Интересни, впечатляващи и в същото време направо невероятни за сегашните ни разбирания неща може да прочетем в речниците към древните български летописи, достигнали до нас от Волжка България!
Булгар – „булгар“, „Булгария“. Тази дума е НАЙ-СВЕЩЕНАТА ДУМА НА ЗЕМЯТА – даже на българите е било забранено да я произнасят редом с „лоши думи“. Например, недопустимо е било да се каже: „Не можах да стигна до град Булгар, защото пътищата бяха кални (кални – лоша дума). Смятало се, че употребата на думата „булгар“ (българин) в изречения и кратки разкази, съдържащи „лоши думи“, може да навреди на българите. На чужденците, когато се обръщали към императорите на АсКып (Скития, Свещената Степ, Великата Степ), въобще им било забранено да употребяват думата „Булгар“, поради което истинското име на АсКып – Скития, което било „Велика България“, влязло в небългарските източници доста късно. Дори самите българи, опасявайки се да не бъдат осъдени за „неправилната употреба“ на свещената дума „булгар“, предпочитали вместо „булгар“ да казват „азак“, „аскет“, „ас“, „ас-халджа“, „галидж“ и т.н. Император Атай се опитал да отмени забраните, свързани с употребата на думата „булгар“, но смъртта му прекъснала тази негова „българската реформа“. Едва император УрусМан (176 – 140 г. до н.е.) успял да доведе „делото на Атай“ до благоприятен завършек и разрешил на българите без страх от закона да наричат себе си и страната си „Булгар“. Освен това, УрусМан разрешил думата булгар да бъде употребявана от готите, партите, арменците и албанците (азърбайджанците), които също били от български произход. А император Агарджа (150 – 189 г.) нарекъл Предкавказието „Велика България“.
Кот (гет, кет, худ, гут) – „човек“. Съседите на българите използвали тази българска дума в значението „българин“. Думите „гети“ и „готи“ се употребявали само в значението „българин“.
Точно тук е мястото да се усмихнем и да си спомним уводната част на приказната поема на Пушкин „Руслан и Людмила“:
«У лукоморья дуб зелёный;
Златая цепь на дубе том:
И днём и ночью КОТ учёный
Всё ходит по цепи кругом;»
Александър Сергеевич Пушкин е бил добре запознат със стария ни език и в този стих, както става ясно, думата «КОТ» не значи «котарак», както преподават на руските средношколци, а «Жрец», «Българин», както пише в старите български приказки и легенди, до които великият поет със сигурност се е докосвал неведнъж.
Да продължим нататък:
Балгар – 1) форма на етнонима „булгар“; 2) пчела.
Балгартай – 1) „пчелен рой“; 2) „българския народ“.
Рой – българите, може би са единствения народ, в чийто език думата „ил“ и „тай (той, туй)“ – „народ“, означават едновременно и „пчелен рой“. Затова българите често извеждали произхода на името си от думата „балкарт“ – „пчела“, още повече, че в много от българските диалекти думата „балкартай“ – „български народ“, и „балкартай“ – „пчелен рой“ се произнасят абсолютно по един и същи начин.
Мосха – „муха“, „пчела“ (оттук е руското „мошка“- мушица).
Мосхаба – „Старшата (Аба) пчела (Мосха)”, името на могъщата Алп-Бика - Светлия женски дух на пчелите, Пчелата майка - Царицата.
И как мислите, дали в духовния корен на тази дума не е скрита мистерията на произхода на името на древната руска столица Москва?! Градът на Пчелата Майка. Още повече, че в руския език е влязло и името на сина на Алп Бика Мосхаба – Ела или Ула, Алпът - светлия дух на пчеларите. Думата „улей“, “улья“, на руски и днес значи „кошер“, пчелно семейство, рой.
За бързия си ум и съобразителност, за пословичното си трудолюбие, за умението сръчно, задружно, прецизно и навреме да вършат работата си, българите били наречени с името „балгар“ - „пчели“. В старите български езици „бал“ значи „мед“, както и „сладък“. В една от древните легенди за Мардукан – Гарвана ( Родения (Дукан) от Слънцето (Мар)) се разказва как той, за да не изгори от лъчите на Слънцето при разбиването на ледената стена на злите духове, облива тялото и крилете си с мед – „бал“. Част от меда се излива върху планините под него и затова те са наречени „Бал-кан“ – Медените планини. Българските планини!
Пчелите са ни познати не само с пословичното си трудолюбие. Пчелната пита има структурата на Вселената. Пчелните семейства поддържат особена връзка с Източника на живота. Като важна част от симбиотичната система, те помагат на Божествената красота и разнообразие да се проявяват и процъфтяват на нашата Планета. Те са свързващото звено между Микро Космоса и Макро Космоса. Когато запълват пространството около нас с вълшебната музика на трудолюбивите си криле, пчелите не обръщат особено внимание на земната суета на хората. Животът под тях е един Безкраен Път от Цветя...
Българин – „Пчела“. Българският народ – „Пчелен рой“. Звучи Красиво. И вярно!
