва няколко години в Марсилската библиотека, за да изследва тези древни свещени зороастрически и ведически книги с една цел; и успява с примери да сложи началото на българското езикознание и неговите корени в древните езици!
„...човек трябва да брани физическия си
живот само с една цел – да бъде полезен
на народа...“
Раковски става член на таен орден в Изтока, който се родее със Суфите. Получава висше посвещение в нещо много по-съществено – „Звездата на Изтока“ (тайно общество). Това са пазителите на световното познание за нашата цивилизация! Един от върховните членове на този орден са Леонардо да Винчи и други. Когато ортодоксалните османци разбират, че той е член на това общество, му издават смъртната присъда!
Благодарение на гръцкия консул (брат масон) в Браила, който му дава паспорт, че е грък, той успява да избегне смъртта. Емигрира в Марсилия, пътува в Италия, Виена и вдруги европейски страни! Навсякъде е приет като аристократ. Той владее тези езици и общува с висшите кръгове на аристокрацията, сред които има и масони. Тогава решава, че може би вариант за освобождението на България е да се направи легия. С помощта ѝ успява да освободи Белград от османците. Сърбите никога повече не са под османска власт, но за „благодарност“ затварят легията!
Като висш посветен масон Раковски разбира, че България може да бъде съхранена и спасена със специален езотеричен код. Този код се нарича „българският флаг –бяло, зелено и червено“. Подрежда тези цветове, по-известни като „цветовете на саламандъра!“ – най-силната защитна комбинация! Пленено българско знаме няма и до днес! Авторът на знамето е Раковски с идеята , че то ще пази България, защото в него е кодирана енергия! Започва да издава различни брошури след затварянето на легията.
Той стига до идеята, че България и ние, българите, трябва да се освободим сами и да не чакаме помощ отвън! Левски става приемник на тази идея на Раковски и продължава работата чрез комитети и просветителска дейност.
Рожденото име на Раковски е Съби. Роден е на 2 април 1821 г. в семейството на терзията Стойко Попович в Котел. Това е годината, в която избухва голямо въстание, организирано от тайната организация „Филики етерия“ или Дружество на приятелите, за освобождение на Гърция. Учи в Котел и Карлово. Благодарение на родството си с Алеко Богориди учи в Патриаршеското училище в Цариград, известно още като Великата народна школа. Контактен, владеещ турски, гръцки и френски, в края на 30-те години на XIX в., Раковски влиза в кръга на „Хотел Ламбер“– базирана в Париж ложа, създадена от един от най-влиятелните полски масони – граф Чарторицки, стратег на националното освобождение на Полша от руска зависимост. Най-известният агент на ложата в Цариград е генерал Михаил Чайка – Чайковски, с когото младият Раковски става близък. По същото време бива посветен в близката до масоните тайна организация „Филики етерия“, продължаваща борбата си за превръщането на Гърция в република. Раковски е единственият българин, който владее санскрит по онова време. При откриване на българско училище в Индия, което носи името му, президентът Петър Стоянов казва: „Раковски е наш!“. Индийските представители репликират: „Не е вярно! Той е наш!“. Изненадата е голяма, защото индийците и днес може би повече почитат Раковски, отколкото ние. В Индия той посмъртно е обявен за национален герой!
Разглеждайки тракийската хипотеза на Цани Гинчев, Иван Шишманов пише: „Раковски поменува траките само пътьом, като не им отдава по- голямо значение, отколкото на галите, фръзите и пр. В туй именно се състои и разликата от Гинчева“ (Шишманов, Иван. Тракийската теория на Цаня Гинчев. Избрани съчинения. Том 2, 1966). Той е убеден, че българите имат „старина и древност“, при това произходът им е индоевропейски. В края на 1856 и началото на 1857 г. Раковски е помолен от родолюбиви българи в Белград да напише българска история. По същото време Хаджи Найден Йоанович, книгопродавец от Пазарджишко, дава на Раковски в Белград ръкопис, донесен от Света гора, в който български летописец дава сведение, че българите в древността са носили името „кимбри“ и „кимерии“ и са или в черноморските територии още преди Александър Македонски. Раковски започва да събира данни за древните българи, чете и сведенията на Херодот за кимерийците. Напуска Белград и се установява в Нови Сад, откъдето пише в писмо до Т. Д. Душанов, че изучава българските поговорки и умотворения, защото „това е изворът на източниците за много изяснения на нашата изгубена древност“. Това е гениална мисъл на Раковски, който е убеден, че тези фолклорни „речеви жанрове“ (понятие на М. Бахтин) са наситени с „историко-културна“ (културно-историческа) информация за миналото и битието на българите. От Нови Сад той пише: „Какво по-сладко занимание може да има от това да се занимава човек с издирване на древностите на премилия свой народ!“ (Писмо от 23 юни 1857 г. до П. Златев).
