Седятъ всичкитѣ моралисти, искатъ да ни убѣдятъ, че въ свѣта имало моралъ, имало установени положения. Едно морално състояние дава едно морално разположение, едно вѫтрѣшно разположение. То едноврѣменно внася въ ума свѣтлина, въ сърцето внася ширина, а въ волята внася сила. Всѣко едно положение, което внася свѣтлина въ ума, разширение въ сърцето и сила въ волята, това е само едно морално положение, не е още моралъ. Нѣкои хора казватъ, че сѫ морални. Отъ това гледище, въ съврѣменното общество, има малко хора, които сѫ морални. И онѣзи, които създаватъ законитѣ, като се поставятъ въ положение да ги изпълнятъ, тѣ сами ги прѣстѫпватъ. Съврѣменното общество създава закони, и само не ги изпълнява. Значи, английскитѣ закони не сѫ валидни за България, и българскитѣ закони не сѫ валидни за Англия. Питамъ тогава: нали трѣбва да има единъ общъ знаменатель? Имаме американски закони, имаме английски закони, имаме германски, французки, руски, китайски, японски, но гдѣ е общностьта на тия закони, гдѣ е валидностьта имъ? Валидни ли сѫ едноврѣменно за всички? И ние виждаме, че въ България, ако убиешъ въ мирно врѣме единъ човѣкъ, ще те затворятъ, ще седишъ въ затвора 10 — 15 години и ще минешъ за безчестенъ. Но, ако ти въ врѣме на война убиешъ 10 души, ще ти турятъ единъ Георгиевски кръстъ, ще те считатъ герой. Това не е само у българитѣ. И у англичанитѣ, и у руситѣ, всички общо ще турятъ кръстъ за храбрость. Въ мирно врѣме всички подържатъ, че прѣстѫпления не трѣбва да се вършатъ, а въ врѣме на война казватъ: „Колкото повече убиешъ, толкова по-добрѣ“. Туй раздвояване отъ кѫдѣ е дошло? Сега, ще кажатъ нѣкои, че това е за да очистимъ свѣта, за да го подобримъ. Добрѣ, увѣрени ли сте, че свѣтътъ се нуждае отъ такова прѣчистване? Когато единъ български лозарь изпраща нѣкой да му рѣже лозето, какъвъ човѣкъ ще прати? — Разбира се, нѣкой майсторъ, който разбира отъ рѣзане. Не всѣко рѣзане е правилно рѣзане. Казватъ: да се създаде единъ законъ! Да, но не е само това. За да се създаде единъ законъ, трѣбва да се събератъ най-умнитѣ, най-ученитѣ, най-силнитѣ хора въ свѣта. А въ съврѣменния свѣтъ, въ съврѣменна Европа, кои правятъ законитѣ? Тия тѣхни закони азъ наричамъ закончета.Обаче, въ свѣта има единъ великъ вѫтрѣшенъ законъ, който едноврѣменно наказва и законодателя. Всѣки единъ законъ, който не е въ съгласие съ живата природа, всѣки единъ законъ, който не е въ съгласие съ Бога, той не е истински законъ. Азъ не говоря за този Господъ, за който говорятъ хората. Не, има единъ Господъ въ свѣта, който въздава на всичкитѣ народи едноврѣменно.
"Допреният въглен", беседа от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), 1924 г.
Източник: Благовест
