Защо трябва да знаем правилата на етикета? Какво означава „етикет“ и на мода ли е той днес? Трябва ли обикновеният човек да има познания за етикета? С какво се занимава етикетът? Какво означава „добри маниери“? Има ли разлика между „красив човек“ и „елегантен човек“? Успешни ли са елегантните хора? Тези и много други въпроси ще разгледаме в настоящия материал. Етиката е наука, която се занимава с изучаването и приложението на вече установените в различните народи и култури правила за начин на живот в човешкото общество. Още древните философи са казали, че „етиката е гръбнакът на културата“. „На всички етапи от историческото развитие на културата етичните норми са изразявали нейното основно съдържание“ .
Етикет
Думата „етикет“ (étiquette) придобива своето съвременно значение във Франция по времето на Луи XIV. Счита се, че именно Луи XIV, наричан още Кралят Слънце, е родоначалникът на етикета. „Етикет“ означава „инструкция“, съвкупност от неписани, но общоприети правила и норми на поведение в дадена социална група. През 17 век Луи XIV, най-великият и харизматичен монарх на Франция, известен също така с изящните си маниери и изтънчен вкус, със своята точност и вежливост, разпоредил на своите подчинени да изготвят книжка (етикетка). На един от пищните приеми на краля тази книжка била връчена на всички гости като в нея били посочени правилата на поведение, които гостите трябвало да спазват. Всяка страничка на книжката била посветена на отделна тема, например как да се отправи и приеме покана, как да се представят гостите, по какъв начин да се държат на масата, как да се борави с прибори, чаши и салфетка, а също така как да се разговаря, за какво може и за какво не може да да разговаря, с кой може и с кой не може да се разговаря, как да се танцува, с кой да се танцува и други. По времето на управлението на Краля Слънце френският етикет достига висотата на своя блясък, превръща се в образец за подражение в кралските дворове на цяла Европа. Именно в тази епоха, когато Франция има най-висш авторитет на международната сцена, тя става законодател на вкуса и модата на цяла Европа. В миналото етикетът бил въведен от кралските дворове за аристокрацията, която им служела, но с годините етикетът широко се разпространил на различните нива на съответното общество, при това придобил ангажираност.
Правила на етикета
Нужно ли е да знаем днес правилата на етикета? Разбира се, че е нужно. Трябва да ги знаем преди всичко, за да можем да преценяваме кога и как можем да ги нарушаваме.
Срещайки се хора от различни националности и пътешествайки из света, установяваме обаче, че макар и общи, правилата на поведение са различни и специфични за страните. Те зависят от ситуацията, социалната среда, културната традиция, обичаите на даден народ… Всички правила на поведение се основават на уважението ни към хората, с които общуваме. Правилно приложените етични правила допринасят за това, общуването ни с другите да е приятно и ползотворно. Английският философ и писател Франсис Бейкън посочва: „Правилата на поведение – това е превод на добродетелите на общодостъпен език.“ А един от висшите експерти по етикет в международен мащаб е категоричен: „Трябва просто да се обичат хората. Има едно общо правило, което трябва да следваме без изключение – да се уважаваме един друг и това да правим в стил „Haute Couture“.
Добри маниери
„Етикетът казва коя вилица да бъде използвана. Добрите маниери – какво да правим, когато някой до нас не използва правилната.“ Добрите маниери са незадължително наложени стандарти на поведение, които демонстрират, че даден човек е благовъзпитан. Добрите маниери са задължителни, ако държим другите да се отнасят с уважение към нас. Маниерите са външната форма на нашето поведение, отражение на нашето културно и нравствено ниво. Те са това, което предаваме на заобикалящите ни и това, което заобикалящите ни интерпретират по своему. Маниерите и нашият външен вид са ключовите елементи на имиджа. „Маниерите са полезни не само за елита, но и за работните отношения между партньори, те са много полезни в обикновените отношения между хората.“ – казва един известен френски експерт по етикет. Английският писател Самюел Риардсън посочва, че „външността и маниерите са по-изразителни от думите“. Може би няма да повярвате, но маниерите на отсрещния човек преценяваме само за 7,3 секунди от момента, от който сме започнали комуникацията. В повечето случаи, когато говорим за „добри маниери“, веднага асоциираме с „вежливост“. Но всъщност, какво означава „вежлив човек“? Това е човек, който умее да благодари, да поздрави, който знае кога е необходимо да се извини, как да направи и приеме комплимент. Вежливостта е изтънчено изкуство, изразяващо нашето уважение или неуважение към околните. Същевременно е важно да знаем не само кои са добрите маниери, но и да ги прилагаме. Необходимо е да знаем и как да ги прилагаме. А какво означава тактичност? Тактичност е умението ни да проявяваме внимание при общуването с хората, както и да реагираме деликатно в дадена ситуация. Тактът съчетава в себе си знания за етикета, за неговото прилагане, но също така и за мярка. Нека да разгледаме и любезността. Любезността се свързва с желанието ни да се притечем на помощ на друг човек във всеки един момент, в който той се нуждае от нея. А деликатният човек… Това е този, който е доброжелателен и предупредителен. Според руския литературен критик и публицист Николай Добролюбов: „Същността на деликатния характер се състои в това, че на него му е хиляди пъти по-лесно да понесе някакво неудобство, дори нещастие, отколкото да принуди другите да го понесат“. Началото на заучаването на добрите маниери започва в семейството. Но в случай, че човек не е получил знания за добрите маниери в семейството, той може впоследствие да започне да се обучава. Положените в тази насока усилия винаги са оправдани, защото, както казват психолозите и специалистите по етикет: „Най-напред вие ще работите за добрите маниери, а след това добрите маниери ще работят за Вас“ .