Две години по-късно, в Одеса, Раковски решава да започне издаването на няколко историко- филологически съчинения под общото заглавие „Основни начала на българската най-стара повестност“. Трябва да се има предвид, че през 1865 г., в книгата си „Българска старина“, Раковски директно уточнява, че гръцката дума „история“, чиито корен е „ист“ произхожда от българската дума „вест“, където „в“ е отпаднало, а втория звук е видоизмемен в „и“. Тоест, под „повестност“ Раковски разбира „история“. Началото на своите основни начала на българската най- стара история Раковски поставя с труда си „Показалец или ръководство как да се изискват и издирват най-старите черти на нашия бит и език, народопоколението, старото ни управление, славното ни прошествие (движение-б.р.) и пр“.
За Раковски най-старата ни документирана и осмислена древност е в контакта с индийската култура, след спасяване на българите от частичния потоп в областта на Черно море, т.е. той застава на индоевропейските позиции за произхода на българския език. След като е дал конкретен отговор за произхода ни, в съответствие с изискванията на европейската наука по негово време, той посочва въз основа на ръкописа от Света гора, че „прошествието“ (движението – б.м.) на българите към Балканите покрай Волга, където те „се звахо гимери и кимери“ („Българска старина“, 1865 г., Букурещ, стр. 200) е само частичен ръкопис без начало. От 1859 г., когато „Показалец“ излиза с помощта на Николай Миронов в Одеса, името на Раковски става известно както в Русия, така и на Запад, като ерудиран учен. Всички са възхитени. Одеса, Киев, Букурещ, Прага отвсякъде валят положителни отзиви. Точно по това време и Цани Гинчев се запалва по историята. Той усърдно разпространява трудовете на Раковски в Румъния. От Свищов Теодор Т. Хрулев пише на Раковски: „Слава и благодарение на скъпите Ви трудове, откриваме тъмната завеса на българската народност, жив да сте новий Венелине! Нека Ви бъде халал българското млеко, което Ви е отдоило, нека Ви бъде халал животът и талантът!“.
Дякон Аверкий пише до Раковски на 9 май 1859 г.: „Вашето имя потомството ще запише в нашата народна история безсмъртно“.
Райко Жинзифов пише ода за Раковски:
„Г-не Раковский,
Мудры юнак Българский,
Радуй ся ты, душо мудра,
Весели ся, душо блага.
Чест и слава си добила,
Вечно име оставила“.
Още през 1857 г. Раковски има план както за древната българска история, която свързва с кимерийците, така и за късно античната българска история, която според него българите също не познават. „Нашите българи въобще не търсят и не обичат народното просвещение. Те са люде недвижими, те не знаят какво ще рече любов народна и просвещение народно. Те отдавна в несвяст са забравили своите златни векове от времето на храбрия Атила, Кардам, Боян, великия Владимир, славния Първи Асен и пр.“ – пише Раковски в писмо от 1857 г. Тези събития, всъщност, го подбуждат да стане автор на ценните книги „Българите древле носили името кимбри или кимерии“, „Ключ болгарскаго язика“, „Показалец“.
Кой е авторът на девиза „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ“?
През 1775 г., в своя прочувствена реч, американският търговец и масон Патрик Хенри заявява: „Всемогъщи Боже, дай ми свобода или смърт!“. Отговорът на аудиторията е: „На оръжие! На оръжие!“. Този призив предшества началото на Войната за независимостта на британските колонии в Северна Америка. Само след няколко десетилетия девизът: „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ“ се разпространява и в Европа, и в Южна Америка. Негови носители са много свободни зидари от различни националности. В писмо от 5 февруари 1871 г., Апостолът на свободата, Васил Левски описва изискванията си към параметрите на печата на БРЦК: „Нека е голямшък колкото един бешлик, (османска стотинка/монета) в средата лъвче с корона, из устата му „Смърт или република“. Апостолът също е свързан със свободното зидарство. Оценките на проф. Илия Тодев и на проф. Недю Недев за Васил Левски, дадени за „непрофесионален историк“ – Румен Василев – са, че Апостолът не е масон и няма нищо общо с масонството и че трябва да се третира по-скоро като патриот, християнин, хуманист, отколкото като член на масонска ложа. Те добавят също, че Левски не е „елитарен“, а е просто народен герой!
Самият Васил Левски е на обратното мнение. Васил Левски смята, че народът е в смъртна опасност и е без значение по кой начин трябва да му служиш, но с едничката цел: да се постигне неговото освобождаване. Левски казва: „Аз мисля, че когато човек се намира в челюстите на един звяр, то по-напред трябва да избави живота си, а после да си купува фес за Великден“. Казва също, че човек трябва да брани физическия си живот само с една цел – да бъде полезен на народа и неговото освобождение, а после да намира кусури и квалификации.
