Въведение
Взаимоотношенията и взаимодействията между две от трите глобални геополитически сили в съвременната епоха, в лицето на САЩ и КНР безспорно представляват важна и животрептуща тема. Целта на предложения материал е да се анализира изключително значима зона на противостоене и противоборство между тези две сили, където тези противодействия се осъществяват във формата на т.нар. „Хибридна война“.
Безспорно цялостният курс на Вашингтон спрямо Пекин отпреди повече от десетилетие насам все по-плътно се доближава до сценария на това, което се нарича „Хибридна война“. Несъмнено в динамиката на времето ядрото на „Хибридната война“ се променя – „Търговско-икономически битки“, „Технологически битки“ и „Тарифно-митнически битки“.
Основната теза на нашето изследване е тази, че целите на „Хибридната война“, която Щатите провеждат против „Поднебесната“ не само не се постигат, но даже имат обратен ефект. Вместо „сдържане“ на Китай се постига неговото ускоряване. Всичко това поставя въпроса за търсене на нова формула за отношенията между Вашингтон и Пекин. Такава, която да избегне остротата на „Хибридната война“ в посока на по-удачни и хармонични взаимодействия. Това несъмнено ще бъде от полза не само за Щатите и Китай, но и за глобалното общество като цяло.
Няколко думи за „Хибридните войни“ като специфичен феномен на изострени взаимоотношения между различни държавни и недържавни субекти
През последните години практиката и разбирането за т.нар. „Хибридни войни“ бързо навлязоха в международната действителност. „Хибридната война“ определено не отменя основните причини, характера и целта на класическите войни. Същността на войната, както и на „Хибридните конфликти“, си остава „продължението на политиката с други средства“.
В съвременни условия използването на стратегически ядрени средства за осъществяване на военни действия гарантира взаимно тотално разрушение. Това тласна търсенето на неконвенционални начини за постигане на победа в междудържавните, квазидържавните и недържавните сблъсъци и конфликти. Подобно търсене е улеснено от новите глобални тенденции, свързани с мащабна метаморфоза на ценности, изкривяване на съзнанието за национална, конфесионална, социална и прочее идентичности. А също така с промяна в характера на заплахите за международната сигурност и самото съдържание на понятието за сигурност.
Нараства ролята на случайността, увеличава се хаотичността, т.е. нелинейният характер на политическата, икономическата и социална динамика, оттук идва непредсказуемостта, както и невъзможността да бъдат използвани детерминистични подходи, основаващи се на предопределеност на резултатите на изследваните събития и тенденции. От решаващо значение става използването на изпреварващи и превантивни действия, както и парадоксални ответни действия. Но също така и разработката на залъгващи действия, т.е. всякакви такива, които в значителна степен са нетривиални и изненадващи за противната страна. Конкретно погледнато, в „Хибридните войни“ се включват както някои тривиални, но употребявани по нетривиален начин средства, но също иновативни механизми и фактори. Нека очертаем някои от основните параметри на това, което наричаме „Хибридни войни“:
Важна особеност на „Хибридните войни“, в сравнение с традиционните или по-точно конвенционалните, е, че се прилага целия диапазон на налични невоенни форми, средства, методи и технологии за борба, действие и противодействие. Изключително важно е да се разбере, че като правило гореспоменатите форми, методи и средства много често се използват „интегрирано“ – паралелно или последователно – а именно:
Дипломация – най-различни форми и методи на дипломатически практики, чрез които да се постигат поставените цели;
„Мека сила“, т.е. прилагане на усилия за привличане чрез сътрудничество, културно влияние, предоставяне на позитивни възможности за личностно развитие и други подобни;
„Кибер-атаки“, парализиращи и извеждащи от строя на комуникационни линии, съобщителни мрежи, важни промишлени и административни системи и други;
Мащабни информационно-пропагандни кампании, обединяваща антагонистична политизация и демонизация на противната страна, създаваща условия за вземане на неверни решения и последвалите ги непродуктивни действия и погрешна политика;
Методите на психо-войната, в частност на т.нар. „психоисторическа война“, т.е. атаката против миналото и историята – героическите фигури, опорни събития, борба срещу менталността и традиционно формираната система от ценности и устойчиви възприятия на общественото съзнание на противната страна;
Политическата изолация на противната страна, санкциониране на всякакви контакти и канали на взаимодействия на политически лица и представители на обществени, икономически, финансови, културни, религиозни среди;
„Нежни /цветни, кадифени/ революции, характеризиращи се с т.нар. „ненасилствени действия“, които често са преплетени с редица принудителни за противната страна акции;
Икономическо-търговски и финансови войни, посредством които се осъществяват стратегически операции, нанасящи значителни вреди и загуби на противната страна;
Други.
