Аристократичното изскимтяване в крайно задно положение екзотично захранваше въображението с ритъма на на люлеенето... В неописуемата си съдба 130-годишният виенски стол, разхвърляше по пода и стените наоколо танцуващи във валс сенки – сякаш дирижираше живота...
Огънят, като безумен живописец, цветно допълваше своята песен и агресивно доминираше в блестяща топлина...
Този изключителен пулс.., отскърцваше времето, отброявайки простичко толкова сложното състояние на щастие в така обикновения иначе ден... Това, може би, бе онзи шанс, осигуряващ на сетивата миг илюзия – за баланса, в който можем да се насладим на нашето пътуване през времето...
Аз допълвах 130-годишния товар от спомени, а великолепната конструкция на неизвестния майстор, огряна от песента на огъня, вековно, безропотно и безотказно, като перпето-мобиле.. – безупречно отмерваше пространството със своите 45˚ /градусови/ движения...
И всичко вероятно би допълнило архива от спомени на този стол, който като махало на часовник преминаваше през животите на живите и в синхрон на мъдър благородник романтично и неизбежно отдаваше съхранената енергия от мъртвите нататък.../през 45˚ градусовия ъгъл на своето предназначение/.
И сигурно, когато светлините на въглените изтлееха, а жаравата потънеше в пепелта на вчера.., всичко щеше да се превърне в забрава.................................................................................. Ако!!!
Столът замря в крайно задно положение точно след познатото кратко изскимтяване...
Сенките изстенаха наоколо и валсът увисна върху пламъците...
„...Кон изправи се, изцвили и отронил сетни сили...”, спомних си /не знам защо/ Смирненски и изправен на задни крака... /столът/ се разби на земята.., а изваяните му форми, сякаш разпаднати съдове-спомени, полетяха във всички посоки наоколо...
Осъзнах, че ако успея да се изправя, ме очакваше завръщането на тези бумеранги с енергия, които някой трябваше да приеме, съхрани и пренесе нататък...
Изживях тези часове сякаш бе последен ден в моя изключителен и обикновен живот...
Такова е призванието на пътя ни...във времето и стойността на всеки изживян ден в махалото на живота...
Заедно..........................................
С живите.............................................................................. В нас !!!
....................................След няколко часа си отиде Коце Чакъров...
В огъня догаряха остатъци виенски валс..........................................
26/27 декември 2017 г.