Етикет и елегантност
„Етикет“ и „елегантност“ са две различни неща, но въпреки това, между тях има силна връзка. Например, Вие можете да знаете правилата на етикета, но ако не ги прилагате, съчетани с естествен маниер и добро образование, вие не можете да се считате за елегантен, със сигурност и другите няма да ви възприемат като елегантна личност. Не всички се раждат аристократи и не всички имат условия да живеят в разкош. Може да живеете не толкова богато, може да не разполагате с големи финансови средства, но въпреки това да бъдете елегантен човек и да притежавате изискани маниери. Елегантността се учи. И я учи този, който желае. Елегантността е като една учебна дисциплина: като математика, физика, езици, рисуване, като спорт и свирене на инструмент… Изучаването на елегантността продължава години. Всъщност, както и процесът на самото ни самоусъвършенстване. Специалисти от различни области подчертават, че като цяло елегантните хора са изключително успешни. Джон Рокфелер например, считан за елегантна личност, е казал навремето: „Умението да се общува с хората – това е такава за пари купуваема стока, както захарта и кафето. И аз съм готов да платя за нея повече, отколкото за каквато и да е друга стока.“ Друга известна личност посочва: „Етикетът е прибавена стойност към бизнеса“ .
Красив или елегантен?
На мода ли е етикетът? Да… Модерно ли е да си елегантен? Да… Елегантността е красота. Елегантносттта е свобода. Елегантността е велика сила. „Елегантността е знак на ума.“ „Елегантността е движеща сила, която насърчава позитивността.“ Елегантността е винаги крачка напред, имайки предвид обмислени думи и действия. За елегантността няма възраст.
Казват, че: „Когато мъжът е галантен, а жената – елегантна, целият свят става друг.“ Но има ли разлика между „красив човек“ и „елегантен човек“? Да… Елегантният човек е много повече от красивия. Ще изброя някои аспекти:
Елегантен човек е този, който полага грижи за външния си вид, има красива стойка и походка.
Той притежава добри маниери, разполага с богат словесен запас, във всички ситуации проявява благородство.
Елегантният човек следи за тона на гласа си. Той не променя рязко тоналността си и посредством интонацията си никога не показва негативни емоции. Твърде тихият или силен глас не са добри.
Неразделна част на елегантността е интелектуалното любопитство.“ – посочва един от елитните експерти по етикет. Друга ерудирана личност споделя: „Вашият живот ще стане интересен, ще има за какво да говорите, ако Вие сте любознателни.“
Елегантният човек умее да изслушва другите, проявява интерес към събеседника си и никога не го прекъсва.
Той обсъжда със събеседника си теми, с които има допирни точки.
Никога не използва негативни думи (умело ги заменя с неутрални).
Не осъжда никого и не се оплаква.
Елегантният човек умее да благодари и е щедър.
Умее да поддържа разговор.
Елегантният човек е естествен, при това съблюдавайки правилата на етикета.
Без чувство за хумор не може да има елегантност.
Елегантният човек винаги уважава събеседника си дори и в случаите, когато неговото мнение е различно от това на събеседника му.
На светски срещи елегантният човек никога не коментира теми, свързани с: политика, религия, болест, пари, деца. (Темата за децата и семейството е важна при бизнес срещите, но за това ще говорим подробно в следващ материал.)
Елегантният човек цени заобикалящите го и това, което има.
Той е сдържан, скромен, естествен.
Елегантният човек умее да прави и приема комплименти. Никога не показва силни емоции след получен комплимент.
Умее да цени обикновените неща. • Елегантният човек винаги представя по-малко важния на по-важния. В случай че това е женски кръг, важният човек е най-възрастната дама. Винаги мъжът представя дамата, а не обратно.
Елегантният човек е приятно усмихнат. • Елегантност означава самоуважение. Говорейки за етикет, трябва да имаме предвид важното „Правило за първите секунди“, което гласи: За първите 20 секунди се възприемат външният вид на човека, неговата походка и маниери. За вторите 20 секунди се отчитат неговите жестове. За третите 20 секунди се оценяват неговите думи, т.е. само за 1 минута вие си създавате впечатление за човека.