За „Хибридните войни“ е характерно и възможността за включване наред с конвенционалните и нетрадиционни военни средства и действия – участие на недържавни въоръжени единици, т.нар. „ЧВК“ (частни военни компании), други видове наемници и „купени бойци“ (псевдопартизански и диверсионни формирования и групи за саботаж), казано с други думи „приватизация на насилието“:
Ключов момент при воденето на „Хибридната война“ е използването не просто на политически, етнически, религиозни, социални, икономически, културни и прочее различия, както и на хора, стоящи зад тези различия. Тук става дума не само за активното създаване на агентурна и забележете „неагентурна“ мрежа сред противниковия стан. В рамките на „Хибридните войни“ една основна задача става „завербуването“ на части от, а понякога и на цели кръгове сред управляващите на противниковата страна, за постигане на собствените цели. Именно това е важно условие за победа в „Хибридната война“. При което не е задължително тези кръгове да осъзнават и разбират по какъв начин и в каква посока са използвани. В тази връзка важен момент става „монтирането“ на управленски и лидерски позиции на личности с ниско равнище на обществена отговорност или такива с тежки форми на зависимост от пари, близки хора, нечестно минало и т.н.;
В крайна сметка наблюдаваме изчезване на класическото разбиране за фронт и въоръжен конфликт. Излиза се извън рамките на традиционния образ на войната. Понякога не е напълно ясно откъде идва заплахата и кой е истинският враг? Това обаче не означава, че последствията от победата над противниковата страна чрез технологията на „Хибридната война“ са по-малко разрушителни, отколкото при воденето на конвенционален въоръжен конфликт. Една важна причина се крие във факта, че като правило при осъществяване на „Хибридна война“ обществото на противниковата страна не осъзнава изцяло, че срещу него се води война.
Съответно не настъпва необходимото при водене на война равнище на мобилизация на общественото съзнание и на държавните усилия. Това е особено вярно, когато вътрешни кръгове и сили съзнателно или не, користно или поради заблуда, активно участват в „Хибридната война“ срещу собствената си държава и общество, като представят врага за приятел и обратно, приятеля за противник.
Всичко горенаписано свидетелства за това, че проблемите, свързани с „Хибридните войни“ са повече от важни и актуални предвид обществената подготовка за противодействие в съвременната силно турбулентна обстановка, където хибридните заплахи никнат като гъби след дъжд.
Началото на американската политика на „сдържане“ на Китай и ескалация на използване на „Хибридни инструменти“
В един период, започващ от края на 70–те години на ХХ век, т.е. с началото на реформите в КНР, крайъгълни камъни на китайската стратегия на развитие са привличането на ПЧИ /преките чужди инвестиции/ и увеличаващият се износ, като начин за усвояване и развитие на високи технологии и акумулиране на икономическа мощ.
За тази цел освен ниската цена на работната ръка, осигуряваща свръхпечалби на инвеститорите, е нужно поддържането и на политика на нисък курс на юана. Особено след приемането на КНР в Световната търговска организация /СТО/ през 2001 г. износът, който през 2000 г. е в размер на 250 млрд. щатски долара достига през 2008 г., 1.3 трилиона щатски долара, а положителният баланс от 17 милиарда през 2001 г. стига до 400 милиарда щатски долара в края на 2008 г. (вж. Ferguson N. "The End of Chimerica: Amicable Divorce or Currency War?" в http://belfercenter.ksg.harvard.edu/ publication/ 20029 /end_of_chimerica.html, последно влизане 28 март 2009). Съответно Китай влага тези „излишъци“ в закупуването на американски ценни книжа като по този начин стимулира печатането на долари от една страна, а от друга поддържа ниския курс на юана. Което пък прави конкурентни китайските стоки на американския и международните пазари.
Така се формира „Кимерика“ /„Chimerika“/ като „симбиоза“ между тласкан от износа модел на развитие на Китай и модела на свръхпотребление на САЩ. Този „симбиотичен модел“, по думите на Н. Фъргюсън /Niall Ferguson/ – един от създателите на неологизма „Кимерика“ /съединение между Китай и Америка/, се явява „финансов брак“.
