МЪДРОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

Късогледство или порочна политика

Късогледство или порочна политика

03 Декември 2020

В Брюксел не признават, че у нас съществува „македонско малцинство“. В близкото минало един български президент награди австриски европеец, който ни внушава, че трябва да се откажем от славянската писменост. 

В приетия на първо четене от Народното събрание проектозакон в Кодекса на труда се внася изменение, съгласно което от наименованието на „24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ се премахват думите „и на славянската писменост“. С това изменение се пренебрегват няколко исторически факти с фундаментално значение, между които на първо място за всеобщо признатия принос на България за утвърждаването на нова цивилизационна парадигма, за нова духовност, нова култура и цивилизация в Европа. Известно е, че това е исторически факт, свързан с изключителната заслуга на България не само за ранното средновековие от IX – X век, но и за периода на Възраждането. Тази истина обединява в себе си покръстването и въвеждането на новата писменост, създадена от братята Кирил и Методий и техните ученици. Нима ще отричаме, ние, българите, казаното от Отец Паисий: „Така от целия славянски род най-напред българите получили славянски букви, книги и свето кръщение“! С това се поставя и началото на формирането на българската народност и нация. А борбата за съхраняването на последиците от този феномен се превръща в първостепенен аргумент за българската духовна легитимация като „държава на духа“ по време на византийското и османското владичество. За нас като народ, който е дал на „вси славяни“ писмеността, сътворена от братята Кирил и Методий и техните ученици, продължили делото им тук, в България, отстъплението под натиска на външни и вътрешни сили представлява израз на късогледство и липса на адекватна политика. Не е трудно да се забележи, че това е лош сценарий, който из основи деформира истината, че „европейската идея“ с лека ръка заличава най-ценният български принос във формирането и разпространението на общ културен код в славянския свят. Покръстването на българите в православие, преодолявайки силния натиск на католически, ислямски и други мисионери, езически жреци, княз Борис I окончателно решава дилемата за славянската принадлежност на своя народ. И когато идеолозите на националното ни Възраждане винаги подчертават като важен елемент на националния ни идеал приобщаването на България към семейството на цивилизованите европейси нации, имат предвид постиженията и ценностите на европейския Ренесанс и Просвещението. Така България се превръща в отечество на съпокровители на Европа, с което нашите земи фактически започват да символизират началото на автентичната европейска духовност като духовна основа на нова хуманистична цивилизационна парадигма. Известно е, че схизмата в християнската църква преди хиляда години е резултат от опитите за противопоставяне, разделяйки Европа на две цивилизационни зони. Известни са и последиците от този факт за разделението на единна Европа от Атлантика до Владивосток, чийто плодове се използват за поддържане на две различни геополитически стратегии.

През 30-те години на 20 век българският философ Янко Янев пише, че още преди масовата християнизация (покръстването на българите) славянството се превръща в световен експеримент на духа. В наши дни българите се натъкват не само на разнопосочни, но и на противоположни възгледи относно славянската принадлежност на българския народ. Те имат различни идейни и светогледни мотиви.

С новото изменение в наименованието на 24 май се разчиства пътя на изключително вредния синдром за оспорване на славянската принадлежност на българите, което се основава не на научни съображения, а на славянофобски нагласи, които се поощряват от заинтересовани външни фактори и техните адепти сред управляващите в страната ни. Известни са опитите на Хитлер и неговото обкръжение да настояват пред българския цар Борис III в началото на Втората световна война България да се откаже от кирилицата, защото тя е живата връзка на страната ни с Русия. Опити от тези позиции не престават и до днес. Известни са начинанията дори за забрана на честването на 24 май в близкото минало. Не липсват и среди, които обявяват за „европейски ценности“ постепенното преминаване към латинската азбука поради засилващата се роля на английския език. Днес значителна част от учениците у нас не могат да мислят на български език.Това не е ли подготовка на страната ни в недалечна перспектива да се превърне в „България без българи“?! Не става дума изучаването на английския език и на все друг чужд език да се ограничава. Но защо това трябва да се използва за намаляване на ролята на българския език като един от устоите на адекватно национално съзнание. И още нещо: Как да се обясни инициативата на „обединени патриоти“ и техните коалиционни партньори в правителството на ГЕРБ за заличаване на думите „и славянска писменост“ от наименованието на най-светлия празник 24 май! Никой ли в управляващия ни елит не вижда в политиката на брюкселските „европейци“, които приемат „Резолюция“ за липсата на върховенство на закона у нас, и в същия документ ни внушават в противоречие с решението на Парламента и Констуционния съд България да не се присъединява към Истанбулската конвенция“ и да не признава, че у нас съществува „македонско малцинство“. Странно е, че несъгласието с тези опити се представя като противоречие с членството ни в ЕС. На същото основание обвиняват в антиевропейска проява всеки, който изразява несъгласие с подобни внушения от ЕС. В близкото минало български президент награди един австрийски европеец да ни внушава, че трябва да се откажем от славянската писменост. У всеки здравомислещ българин неизбежно възниква въпросът: докъде може да се стигне с подобно положение на страната ни „между чука и наковалнята“! И докога българското национално достойнство и държавен суверенитет ще стават жертва на късогледство и липса на политика за право на отстояване на българските национални интереси и ценности!

на горе