Най-голямата загадка за всички историци е великата Френска революция, в която Свободното зидарство е генератор на емблематичните ценности на Просвещението.
Това никой не оспорва. Идва моментът, в който мъжете с престилки влизат в политиката и я правят. Именно в този период се създават най-големите митове за юдо-масонския заговор и световното му правителство, които и до ден днешен живеят и намират милиони почитатели. Всъщност масоните невинаги са с фракове, а често държат оръжие и се борят за човешките права и националното освобождение.
Няколко думи за Раковски и масонството
През май 1866 г. в Одеса Георги Раковски привършва с черновата на книгата си: „Разсъждения върху франкмасонската същност за човещина“. Да, Раковски е бил масон. Тази информация за него няма нищо общо с „балона“, който днес витае в публичното пространство. Нищо общо със сурогата, който днес предлагат хора със съмнително битие и цели, и които обвиват с показана тайнственост съществуването си, нито пък с асоциалната изолираност на един бездуховен „елит“. Нуждата на обществото от хора на морала и дълга, които в тежки времена на безпросветност и мракобесие да дадат съвети, за да намерят масите моралната си същност и да вървят напред, е насъщната причина за формацията „класическо масонство“. Липсата на градивност и противопоставянето на общественото управление срещу морала и дълга са естествени за капсулирането на формацията.
Такъв е бил Раковски, мъж на морала и дълга. Когато се взреш в четливите, ситно написани мисли, изложени с невероятна честност и поучителност, е почти нереално, духовно усещане. Това е писмото на жив и отговорен мъж, на трезв ум, на сърдечен човеколюбив пулс, на живот, отдаден на своето и на бъдните времена. Не можеш да бъдеш безучастен. Усещането е силно и от личния почерк на Г. Раковски, от чувството за диалог, от спонтанното му вглеждане в самия себе си. Това, което може да извиси и да даде кураж, да упъти със съвест е в книгата!
Приживе Раковски е бил наричан мъжът със стоте ръце или „сторъкия“. Това прозвище му дава Джузепе Гарибалди. Те са били близки съратници. А тук, у нас, на Балканите, го наричали „българският Гарибалди“.
Раковски станал масон в ложата „Аврора“ при Джузепе Мацини. Членувал е и в други ложи. Самият той е създал в България и извън нея няколко такива с цел освобождаването на родината му от османско иго. По образец на Карбонарите (масони) в Италия, през 1861 г. създал една от първите български тайни масонски ложи, наречена „Тайната дружина на верните приятели“. Седалището ѝ се намирало в Цариград. Преди да основе родната ложа, Раковски бил посветен член в гръцка, белградска, френска, английска, букурещка ложа. Познанията за живота на тайните общества по-късно му помагали да организира първия вариант на българското национално освободително движение. По същество тайните комитети на Раковски и Левски, както и Българският революционен централен комитет, функционирали на принципа на италианските масонски организации. Месец след като била организирана „Тайната дружина на верните приятели“, в нея станал член и Васил Левски. Посветени били и Стефан Илич, Димитър Гешоглу, Марко Балабанов, д-р Стамболски, Хаджи Иванчо Хаджипенчович, Киро Попов. Тази тайна организация била в основата по-късно на финансирането на Първа българска легия. В Първата легия е присъствал самият Гарибалди и е преподавал военно дело.
„Тайната дружина на верните приятели“ и Раковски започнали да създават първата мрежа от съзаклятия в страната посредством изпращането на емисари и агитатори, набиращи кадри за Първата българска легия в Белград. Агитацията се водела и чрез писма и прокламации в пресата, предимно чрез „Дунавски лебед“ на Раковски.
Писмата му ни дават представа за обхвата, за бъдещи участници във въоръженото народно въстание и за пропагандаторите по места. „Какво чакаме вече ний? Защо днес, като цял свят ся е надигнал за гражданская си свобода, ние да стоим още да се лъжем с религиозния си? Правото и български да ви кажа, че тия тук младежите решихме да търсим онова спасително средство, чрез което другите народи са сполучили желанието си. Една само заповед чакаме вси от Вас и тогава един път, едно движение в Старая планина под предводителството заспалого лева, та да викнеме: Свобода или смърт юнашка“
(Из писмо на Стоил Попов до Раковски).
Раковски е една от най-уважаваните личности в Европа през XIX век и е национален герой на Индия, застъпвал се е срещу колонизацията на индийците от англосаксите и Запада! Чете и множество лекции там. Изнася лекции и в самата Сорбона в Париж – един от най-елитните и уважавани университети до днес в Европа. Създател е на българската мафия по подобие на италианската, създадена от Мацини (с цел освобождаване на поробените народи). На 30-годишна възраст, като с „невидима ръка“, става милионер. Закупува имоти в Западна Европа. Личен приятел е с Карол Давила – създателя на медицинския факултет в Букурещ и автор на „Давиловите капки“. Членува в над 7 ложи, но и в още едно тайно движение (на „Бекташите“), чийто военен елитен корпус са еничерите (борещи се срещу турския султан).