В резултат на горната симбиоза КНР успява да „учетвори“ своя БВП в периода 2000-2008 г., т.е. от началото на ХХI век до началото на „Глобалната криза“. В същото това време потреблението на САЩ надхвърля националния доход с 45%, т.е. те потребяват на 45% повече, отколкото създават. 1/3 от това американско свръхпотребление идва за сметка на закупуването на китайски стоки. В същото време Щатите „успешно“ се „деиндустриализират“. Тъй като американските корпорации, водени от стремежа към максимизация на печалбите, изнасят значителна част от своята промишлена мощ в „Поднебесната“.
Така или иначе, в резултат на динамичното развитие на Китай, за което несъмнено допринася явлението „Кимерика“, както и на „Глобалната криза“, един от факторите за възникването на която несъмнено става свръхпотреблението на САЩ, американската деиндустриализация и натрупания огромен американски дълг, светът става свидетел на значителна промяна в икономическия баланс на сили. В крайна сметка със започването на „Глобалната криза“ (2008-2010 г.) стартира процесът на дезинтеграция на симбиозата „Кимерика“.
Въпреки че търговско-икономическите, както и инвестиционни взаимоотношения и взаимодействия между КНР и САЩ, в една или друга форма продължават да се развиват, но между двете страни все повече и повече започват да „прехвърчат искри“. Фактически „Кимерика“ започва да остава в историята. Стартира ескалиращ във времето политически курс на „сдържане“ на „Поднебесната“, приемащ формата на „Хибридна война“.
Краткият преглед на политиката на САЩ по „сдържане на КНР“ в хибридния формат включва следните стъпки във времето:
Стартира се с дипломатически усилия – предложението на САЩ за формирането на т.нар. „Г-2“, т.е. създаването на неофициални специални отношения между САЩ и КНР. Същността на идеята представлява опит да се форматира „двуполюсна схема“ на глобален баланс, подобен на този по време на „Студената война“. Тогава всички световни конфликти и сблъсъци се решават в крайна сметка от двете „свръхсили“, тъй като тяхното нерешаване би означавало термоядрена война, съдържаща опасността от унищожаване на човечеството. Но в случая с „Г-2“ ролята на Вашингтон се вижда като водеща, а на Пекин като подчинена. Официално КНР отхвърля тази формула;
След това отхвърляне тогавашният екип на президента Барак Обама с държавен секретар Хилари Клинтън обявява курс на „Връщане в Азия“ (Pivot to Asia). Този курс американската журналистика нарече „Облачна война“ (Cloudy war) по схемата на предишната „Студена война“ (Cold war) между „Pax Americana“ и „Pax Sovietica“. Разликата е в това, че ако между Щатите и бившия СССР търговско-икономическите отношения са сведени до минимум, то между САЩ и КНР съществува „Кимерика“, т.е. близки и взаимозависими търговско-икономически връзки. Макар че идеята на „Връщането в Азия“ предполага този симбиотичен модел да бъде постепенно разграден;
В рамките на първия мандат на Доналд Тръмп като президент започва Търговска война – през 2018 г. Тръмп налага тарифи върху китайския внос, позовавайки се на нелоялни търговски практики и кражба на интелектуална собственост от страна на КНР. Китай отговаря с тарифи върху американски стоки. Ескалацията продължава през 2019-2020 г., при което и двете страни продължават да налагат тарифи, засягайки търговия за милиарди долари. Няколко кръга от преговори се опитват да разрешат спора, което води до временни споразумения. Следва сделка от фаза първа през 2020 г., при което е постигнато частично споразумение, като някои тарифи са намалени, но много от тях остават в сила;
В рамките на президенството на Джо Байдън започва „Технологическа война“, свързана с микрочиповете. Важен инструмент в политиката на САЩ, насочена към рязко отслабване на китайските „високотехнологични“ отрасли е курсът на „decoupling“, т.е. „отделянето“. То описва процес, чрез който дълбоката икономическа взаимозависимост между САЩ и Китай, натрупана през последните четири десетилетия, постепенно намалява, като „отделянето“ се проявява както в търговската, така и в технологичната сфера. Но във времето става ясно, че този курс нанася удар и върху самите Щати, поради значителната зависимост от различни китайски продукти, както и загубите, които търпят американските корпорации „разделяйки“ се с Китай. Китайската икономика е твърде голяма, за да може отделянето да бъде реалистична перспектива. Китай е най-големият производител на стоки в света, с продукция, еквивалентна на тази на всички фабрики в САЩ, Германия и Япония взети заедно. При сценарий „отделяне“ възниква недостиг на стоки и инфлацията скача още. Освен това китайското превъзходство в производството на съдомиялни машини, компютри или играчки не застрашава интересите на САЩ. Прекъсването на връзките с Китай в такива не критични сектори – каквото би било отделянето – не е необходимо;
