Свѣтътъ никога не е билъ така удобенъ за наблюдение, както сега. Като се има предвидъ миналото на земята, миналото на цѣлата слънчева система, оказва се, че никога не е имало по- благоприятенъ моментъ за наблюдение, отколкото сега. И съвременнитѣ хора правятъ голѣма погрѣшка, дето не наблюдаватъ. Улисани въ своитѣ грижи за всѣкидневно съществувание, погълнати отъ своитѣ човѣшки разправии и борби, заслѣпени отъ своитѣ религиозни и научни суевѣрия за човѣкъ, за животъ, за природа, тѣ оставатъ чужди на онази велика работа, която природата днесъ върши съ небивалъ замахъ. Но за да се приобщи човѣкъ къмъ работата на природата, той трѣбва преди всичко да измѣни своя възгледъ за нея. Природата не е само единъ свѣтъ на физикохимични процеси, управлявани отъ механични закони, не е единъ бездушенъ механизъмъ, въ който действуватъ слѣпи сили. Тя не е само единъ изворъ на енергия, която човѣкъ се мѫчи да впрегне на работа за постигане на чисто материални цели, често пѫти въ разрѣзъ съ истинскитѣ цели на природата. Не е и само една съкровищница на несмѣтни богатства, които човѣкъ може безогледно да използува и пилѣе както си ще. Природата, въ истински смисълъ на думата, е сборъ отъ разумни сѫщества, отъ разни степени на развитие, отъ разни градации, които действуватъ въ велико единение и хармония. Работата на тия сѫщества е разумно разпредѣлена въ различнитѣ царства на космоса. И когато се говори за работа на природата, подразбира се, именно, работата на тия високо интелигентни сѫщества, които стоятъ задъ всичко, що става не само на земята, а и въ цѣлия свѣтъ, видимъ и невидимъ за човѣка. Днешнитѣ хора, обаче, които виждатъ само резултатитѣ отъ тѣхната работа преди всичко на земата — въ минералното, растителното, животинското и човѣшкото царства — оставатъ съ убеждението, че свѣтътъ не е нищо друго, освенъ единъ механизъмъ, който действува автоматично, отъ само себе си, направляванъ отъ нѣкакви отвлечени закони. То е все едно ла се мисли, че и единъ часовникъ, да речемъ, или една каква да е машина сѫ се сглобили отъ самосебе си. Що се отнася впрочемъ за човѣшкитѣ машини, хората знаятъ, че тѣ сѫ творби на човѣка, на неговия разумъ, че той седи задъ тѣхъ. Не е ли допустимо тогава, и то въ по голѣма степенъ, че и задъ онова, което хората наричатъ живи машини — организмитѣ на живитѣ сѫщества: растения, животни, човѣци — седатъ разумни сѫщества? Не е ли допустимо туй и за небеснитѣ тѣла, които се движатъ съ такава правилностъ въ пространството? Понеже въ нѣкои процеси на природата, кѫдето хората могатъ да наблюдаватъ само действието на физикохимични сили, разумностъта е отвънъ, както тя е отвънъ и при часовника — въ ръката, която го е построила и постоянно го навива — тѣ съ изпаднали въ заблудата, че изобщо въ природата липсва разумностъ. А този невѣренъ възгледъ имъ прѣчи да направятъ една съзнателна връзка съ ония високо интелигентни сѫщества, пакъ отъ човѣшката раса, но завършили своето развитие, които направляватъ живота не само на земята, а и на цѣлата слънчева система — за да останемъ само въ нейнитѣ предѣли. Тъкмо тази връзка имахме предъ видъ, когато говорѣхме въ началото за наблюдаване на свѣта, за наблюдаване работата на природата. Защото само при тази връзка може да се разкриятъ ония велики знания, които живата Природа е придобила откакъ свѣтъ свѣтува — резултатъ на безчислени опити, правени отъ милиони разумни същества—творци.
Само при тази връзка човѣкъ може да има достѫпъ въ училището на природата, въ нейнитѣ лаборатории, въ нейнитѣ библиотеки, дето е вписано съ нетленни писмена нейното знание. Само при тази връзка човѣкъ може да има достѫпъ до нейнитѣ несмѣтни богатства, събрани отъ милиони вѣкове. Но за да установи човѣкъ тази връзка съ природата, за да бъде допуснатъ въ нейната велика школа, въ нейнитѣ библиотеки и хранилища на велики ценности, трѣбва да отговаря на известни условия. За да съкратимъ едно дълго изложение на тия условия, ще изразимъ нѣкои отъ тѣхъ въ една афористична форма. Въ тия афоризми, обаче, прозорливиятъ ще открие, що е необходимо за да влѣзе човѣкъ — не въ тази или онази окултна школа — а въ школата на живата Природа, да стане ученикъ въ нея, и какъвъ е пѫтътъ за постигане на истинско посвещение. На вратата на великия Университетъ на Природата стоятъ следнитѣ надписи:
Онзи, на когото нозетѣ не сѫ чисти, да не влиза въ училището на Природата.
Онзи, на когото сърдцето не е топло, да не влиза въ училището на Природата.
Онзи, на когото рѫцетѣ, очитѣ, не сѫ здрави, да не влиза въ училището на Природата.
Въ това училище не може да се учи човѣкъ съ забуленъ погледъ, съ притѫпенъ слухъ, съ недѫгави рѫце и нозе, съ студено сърдце.
Въ това училище може да се учи само здравиятъ човѣкъ, човѣкътъ, който нѣма никакви недѫзи, Има ли такива, да седи отвънъ!
Да седатъ отвънъ и ония, които искатъ да влѣзатъ зъ училището като любители. Училището на Природата е за ученици, не за любители. Вънъ отъ училището, тя е създала хиляди забави за любителитѣ.
Да седатъ отвънъ и ония, които търсятъ своето лично щастие.
Въ училището на Природата такъвъ предметъ не съществува.
Училището на Природата е училище на мѫдростъта.
Горнитѣ надписи стоятъ на външната му врата. Отвори ли се вратата, първата жива формула, която прозвучава отвѫтре, е следната:
Само свѣтлиятъ пътъ на Мѫдростъта води къмъ Истината. Въ Истината е скритъ животътъ.
Съ тѣзи думи великиятъ Учителъ въ школата на Природата се явява предъ нейния прагъ. Той е отворилъ вратата, застаналъ е на нея и ги изрича като зовъ отвътре, отъ училището на Природата, като призивъ къмъ ония души, къмъ ония човѣци, които искатъ да бъдатъ ученици.
„Живот за цялото“, Георги Радев по беседи на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).
Източник: Благовест
