МЪДРОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

Нека никога не забравяме

Нека никога не забравяме
Aвтор:  Проф.д-р ик.н. Никола Великов

16 Септември 2020

На фронта се питат защо държавата изпраща поетите си на явна гибел. 

Българските писатели винаги са били в челния отряд. В битката за защита на националните интереси и на нейната национална сигурност. Те са денонощна стража и по свой начин водят тази безпощадна битка.

Поручик Димчо Дебелянов загива на фронта в името на националните интереси и националната сигурност на Република България.

От друга страна, на фронта се питат защо държавата изпраща поетите си на явна гибел.

На друг фронт в защита на националните интереси и националната сигурност в неравен бой загива поетът Христо Кърпачев под знака на изумителният негов куплет:

Кой люби народа поробен
и пази завета велик –
завета на Левски бунтовен –
при нас нека дойде войник

В името на националните интереси и националната сигурност поетът Веселин Ханчев воюва срещу фашиските орди през Втората Световна война. Развълнуван той пише:

Аз за тази земя се сражавах.
С моето тяло в окопа я крих,
всеки цвят, всеки хълм отстоявах,
с карабина, омраза и стих.

Разтерзан от зловещото лице на войната той пише:

На нивата, която преди миг
Войната беше идвала на оран,
Сега лежи убития войник
и сякаш със земята си говори.

Българските поети, с целия си интелектуален и духове потенциал, се прекланят ниско пред подвига на знайните и незнайни герои, които в българската история за защитавали националните интереси и националната сигурност на Република България.

В „Балада за нисшите чинове“ поетът Георги Константинов пише:

Те не знаеха френски, не танцуваха полка.
Бяха слушали само тръбата на полка.
С преброени сухари в окопа закусваха
и с мокри шинели в атака се спускаха,
иеизвестни, безбройни, от бога забравени
те вървяха след своите герои прославени.

Поетът емоционално зове съвремениците никога да не забравят за техния подвиг.

Развълнуван от подвига на нашите предци, защитавали безстрашно не само нашите национални интереси и националната ни сигурност, но интересите и сигурността на страните от Западна Европа, в стихотворението си „Принос към Европейската история“, поетът Ивайло Балабанов пише:

С кремаклия пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж.

В този дух, в стихотворението си „ Николай Хайтов“, поетесата Венета Архангелова пише:

Атлазен фес, бодливи яурлуци,
и остър звън о от сабя в ятаган
Тържествени, родопски, горди звуци!
О как молят моите правнуци.
Все вечен да е Петко капитан!

Не съм сигурен, че правнуците знаят една интересна подробност от живота на Капитан Петко Войвода: водил е 330 сражения, без да изгуби нито едно и е раняван 30 пъти в защита на националните интереси и националната сигурност.

След контрареволиционния преврат от ноември 1989 година могъщата кохорта от талантливи български поети брани националните ни интереси и националната ни сигурност може да се води и без употребата на зловещи смъртоносни оръжия – със силата на интелекта бойния дух, поклонението пред подвига на предците, на достойното поведение на гражданите в условията на дивия капитализъм у нас.

В този дух поетът Г. Драмбозов в стихотворението си „Обръщение към президента“, пише:

Ти измий лицата на горди мъже
дето в бой са паднали винаги прави,
не се кланят пред сбрани от кол и въже –
Господ Бог няма да те забрави.

Нека не забравяме за „Частта на пагона“ могъщата кохорта от талантливи български поети винаги е била и ще бъде на страж в защита на националните ни интереси и националната ни сигурност.

Историята никога няма да забрави техния подвиг.

на горе