В началото на шестдесетте години на XIX век, в „Ла Скала“, в чест на Раковски се изпълнява опера в 2 действия. Самият Раковски присъства. Във вип ложата на операта са Раковски, Алберт Пайк (един от водещите масони в света през XIX в.), Джузепе Мацини, Гарибалди и представители на лордове и графове от цяла Европа. Елитът на Европа! Операта е донесена в началото на 80-те години на XX век в България и изчезва. На погребението на Раковски идват едни от най-видните революционери и представители на политическата класа от цяла Европа. Той е вече световноизвестен от Русия, Европа, до САЩ, включително със своите трудове за произхода на българите и особено за нашите бит и култура („Показалецът“). Всички в Европа са въодушевени от него. Преподава лекции извън България – в Гърция, Русия, Франция (в Сорбоната), във Влашко… на тема история, философия, право и доказва на европейците, че българите са в основата на европейската цивилизация!
Руските архиви доказват, че българинът Любен Стойчев Каравелов е допуснат като млад човек от „южните славяни“ до учебно заведение в Русия със секретно указание номер 509 от 8.02.1857 г. За събитието е уведомен лично канцлерът А.М.Горчаков от А.П.Бутенев, който препраща кандидата Каравелов в Одеса за следващи наставления.
От август 1857 г. започва руският период от 10 години на вербувания руски агент Любен Каравелов и началото е отпътуването му в Санкт Петербург. Любен Каравелов (с кодово име „Южен славянин“ – агент на руското военно разузнаване) основава в Белград комитет от 12 души, който нарича „Български революционен комитет“. За него Каравелов краде печата на все още живия, но болен Георги Раковски и изработва свое лично копие, което използва. Присвоява и знамето на Първата българска легия. Създава устав на своя БРК, нарича го „Закон и наредба“ от 17 точки. Еремия Петров (Българов) (революционер от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа) твърди, че монахът Мартирий донася от Букурещ Устава на Букурещкия комитет, където е приложен „Привременен закон за народните горски чети от 1867-о лято“ на върховното началство начело с Раковски. Това става без знанието на Раковски, както и без знанието на „Българско общество“ – приемник на легитимния ТЦБК. Целта на Каравелов е въстание в България с цел отклоняване на османското внимание от сръбските събития. Той събира хъшове, въвлича стария воевода Иван Кулин от Зайчар и се формира чета с главен център Зайчар. На 1.06.1867 г.
Каравелов издава дори „Прокламация“ с гръмкия призив: „Свобода или смърт“. Защо за сърбите и на Русия е необходимо въстание в българско? Вероятно, за да бъдат отклонени османските военни части от събитията в Сърбия и да бъдат насочени към българската граница (гр. Зайчар). Всъщност Сърбия окупира Зайчарско през 1833 г. с руска помощ и присвоява района от България. Като главен воевода дядо Иван Кулин събира внушителните 600 души. Военен командир става Еремия Петров (Българов) от Лом, офицер на сръбска служба, а дядо Иван Кулин – главен воевода. Историята на най-голямата българска чета е трагична и премълчана в историческите ни учебници. Въпреки пробива и влизането ѝ на българска територия, тя претърпява поражение с фатални последици. Четата приема всеки насрещен бой по пътя си, но не знае, че зад гърба ѝ тръгват части от сръбската полиция, които нахлуват в българската територия. Еремия Българов заповядва отстъпление в Балкана, но скрита в засада, османската войска ги затваря в клопка. Оцелелите въстаници са пленени от сръбски войници. Знамето на Първа легия е оплюто и наречено „кучешки парцал“, а след 1894 г. е унищожено от сръбски шовинисти. В Сърбия се води съдебно следствие, при което става ясно, че организатор и първопоръчител на този бунт е Каравелов, но до края на следствието и на Зайчарския съд името му се забравя. Той е руски поданик. Революционната кабинетна дейност на Каравелов, обаче, продължава и след 1867 г. и носи нови беди за България.
Темата „масон“ днес продължава да е спорна. Особено в българската журналистика тя е табу, ако се касае за български национални личности. Да, Георги Раковски е бил висш посветен масон в чужбина и България. На масони дължи своето спасение в някои критични дни. Ще представя личното му описание на масонството в книга (ръкопис): „Разсъждения върху франкмасонската същност за човещина“ в частта „Всемирното франкмасонство и началата му“. Книга на световно уважаван масон.
