Умението самостоятелно да се формулират позиции по основните принципи на живота предполага наличие на устойчиви критерии за смисъл и достойнство. Това изисква ясна визия за перспективите на целите, които си поставя личността с превърнати в съвест на разума убеждения, които се отстояват с темперамент и всеотдайност. Историческият опит потвърждава, че при всеки преломен период в развитието на обществото на политическата сцена се появяват лидери, които по нов начин осмислят предизвикателствата на новия етап. Те дълго и търпеливо се готвят да предложат на обществото алтернативи, подкрепени с плодотворни дела.
Книгата „Позиции“ на Николай Малинов е автограф на новия образна оня тип лидери, които съсредоточават своите усилия върху формулирането на своите позиции по новите процеси и тенденции, създавайки собствена концептуална матрица. Те носят в себе си максимата, че добре формулираните позиции са половината от победата.
В българското общество след три десетилетия мъчителен преход към модерния див капитализъм, чието идеологическо верую се основава на отречения от историята неолиберален ирационализъм, се формират хората с нова визия за общество на социалната справедливост и благоразумие, съзидание и солидарна отговорност, на- сочени към достоен за настоящите и идните поколения живот.
Николай Малинов носи в себе си както мъдростта на предците си, така и терзанията на бъдещето. Ето защо появата на книгата „Позиции“ не е случайна. На автора ѝ принадлежат десетки публикации в отечествени и чуждестранни издания, телевизионни и радио предавания, многобройни интервюта и други творчески изяви, с което все повече се утвърждава в съзнанието на читателите като интелектуалец с богата интуиция и творчески потенциал.
Той е член на Международния славянски съвет и е избран за академик на Международната славянска академия. Оглавява и групата редовни членове на същата академия в България. Всичко това се отразява благоприятно на дейността на Национално движение „Русофили“, което дава своя принос за задълбочаване на интереса към руския език и култура сред младите, за укрепване на историческата памет у поколенията, поддържана чрез участие в изграждането на паметници и паметни знаци за герои от общата историческа съдба на два братски народа, довела до формиране на устойчива славянска взаимност. Ето защо за посветените в това богатство от инициативи не е изненада появата на книгата „Позиции“, чрез която авторът потвърждава способността си за плодотворен интелектуален труд.
В първата част на книгата са събрани постановки с основополагащо значение за нова България и нейните духовни маршрути в бъдещето. Те очертават и визията за една нова България, носейки в себе си енергията на дълго преживени послания към истинските родолюбци и верни на българския национален идеал за следващите 30-40 години. Те носят темперамента и непоклатимата вярност към въжделенията на огромното мнозинство от българското общество.
Ето някои от тях:
„Нашата духовна идентичност е шансът ни да оцелеем в геополитическата вихрушка“;
„Да положим дискусията за миналото в градежа на едно справедливо бъдеще“;
„Да не чертаем нови разделителни линии“;
„Демокрацията не е самоцел“.
По свой начин авторът формулира и проблема за отношението към Европейския съюз. В това послание всъщност той подсказва необходимостта от възвръщане на Европа към изконните ѝ ценности, белязани от духа на Ренесанса и Просвещението. Известно е, че те стоят в основата на призивите на най-светлите умове от епохата на националното ни Възраждане България да намери своето място в семейството на просветените нации.
Втората група проблеми с изключителна актуалност се отнасят до новия цивилизационен избор на Европа и на България. И тук авторът използва една интелектуална конструкция, за да придаде на своите послания мобилизираща енергетика с ясно очертана перспектива. Много от заглавията в книгата „Позиции“ имат характер на устойчиви характеристики за един по-дълъг период от развитието на Европа и славянския свят.
Особено впечатляваща е новата геополитическа максима, че „Европа е по-силна с Русия, Русия е по-силна с Европа“. Очевидно престояването му начело на Национално движение „Русофили“ му дава възможност да формулира своите позиции относно дълбоките корени на братските чувства на българите към руския народ, към неговата история и култура. Той възприема тези корени като културен код на българската национална идентичност. И не скрива дълбоката си вяра, че „не се гаси туй, що не гасне“. Успоредно с това за него русофилството не е просто любов към безбрежната руска земя и необхватните мащаби на руската култура, но и гаранция за безспорната духовна идентичност на българите, свързани чрез общия културен код на славянската взаимност.
От тези позиции авторът за пръв път формулира една недооценена историческа истина, че България е направила своя цивилизационен избор преди 1150 години, приемайки православното християнство и старобългарската писменост, дело на Св. Св. Кирил и Методий и техните ученици, които от българската земя разнасят в славянския свят семената на една нова цивилизация. В това той вижда и непоклатимия аргумент в потвърждение на славянската идентичност на българския народ. Не е необходимо да се премълчава истината, че Николай Малинов пръв от българските политици провъзгласи на висок глас тази историческа истина като отговор на опитите на определени среди в чужбина и у нас, които оспорват тази свята истина. От тези позиции той формулира и своята позиция относно трите основни устои на българското оцеляване и пребъдване в историята. Тези устои са: държавност с ефективно функциониращи институции и уважавани държавници, славяно-право-славна духовност, устойчиво национално единение. В тях той вижда залога за онова бъдеще, което бихме искали да завещаем на идните поколения.
Навярно любознателният читател е забелязал, че през последните години в София са проведени авторитетни научни форуми с международно участие, посветени на важни аспекти на славянската духовност, на Покръстването като исторически цивилизационен избор на българите преди 1150 години, на славянската духовност и на- ционалната идентичност, на бъдещето на световното славянско движение. Те са дело на съвместните усилия на Славянските дружества в България, Национално движение „Русофили“ и други граждански формирования със сродна насоченост на идейността им. Не е излишно също така да се отбележи, че Малинов е инициатор и активен участник в организирането и провеждането на тези научни форуми, както и във формулирането на тематиката им. В тях взеха участие представители на почти всички славянски страни, както и ръководството на Международния славянски съвет.
В третата част авторът на „Позиции“ очертава и талвега, в който трябва да се движи българското развитие. И този талвег се нарича устойчиво развитие и задълбочаваща се взаимност между славянските народи. Очертаният от Малинов път към бъдещето потвърждава категоричната необходимост той да продължи с нови очаквания, очистени от деформации и волунтаризъм. Затова призовава да върнем автентичния смисъл на понятието социализъм, говори за нов ляв проект, изисква политическа яснота в решенията и воля в действията. В този аспект, специално внимание заслужават размишленията му за политиката като изкуство да обединяваш и като крайна цел на неговите терзания. Затова убедително звучи амбицията му: „Проектът, който бих искал да развивам, е български“.
Вярвам, че в книгата „Позиции“ на Николай Малинов младите българи ще открият знаците на дълго очакваната оптимистична визия за единна, демократична, благоденстваща, толерантна и солидарна България, чиито граждани ще се радват на гарантирана социална справедливост, равнопоставеност пред законите, сигурност за живота, честта и имота, уважавани лидери и държава с функциониращи институции в услуга на строителите на нова България.
Със своите „Позиции“ Малинов предлага шанс на бъдещите млади държавници да открият в огледалото на неговите терзания образа на лидери, способни да се посветят на България, с която ще се гордеят бъдещите поколения.