Ето защо е предприет друг курс на т.нар. „de-risking“/намаляване на риска/. Т.е. ограничаван на достъпа на Китай до първокласни американски иновации, като по този начин да не се позволява на китайските фирми да използват американското ноухау, за да се изкачат „нагоре“ по стълбата на високите технологии и иновациите. Както заявява по този повод Вашингтон за разлика от отделянето/„decoupling“/, „de-risking“ има за цел намаляването на риска за националната сигурност на САЩ. Този курс не се стреми да ограничи достъпа на Китай до по-малко усъвършенствани американски технологии, а да прекрати достъпа до „високи технологии“. Важно средство за постигане на тази цел на Вашингтон е да се мобилизира не просто потенциала на Щатите, но колективния западен потенциал, включително този на развитите страни в Азия – Япония, Р. Корея, Тайван и Сингапур в „Технологическата война“ срещу Китай. Друго важно средство е стремежът да се привлекат и развият важни блокове на производство на микрочипове в самите Щати;
През 2025 г., в самото начало на втория мандат на президента Доналд Тръмп, САЩ започват т.нар. „Тарифна война 2025“ против Китай, която е белязана от няколко ключови събития с мащабни последствия. На 1 февруари 2025 г. са обявени масивни тарифи от САЩ спрямо Китай, които са ефективни от 4 февруари. Те започват да ескалират като първоначално са въведени 34% тарифи на 2 април. Те са последвани от рязко увеличение до 125% на 9 април. Накрая достигат 145% на 11 април. На практика това са забранителни тарифи, които спират всякакво търговско–икономическо взаимодействие. Това предизвика бързи ответни мерки от Пекин, който налага 125% тарифи върху американските стоки;
Но след определен момент Вашингтон променя позициите си. На 10 май 2025 г. в Женева, Швейцария започват преговори за временно тарифно примирие между САЩ и Китай. Разговорите са водени от министъра на финансите на САЩ Скот Бесент и търговския представител на САЩ Джеймисън Гриър. Китайската делегация е оглавена от вицепремиера Хъ Лифън. Двете страни се споразумяват да намалят тарифите за 90 дни, като намаляват американските тарифи върху китайски стоки до 30%, а китайските тарифи върху вноса от САЩ до 10%. Тази стъпка има за цел да облекчи икономическото напрежение и да стабилизира световните пазари. След търговското примирие с Китай, президентът на САЩ Доналд Тръмп насочва вниманието си към ЕС, наричайки го „по-лош от Китай“ по търговски въпроси и предупреждава за нови тарифни мерки.
Засега гореспоменатото официално действие е поредната стъпка на САЩ в това, което наричаме „Хибридна война“ против Китай. Но определено може да се утвърждава, че тази стъпка няма да бъде последната.
Ефективна ли е политиката на „сдържане на КНР“ във формата на „Хибридни войни“?
Следва да се отбележи, че засега политиката на „сдържане на Китай“ и провежданите „Хибридни войни“ от страна на Вашингтон не постигат своите цели. За да докажем нашата теза, ще я илюстрираме с примери именно във високотехнологичните области. Ще започнем с микрочиповете. Още през 2018 г., почти едновременно с „Търговската война“ срещу КНР, се започва „Технологична война“, насочена първоначално срещу Huawei, призната през 2017 г. за най-иновационната корпорация в света. Срещу нея започва кампания за натиск върху американски и чуждестранни предприятия с цел да прекъснат връзките си с Huawei. През май 2019 г. тази конфронтация е преведена на езика на санкциите – въведена е забрана за закупуване на оборудване на Huawei и ZTE от американски правителствени агенции, както и сътрудничество на правителствени агенции на САЩ на всички нива с компании, използващи оборудването на тези компании. Тази забрана влиза в сила от август 2020 г.
