...Без Дикатура/та/ на Съвестта, днес Брод за България е немислим... Фактът – ликвидирана Държава, ликвидирана Родина – напряга съдбата на българите, а свободният ни дух глобално се разлага в циничното статукво, комуникационно и медийно обсебване на оскверненото ни ежедневие.
„Има минути – казва Виктор Юго – когато човешката съвест взема думата и заповядва да я слушат...“. Странно, че затънали в избори, фондове и магистрали, сякаш целенасочено разпиляващи духа си, бягаме от гнойните си съвести в роли – глупави, гротескни... Някакъв високотехнологичен процес е наложил нравствено невежество, профанизация и нихилизъм към всичко достойно и национално... До степен, че словото на един млад човек – посветено на Априлското въстание – се превърна в единствената политическа реч – реч, пълна с горест, смисъл и национален дух. Направи ни достойни хора... /дори за 5 минути/... Въпреки потока от риалита и пълни с агнета манджи и страстни „национални празници...“някой успя да използва медийно време и го „превърна“ в брод за България. Отново Панагюрище и Априлската Голгота провокира духа ни, превъплътил се в осъзнат национален символ – брод за единение – път срещу бедствието, срещу планирания разпад на държавата и ценностите...
Никой от политическата класа, нито „така патриотичните и родолюбиви“ организации, /включително и тези от сигурността и отбраната/, „вдъхновени“ единствено от жаждата си за властване и личен просперитет, не си дадоха сметка, че укрепвайки статуковото на олигархичната държава – обречена на безправие, социална деградация, демографски крах, ликвидиран суверенитет и национално обезличаване... практически се отъждествиха с него... смирени и обезличени, с омърляни съвести, обречени на цинизма – съучастие в разгрома на държавността и погрома на България...
Затова три години след възванието за единение на българското офицерство, две години след систематизирането на идеята, генерирала каузата „Брод за България“ и една година след учредяване на т.нар. „Виртуална република на съвестта“, клуб „Сигурност” отново организира своя 4-ти национален дискусионен форум – в Панагюрище. Изведеният като символ на съвестта – Поибренски кръст – съпровождал отрязаната глава на Бенковски..., предвождал духа на Априлци, начело на Хвърковатата чета в ръцете на свещеник Неделю Иванов... кръстът, който Брод за България отъждестви с „Диктатура на съвестта“, учреди го като свой почетен знак с уникалното посвещение от петербургското и московското славянски дружества... и вдъхновени от съпричастността на вицепрезидента /Маргарита Попова/ и десетки военнопатриотични и родолюбиви организации, пожелахме този кръст да бъде паметник на Априлци в София – някъде там на жълтите павета – като диктатура на съвестта, без която няма брод за България... Диктатурата на съвестта, за която дочакахме да ни припомни година по-късно кметът Белишки с уникалното си слово, а новият президент на България, Румен Радев, да заяви, че участниците в Априлската Голгота са аристокрацията на България и рицари на Родината, а техните дворци и храмове, завещани на поколенията, са костниците на тяхната саможертва.
Това е съвременното „символ-верую“ за България и без „Диктатурата на съвестта“, този така необходим катарзис на националния ни дух е немислим... Затова, отправяйки отново призив за изграждане мемориален знак – символ на съвестта на нацията, там – на жълтите павета в София – постави и 4-ия национален форум „Брод за България“ ... проведен отново там, до Поибренския кръст и знамето на Райна Княгиня.
Подкрепени от скромния панагюрски кмет – самотния български политик, „осмелил се“ да произнесе политическо слово – реч за държавността и националните интереси на Отечеството... отстояващ единствения спасителен път за България – ценности и единение..., нашият форум изведе още един фундаментален елемент, белязал и очертал ярко възможността за положителната за България развръзка на Априлската епопея, въпреки погрома на въстанието...
За първи път в България бе представено изследване на американски учени /проф. Бернард Кук и д-р Дейвид Мур/, от университета Лойола, Ню Орлиънс, на тема „Априлското въстание – отражение върху българо-американските отношения“. Позицията в тази връзка на нашия доайен проф. Пантев – „Априлското въстание не е бунт в цифри. Най-сетне за българите се научава. Българите вече са обект и субект на европейската история. Никога в европейската история един погром не е предизвиквал толкова голям морален, политически и емоционален триумф...“, тази позиция, както и фактът „Априлското въстание“ – американски „сюжет“ за изследване, ни даде основание клуб „Сигурност“, съвместно с Международната комисия по военна история, да проведем своя 4-ти национален дискусионен форум „Брод за България“ отново в Панагюрище. В рамките на Конгрес на Международната комисия по военна история при ЮНЕСКО, проведен в България два дни по-късно, докладът за Априлското въстание бе изнесен и по време на Конференция за конгреса.
...Нищожни са възможностите на днешния ден да формулира критериите за съпричастност към съдбата на България. И днес, 141 години след Априлското въстание, преминавайки през брода на времето, нашият форум на зрелостта е способен да предложи на обществото именно тази градивност на истините, съпътствали шансовете на българите за свобода и независимост. Така първото американско изследване за значимостта на световното обществено мнение, за искрата на Макгахан, сътворила и първопричинила взрива на обществените реакции по света, е факт за България именно през нашия пореден 4-ти форум... Той формира този извод като основно стремление и на днешния ден на Отечеството... Ако тогава САЩ са искрата, а Русия помощта, за да има свободна България..., днес бродът за достойна съдба на Родината, нужно ли е да минава през Поибренския кръст и знамето на Райна, за да проумеят великите на деня, че всички хора по света трябва да живеят достойно...
Да се обърне внимание на България – това ни е липсвало тогава..!
Така диктатурата на съвестта се форматира като необходим нравствен критерий за гнойното национално статукво. Без диктатура на съвестта, без нравствените хоризонти на човечеството, символите на взаимността и взаимодействието, както се мултиплицират и разединяват обществата от статуквото на глобализма и пазара – малките народи са обречени...
Ние пожелахме този тежък кръст, и нека съвестта като неумолим символ да посреща и изпраща всеки дръзнал да се нарече политик, депутат, министър или премиер – там, с отрязаната глава на Бенковски, със славянската благословия на православието и благородната позиция на Макгахан и Америка – кръстът на Априлци да носи Триумфа на Съвестта...
Защото без Диктатура на Съвестта днес... БРОД е немислим.
Май, 2017 г.
Л.М.
