Най-хубавият ден е днес… най-лошото нещо е страхът… най-големият подарък …прошката – ехтеше в концертната зала на Рейнбоу плаза песента в заключителната част на концерта, посветен на деца таланти, организиран от Асоциацията за подкрепа на децата под патронажа на вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова.
Залата бе изпълнена с нежна младост... С дъх на деца, застанали за пореден път и за пореден опит на пътеката на смисъла на човешкото и нашето българско развитие – развитие в красотата, в таланта, във вярата, че предопределеността е само даденост, а възможността за съзидателност е в нас и нашите ръце… хванати заедно… ама наистина.
Първата изява на Асоциацията за подкрепа на децата, чийто председател е г-жа Богдана Желявска, е част от поредицата благотворителни концерти на Асоциацията в подкрепа на талантливи българчета. На едно място се изявиха сърцати артисти, дарители и млади талантливи хора – общност, осмислила таланта на нашите деца като път за единение и възход на нацията.
Изявите, аплодирани горещо, носеха изтънчеността на класиката, горещата страст на циганския романс, романтичността на балета, магията на българския фолклор.
Красотата на децата и щастието да си дал и трошичка за техния път в красивото, мисълта, че то ще расте и ще се случи да преобладава … това е вкусът, когато завесата пада.
Да съучастваш веднъж
…на Далия Чолакова – цигулка, Кай Орлинов – цигулка, Александър Иванов – пиано, Александра Драгова, Неда Тенева и солистите към школата по вокално майсторство „Мюзик Бокс“, Зорница Иларионова – цигулка, Валерия Стоянова – вълшебен глас... На Васил Петров, Весела Бонева, формация „Таласъмче“, танцов състав „Маноловци“, танцова формация „Софистик – Живо“, балетно студио „Красимира Колдамова“… На организатори – в лицето на председателя на Асоциация за подпомагане на децата – г-жа Богдана Желявска и патронът на събитието вицепрезидентът на Републиката – г-жа Илияна Йотова…
е лесната задача…
…Да останеш в идеята, че талантът на България – нашите деца, са единственият път и начин за нашето нататък, да останеш в красотата и смисъла на оставането със смисъл... Това е отговорност, която трябва да носим докрай.