На второ място, доставката на американски технологични продукти – компоненти, подсистеми, софтуер и др. за Huawei без държавен лиценз, е забранена. Това води до прекъсвания при вноса, например на чипове Qualcomm, проблеми с операционната система Android, която е разработена от Google. След това следват и редица други проблеми за китайските електронни гиганти. Фактически естествената конкуренция в тези области, която предполага, макар и остра, но полезна за общото развитие борба, се заменя с редица мерки, действия и политики за сдържане на технологическия прогрес на КНР, които определено може да наречем „Технологическа война“ – враждебни пропагандни кампании, налагане на санкции и ограничения, дипломатически, финансов и прочее натиск, и други.
Ответните мероприятия на Китай на американския натиск включват преди всичко развитието на собствени високи технологии. В тази област Пекин разработва своята стратегия „Направено в Китай 2025“, която започва да се реализира през 2015 г. Важна цел е превръщането на КНР във високотехнологична държава.
Войната на микрочиповете
Днес в центъра на технологическия конфликт е т.нар. „Война на микрочиповете“. Микрочипът – наричан още чип, компютърен чип или интегрална схема (IC – Integrated Circuit) – е единица от интегрална схема, която се произвежда в микроскопичен мащаб с помощта на полупроводников материал, като силиций или, в по-малка степен, германий. Компонентите на микрочипа са толкова малки, че се измерват в нанометри (nm). Нанометърът е една милиардна от метъра или една милионна от милиметъра. В този мащаб е възможно да се поберат до 50 милиарда транзистора върху микрочип с размер на нокът.
Следва да се има предвид, че до 80-те години на ХХ век полупроводниковата индустрия е вертикално интегрирана. Полупроводниковите компании разработват собствени технологии за производство на чипове, като едновременно с това притежават и управляват свои съоръжения за производство, сглобяване и тестване на чиповете.
Производството на чипове изисква значителни инвестиции, поради което малки компании не успяват да влязат в полупроводниковата промишленост. Но тъй като производителите се оказват в дадения момент със свръхкапацитет, това дава възможност малки компании, умеещи да проектират чипове, да навлязат в бизнеса. Така се ражда т. нар „безфабричен бизнес модел“, известен на английски език като „fabless“. Тоест да се проектират и продават интегрални схеми, без да се притежава завод за производство. Водещи глобални „fabless“ компании са основно американските Qualcomm, NVIDIA, Broadcom, AMD и други.
Другият ключов блок в полупроводниковата индустрия е производствения бизнес модел, т.е. предприятие /завод/ за производство на полупроводници. Тези производствени звена са известни на английски език като „Foundries“ /леярни/. Водещи глобални „Foundries“, произвеждащи микрочипове от най-висок клас са Тайванската TSMC /Taiwan Semiconductor Manufacturing Co./ с около 60% дял на високотехнологичните микрочипове. Втора е южно-корейската Samsung Electronics Co., Ltd. с близо 30% дял. Трета е американската Global Foundries.
Трети важен блок във веригата на производство на микрочипове са производителите на литографско оборудване. „Foundries“ са толкова зависими от тези производители, колкото останалата част от технологичната индустрия е зависима от чиповете на производителите. Литографско оборудване, на основата на което се произвеждат чипове от най-висок клас, се прави само от няколко корпорации в света, а именно:
Ключова роля играе нидерландската ASML Holding N.V. ASML е абревиатура от Advanced Semiconductor Materials Lithography. Към 2022 г. тя е най-големият доставчик за полупроводниковата индустрия и единственият доставчик в света на машини за фотолитография с екстремна ултра-виолетова литография (EUV), използвани за производството на най-модерните чипове;
Следващи водещи производители са японските Canon Inc. и Nikon Corporation, които покриват останалата част от производството на литографски машини, способни да произвеждат 5 nm и 7 nm микрочипове.
Присъстват и различни други производители на литографско оборудване като американските Veeco Instruments Inc. с дъщерна фирма Ultratech, Inc., а също MKS Instruments, Inc. и други, както и германската SÜSS Micro Tec SE. Те са способни да създават фотолитографско оборудване, макар и с възможности да произвеждат микрочипове с по-ниски параметри от тези на водещите фирми.
В тази връзка, обаче, трябва да споменем, че КНР, в началото на 20-те години на ХХ век, е един от най-големите производители на чипове в света – около 30% от цялото производство, но не с най-високо равнище на технологичност.
