Генерал Стойо Петков Брадистилов е роден на 14.септември.1863 г. в историческото Панагюрище.
Баща му – Петко Стоев Брадестилов е дългогодишен кмет/векил/ на възрожденско Панагюрище, спомоществувател на първия български превод на Виктор Юго – драмата „Лукреция Борджия“/ дело на Константин Величков и Г.Николов/, създател на фирмата „Балканският лъв“ в Балкапан – Цариград – търгуваща с Австроунгария, Франция,Англия, Персия и Египет. В качеството си на кмет – той убеждава общинарите да отпуснат стипендии за европейско образование на талантливите ученици Марин Дринов и Нешо Бончев. Дядо му – възрожденският учител Стою Брадестил с прочувствена парламентарна реч призовава делегатите да се обърнат и към европейските сили,за да помогнат на България пред Първото Велико Народно събрание в Оборище – 1876г. Пенчо Славейков в безсмъртната епопея „Кървава песен“ пише:
"...и тамо Брадистила, от час на час лице
извръщайки, пред тях разправяше,ръце
размахал...“
/ Славейков,П.П.,Съч.Т.3,с.70/
Бъдещият генерал участвува с дядо си, баща си и брат си в Априлското въстание. След жестокото му потушаване, заедно с брат си Стефан са опълченци на Шипка. По време на Съединението първи развяват знамената на Победата в Панагюрище, още на 2.IX.1885 .
Завършва Военното училище в София и спечелва конкурс за специализирано образование в слънчева Италия, на който се явяват 35 души. С отличие СЕ ДИПЛОМИРА В Генералщабната академия в Торино през 1891 г. На конен турнир се запознава с Лайош Кошут, който споделя добри спомени за българите, останали от времето на унгарската емиграция във Видин и Шумен през 1849-1850 г. Ректорът на Генералщабната академия проф.Корси,оценявайки високо качествата на българина Стою Брадистилов, го кани след завършване на Академията да остане на преподавателска работа , но той незабавно се завръща в Родината, за да работи за европейския ѝ просперитет.
На 20.I.1912г. получава звание генерал-майор.
През Балканските войни 1912 – 1913 г. е началник на 10-а сборна дивизия, в която влизат 17 пехотни дружини, 9 батареи плюс конен ескадрон. Общата численост на личния състав възлиза на 342 офицери, 28 чиновници, 23,322 подофицери и войници. Общо - 23,692 души.
Първа бригада от дивизията тръгва в настъпление по южния път за Люлебургас. Надвечер със стремителна атака бригадата завладява последователно две турски позиции и през нощта остава на линията Люлебургас – чифлик Лурико. В същото време Втора бригада /47 и 48-и пехотни полк/ настъпва от Бабаески по северния път за Люлебургас.Бригадата се разполага западно от чифлик Лурико. На 17.Х. Първа пехотна настъпва между Люлебургас и чифлика Саранли, разбива неприятелския отряд и прекарва нощта на височините източно от Люлебургас. Противникът опитва да контраатакува, но е отбит и дивизията остава на позицията Мюселим – Люлебургас.
На 18.Х. Десета дивизия завладява Бедеркьой и стартира атака по левия фланг.Първият сериозен пробив в армията на главнокомандуващия Абдулах паша е извършен от българските войски, командвани от генерал Брадистилов.
При обсадата на Одрин , неговата дивизия е дислоцирана на юг от крепостта, в направление Люлебургас – Чаталджа. В мочурливото балканско бойно поле генерал Брадистилов прилага тактиката на европейското си образование в топонимията на военната наука. Избира стратегическо възвишение, под естествено прикритие и непрекъснато следи вражеските позиции. Скоро съзира, че откъм Босфора се задава огромна войскова маса. Очевидно е имала за цел да подсили таборите и заедно да ударят българите в гръб, обсадили Одринската крепост. Почувствувал огромната опасност, която надвисва над нашата армия, генерал Брадистилов незабавно издава заповед за настъпление. По-късно става началник на Корпуса при Чаталджа и Булаир. След падането на Одрин, през втората част на Балканската война е началник на частите, дислоцирани между реките Места и Марица.
През Междусъюжническата война командва войските в Западна Тракия.
От 1914 до 1918 г. е началник канцеларията в Министерството на войната.За кратко време е министър.
От 1917 г. е произведен в чин Генерал-лейтенант.
В запаса е от 1918 г.
Умира на 23.Х.1930 г. Погребан е в Централните Софийски гробища.
Носител е на следните ордени, отличия и медали, дарени на Националния военно-исторически музей- София:
- Ордени „За храброст“ – български
- „Франц Йосиф" – велик кръст -7 –А- 1812
- „Франц Йосиф" – рицарски
- „За заслуги“ – австроунгарски
- „Св.Анна“ – руски
- „Меджидие“ - турски
- „Железен полумесец“ – турски
- „Корона“ – пруски
- „Железен кръст“ – германски
- „Св. Александър“ – руски
- „Св. Александър „ с грамота
- „Емануил Филиберто“- италиански
- „За заслуги“ – български
- „За заслуги“ с грамота 1888г.
- Колодка – Виена -1916г.
- Медал „Първо Пловдивско изложение“
- „ За войната 1885 г. с грамота 19.февруари.1887 г.
- „За заслуги към Червениая кръст“
- Почетен знак „ За независимостта“1908 г. и др.
- И не на последно място, посмъртно е удостоен с орден „Стара планина“ от Президентството на Република България.
