Представяме на вниманието на нашите читатели, които се интересуват от средновековна литература и исторически хроники, част от увода на книгата на най-значимия историк, писател, архитект и Маг (ръководител на школата по Българска магия в град Казан) от Волжка България Васил Куш ал-Булгари (1450-1549) „Удивителни истории и повести – освежаващи извори за вървящите по българския път“. Книгата е съставена по съхранени преписи от XVIII - XIX век. Възможно е, частици от произведенията му да са долитали и до Дунавска България.
„... Ще разкажа една смешна история за „страшния“ сън на султан Сюлейман от неговата (на Васил Куш) книга „Кратки истории“. Веднъж турският султан Сюлейман сънувал сън, как извикал при себе си везира и раздразнено му казал: „Днес сутринта изслушах министъра на финансите и той ми доложи, че добивът на сребро в Булгардаг (Българските планини в Мала Азия) значително се е понижил и това заплашва империята с криза. След това изслушах докладите на двама от главните си Воеводи и разбрах, че един от тях управлява Планинска България (българското наименование на Македония), а другият Велика България (така волжките българи наричали в XVI век територията на съвременната Република България). След това приех кримския хан Сахиб и учуден разбрах, че той е особено притеснен от войната на Московията с Идел Булгар (Волжка България), която неотдавна призна властта на великия султан. Леко уморен от българските новини, извиках на доклад пашата на Азов, а той се оказа турски българин, който загрижено ми заяви, че казаците отново притесняват нашите поданици – кумикските, нугайските (ногайските) и карачаевските българи. Аз го прекъснах с въпроса: „А как живеят вашите съседи, които не са българи?“ На това пашата уверено отговори: „В Азов и около него няма други, освен българите“. Накрая, много измъчен от думата „българин“, заповядах да извикат персийския търговец Хасан ибн Умар – за да ми покаже новите девойки за моя харем. Надявах се да си почина от думата „българин“ – и какво чух?! Търговецът Хасан ми каза докато ми показваше девойките: „Този път, о Властелине на света, аз ви доведох най-красивите девойки на Земята, които за своята небесна красота са достойни да се нарекат български красавици!“ Тук, загубил всякакво търпение , заповядах да дойдеш ти и веднага да ми кажеш: има ли нещо, което не е българско в моята империя?“ „Има! – радостно изкрещял везирът. – Това е Турската джамия!“ Тук султан Сюлейман с крясък се събудил и възкликнал с облекчение: „О, Всевишни! Благодаря, че ме избави от този страшен сън!“
Скритият хумор в тази история е в това, че „Турската джамия“ е българското название на храма Света София в Истанбул (т.е. разбирайте „Българската джамия“, бел. АС). Излиза, че и везирът на Турция е бил българин. Тогава става ясно защо Султанът започнал да крещи насън... При това Васил Куш не спира да повтаря, че всичките „узийци" (турци) са българи, но са оглавявани от чужденци – еничари, които мразели всичко българско ...“
Превод от руски език – Александър Стойчев (АС)