Един от основните моменти в „Технологическата война“, която осъществява Вашингтон срещу „Поднебесната“, е мобилизацията на т.нар. „Колективния Запад“ срещу КНР. Ключовият момент е отказа за продажба на най-новото оборудване за фотолитография, както и поддръжката на старото, което също е критична точка. Под натиск от САЩ основна роля изиграва привличането на Европейския съюз /ЕС/ в „Технологическата война“ срещу КНР. В резултат на това включване нидерландската ASML започна да осъществява контрол по износа и прекратява доставките за Китай, но и поддръжката на вече доставеното. Японските производители Canon Inc. и Nikon Corporation не закъсняват да последват примера на европейците.
Друго важно средство е стремежът да се привлекат и развият важни блокове на производство на микрочипове в самите Щати. През септември 2022 г. в изпълнение на „Плана за действие Байдън-Харис за възстановяване на инфраструктурата на Америка. Ускоряване на прехода към чиста енергия, съживяване на общностите и създаване на работни места“ е приет „Закон за микрочиповете и науката от 2022 г.“ /Chip and Science Act of 2022/. Като резултат от това е създаден пакет от 50 милиарда долара за поддръжка на осъществяване на Плана и закона. Още на 6 декември 2022 г. във Финикс, щата Аризона, е направена първата копка на строителството на завод за микрочипове на Тайванската компания TSMC.
Реакцията на Китай е многостранна. По решение на Министерството на търговията и Главната митническа администрация на КНР от 1 август 2023 г. се въвежда контрол върху износа на Германий и Галий. Следва да се има предвид, че, например, производството на захранващи чипове, светодиоди, радиочестотни усилватели и други е невъзможно без галиев нитрид /GaN/ и галиев арсенид /GaAs/. Китай е основен производител на тези редки елементи.
Но истинският отговор на Китай е в друга посока. Основният момент е осъществяване на курс на самодостатъчност. Един от ключовите китайските производители на оборудване за производство на микрочипове Advanced Micro-Fabrication Equipment (AMEC) заяви, че ограниченията на вноса на необходимото висококласно оборудване от Запада ще бъдат преодолени. 80% от вносното оборудване се заменят с местни алтернативи до края на 2023 година. В същото това време Huawei Technologies и най-големият китайски производител на чипове SMIC изграждат усъвършенстван 7 nm процесор за захранване на най-новия смартфон на Huawei. Mate 60 Pro на Huawei се захранва от нов чип Kirin 9000s, който е произведен в Китай от Semiconductor Manufacturing International Corp. (SMIC). Процесорът е първият, който използва най-модерната 7 nm технология на SMIC. Т.е. Китай постига за кратко време прогрес в усилията си да създаде чипове от най-висок клас.
Днес усилията в тази област се ожесточават. Борбата вече е за 2 nm микрочипове. Тайван, Република Корея, Япония, САЩ са не само активни участници в тази конкуренция, но и в „сдържането“ на Китай. Но вече в тази битка има важна особеност. Китай вече не е догонваща сила, а равностоен участник. И за усилието на КНР за бързо догонване без съмнение допринася стратегията на Щатите за „сдържане“ на „Поднебесната“.
Битките в сферата на „Изкуствения интелект“ /ИИ/
На 6 септември 2024 г., британският сайт „uk.finance.yahoo.com“ публикува изследване със заглавие „Китай и Америка – 9 технологични бойни полета: кой печели?“ Сред 9-те платформи на водената от САЩ, по-точно от „Колективния Запад“, „Технологическа война“ срещу КНР, наред с микрочиповете, квантовите компютри, роботиката и т.н., присъства и ИИ – „Изкуственият интелект“. Едва ли може да се съмняваме в ключовото положение, което заема „Изкуственият интелект“ в съвременната технологическа динамика. Едновременно с въздействието, което оказва върху технологиите, ИИ започва да играе все по-съдбоносна за бъдещето на човечеството роля.
В гореспоменатото изследване се казва следното: „Доминирането на САЩ в сферата на Генеративния ИИ /ГенИИ/ е забележително. Силициевата долина е разработила най-обширните в света големи езикови модели (LLM), технологията, която е в основата на „Ген. ИИ“. Америка е водеща в света в чатботовете за ИИ. От стартирането на ChatGPT през 2022 г. се появиха множество висококачествени алтернативи, включително Jasper, Gemini на Google и Claude на Anthrophic. Накратко: „секторът в Щатите процъфтява“. (Вж. Daniel Coughlin, China And America's 9 Tech Battlegrounds: Who's Winning? в uk.finance.yahoo.com, Последно влизане 14 май, 2025).
