На 6-ти юни 2019 г. в галерия Академия на НХА се състоя премиерата на най-новата книга на Лазар Мурджев „ПРОЗРЕНИЯ ОТ ДЪНОТО“.
„Ницше твърди, че демокрацията сама води до своята противоположност – тиранията“, пише Лазар Мурджев, но не стига дотук. Той проверява прав ли е Ницше, що се отнася до днес и до българската действителност. Проверките му не приличат на прокурорските, в които е зададен резултатът и се игнорират доказателствата, които му противоречат.“ – казва Анна Заркова за Прозренията на Лазар Мурджев и е безкомпромисна нататък – „Житейските му примери са толкова разнообразни, че ако ги даде назаем на трима „медийни“ писатели от тях биха могли да произлязат три различни исторически романа. Което не значи, че той не е поел отговорност да напише една книга – своята.“
„Прозрения от дъното“ не е вулгарен роман, нито шаманска прокоба. Далеч от медийните писачи с десетки преводи на поръчани послания, тук авторът ни повлича в скандален порив за дъх нормалност из девалвиралата и идиотска реалност заляла живота ни. Ужасът от дъното, сътворило прозренията на този здрав интелектуален шамар по мутрите на чудовищата от статуквото, натикани в този жалък, страховит, медицински и юридически ред, наречен днес в чест на „Истанбулската конвенция“ – „...нема мърдане...“.
„Прозрения от дъното“ е публицистичен цикъл за ценностите на българското настояще. Публицистика като драматургия, както казва проф. Радослав Радев и продължава – „когато през 60-те години на 20 век поетите започват да създават пиеси, Иван Радоев отбелязва, че стихотворението се гради като драма, в която няма един, а множество конфликти. В политическия и духовен преход, който преживяваме от края на 20. век се оказва, че и истинската публицистика, за да въздейства, също е своеобразна сцена, на която се появяват познати лица от действителността. В творчеството на Лазар Мурджев това е още по-ясно изразено, тъй като тръгва от поезията и пренася своята нравствена битка за ценностите ни като народ в публицистиката. Той не просто ползва словото, а гради структури на мисълта и емоцията, за да може чрез видимата повърхност на живота ни да търси откровения и прозрения. Авторът знае до кого и зад какво да застане, но всичко в политическия ни живот, което е лесно обяснимо, трудно се преживява. Лазар Мурджев стига до убийствена ирония, която рядко някой е произнасял. „Петдесетте милиона жертви на Втората световна война са само цифра, която все повече българина си я представя само в Евро.“
Авторът ни влачи през родния „стандарт дребни душички“, когато 2-ри юни съвпада със Задушница и е хубаво да сме пияни от сутринта.
...Пияни духовни мизерници – „Българи от дъното на Европа“, но „В крак с времето“, което е „Приватизирало бъдещето“ и оставени на „Светофара Пеевски“ и „Само /с/ дъх надежда“ тръгваме по „Пътя към един край“ през невъобразимия и невъзможен „БРОД за България“…, просто, защото някъде са останали „Добри българи“....................................................... Въпреки командата „Убий българина“ в тази „Провалена държава – местопрестъпление“...
Ей, хора, обръща се към всички нас авторът, Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства, Приятели… Братя българи, ХАЙДЕ ДА СПАСИМ ЖИВОТА СИ!!! /не само от Истанбулската конвенция/.
„...Лазар Мурджев е уникално явление в най-новата българска литература“ – казва проф. Орлин Загоров. „Талант с извънредно богата палитра от мъдрост и човешки въжделения. Книгата му е цяла вселена, обитавана от непобедим дух...
Затова прозренията започват с усещане за бъдеще и завършват с молитва за България, която иска да завещае на идните поколения“.
Иван Гранитски нарича „Прозрения от дъното“- „Острие!!“
„Интелигентната публика добре познава разностранния и ярък талант на Лазар Мурджев – поезия, остра публицистика, задълбочени социално-политически анализи, социативно-метафорична есеистика, безпощадни филипики срещу съвременните развратители на обществения морал – самодрапирали се като политически елит...
Всяка книга на този талантлив автор впечатлява с оригиналната си концепция. Това е качество рядко срещано в съвременната ни книжнина, наводнена от ерзаци и самооблащаващи се псевдо - постмодернистични подобия.
Основното градиво на книгата не случайно е фрагмента – острие. Неговата способност да поеме големи обеми от смисъл, внушения и подтекст, определя и избора на автора за тази техника на градеж и писане.
Книги като „Прозрения от дъното“ са много нужни на това наше време на объркани нравствени ценности, загубени исторически ориентири и общество в структурен, институционален и духовен разпад“.
„Прозрения от дъното“ започва така:
Той бе самотен призрак, изричащ истина, която никой нямаше да чуе.
Но докато продължаваше да я изрича, по някакъв необясним начин приемствеността не се прекъсваше.
Паметта на човечеството се предава не като накараш другите да те чуят, а като пазиш здрав разсъдъка в себе си.
Джорж Оруел