АНАХРОНИЗМИ – ПОД ИГОТО
Сред парализиращия страх от Властта,
българският народ вече не чака Спасител.
Нито брои дните до Светлото бъдеще.
Народът знае, че това са отломъци
от Стари религии и Вредни идеологии.
Народът чака някой луд да наругае Господарите.
Да се посмее тихо и тайно в кухнята.
Да проследи „по телевизията”
как агите бесят Лудия на касапницата.
И да благодари ничком за Сигурността.
Като изгледа турския политически сериал,
народът ще си измие послушно зъбите.
Ще си легне умислен в ямата на Историята.
И ще сънува, че търговията с черешови топчета
е самото проявление на храбростта.
ЕЗИЦИТЕ НА РОБСТВОТО
И робът има правото на езиков избор.
За един робството е добруване „под сянката на Султана“ –
За други робството е вековно задушаване в „червото адово“
За трети робството е воля за съпротива и стъпки към „свещен конец“.
***
Сянката на страшния ятаган
и теснината на ослепяващия език са синоними.
Днес „свободният“ български народ кротко е полегнал
в широкото ложе на Пропагандната реалност.
Народът е уморен от „исторически успехи“.
***
Заспалият народ диша равномерно, доверчиво.
Когато се събуди част от историята ще е отминала.
Но „ние“ българите ще дочакаме някоя друга история.
И отново ще влезем като губещи в нея.
***
Границите на Господарския език
са граници на колективния сън.
Дали и когато спи в дълбокото на лъжата,
народът определя себе си като „български“?
Или е просто спяща, забравила себе си, човешка маса.
Кълбо от кошмари, вещаещо зверовете на нашето бъдеще.
ЕДИП
Докато си говорим за Европа и справедливо се гордеем с нея, е редно да знаем, че Европа е стара лечебница за душевни болести.
Българското политическо несъзнавано дълго търси своята реч.
И в миг на осенение проговори. Който е споменал за Баща и Майка, трябва да е наясно, че зад техните образи наднича самият народ-Едип.
Любящата Майка, гневният Баща, трагическата вина... – в координатите на древната травма сме. Един митически гръцки цар, превърнат във виенски невротик.
Един невротизиран български народ, заприщен в натрапения му „семеен роман“
По който и път да поеме народът Едип, среща енигматичната си Майка.
По който и път да побегне, го дебне строгият Баща.
КОГНИТИВЕН ДИСОНАНС ПО БЪЛГАРСКИ
Когнитивният дисонанс е напрежението между
буквалното „виждам“ и илюзорното „знам“.
Виждам, че политиците са продавачи на илюзии,
но „знам“, че правят всичко за Благото на държавата
Виждам, че народът е затънал в бедност,
но „знам“, че се е видял с Пари.
Виждам, че крадците са всесилни,
но „знам“, че Справедливостта ще възтържествува.
Виждам, че господарите са ужасно посредствени,
но „знам“, че са Гаранти за стабилността.
Виждам, че държим последните места по всички показатели,
но „знам“, че вървим в Правилната посока.
Виждам, че държавата се е сринала,
но „знам“, че е влязла в Светлото си настояще.
Виждам, че дават боклуци на учениците,
но „знам“, че държавата им осигурява Безплатна храна.
Виждам, че ковем мрачно бъдеще за децата си,
но „знам“, че животът ще бъде „по-хубав от Песен“.
ПОСЛЕДНИЯТ БЪЛГАРИН
Едно е сигурно – варварите са вече тук.
Агресивни, ненаситни, едносрични...
Хора, които „се отегчават от сложни красноречия”
и дълбоко презират всяка по-сложна мисъл.
Варварите не са никаква надежда,
както и да ни утешава онова стихотворение
на великия Кавафис – „В очакване на варварите”.
Флавий Аеций бил „последният римлянин”.
Казват, че е роден в периферията на Империята –
в Дуросторум, днешна Силистра.
След него хилядолетният римски свят колабирал.
Като във филм на „National Geographic”,
природата бавно „погълнала” културата.
Кой ли ще е последният българин?
Роден в някой далечен град на света?
Свидетел на „поглъщането” на България
от мощта на Природата.
Валери Стефанов