Но всичко това се оказа значително променено съвсем неотдавна. През януари тази година младата китайска технологична компания Ханджоу DeepSeek Artificial Intelligence Co., Ltd. излезе на пазара с модела DeepSeek-R1 с отворен код. Този модел предоставя отговори, сравними с най-добрите американски съвременни големи езикови модели, като GPT-4o и o1 на корпорацията „OpenAI“. Най-знаменателното в случая е фактът, че по данни на компанията тя е обучила R1 за 6 милиона щатски долара.
За същата такава цел „OpenAI“ през 2023 г. за „GPT-4“ е отделила 100 милиона щатски долара. Въпреки че DeepSeek-R1 може и да не демонстрира най-значими интелектуални висоти, но достъпността на използването на езиковия модел действително представлява значителен пробив. Още повече, когато се разбра, че той е изграден на базата на стари нискоенергийни чипове, доставени преди забраната, издадена от бившия президент на САЩ Джо Байдън, да се продават на Китай нови чипове.
А също и това, че във фирмата са обучили модела си на отворени данни от екип от петима души. Както пише по този повод индийското англоезично издание „The Economic Times“, „Базираният в Китай DeepSeek разтърси света на „Ген. ИИ“ в началото на тази година с евтин, но високоефективен модел, който предизвиква хегемонията на „OpenAI“ и други гиганти, правещи големи разходи. (Вж. The Economic Times, „DeepSeek dims shine of AI stars“, https://economictimes. Indiatimes.com/tech/artificial-intelligence/deepseek-dims-shine-of-ai-stars/articleshow/118957028.cms?from=mdr, Последно влизане, 13 май 2025 г.)
И тук дойде още една изненада. Става дума за „ИИ Манус“. Той е разработен от младата китайска компания „Butterfly Effect 2“ /Ефект на пеперудата 2/. Компанията е базирана в Ухан и привлича внимание с иновативния си подход към създаването на автономни ИИ агенти. Тя също си сътрудничи с други организации за интегриране на усъвършенствани „ГенИИ“ /Генеративен Изкуствен Интелект/ модели, като „Claude 3.5 Sonnet“ на Anthropic и „Qwen“ с отворен код на „Алибаба“.
„ИИ Манус“ е революционен агент на ИИ способен да мисли и действа независимо. „Manus“ не е просто още един чатбот, нито е просто подобрена търсачка, облечена във футуристична марка. Това е първият в света напълно автономен агент на ИИ, система, която не просто помага на хората – тя ги замества. От анализиране на финансови транзакции до проверка на кандидати за работа, „Manus“ навигира в дигиталния свят без надзор, вземайки решения със скорост и точност, с които дори и най-опитните професионалисти не могат да се сравнят. По същество това е дигитален специалист, обучен да управлява задачи в различни индустрии без неефективността на човешкото колебание. „Manus“ е новаторски автономен агент на ИИ, предназначен да управлява сложни работни потоци с минимално въвеждане от страна на потребителя.
В доклад представен през март 2025 г. на законодателната власт, Китай заявява, че ще насърчи развитието на индустрии с „Въплътен ИИ“ и активно ще подкрепи широкомащабното внедряване на големи езикови модели. Терминът „Въплътен ИИ“ има предвид всеки ИИ, който има физическа форма, като роботи, както и „Големи езикови модели“ (LLM), за които DeepSeek е виден пример.
В разгорещени дебати националните законодатели и политически съветници гледат към бъдеще, наречено „ИИ + ВСИЧКО“, където ИИ е безпроблемно интегриран във всеки аспект на индустриалното развитие и живота на хората – от захранвано с ИИ на писане на текст, автоматизирано използване в селското стопанство чрез контролирани от ИИ роботи, а също така роботи, подпомагащи хирургия по време на медицински процедури и много други. Не случайно тази инициатива „ИИ + ВСИЧКО“ /AI Plus Everything/ е във фокуса на вниманието на споменатите годишни сесии на националния законодателен орган на Китай и висшия политически консултативен орган сега през март тази година.
