МЪДРОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

Знаете ли защо Пети май е трагичен ден?
Защото това е денят на Баташкото клане - позор за Османската империя, но не само за нея, а и за нейните покровителки Англия и Франция. Техните окичени с бутафорни ордени и медали лидери се чудели как да обяснят случилото се на своите народи след като от десетилетия повтаряли, че българите са прости орачи и копачи, които не само че не заслужават, но и не искат да имат държава, защото и те, както и всички други народи под властта на турския султан - и мюсюлманските, и християнските, живеят в благоденствие и равноправие и само отвреме-навреме руски шпиони минават Дунава в напразни опити да рушат справедливия ред, установен от Високата порта. Нямали доблестта да признаят, че противно на принципите на Просвещението и хуманизма, които уж защитавали, подкрепяли една репресивна империя, за да я използват като преграда срещу Русия, та да не би последната да се намеси в борбата за господство в Средиземноморието. Срещат се и наглеци, които твърдят, че клането хвърля петно върху нашия народ, защото е извършено от българи мохамедани. А, че последните нямали представа, че са българи, както в нашето богато на информация съвремие македонистите нямат представа, че също са българи, това за наглеците е без значение. Както в Османската империя етносът е бил без значение - важна е била религията. Мюсюлманите били правоверни, останалите били неверници. Държавната политика стимулирала мюсюлманския фанатизъм и дискриминацията спрямо "неверниците". По време на въстания и войни властите въоръжавали така наречените "башибозуци" - най-долната и безпросветна мюсюлманска паплач, която вършела мръсната работа срещу "неверниците". При среща с редовна войска тази паплач се разбягвала, но срещу мирните християни се отнасяла с особена жестокост. И нямало значение дали башибозуците са турци, черкези или арнаути (албанци) - важното било да са мюсюлмани. Османската империя не се срамувала от башибозуците и дори се гордеела с тях, защото е издавала пощенски картички, на които можем да видим как са изглеждали някои от тези мъчители на по-слабите и бегълци пред по-силните. Очевидно за османските власти техните престъпления били нещо нормално. Такава била империята на султаните, крепена с толкова усилия от "просветени държави". Що се отнася до българите мохамедани, те и тогава, и сега, се делят на две основни групи. Едната обитава Средните Родопи (територия, която не е обособена в географията, но е разпознаваема в разговорния език). Предците на тези хора били помюсюлманчени насила и техният мъчителен катарзис ни е познат от романа и филма "Време разделно". През последните десетилетия много от представителите на тази група се върнаха към християнството. Другата група обитава най-западната част на Родопите и държи както на исляма, така и на турско-арабските си имена. Предците на тези хора са били последователи на богомилството. Знаете, че това българско учение, което е изиграло значителна роля в европейската история, е било преследвано и от православната, и от католическата църква. Гонени от държавата и църквата, български богомилски общности  се заселили в Западните Родопи - в неплодородни, но труднодостъпни райони. Те и без това не били материалисти и смятали материалния свят за творение на дявола. След укрепването на османската власт приели исляма доброволно. Вероятно към това ги подтикнала  натрупаната ненавист към православието и отричането на лихварството от мюсюлманския светоглед. Въпросът не е напълно изяснен, но е факт, че и Босна приела исляма доброволно, а тя е единствената страна, в която богомилството е станало официална религия. Като всички богомили, и богомилите от Западните Родопи били борци за социална справедливост, загърбили материализма и издигнали принципа за равенство между мъжа и жената. За няколко поколения комбинацията османска власт - ислямска идеология превърнала техните потомци в завършени башибозуци. И те го доказали в Батак преди 146 години. Май не е толкова отдавна - преди два човешки живота. Но колкото и време да мине, не трябва да забравяме думите на баташкия мъченик Трендафил Керелов, написани на скромния му паметник в центъра на Батак:
"Няма страшна смърт, страшно е робството."