Бойното поле на „Технологическата война“ САЩ – КНР: квантовите компютри
Друго критично бойно поле на „Технологическата война“ между САЩ и КНР са квантовите компютри. Квантовите компютри са вид компютърни системи, които използват принципите на квантовата механика за обработка и съхранение на информация. Те се различават от класическите компютри по начина, по който представят и управляват данните. Тези различия може да обобщим накратко по следния начин:
Вместо битове, които могат да бъдат в едно от две състояния (0 или 1), квантовите компютри използват кубити (qubits). Кубитите могат да бъдат в суперпозиция, което означава, че те могат да бъдат едновременно в състояние 0 и 1 до момента на измерване. Това позволява на квантовите компютри да извършват множество изчисления едновременно;
Друго ключов феномен при квантовите компютри е „суперпозицията“: Казано по друг начин, квантовите частици като електрони или фотони могат да съществуват в множество състояния едновременно. Тази способност позволява на квантовите компютри да изпълняват много повече операции в паралел, отколкото класическите компютри.
Трети феномен е „заплитането“. Става дума за явление, при което две или повече частици стават свързани по такъв начин, че състоянието на една частица зависи от състоянието на другата, независимо от разстоянието между тях. Това свойство може да бъде използвано за създаване на сложни квантови алгоритми;
И накрая следва да се спомене за „интерференцията“. Подобно на вълните във водата, квантовите състояния могат да интерферират конструктивно или деструктивно. Това позволява на квантовите компютри да коригират грешки и да подобрят точността на изчисленията.
Доскоро такива американски квантови процесори като Google Willow–2024, IBMHeron R2–2024, AWS Ocelot–2025, (продукт на Amazon Web Services), както и Microsoft Majorana 1–2025, бяха водещите в сферата на квантовите компютри.
Именно в началото на 2025 г. китайският квантов изчислителен гигант, изследователските екипи Zuchongzhi, представят Zuchongzhi 3.0, нов свръхпроводящ квантов процесор със 105 кубита. Това е голям скок в производителността на квантовите изчисления. Обявен през март 2025 г. от екип на Китайския университет за наука и технологии (USTC), ръководен от Пан Джиенвей, Джу Сяобо и Пен Ченджи, този прототип постига безпрецедентна скорост на обработка – квадрилион (10^15) пъти по-бърз от най-добрия днес суперкомпютър. Това е около милион пъти по-бързо от последните резултати за квантови чипове на Google, обявени само преди няколко месеца.
Вместо заключение
Става ясно, че въпреки санкциите наложени на Китай, САЩ трудно ще успеят с политиката на „сдържане“ и „Хибридните войни“. Пекин последователно изпълнява стартираната през 2015 г. десетгодишна програма „Направено в Китай 2025“.
В смисъла на горенаписаното навярно т.нар. „Глобална инициатива“ за управление на „Изкуствения интелект“ – важна инициатива, която КНР предлага още на 20 октомври 2023 г. - дава интересни насоки за това как, вместо осъществяването на войни, без да се изключва здравословната конкуренция и надпревара, трябва да се сътрудничи в името на бъдещето на човечеството.
В тази „Глобална инициатива“ в частност се казва, че „трябва да се уважава националният суверенитет на държавите и стриктно да се спазват техните закони, когато се предоставят продукти и услуги с ИИ“.
Също така се подчертава: „Трябва да насърчим създаването на система за тестване и оценка, базирана на нивата на риск от изкуствен интелект, да внедрим гъвкаво управление и да извършим управление на нива и категории за бърз и ефективен отговор. Субектите за научноизследователска и развойна дейност трябва да подобрят обяснимостта и предвидимостта на ИИ, да увеличат автентичността и точността на данните, да гарантират, че ИИ винаги остава под човешки контрол и да изградят надеждни технологии за ИИ, които могат да бъдат преглеждани, наблюдавани и проследявани“.
Трябва да поставим етиката на първо място. Трябва да установим и подобрим етични принципи, норми и механизми за отчетност за ИИ, да формулираме етични насоки за ИИ и да изградим научно-технологична етична рецензия и регулаторна система. Трябва да изясним отговорностите и границите на правомощията на субектите, свързани с ИИ, да зачитаме напълно и защитаваме легитимните права и интереси на различни групи и да адресираме своевременно вътрешни и международни етични проблеми. (Вж. „Global AI Governance Initiative“ в http://no.china-embassy.gov.cn/eng/lcbt/lcwj/202401/ P020240112008 151194499.pdf, Последно влизане 12 май 2025).
